Светите отци за Пресвета Богородица

 

Никифор Калист:

Тя беше средна на ръст или както казват някои, малко по-средна. Косата и беше златна, очите живи, веждите и бяха дълги, носът и беше прав, удължен,устните и цъфтяха, лицето и не беше кръгло или остро, а донякъде удължено, а ръцете и пръстите и бяха дълги.

В разговор тя запазваше скромно достойнство, не се усмихваше, не се възмущаваше, не се ядосваше. Тя не мислеше за Себе си, и се отличаваше с пълно смирение. Тя беше доволна от естествения цвят на дрехите си. Накратко във всички Нейни действия имаше особена благодат.

Свети Амвросий Медиолански:

Тя беше Богородица не само по тяло, но и по душа: смирена по сърце, наблюдателна в думите, благоразумна, с малко думи, любителка на четенето.... трудолюбива, мъдра в словото. Нейното правило беше-никого да не обижда, желае на всички добро, да почита по- възрастните , да не завижда на равните, да избягва хвалбата, да бъде разумна, никога не е обиждала родителите си с изражението на лицето си или не е съгласна с роднините си, не се е присмивала и не е презирала смирен човек, не се е смяла на слабите, не е избягвала бедните. Тя нямаше нищо сурово в погледа си, нищо нагло в думите си, нищо неприлично в действията си: движенията и бяха скромни, стъпката и беше тиха, гласът и беше равномерен, така че външният и вид беше отражение на душата, олицетворение на чистотата.

Свети великомъченик Игнатий Богоносец:

Всички знаем, че Пресвета Богородица беше пълна с благодат и всякакви добродетели. Казват, че Тя винаги е била весела в гонения и беди, не се разстройвала в нужда и бедност, не се е ядосвала на тези, които Я обиждали, а дори Тя била кротка в благополучието, благосклонна към бедните и им помагала с каквото може, като помагаше в благочестие и във всяко добро дело. Особено обичаше смирените, защото самата тя била изпълнена със смирение. 

Десницата на свети Киприан в църквата ,, Златари ,, Букурещ

 Таня Биринджиева

В църквата,, Златари,, или църквата на свети Киприан   в Букурещ се намира чудотворна реликва-дясната ръка на свети Киприан от Антиохия, бивш магьосник от трети век приел християнството и станал епископ.

Църквата Златари е исторически паметник, известна още като ,,църквата на чудесата,, поради силата на мощите на свети Киприан е получила името си от квартала на златарите които са я издигнали през 17 век. Храмът е бил разрушен през 1800 година от земетресение и възстановен през 1850 година. Куполите на църквата са били повредени от земетресение през 1940 година и ремонтирани през 70-те години на миналия век. 

Свети Киприан се смята за бърз  помощник срещу магьосничество. Мощехранителницата със свещената реликва е поставена пред красиво изписана икона на свети Киприан със сцени от неговия живот и от сподвижниците му света Юстина и свети Теоктист. Всяка сряда се отслужва вечерня и се чете акатиста на свети Киприан, прави се водосвет и се четат молитви за прогонване на злите духове. Освен това всеки петък се отслужва вечерня с акатиста на Пресвета Богородица и се четат молитвите за прогонване на духовете на свети Василий Велики. 

Според енорийския свещеник който е жив свидетел на фрапиращи случаи, но избягва да говори за тях, за начина, по който се правят и разпространяват магиите. Това което го интересува най-много и изглежда най-полезно за хората, е,че те знаят колко ужасно е едно проклятие, обикновено предавано от човек на човек впоследствие на гняв чрез мисли и думи.

В църквата има много болка. Всеки има своя история и проблеми . Не е лесно да се изслушат без да те безпокоят. Почти двадесет години енорийският свещеник отец Дяконеску се опитва се опитва да е спокоен, но казва ,че това е трудно, има дни когато се прибира в дома си съсипан, с наранена душа, а през нощта му се случва да сънува страшни сънища. Той изпитва радост, когато вижда силата на изцелението на свети Киприан, когато хората идват да му благодарят в олтара, но битката с тъмните сили е страшна и без край. Без да иска , той е напълно потопен в мерзостите, които преживяват другите, за историите за отмъщение и бурите от вълненията.

От това, което е видял и чул, най-тежките магии са свързани с мъртвите: нокти, откъснати парчета от дрехите, пръст от гробовете. След това следват по тежест заклинанията със свещени частици: частици от икони, реликви, свещенически одежди. Със сянка на тъга в очите той показва мощехранителницата на свети Киприан, която заключена с два реда ключалки. След това той показва пролуките  в иконостаса и счупените орнаменти по ръба, които хората чупят тайно или да вмъкват бележки, или да използват късчетата стърготини за тъмните си дела .

В църквата на свети Киприан борбата с духовете на злото е ожесточена. Много хора молят отеца за молитви, да оставят носни кърпички под реликвария на свети Киприан, или на входа, или близо до олтара. Той им отказва, ако искат нещо неподходящо, но , доколкото е възможно, ги учи на правата вяра, като ги съветва да отвърнат въображението си от тъмнината и да се приближат до Бог, уверени в Неговата непоколебима помощ и сила. Важно е да не губим надеждата, казва отеца. Нека да не се заблуждаваме, че ще се отървем от магии чрез други магии. Хората тичат из цяла Румъния и търсят лек, привлечени от славата на скит, старец, чудотворна икона, но се случва чудото и съкровището на изцелението да са само на няколко крачки от тях- в църквата Златари. Малко известен , свети Киприан не може да избере по-подходящ дом- насред шумен, забързан Букурещ, пълен с грижи и лоши помисли.

Преподобни Роман Сладкопевец

Таня Биринджиева

Монахът Роман, наричан,, Сладкопевец,, , е грък по произход и е роден в средата на 5 век в сирийския град Емеса. След като получава образование, той става дякон в църквата,, Възкресение Христово,, в Бейрут. При император Анастасий Дикор(491-518) той се премества в Константинопол и става клирик в патриаршеската църква,,Света София" . Той усърдно помагал по време на богослуженията, въпреки че не се отличавал нито с глас, нито със слух. Тогавашният патриарх Евтимий обаче заобичал Роман и дори го приближил до себе си заради неговата искрена вяра и добродетелен живот.

Тази привързаност на патриарха към свети Роман възбудила няколко катедрални духовници срещу него, и те започнали да го тормозят. На една от предрождественските служби тези духовници изтикали Роман на църковния амвон и го принудили да пее. Храмът бил пълен с поклонници , самият патриарх служил в присъствието на императора и придворните. Объркан и уплашен, свети Роман публично се опозорил с треперещ глас и неясно пеене. Пристигайки си в дома напълно унил, свети Роман се молил дълго усилено през нощта пред иконата на Божията Майка, изливайки си болката. Тогава му се явила Богородица, която му подала хартиен свитък и му наредила да го изяде. И тогава се случило чудо: Роман получил красив , мелодичен глас и в същото време поетичен дар. В прилив на вдъхновение той веднага съчинява прочутия си кондак за празника Рождество Христово:,, Дева днес ражда Свръхестествения,  и земята поднася пещера на Непрестъпния, ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътуват, защото заради нас се роди Младенец- Предвечния Бог"

На следващият ден преподобни Роман отишъл в църквата за всенощното бдение на Рождество Христово. Той настоял отново да му бъде позволено да пее на амвона и този път изпял химна толкова красиво, че предизвикал всеобщо  възхищение. Императорът и патриархът благодарили на Роман, а хората го нарекли Сладкопевец. От този момент свети Роман украсявал богослуженията с дивното си пеене и вдъхновени молитви. 

