Външно молитвеното чувство се изявява в осеняване себе си с кръстния знак, в коленопреклонение и поклони-малки и големи.
Кръстният знак се извършва с дясната ръка, като трите първи пръста-палецът, показалецът и средният- се съединяват в едно, а останалите два-безиименният и малкият се свиват към дланта. С трите съединени пръста се докосваме до челото, гърдите, дясното и лявото рамо и тъй изобразяваме кръст на себе си,и, като спуснем ръката, леко се покланяме. Съединените три пръста означават нашата вяра в Пресветата Троица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети; , а двата свити пръста означават нашата вяра в Сина Божи Иисуса Христа, а именно, че Той има две естества, че е Бог и Човек, и заради нашето спасение слезе от небето на земята.
Кръстният знак слагаме на челото, за да просвети нашия ум и освети нашите мисли, на гърдите, за да освети сърцето и облагороди чувствата ни, на раменете, за да укрепи и освети телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.
Кръстният знак символизира призоваването на Божието име и славословието на Бога, затова той се извършва обикновено при: влизане и излизането от светия храм всякога, когато свещеникът възглася:,, Благословен Бог наш.....", при всеки възглас,с който се въздава слава на Пресвета Троица, при думите:,,В името на Отца и Сина и Светия Дух" и при всяко друго начало на молитва; при думите:,, Слава на Отца и Сина и Светия Дух" и при всяко каквото и да било славословие в края на молитвата.
Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост и неблагоговейно, така и кръстният знак не трябва да правим често и бързо, и най-вече небрежно и да го превръщаме в безмислено движение на ръката.
Когато свещеникът благославя, като произнася,, МИР ВСЕМ"(Мир на всички)трябва леко да наведем глава без да се прекръстваме; но при благославяне с честния кръст и ние полагаме на себе си кръстния знак(прекръстваме се).
С поклоните изразяваме нашето благоговение към Бога нашето покаянно чувство.Земните поклони, които се препоръчват тъй често в дните на покаяние и пост, особено през дните на Великия пост, не прието да извършват в дни на обща духовна радост- в неделни дни, във великите празници от Пасха до Петдесетница и от Рождество Христово до Богоявление включително. Когато сме се причастили със светите Христови тайни, не следва тоя ден да правим земни поклони.
Коленопреклонението, т.е. стоенето на колене, става в храма през време, когато се четат особени коленопреклонни молитви.
Трябва да се молим благоговейно и не бързо, със средоточеност и внимание, без да се суетим, защото молитвата, както е отбелязано в началото, е беседа с Бога. Ако времето за молитва е недостатъчно, по-добре е да се прочетат една -две молитви, като останалите се отложат за удобно близко време.
Ако, когато се чете някоя книга, е важно не толкова да се прочете, колкото да се размисли над нея, ако в обикновен разговор е важно не само да се каже, но и да се изслуша другият, то толкова повече, като се чете молитва, следва да се размисли над нейните думи и, като се произнася молитва на Бога, трябва да се изслуша и отговорът Му. Истинската молитва създава особена настроеност на живота на християнина и определя постъпките му, и в това е резултатът на молитвата, защото ненапразно Господ е казал:,, Не всеки, който Ми казва, Господи, Господи, ще влезе в царството небесно, но който изпълнява волята на Моя Отец небесен"( Мат.7:21)
Който желае да се причасти, трябва достойно да се приготви за това свето Тайнство. Това приготвяне, което в църковната практика се нарича,, Говение", продължава няколко дни и се отнася, както до телесния, така и до духовния живот на човека християнин. За тялото се препоръчва въздържание, т.е. телесна чистота и ограничение в храната(пост). В дни на пост се изключва храна от животински произход- месо,мляко, яйца и други.
Хляб, зеленчуци, плодове се употребяват в умерено количество. Умът не трябва да се разсейва по житейски неща.
През дните на говението, говеещият трябва редовно да посещава богослужението в храма, и особено усърдно да изпълнява домашното молитвено правило.
Който обикновено не чете всичките утренни и вечерни молитви, нека в тези дни да ги чете напълно; който не чете каноните, нека в тия дни да чете по един канон. В навечерието на светото причащение трябва да присъства на вечерното богослужение в храма и да прочете у дома си, освен обикновените молитви преди сън, Покайния канон и канон на Пресвета Богородица, а който желае и Акатист на Иисус Сладчайши. Сутринта се прочитат утрените молитви и цялото последование пред свето Причастие.
Преди причащението говеещият трябва вечерта или сутринта преди светата литургия да се изповяда.
След светото Причастие се прочитат специалните благодарствени молитви след причащение.