Един от дванадесетте важни празници в православната църква е Успението на Пресвета Богородица. В някои от православните църкви, например в Гърция, той е равнопоставен с Възкресение Христово или както го наричат Летният Великден. На този ден църквата прави възпоменание за праведната смърт на Пресвета Богородица. Ден изпълнен с радост поради съединението на Пресветата Дева с Нейният Син,и тъжен поради края на земният живот на една от съвършените и почитани жени в историята на човечеството. Този ден е 15 август.
За живота на Дева Мария след Кръстната смърт и Възкресението на Иисус Христос знаем от преданието на църквата. Цар Ирод започнал гонения срещу християните. Пресвета Дева Мария отишла в Ефес заедно с апостол Йоан Богослов. Тя също пътувала до остров Кипър,където посетила Лазар и Атон. И накрая се прибрала в Йерусалим.
В Йерусалим често посещавала местата свързани с живота на Христос. Местното население се опитало да я убие. Било и забранено да посещава Гроба Господен, първосвещениците поставили стража.
Веднъж когато се молела на Елеон архангел Гавриил се явил и казал,че след три дни ще настъпи нейният земен път и получила цвете от рая,като символ на победата над смъртта и тлението.
Всичко това Богородица споделила с апостол Йоан, който го споделил с апостол Яков и чрез него научила цялата Йерусалимска църква. Пресвета Богородица разпределила оскъдните си вещи и помолила да я погребат в Гетсимания до гробовете на родителите и праведните Йоаким и Анна и праведният Йосиф Обручник.
В денят на Успението на Пресвета Богородица в Йерусалим,по чудесен начин всички апостоли, които били пръснати по земята, с изключение на апостол Тома били доведени на един облак. Самият Христос си явил в цялата си Слава заобиколен от ангели, светии. Дева Мария се обърнала към Христос,като помолила да благослови тези,които я почитат. Също помолила да получи защита при преминаването и през митарствата и от сатанинските сили. Така тя предала душата си в ръцете Господни.
Тялото и веднага станало източник на изцеления. Тържествената процесия започнала от Йерусалим към Гетсимания. Апостол Петър, апостол Яков и Павел понесли носилката с тялото на Богородица. Апостол Петър започнал да пее псалма„Когато Израил излезе от Египет,домът Иаковов, Израил- Божие владение.(Псалом113). Дори имало и иудеи,които не били християни. Процесията била озарена от светлина наподобяваща венец, която опасала пътя.
Първосвещениците изпратили своите служители да разгонят процесията, те започнали да удрят апостолите и се опитали да бутнат тялото на Богородица на земята. Един от първосвещениците на име Атоний бил наказан от ангелите да му изсъхнат ръцете и бил излекуван от след искрено разкаяние.
В продължение на три дни апостолите стояли на гроба на Пресвета Богородица и пеели псалми. Наоколо било пълно с ангели, които също я възпявали. Когато пристигнал апостол Тома отворили гробницата, за да може да се прости и той с нея. Но не намерили тялото и, тя се била възнесла при Сина си Христос.
Празника е един от старите и се е празнувал на 18 януари, след това започва да се празнува на 15 август. За първи път той е споменат от Григорий Турски. Стихирите на празника са написани от патриарх Анатолий Константинополски през 5 век, двата канона са от Козма Святоградец и преподобни Йоан Дамаскин. Всеобщото празнуване на датата 15 август е от времето на император Маврикий.
За живота на Дева Мария след Кръстната смърт и Възкресението на Иисус Христос знаем от преданието на църквата. Цар Ирод започнал гонения срещу християните. Пресвета Дева Мария отишла в Ефес заедно с апостол Йоан Богослов. Тя също пътувала до остров Кипър,където посетила Лазар и Атон. И накрая се прибрала в Йерусалим.
В Йерусалим често посещавала местата свързани с живота на Христос. Местното население се опитало да я убие. Било и забранено да посещава Гроба Господен, първосвещениците поставили стража.
Веднъж когато се молела на Елеон архангел Гавриил се явил и казал,че след три дни ще настъпи нейният земен път и получила цвете от рая,като символ на победата над смъртта и тлението.
Всичко това Богородица споделила с апостол Йоан, който го споделил с апостол Яков и чрез него научила цялата Йерусалимска църква. Пресвета Богородица разпределила оскъдните си вещи и помолила да я погребат в Гетсимания до гробовете на родителите и праведните Йоаким и Анна и праведният Йосиф Обручник.
В денят на Успението на Пресвета Богородица в Йерусалим,по чудесен начин всички апостоли, които били пръснати по земята, с изключение на апостол Тома били доведени на един облак. Самият Христос си явил в цялата си Слава заобиколен от ангели, светии. Дева Мария се обърнала към Христос,като помолила да благослови тези,които я почитат. Също помолила да получи защита при преминаването и през митарствата и от сатанинските сили. Така тя предала душата си в ръцете Господни.
Тялото и веднага станало източник на изцеления. Тържествената процесия започнала от Йерусалим към Гетсимания. Апостол Петър, апостол Яков и Павел понесли носилката с тялото на Богородица. Апостол Петър започнал да пее псалма„Когато Израил излезе от Египет,домът Иаковов, Израил- Божие владение.(Псалом113). Дори имало и иудеи,които не били християни. Процесията била озарена от светлина наподобяваща венец, която опасала пътя.
Първосвещениците изпратили своите служители да разгонят процесията, те започнали да удрят апостолите и се опитали да бутнат тялото на Богородица на земята. Един от първосвещениците на име Атоний бил наказан от ангелите да му изсъхнат ръцете и бил излекуван от след искрено разкаяние.
В продължение на три дни апостолите стояли на гроба на Пресвета Богородица и пеели псалми. Наоколо било пълно с ангели, които също я възпявали. Когато пристигнал апостол Тома отворили гробницата, за да може да се прости и той с нея. Но не намерили тялото и, тя се била възнесла при Сина си Христос.
Празника е един от старите и се е празнувал на 18 януари, след това започва да се празнува на 15 август. За първи път той е споменат от Григорий Турски. Стихирите на празника са написани от патриарх Анатолий Константинополски през 5 век, двата канона са от Козма Святоградец и преподобни Йоан Дамаскин. Всеобщото празнуване на датата 15 август е от времето на император Маврикий.