Обичан от всички, свети Роман станал учител по пеене в Константинопол и издигнал блясъка на богослужението до високо ниво. За своя поетичен дар той заел почетно място сред авторите на църковни песнопения. На него се приписват повече от хиляда молитви и песнопения за различни празници. Особено място заема Акатистът на Пресвета Богородица , който се изпълнява по време на Великия пост. По негов модел са съставени и други акатисти.

Преподобни Роман Сладкопевец е починал през 556 година. 

Атонските старци : Старецът Геронтий Капсалски (1908-2001)

Таня Биринджиева 

Старецът Геронтий Капсалски станал монах в манастира Григориат. Той заболял от туберколоза , и той и още един болен монах били изпратени в туберколозна болница в Солун. Когата стареца Геронтий се излекувал, се върнал отново в манастира, но някои от монасите в манастира Григориат се страхували от това да не се заразят и му казали:,, Върни се , братко, в Солун, ние ще ти дадем каквото ти трябва. ,, Старецът не се съгласил, и си тръгнал, като нищо не взел от Григориат. Пребивал в различни манастири и работейки си изкарвал прехраната. Той живял в района на скита на килията Свети Василий и свети Петър. Това били най-хубавите му години от неговия монашески живот. Старецът редовно се причестявал и винаги бил радостен.

Старецът Геронтий се установява в областта Капсала, в килията на Свети Николай, а на стари години той се завръща и прекарва последните си години от живота си в Григориат.

През 1945 година на Атон в продължение на няколко дни имало силни валежи, които причинили много беди. Старецът Герондий тръгнал по време на тези дъждове към Карея. Стигнал до Морфон, където се скрил на сушина, чакайки да спре дъжда. През нощта се молил и изведнъж чул тропот от копита. Старецът отворил вратата и видял , че пред него стоял светъл ездач на кон.

,, Влез вътре , приятелю,, , предложил старецът на ездача- Къде отиваш в този порой?

,, Бързам, защото домът ми е в опасност,, , отговорил ездачът .

На следващия ден старецът Геронтий научил ,че в обителта Ксенофонт бурни потоци са отмили манастирската градина заедно с градинаря и къщата му, както  и половината сгради в манастирският скит. Тогава стареца Геронтий осъзнал, че този светъл ездач е бил свети великомъченик Георги, който се бил втурнал да спасява манастира Ксенофонт, чийто покровител бил той.

Срещата на стареца Геронтий е от ключово значение в живота на стареца Теоклит Дионисийски. Когата стареца Теоклит бил силно изкушен, стареца Геронтий му подал ръка и с благословията и насърчението на игумен Гавриил, те живели заедно два месеца. Старецът Геронтий помогнал на стареца Теоклит да преодолее изкушението , а той от своя страна го научил на умна молитва. Старецът Теоклит * нарича старецът Герондий свой учител.

Старецът Герондий много обичал Литургията. Имало такива недели, когато присъствал на три Литургии, една след друга. Първо ходел в Кутлумушкия скит, където завършвали рано, след това при йеромонах Арсений, а след това отивал при йеромонах Никодим, който завършвал Литургията по обяд. 

Един ден валяло силно. Отците видели стареца да върви от една Литургия на друга под дъжда и го попитали:,, Слушай, старче Герондий, къде отиваш в такъв порой?" - на което той искрено се изненадал:,, Само си помисли какво носиш! Не трябва ли да ходя на Литургия заради някакъв дъжд?"

Когато старецът се причестил, лицето му забележително се трансформирало. Той много постел. Дори в някои дни нищо не вкусвал. В килията му имало само една вълнена постелка и нищо друго. Един ден под тази постелка се скрила отровна змия от рода на пепелянките. Старецът докато се молел , я натиснал, а змията го ухапала. Старецът изобщо не се уплашил и не изтичал при лекарите. Влязъл в килията на йеромонах Арсений ,но той не бил там и старецът се върнал в килията си. Той се надявал преди всичко на грижите на Пресвета Богородица, взел елей от светилника пред иконата и, помазал ухапаното място, и отровата не му навредила. Както казва по-късно старецът, той се бил разстроил само защото извършил грях и убил змията.

Повечето монаси в Карея считали старецът Геронтий за странен, който ходи с кучета и гарвани. Присмивали му са се, но всъщност старецът бил истинска мистерия. Знаел много и най-вероятно бил получил висше образование, но той никога не е бил разказвал за себе си. Когато държавата причинявала зло на Църквата той винаги пишел протестни писма до различни държавни органи.

*Старецът Теоклит Дионисиатски (1916 -2006) е учен, светец , автор на многобройни статии и над 70 книги. Най-важните му творби са:,, Между земята и небето" ,  ,, Григорий Палама" , ,, Преподобни Никодим Светогорец,, , ,, Мария- Богородица", ,, Ереста на неправославните".

Кръвотечивата икона на Иисус Христос Спасител

Таня Биринджиева

В началото на 2000 година в една от къщите на село Державино , Оренбургска област в Русия, се случило събитие, което е трудно да се обясни - капчици кръв се появили върху образа Христос Спасител, тези капчици имали характерна тръпчива миризма. Последвали химически и медицински изследвания на тази течност, които доказват, че това е истинска човешка кръв. Докато траели изследванията капките кръв продължавали да текат това става и до днешни времена. В днешни времена изображението на Христос е покрито изцяло с дебели ивици кръв.

С благословението на тогавашният патриарх Алексей са направени три кръвни теста в Москва, Луганск и в Румъния. Изследванията доказват , че кръвта е от АВ група и съответства на кръвта от плащеницата от Торино.

След това патриарх Алексей благославя иконата да бъде разнесена в цяла Русия, за да свидетелства, че ние хората разпъваме Иисус Христос с грешния ни начин на живот, че сме по-лоши и от фарисеите, защото , познавайки Христос, ние продължаваме да го разпъваме.

Иконата е позната в България, Сърбия, Молдова, Турция , Унгария, както и в във всички страни от православния свят.

Днес иконата на Иисус Христос се намира в манастира в чест на Атонската икона на Божията Майка в местността Кипячие в Малински район на Житомирска област.

Преди да стигне до манастира в Украйна, иконата пътува 10 години . Тя е била в Брест, Беларусия. От там с автомобили са я прекарали през границата . Когато била поставена в автомобила всички присъстващи твърдят, че са усетили миризмата на прясна кръв.

Покрай иконата са станали много изцеления. Например в Черновци е записан случай, когато момиче, което не можело да ходи , се изправя и целува иконата, бъбрекът на млад мъж започнал да работи, въпреки че лекарите вече го били подготвяли за операция. Началникът на гинекологичното отделение на една от болниците в Киев разказва, че след като целунала тази икона, тя видяла кръвта на децата, които са били убити поради аборти, извършени в отделението, тя се разкаяла искрено  и обещала , че няма да прави повече аборти. Основното чудо е, когато хората, след като прекарат известно време до нея , се променят и се покайват за сторените от тях грехове.

В момента когато се докоснат до иконата хората започват да проглеждат духовно, стават по-човечни и тяхната съвест се пробужда. 
Обсебените не могат да се докосват до тази икона, и казват , че тя е гореща и мирише на кръв 

Богородица е рая

Свещеник Йоан Валентин Истрати

Виждаме днес новороденото момиченце и разбираме колко е велика Божията любов. Чуваме плача на малкото дете и научаваме за неизразимата любов на Троицата. 

Гледаме човешкото дете и през сълзите си виждаме колко възвишен става човекът чрез любовта-издигнат до лъчезарната светлина на трона на Живота.

На този ден е родена Пресвета Богородица. Тя изгрява като слънце от сълзите на молитвата, от добротата на блажената старост и от свещената чистота.

Момиченцето свети в света като плод на Божието чудо, по-голямо от небесата, готвещо се да роди Създателя на всичко.

Малкото дете, едва чуто да плаче днес, ще стане Ходатай на човешкия род. Момичето е леко като перце, но по-просторно от небесата. Тя е мъничко бебе, притиснато до гърдите на бабата на Господа, готвещо се да стане осветен храм и духовен рай.

Тя е църква, защото успя да побере и успокои Небесния Цар. Тя е храмът на вечността, защото в нея самият Бог се облече в човешка същност. Създателят на галактиката чрез смирена любов се съдържа изцяло в малката и девствена утроба на майка Си. Тя е храмът на Непорочния Божи Агнец, защото носи  и люлее на ръцете си Този, Който носи цялото творение.

Богородица е Майка на Църквата, защото никой никога не може да наследи Христос, ако не Го роди в плът. Никой не може да приеме Източника на Живота, ако не почувства благоуханните божествени сълзи на девството в очите на тази, която Го е родила. Никой не може да обича Човеколюбеца, ако духовно не стане майка по душа, за да Го роди мистично. 

Обожението на човешката природа е образ и разгръщане на Господнето въплъщение от Девата. Когато тя люлее Бог в ръцете си , безброй ангели викат в хваление. Когато тя нежно шепне на Младенеца, целия свят долавя своя скрит смисъл.

Но дори повече от храм, Богородица е духовен, мистичен рай, който говори за висшето призвание на човека към вечната любов. Девата е храстът, който гори, без да изгори, в който материята е осветена и избавена завинаги от тлението, пламнала от любов към Бога, но не унищожена от тлението.

Нейната детеродна девственост представлява съществуването на рая, в който материята е проникната с благодат и побеждава законите на природата чрез законите на любовта. Нейната чистота , която ражда Живота, е богословска метафора за рая- мистичният образ на Царството Небесно, пътят, по който се насочва обременената с грехове вселена. Всеки човек, който наследява рая, всъщност е този, който е постигнал майчинската любов към Бога- да не спи през нощта в грижа и бдителност за Него и да Го отглежда в дълбините на сърцето си, за да стане Той всичко за него.

Светата Дева е извор на любовта, защото допълва със себе си плачещата любов на човека, лишен от благодат, и цялото Божие желание да се съедини с нас.  Нейните милости се изливат върху човечеството, без да чакат съгласие или молба, непрестанно разпръсквайки сладостта на любовта от нейното майчинско сърце. Цялата вселена, бременна с Бога, гледа с любов тази , която Го е родила, и се учи да се изпълва със светлината, която се излива от Вечния. Човечеството прониква от тайните на историята и научава евхаристийното превръщане на майката в енергия по благодат, както в Рождеството, което е девствено, така и в смъртта, която става гаранция за живот.

Виждаме днес новородената Дева и разбираме величието на Божията любов. Чуваме плача на малкото момиченце и научаваме за неизразимата мъдрост на Троицата. Гледаме човешкото дете и през сълзите си виждаме колко високо може да се издигне едно човешко същество чрез любовта- до блестящата светлина на трона на Живота. Да целунем Младенеца в душите си и да се учим във вечната школа на богословието. 

Нейното мълчание е по-ценно от всички думи на този свят. В края на краищата най-голямата сила във Вселената е любовта, която дава живот, принасяйки себе си в жертва и която ражда дете. И най- голямата светлина в цялата вселена е силата да обичаш завинаги тези, който убиват твоето Дете.

На 30 август монахът - проповедник от 19 -ти век Христофорос ,, Папулакос,, беше канонизиран

Таня Биринджиева

Монахът Христофорос Панайотопулос,,Папулакос,, от 19-ти век , който смело проповядва в един от трудните моменти в историята на православна Гърция, беше канонизиран на 30 август, петък от Константинополската патриаршия. Денят в който ще се отбелязва неговия празник е 18 януари, деня на неговата кончина.

Предложението за неговата канонизация е направено от митрополията на Калаврита. Предложението е потвърдено и одобрено от Синода на Гръцката църква след даването на положителна оценка на Синодалната комисия по номоканонични и догматични въпроси на Църквата на Гърция.

Преподобни Папулакос всеотдайно се бори с чуждите влияния, западните традиции, които са чужди на православната традиция. Той смело критикува крал Отон Първи, който затваря много манастири и разрушава църкви. Заради пламенните си проповеди той е бил преследван, измъчван, изпращан на заточение и завършил дните в затвор.

Преподобни Христофор е роден през 1770 година в село Армпунас в област Калаврита като Христофор Панайотопулас и работи като месар. Той бил напълно неграмотен, като решил да стане монах. Първоначално станал монах в манастира на Голямата пещера в Калаврита, а по-късно живял като  аскет в направена от него колиба близо до родното му село. Той остава в уединение около 20 години през които той се научава да пише и чете.

На 80-годишна възраст той взема решение да стане проповедник и да помага за обучението на гръцкия народ в православната вяра, тъй като протестантството и атеизмът процъфтяват в тогавашна Гърция. Славата му на проповедник се разпространила много бързо, тъй като той имал свой начин на проповядване. Той проповядвал главно срещу прелюбодеянието и кражбата в полза на молитвата. Със своите проповеди той критикувал антиправославната политика на тогавашното баварско правителство и снизхождението от страна на Синода на Църквата. За тези си действия той бил изправен пред епископа на Калаврита, който го порицал и го помолил да ограничи проповедите си.

Шест месеца по-късно Папулакос започва обиколка из Южен Пелопонес, събирайки хиляди хора по пътя си. След натиск крал Отон подписва указ, с който заповядва Папулакос да бъде затворен в манастир. Преподобни Христофор бяга в Мани, за да се спаси.

На 21 юни 1852 година Папулакос е арестуван и обвинен в държавна измяна от армията и е изпратен в затвора на Рио, където прекарва две години в изолация. Трябвало е да бъде съден от наказателния съд на Атина като бунтовник, но впоследствие е амнистиран от крал Отон Първи. През 1854 година той е изпратен на заточение в манастира Панахранту на остров Андрос, където умира на 18 януари 1861 година и е погребан там. По време на престоя си в манастира той приема много посетители.

Неговото мислене е силно повлияно от неговия духовен учител Космас Фламиат, чиято дейност е паралелна и чието учение е подобно.

В нашите пропилени, мрачни и трудни дни ние отново се нуждаем от ярък призив за покаяние, възстановяване и правилна позиция. Имаме нужда от смелия глас, героичния дух, изповядването на вярата и пламенната вяра на преподобния Папулакос.

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

Таня Биринджиева

На 31 август ние празнуваме Полагане на честния пояс на Дева Мария. Той е единствената свята реликва, която е свързана със земния живот на Пресвета Богородица и се съхранява и до днешни дни в светата обител Ватопед, в Градината на Дева Мария.

Поясът е изработен от камилска вълна от благословените ръце на Богородица.

Сведенията за земното пребиваване на Богородица са много оскъдни и идват от Новия завет и от преданието, останало ни от времената на апостолите.

Богородица е останала в Йерусалим до своето Успение под закрилата на любимият ученик на Иисус Христос, евангелист Йоан.

Последните и мигове от нейния земен живот са прекрасни и вълнуващи. Близо до нея били апостолите, които били донесени от всички краища на земята в Йерусалим по чуден начин на облаци.

Сам Господ Иисус Христос се явил, придружен от множество ангели. Богородица се помолила на своя Син, утешила апостолите и обещала, че винаги ще бъде близо до Църквата, за да ходатайства пред своя Син и предала непорочната си душа на Господ.

Апостолите положили Светото тяло на Богородица в ,, нов гроб,, в Гетсимания. На това място след време света императрица Елена построила храма ,, Успение Богородично,,.  Три дни след успението Господ слязъл придружен от архангелите Михаил и Гавриил и множество ангели.

Архангел Михаил, по заповед на Господ, взел Светото тяло на Богородица и я възнесъл на небето. Станало Преображение Богородично. Светото и тяло се съединило с душата.

Апостол Тома единствен от апостолите видял чудното Преображение Богородично . Той не успял да присъства на погребението и, тъй като той бил в Индия. Там по време на литургията, която той отслужвал, по чуден начин се озовал в Гетсимания и видял всичко, което се случило.

Той помолил Дева Мария да му даде своя пояс като благословия. И тя, като се възнесла на небесата, оставила тази реликва.

След всичко това апостол Тома разказал на останалите апостоли за тези чудесни събития  като им показал светия пояс на Дева Мария.

Апостолите възхвалили Бог и помолили апостол Тома да ги благослови, тъй като той бил единствено удостоен да бъде свидетел на славното Преображение Богородично.

Пазителки на Светия пояс станали двете благочестиви жени от Йерусалим, които се грижели за Богородица. Те взели с благоволение свещената реликва и така тя се предавала от поколение на поколение.

Полагането и пренасянето на Светия пояс било извършено от император Аркадий(395-408) . Полагането на пояса на Пресвета Богородица било съпроводено от блестяща церемония. Император Аркадий поставил Светия пояс на Богородица в мощехранителница. Полагането било извършено на 31 август, последния ден на църковната година. 

Дъщерята на император Аркадий, императрица Пулхерия, издигнала прекрасен храм посветен на Пресвета Богородица.

В този храм императрицата положила Светия пояс на Дева Мария . Всъщност самата Пулхерия украсила със златен конец Светия пояс. Златната нишка се вижда ясно и днес .

Император Юстин Втори и съпругата му София обновяват храма на Богородица. Тълпи от вярващи са се стичали да се поклонят с благоговение, молейки Дева Мария да ходатайства пред Господ. Много чудеса извършил Светия Пояс. Нещастни и изстрадали хора намерили спасение.

След това Светият пояс бил разделен и неговите части били пренесени в различни църкви в Константинопол. След като бил превзет от кръстоносците през 1204 година, някои от парчетата били взети от тях и били изпратени на Запад.

Една част била спасена и останала в Константинопол дори след освобождението на града от император Михаил Осми Палеолог. Те се съхранявали в църквата на Пресвета Богородица Влахернска. Последното споменаване на светата реликва е от анонимен руски поклонник в Константинопол в периода 1424-1453 година.

След падането на Константинопол от османците през 1453 година няма сведения какво се е случило с останалите части на Светия пояс. Така единствената запазена част е тази, която се съхранява във Ватопедската света обител.

Император Константин направил златен кръст, за да го пази във военните походи. В средата на кръста имало парче от Кръста Господен заедно с мощи на светии и частицата от светия пояс. Всички византийски императори са носили този кръст на походи. Същото направил и император Исак Ангел (1185-1195 ) в похода срещу българския владетел Асен. Той обаче бил победен и в паниката един от свещениците го хвърлил в реката, за да не го осквернят враговете. След няколко дни обаче българите го намерили и така той преминал в ръцете на Асен.

Българските владетели, подражавайки на византийските императори, носели кръста със себе си в своите походи. Така в битката срещу сърбите обаче българската войска била разбита от сръбския владетел княз Лазар(1371- 1389) .  По-късно княз Лазар дарил кръста на Ватопедската света обител заедно с частицата на светия пояс.

Също се пази предание, според което поясът на Дева Мария е бил предаден на светата обител Ватопед от император Йоан Шести Кантакузин, които впоследствие абдикирал, станал монах с името Йоасаф и се замонашил във Ватопед.

Много са чудесата , извършени от Светия Пояс. Той помага на неплодните жени да имат дете. Ако те се молят усърдно за помощта на Дева Мария, им се дава парче панделка, която се освещава в мощехранителницата на Светия пояс, те забременяват.

Иконата на Пресвета Богородица Пресъществуваща

 Таня Биринджиева

Иконата на Пресвета Богородица Пресъществуваща е сравнително нова. Тя е изписана след появата на Пресвета Богородица на едно момиче в Йерусалим през 1995 година, което било мюсюлманка и впоследствие приема православната вяра водено от Пресвета Богородица.

Волята на Пресвета Богородица Пресъществуваща била следната: ,, Искам да ми бъде направено изображение, където лицето ми ще бъде тъжно, дрехите ми ще бъдат черни и трите ми пръста на дясната ръка ще бъдат съединени, името ми ще бъде ,, Пресъществуваща,,.

Чудото с иконата на Пресъществуващата Пресвета Богородица станало в деня на Успение Богородично през 2002 година.  Иконата започнала да плаче. Тъжното лице на Пресвета Богородица, черните дрехи и сълзите и показват отстъпничеството на човечеството и предричат предстоящата скръб и присъствието на Антихриста.

Трите съединени пръста на дясната ръка символизират Светата Троица.

Наименованието ,, Пресъществуваща,, показва съществуването на Божията майка и че тя спасява нашите души. И ако еретиците и антихристите я хулят и твърдят , че я няма ние винаги ще изповядваме,, Ти съществуваш, Богородице, и грешниците Те имат за застъпница пред Господ,,

На остров Наксос е намерена рядка фреска с образа на Пресвета Богородица

 Таня Биринджиева

На остров Наксос при ремонтни работи във византийска църква е открита рядко срещано изображение на Пресвета Богородица. Фреската е била покрита с слоеве вар , които са я покривали. Образът на Пресвета Богородица е датиран от периода на иконоборството(726 година- 842 година).

Пресвета Богородица Прусоитиса- иконата пред която 1200 години кандилото не угасва

Таня Биринджиева

Историята ни връща хиляди години назад във времето, когато ереста срещу светите икони, иконоборството, бушува из целия християнски свят. Византийският император Теофил заповядал всички свети икони да бъдат премахнати от църквите и изгорени. Православният народ пазел и криел светите икони. Хората са се излагали на риск от изгнание и дори смърт заради иконите.

През 829 година иконата на Пресвета Богородица, която според преданието е била изписана от ръката на свети евангелист Лука, се съхранявала в красива църква в град Проуса. Днес тази църква още съществува в града на име Бурса. Иконата била източник на много чудеса.

Веднага щом указът на император Теофил станал факт, един благочестив човек, син на офицер от императорския двор, решил да не се подчини на заповедта на императора. Той взел иконата и избягал в континентална Гърция, тъй като иконоборческите гонения били по-слаби. Младежът по пътя за Галиполи изгубил иконата. Скръбта му била голяма. ,, Уви , на мен нещастника", изплакал той. ,, Богородица ме напусна заради греховете ми". Той не се върнал назад, защото не искал да живее сред враговете на иконите. Той продължил пътуването си и се установил в град Нова Патра, близо до северозападния край на Пелопонес. Изминало дълго време и той чул новини за чудеса станали в района Айтола.  По това време този район бил напълно непознат и недостъпен. Теренът бил много пресечен, със стръмни планини и дълбоки пропасти. Нямало дори малко селце, освен няколко заслона за овчари. Районът бил неподходящ за живеене. Дори животни оцелявали трудно. Само християни бягащи от иконоборците се криели понякога.

 

Според новините детето на един овчар докато пазело стадото на баща си видяло през нощта светлина и тържествено и сладко пеене. Пеенето идвало от една пещера, която била зад гърба му. Уплашено, то видяло стълб от светлина, излизащ от пещерата и стигащ до небето. Първоначално то си помислило, че това е дъга. Но времето било сухо и нямало как да има дъга. Много изплашено то разказало на баща си на какво било свидетел. Баща му си помислил , че това е плод на въображението на детето. Казал му да не се страхува от неща, които не са реални и да не се плаши от собствената си сянка. Детето настояло, че това е самата истина.

Затова на следващата нощ детето завело баща си християнин на същото място, където видяло стълба от светлина , за да провери и потвърди видението си.  Човекът видял , че детето казвало истината, но не посмял да влезе в пещерата да види какво има. На другия ден взел със себе си още хора и се върнал в пещерата. Всички станали свидетели на видението. След това претърсили околността и намерили иконата на Пресвета Богородица в пещерата, светла и сияеща. След като се поклонили на иконата, подредили място, за да съхраняват иконата. Хората всеки ден носели свещи и тамян.  Това било първото чудо на Пресвета Богородица, именно намирането на чудотворната икона.

Скоро младежът , който изгубил иконата и сега живеел в Нова Патра, чул, че иконата на Пресвета Богородица била открита чрез видение на стълб светлина. Без да губи време, той взел слугите си и след два дни пристигнал в пещерата при иконата. Когато видял иконата , той разбрал, че това е тази икона, която загубил. След като се поклонил и целунал иконата, той раздал подаръци на овчарите и се запътил към Неа Патра със светата икона. Радостта на овчарите се превърнала в скръб от това лишение и те замолили младежа да им остави иконата. Той обяснил, че иконата е негова и той ги е дарил богато. Казал им също, че местността не е подходяща за построяване на църква . Това им казал, взел иконата и си тръгнал. Когато той и приятелите му се уморили от пътя решили да починат. Скоро заспали и когато се събудили, не могли да намерят иконата. Те си помислили , че овчарите са я откраднали, докато спят, те се върнали.  Пристигнали до тясното място близо да реката и младежът чул глас:

,, О, младежо, бъди спасен, иди си с мир и не се мъчи повече. Приятно ми е да остана тук в тази сурова земя с пастирите и селяните и да не бъда в градовете с хората, които проповядват ереси: и ако искаш да останеш с мен, ела там, където ме намери. Това ще е добре."

Само младежът чул гласа. Покорен от божественото призвание, освободил слугите си , изоставил всичките си притежания и с един от слугите си, който решил да остане при него, се върнал в пещерата, където се намирала иконата. Той смятал, че това е волята на Пресвета Богородица. Младият мъж построил в пещерата параклис за иконата. Той и слугата му били постригани за монаси от свещеник монах от близкия скит посветен на свети великомъченик Димитър. Младежът получил името Деметрий , а слугата му името Тимотей. След това построили килия срещу параклиса на тихо място, далеч от шумните поклонници . Там когато дошло времето мирно починал. Слугата му Тимотей погребал тялото , а блажената му душа отлетяла в небето. Това е началото на манастира на Пресвета Богородица в Проуса. Манастирът съществува от хиляда години и стои до наши дни. Той е устоял на опустошенията от природни и причинени от човека бедствия. В пещерата се намира главната църква, посветена на Успение Богородично. Древната и потъмняла от тамян икона остава във вътрешната пещера, заобиколена от безброй драгоценни дарове. Тези дарения са истинското свидетелство за безбройните чудеса от миналото и настоящето. В близост до манастира е построено село Проусос . Иконата очаква тълпите от поклонници , които се стичат там от 15 август до 23 август, когато е празникът . В стари времена тишината на планината е била нарушавана от гласовете на групи хора, отиващи на празника. Те е трябвало да вървят по кози пътеки, сред вековни кестени, ели и чинари. Пътуването продължавало по 15 часа и хората носели кошници с храна и вързопи с одеяла, балансирани върху главите им. Язденето на кон било запазено за стари и немощни. Някои от тях можело да се видят да ходят боси или да пълзят на колене, изпълнявайки обет заради чудотворно изцеление. Хората отивали там, запалвали свещите на вярата и оставали да нощуват в манастирската къща за гости или на открито. На сутринта хората посещавали много ранна църковна служба и след това си тръгвали с надеждата да се върнат на следващата година.

Днес манастирът е достъпен с кола. Колата търпеливо крачи по черния път, издълбан в стръмния планински склон. Пътят от юг стига до местност, наречена Ставрос, откъдето се вижда манастирът, кацнал върху ниша на пропаст в северозападния ъгъл на тясната долина, заобиколена от планински върхове . търпението на поклонника е възнаградено с голямо благословение, почитането на иконата на Пресвета Богородица от Проуса.

Реплика на чудотворната икона на Пресвета Богородица от Проуса има и в Америка в едноименния манастир на Успение на Пресвета Богородица. Тя също е известна със своите чудеса.

Свети мъченици Севериан и Мемнон и свети 38 мъченици Пловдивски

 Таня Биринджиева

 Тези свети мъченици са изповядали вярата си в името на Спасителя по времето на Голямото гонение( 303 - 305 година)

Свети мъченик Севериан произлиза от семейство на благочестиви християни . Баща му Петроний е бил родом от Тракия, а майка му Мигдония била родом от град Сиде в Памфилия. Те били въведени в християнската вяра от епископ Ксенофонт, който бил възпитан в традиция , датираща от свети апостол Йоан Богослов. За да избегнат гоненията , Мигдония и Петроний напуснали Памфилия и се заселели в тракийския град Филипополис, родината на Петроний. Малко след като пристигнали проконсулът Апелиан издал заповед да бъдат екзекутирани тридесет и осем християни(екзекуцията е извършена на 14 май), така че Петроний и Мигдония отново решили да избягат.

Техният син Севериан, който бил надарен от Бог с физическа сила и несравнима смелост, обаче решил да остане, за да изповяда своята вяра в Бог и да бъде удостоен с венеца на мъченичеството. През нощта му се явил сам Христос пред него във видение и му заповядал на сутринта да отиде при източната порта на града, където той ще понесе своето мъченичество. Сутринта пристигайки там, Севериан срещнал един центурион по име Мемнон. Като отвел воина настрана, той му обяснил великата тайна на нашето спасение и го убедил да се откаже от безплодното поклонение на идолите, за да може в Христос да се роди отново за вечен живот.

 

До Апелиан стигнало, че Севериан е проповедник на вярата и Апелиан го призовал на съд. Тъй като той показал непоколебима решителност, магистратът го предал на Мемнон, без да знае , че той е приел християнството. Севериан и Мемнон оставени сами, започнали да се насърчават взаимно да издържат всякакви мъчения в името на Христос.

На следващата сутрин, явявайки се пред съда, и двамата изповядали вярата си. Апелиан заповядал Мемнон да бъде бит без милост с камшик , а челюстите на Севериан били счупени. След това те били поставени в тежки вериги и принудени да следват владетеля до Адрианопол и след това до Визиум.  Там те пак били разпитани и те заявили, че нищо не може да разклати тяхната вяра в Христос. Тогава тиранинът заповядал да опънат Мемнон между две колони и войниците използвали куки, за да изрежат три ремъка от кожата му, от главата до краката. Светецът бил радостен , че е успял да издържи такова трудно изпитание, и възкликнал:,, Знайте, че като жертвах тези три парчета кожа, получих Светата Троица". На трети юли палачите отрязали ръцете и краката му и гохвърлили в гореща пещ. В мига, когато той предал духа си, се чул небесен глас, който благословил мъченика да се присъедини към сомна на светиите.

Севериан също бил предаден на мъчения: плътта му била разкъсана с железни куки. И точно както по времето на мъченията на Мемнон, глас от небето насърчил мъченика. Палачите , като го чули, останали като зашеметени. Въпреки това те сложили нагорещени пръстени на краката на светеца, а след това четирима войници го хванали и, като го разпънали на кръст, започнали да режат части от тялото му. Плътта на мъченика обаче не се поддала на техните усилия. Неспособни да продължават с мъченията, воините спряли, осъзнавайки, че Севериан е защитен от Божествена сила. След това му сложили колан от нажежен метал. На 23 август свети мъченик Севериан е обеглавен на високото място западно от град Визия.

Тридесет и осем други свети мъченици, които изповядваха вярата на Христос чрез проливане на кръвта им, някои във Визия, а други във Филипопол. Техните имена са: Орион, Анатилин, Молий, Евдемон, Силван, Савин, Евстатий,  Стратон и Восва, родом от Византия. Тимотей, Палмат, Мест, Никон, Дифил, Дометий, Максим, Неофит, Виктор, Рин, Сатурнин, Епафродит, Керка, Гай, Зотик,Кронион, Анф,Ор, Зоил, Тиран, Агат, Панстен, Ахил, Пантир, Хризант, Атенодор, Панталеон, Теосевий и Генефлий, родом от Филипопол. След като им били отрязани ръцете и краката, те били хвърлени живи в огъня също като Мемнон.

Чудото на планината Тавор

 Таня Биринджиева

 Планината Тавор( на иврит:Har Tavor) е хълм , който се издига на 500 метра над долината Израел в района на Галилея. Поради важното си разположение по пътя север-юг, тя е била важна крепост в старите времена. Според Писанието на тази планина е мястото на Преображението на Господ Иисус Христос. 

Всяка година на 19 август, когато се отбелязва празникът на Преображение Господне, според Юлианския календар, който следва Йерусалимската патриаршия може да се наблюдава за кратко време т.нар Светият облак , който се спуска над планината. Това е явление което няма своето научно обяснение. Свидетели стават на това чудо хиляди хора и то може да се наблюдава с просто око.

Появата на чудото започва след Всенощното бдение, когато събралите се вярващи излизат след края на Божествената литургия и пеят песнопения.

 Чудото започва винаги по едно и също време независимо колко е ясно небето. Около 4:00 часа с приключването на Божествената литургия то вече може да бъде видяно. Това явление е подобно на Божествения огън, който слиза всяка година по едно и също време на Божи гроб на Велика събота. Светият облак слиза само върху православния манастир в планината Тавор. Когато Светият облак се спусне, той озарява района с наситен ароматен червеникаво-бял( според свидетелството на някои) оранжев цвят в разгара на нощта. Ароматът се разпространява като аромата на тамяна, въпреки че има разлика от тамяна.

 

Вярващите хора възприемат това събитие и възхваляват Господ за благословията и освещаването, който Светият облак носи. Вярващите продължават своите химни към Всевишния, и облака изчезва. Хората се разотиват с сърца изпълнени с голяма радост, че са станали свидетели на това ежегодно случващо се чудо, което затвърждава тяхната вяра.

Науката не може да обясни тази мистерия, която се спуска всяка година над планината Тавор, където според Светото Писание се е случило Преображението Господне.

Чудото на Неръкотворния образ на Господ Иисус Христос

Таня Биринджиева

 

По времето на царуването на император Тиберий  Втори в Константинопол живеела една патрицианка по име Мария. Тя страдала от неизлечима болест. Тя помолила свещениците , които пазели Неръкотворният образ на Иисус Христос, да го донесат в дома и и да го оставят там четиридесет дни, за да може Мария да се излекува . Свещениците донесли светинята в къщата на Мария и тя му се поклонила. След това покрила с парче плат светинята, поставила я в калъф и я занесла в семейния параклис. Тя запалила кандило пред кутията, което горя през цялото време докато беше в дома и.

След като изминали четиридесет дни болката на Мария, вместо да изчезне, станала по-силна, дори непоносима. Тогава тя помолила една от своите прислужници да донесе кутията със светинята, за да може да и се поклони и да намери облекчение от страданието си. Но когато прислужницата влязла в параклиса, тя видяла огнени езици да се издигат от кутията до тавана на параклиса и да слизат надолу, без да обгарат предметите или съдовете намиращи се там. Слугинята паднала на земята от страх и удивление. Междувременно другите прислужници влезли в параклиса и като я видели да лежи на пода, съобщили на стопанката на къщата. Мария с голяма мъка станала от леглото си и като влязла в параклиса видяла пламъците. Тя веднага изпратила да повикат свещениците от храма. Заедно с тях дошли много хора. Свещениците отслужили молебен, събралите се хора с висок глас викали,,Господи помилуй! Господи помилуй!

В края на молебена пламъкът постепенно угаснал. Свещениците отворили кутията , за да се уверят, че Неръкотворният образ не е повреден. Той бил в цялост , но негово копие било се отпечатало върху покриващия го плат, който Мария била поставила. И когато тялото на Мария било покрито с този образ, болката и веднага отшумяла, тя се излекувала и станала напълно здрава.

  

Преди смъртта си Мария предала светото копие на Мандалиона на Мелитинския архиепископ Домитиан( Армения) , който бил на посещение в Константинопол заедно с мелитските владетели. По молба на Мария това свято копие на чудотворния образ било поставено в метоха посветен на Възнесение Господне в Мелитена.

Когато при император Ираклий персите започнали да плячкосват имперските територии, монасите от Мелитина избягали в Константинопол, като взели със себе си копие на Светия Неръкотворен образ.

Успение на Пресвета Богородица

Таня Биринджиева 

Празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от Църквата от дълбока древност.  За него споменават блажени Йероним, блажени Августин и Григорий , епископ от Тур. През 4 век Успение на Пресвета Богородица се празнува навсякъде в Константинопол. По искане на византийския император Маврикий , който на 15 август 595 година побеждава персите , Успение Богородично става общоцърковен празник.

Първоначално празникът се празнувал по различно време: на някои места - през месец януари, на други- през август. Така на Запад, Римската църква ( през 7 век) , на 18 януари се чествала ,, смъртта на Дева Мария", а на 14 август -,, възнесението и на небето". Това разделение е важно с това , че показва как древната Западна Римска църква , в съгласие с Източната църква, е гледала на смъртта на Божията Майка: без да отрича телесната смърт на Божията майка, към която сегашната Римска църква е склонна, Древната римска църква е вярвала , че тази смърт е последвана от възкресението на Божията Майка.

Общото честване на Успение Богородично на 15 август в повечето източни и западни църкви е установено по-късно.

Основната цел на празника е прославата на Богородица и нейното Успение. Към тази цел от 4-5 век е добавено още една цел: изобличаването на грешките на еретиците , които са посегнали на достойнството на Божията Майка, по-специално на колиндрианците( те са еретици от 4 век), които посягат отричат човешката природа на Прресветата Дева и съответно, отричат и Нейната телесна смърт.

През 5 век Константинополският патриарх Анатолий пише стихирите за празника Успение Богородично, а през 8 век са написани два канона от Козма Маюмски и Йоан Дамаскин.

Според най-древното и общоприето предание на Църквата това важно за всеки човек събитие е станало по следния начин. След Възнесението на Господ Иисус Христос на небето Пресветата Дева, оставайки по волята на Сина Си под грижата на светия апостол Йоан Богослов, постоянно пребивавала в молитва и пост и в най- живото желание да съзерцава Нейния Син, седнал от дясната страна на Бог Отец. Съдбата на Пресвета Богородица, Нейното участие в делото на Божието благодатно видение за спасението на света, направи целия Неин живот чуден и поучителен. ,, Чудно е Твоето раждане, възкликва Църквата, Чуден е начинът на възпитание, чудесно, чудно и необяснимо за смъртните е всичко за Тебе, Невясто Божия"

,, Чудни са Твоите тайнства, Богородице! Ти , Владичице, се яви като Престол на Всевишния и днес премина от земята на Небето. Богоподна е Твоята слава, сияеща с чудеса, подобаващи на Бога"

Преди Своето Успение Пресвета Дева Мария живяла в Йерусалим. Тук , три дни преди нейната смърт , и се явил архангел Гавриил и тъй както и беше предсказано въплъщението на Божия Син от нея, когато наближило заминаването и от земната долина, Господ и разкрил тайната на Нейното светло Успение . ,,Отново Гавриил беше изпратен от Бога да извести идването на Пречистата Дева". Нейната кончина е белязана от чудеса, които Църквата възпява в своите песнопения. В деня на Нейната смърт апостолите, по Божия заповед, бяха грабнати на облаците и пренесени в Йерусалим. Апостолите трябвало да видят, че Успението на Божията Майка не е необикновена смърт , тайнствено упокоение, като Нейното раждане и многото обстоятелства в живота и са били чудни.

,, Беше необходимо очевидците на Словото и слугите да видят Успението по плът на Неговата Майка, тъй като това беше последното тайнство над Нея, за да не видят само възнесението на Спасителя от земята , но също така да станат свидетели на покоя на Онази, която Го е родила. Затова , събрани отвсякъде с Божествена сила, те пристигнаха в Сион и придружиха Висшия херувим, отиващ на небето".

На Успение Богородично Яков, брат Господен по плът, апостол Йоан Богослов, апостол Петър-,, почетната глава, началникът на богословите и другите апостоли, с изключение на апостол Тома, присъстваха.

Самият Господ с ангелите и светиите се яви в необикновена светлина при срещата с душата на Майка Си. Пресвета Богородица, като видя Господ, Го прослави, защото Той изпълни обещанието си да се яви на Нейното Успение и с радостна усмивка на лицето си предаде блажената Си душа в ръцете на Господа.

,, Тръгвайки сякаш с вдигнати ръце, с които Тя носеше Бога в плът, Пречистата с дръзновението на Майката каза това на Родения:,, Запази във всичко ония, които си Ми дал", онези,, които ще призовават Моето име и Тебе, родения от Мене, Мой Син и Мой Бог, и ще се изпълнят всичките им молби за добро". 

 Като прие святата душа на Пресвета Богородица, Господ Я предаде на архангел Михаил и Силите на безплътните Ангели,, Я облякоха", казва древният синаксар, ,, като че ли черупката, чиято слава не може да се издигне, и честната и душа се видя като бяла светлина".   ,, Небесните Божествени селения достойно Те приеха( Богородице), като оживено небе, и Ти, ярко украсена като Всенепорочна Невеста, се яви на Царя и Бога"

 На третия ден , когато апостол Тома, който не присъствал на смъртта и погребението на Пресвета Богородица, отиде в Гетсимания и отворили ковчега заради него, Пречистото тяло на Божията Майка не било вече там.

,, Защо разтваряте радостта със сълзи, проповедници Божии? Близнакът(апостол Тома) дойде, увещан отгоре, видял пояса на Богородица и разбрал, че Богородица е възкръснала от гроба"

Апостолите били много изненадани и огорчени, когато не намерили Светото тяло на Богородица- само плащеницата лежала в гроба като доказателство за нейното упокоение.

Църквата винаги е вярвала, че Божията Майка е възкресена от Своя Син и е взета на небето с тялото си.

След Успението Богородично апостолите по време на трапеза разказват за чудотворното изчезване на тялото на Божията Майка от гроба . Внезапно те видели на небето Пресветата Дева,, жива, стояща с много ангели и сияеща с неописуема слава" която им казала ,, Радвайте се" и те неволно вместо: ,, Господи Иисусе Христе, спаси ни", те възкликнали:,, Пресвета Богородице , помогни ни".

За достойното празнуване на Успение Богородично християните се подготвят с двуседмичен пост, който се нарича Богородичен пост и продължава от 1 август до 14 август. Този пост е вторият по строгост пост след Великия пост. По време на Успенския пост е забранено да се яде варена храна с растително масло само в събота и неделя, а без него във вторник и четвъртък. Постът е установен по подражание на Богородица, която прекарва живота си и особено преди Своето Успение в пост и молитва. Постът преди Успение през август е известен от 5 век. През 12 век на събора в Константинопол през 1166 година е взето решение да се пости две седмици преди празника Успение Богородично и само на празника Преображение Господне е разрешено да се яде риба.

Ако празникът Успение Богородично се пада в сряда или петък , е разрешено да се яде риба. Ако е понеделник и други дни, на миряните е разрешено да ядат месо , сирене, яйца, а на монасите -риба.

На места като особено честване на празника, се извършва отделно погребение за Богородица. Особено тържествено се празнува в Йерусалим, в Гетсимания( на мястото където е гроба на Пресвета Богородица). Тази служба за погребението на Божията Майка в едно от гръцките издания се нарича,, Свещено почитане на упокоението на нашата Пресвета Владичица и Приснодева Мария". В ръкописи гръцки и славянски службата е открита не по-рано от 15 век. Богослужението се извършва по подобие на утренята на Велика събота и основната и част е умело подражание на Похвалата на Велика събота.

Истината за носенето на червен конец

 Таня Биринджиева

Червеният конец - това е атрибут на окултното учение,, кабала,,  , което няма нищо общо с православната вяра . Православният християнин не трябва да носи червен конец. Не бива да се подражава на звездите от шоу бизнеса и на политиците, те всички са суеверни.

В Православието не се допускат амулети. Бог ни защитава, а не материалните предмети. Кръстът- това е образът на нашето спасение. Всякакви форми на магии и магьосничество е забранено от Библията.

В Старият Завет маговете и магьосниците са били убивани с камъни, а каноните на Църквата такива хора и техните съучастници лишават от Светото Причастие за 6 години.*

Не е ли достатъчно за нашата духовна защита Светото Кръщение ? Не е ли достатъчно , че Господ Иисус Христос умря и бе разпнат за нас, и нужни ли са допълнителни гаранции? 

Непременно ли конеца, по правилата на търговците на амулети, трябва да са от Йерусалим, да бъдат осветени на всички свети места. Вероятно конеца трябва да е облят с вода от река Йордан и попит  със свети елей от всички кандила на Светия Град.

Защо този конец струва толкова скъпо? Ами как  иначе ще повярват в неговата сила? Не бива магия на ниска стойност! Иначе плацебото няма да сработи. Ако вместо човек да е вярващ той е суеверен, той започва да живее във вълшебната земя, да се облива в омагьосана вода и да носи червен конец.

*61 ПРАВИЛО НА ПЕТО-ШЕСТИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР(КОНСТАНТИНОПОЛСКИ, ТРУЛСКИ)

Ония, който се обръща към магьосници или към така наречените стоначалници, за да узнаят от тях не ще ли им се открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на отците, нека подлежат на правилото за шестгодишното покаяние. На същото наказание трябва да се подхвърлят и ония , които водят мечки или други животни за забава и съблазън и които предсказват щастие, съдба , родословие и много други подобни неща също така и тъй наричаните облакогонци, обойници, поставчици на амулети и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват от църквата, както и светите правила заповядват, защото:,, какво общо има между светлината и тъмнината" казва апостолът? Или :,, какво съгласие да има между Христа и Велиара? " Или :,, Каква прилика между Божия храм и идолите"!(2Кор.6:14,15,16)

Десет способа да обичаме

 Блогът на Таня Биринджиева

1. Слушайте без да прекъсвате - Който дава отговор , преди да е изслушал , глупав е , и е срам за него Притчи 18:14
2. Говори без да обвиняваш- И тъй , възлюбени братя , нека всеки човек бъде бърз на слушане , бавен на  говорене , бавен на гняв - Иаков 1:19
3. Давайте без съжаление - той всеки ден силно гладува, праведникът дава и не му е свидно- Притчи 21:26
4. Обещавай без да забравяш - Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено  е като дърво за живот. - Притчи 13:12
5. Отговори без спор - По-добре сух залък и с него мир, нежели къща , пълна със заклан добитък , но в нея раздор - Притчи 17 : 1- По добре ястие от зеленчук , и с любов, нежели угоен вол , и с него омраза. Притчи 15:17
6.  Приеми без претенции - а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава - Христос Ефесяни 4:15
7. Не се оплаквай - Всичко вършете без ропот и съмнение - Фил. 2 : 14 
8.  Вярвайте без съмнение - всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява - 1 Кор.13:7
9. Прости без упрек - като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие.
10. Непрестанно се молете - Затова и ние от деня, когато чухме това, не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране. - Кол 1:9 . -с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и  старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии. Ефесяни 6:18 

Преображение Господне

 Таня Биринджиева

Един от най-важните празници сред дванадесетте е Преображение Господне , който се празнува ежегодно на 6 август. Празникът Преображение Господне  има един ден предпразнество и седем дни следпразненство, като винаги се пада през Богородичния пост .

Това е вторият празник през август, който е посветен на Господ Иисус Христос. Първият, празник на Всемилостивия Господ и Пресвета Богородица, се празнува на първия ден от август. Третият празник , в памет на пренасянето от Едеса в Константинопол на Неръкотворния образ на Господ Иисус Христос, се чества на следващия ден след Успение Богородично. 

Според традиция датираща от Стария завет, на тези дни хората благодарят на Господ за даровете от новата реколта и носят плодове в храма за освещаване.

На гръцки ,, преображение,, звучи като ,, метаморфоза,,, което означава ,, да бъдеш преобразен,, . Светите евангелисти Матей, Марко и Лука разказват за това най-важно събитие от земния път на Иисус Христос. Господ е искал да подготви учениците Си за Кръстните страдания, които Му предстояха , та, както се пее в кондака на празника, когато Го видят разпнат, да разберат, че това Страдание е доброволно и тогава могат да проповядват на целия свят, че Христос е ,, наистина сиянието на Отца,,.

Малко преди това събитие Господ пита учениците Си: Кой съм според хората? Те отговарят , че някои Го смятат за Йоан Кръстител, други за Илия, а други - за един от пророците .

Господ ги пита: според вас кой съм Аз? Петър Му  отговори: Ти си Христос( Марк 8:27-29) 

Тогава Господ , възнамерявайки да утвърди своите ученици в истината, изповядана от Петър, че Той наистина е Божият Помазаник, казва,, Има някои от стоящите тук които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, идващо със сила ,, Марк 9: 1.

И шест дни след изричането на тези думи Господ Иисус Христос, като взе със себе си апостолите Петър, Яков и Йоан, се изкачи на планината да се помоли и ,, както се молеше, видът на лицето Му се промени и дрехите Му станаха бели и сияещи,, Лука 9:29 . В същото време пророците Мойсей и Илия се явиха на Господ Иисус Христос, сияещи с Божествена светлина ,  ,, говореха за Неговия изход , който трябваше да извърши в Йерусалим ,, Лука 9:31. Така апостолите научиха от опит, Иисус Христос не е нито Илия, нито някой от древните пророци, а че Той е Господ и Бог на пророците.

Апостол Петър каза на Господ,, Господи! За нас е добре да сме тук, Ако искаш , ще направим тук три скинии: една за теб, една за Мойсей и една за Илия,, ( Матей 17:4) . Писанието говори за шатри и колиби като за скинии. Думите на апостол Петър показват, че той той изпитва такава благодат, че вече не желае да се връща към земните неща. Тогава облак засенчва планината,  ,, и от облака се чу глас, който казваше:Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте"( Марк 9:7)  ,, На Преображение Господне глас от небето не казва нищо повече от ,, Него слушайте" (Матей 17:5) , пише свети Теофан Затворник. 

Защо така? Защото тук пред очите ни се представя плодът на покорството. Небесният Отец казва така: искаш ли да постигнеш това? Слушайте какво ще ви вдъхнови и заповяда. И ако следвате Неговия път, тогава несъмнено ще влезете в царството на светлината, която ще ви прегърне не отвън, а ще дойде отвътре и винаги ще ви държи в такова състояние, че всичките ви кости ще кажат: добре е за да сме такива"

Преображението на планината Тавор беше потвърждение на Божественото достойнство на Христос, Той отвори завесата на,, Своята плът пред учениците и им показа Бог, живеещ в Него. Апостолите лично се убедиха в това и впоследствие свидетелстваха: ,, Ние ви възвестихме силата и пришествието на нашия Господ Иисус Христос, като бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той получи чест и слава от Бог Отец" ( 2 Петрово 1:16-17)

,, Преображението Господне на Тавор е образ на преображението на душата, последвала Христос. Както по Христовия път имаше не само тръните на Кръста, но и славата на Тавор, така и по пътя на душата, поела Кръста, ще има своето благоволение и сладостта на Таворската светлина. Когато Божествената Светлина озари душата, тя, цялата запалена от Божествения огън, сама ще гори по-ярко от слънцето и, като огледало на душата, ще блести с пленителната Божия Светлина. И Божието Слово добавя, че това осветяване на телесната природа изобщо не е резултат от някакви земни причини, някакви закони на органичния и неорганичен живот , а е свръхземно явление.

  

Основната цел на празника Преображение Господне е да предаде на всеки православен християнин, че всеки от нас може да промени себе си и да се доближи до светлината Христова. Нещо повече, Господ ни призовава да бъдем участници в Неговата Божествена Светлина, да се приобщим към Неговата благодат. Желаейки всичко това за нас да се сбъдне, Църквата пее в празничния тропар:

,, Преобразил си се на планината, Христе Боже, Който си показал славата Си на Твоите ученици, като на човек, нека Твоята Светлина винаги присъства чрез молитвите на Богородица, осияй нас грешните, Светлодарче, слава Тебе!