Свещеник Йоан Валентин Истрати
Виждаме днес новороденото момиченце и разбираме колко е велика Божията любов. Чуваме плача на малкото дете и научаваме за неизразимата любов на Троицата.
Гледаме човешкото дете и през сълзите си виждаме колко възвишен става човекът чрез любовта-издигнат до лъчезарната светлина на трона на Живота.
На този ден е родена Пресвета Богородица. Тя изгрява като слънце от сълзите на молитвата, от добротата на блажената старост и от свещената чистота.
Момиченцето свети в света като плод на Божието чудо, по-голямо от небесата, готвещо се да роди Създателя на всичко.
Малкото дете, едва чуто да плаче днес, ще стане Ходатай на човешкия род. Момичето е леко като перце, но по-просторно от небесата. Тя е мъничко бебе, притиснато до гърдите на бабата на Господа, готвещо се да стане осветен храм и духовен рай.
Тя е църква, защото успя да побере и успокои Небесния Цар. Тя е храмът на вечността, защото в нея самият Бог се облече в човешка същност. Създателят на галактиката чрез смирена любов се съдържа изцяло в малката и девствена утроба на майка Си. Тя е храмът на Непорочния Божи Агнец, защото носи и люлее на ръцете си Този, Който носи цялото творение.
Богородица е Майка на Църквата, защото никой никога не може да наследи Христос, ако не Го роди в плът. Никой не може да приеме Източника на Живота, ако не почувства благоуханните божествени сълзи на девството в очите на тази, която Го е родила. Никой не може да обича Човеколюбеца, ако духовно не стане майка по душа, за да Го роди мистично.
Обожението на човешката природа е образ и разгръщане на Господнето въплъщение от Девата. Когато тя люлее Бог в ръцете си , безброй ангели викат в хваление. Когато тя нежно шепне на Младенеца, целия свят долавя своя скрит смисъл.
Но дори повече от храм, Богородица е духовен, мистичен рай, който говори за висшето призвание на човека към вечната любов. Девата е храстът, който гори, без да изгори, в който материята е осветена и избавена завинаги от тлението, пламнала от любов към Бога, но не унищожена от тлението.
Нейната детеродна девственост представлява съществуването на рая, в който материята е проникната с благодат и побеждава законите на природата чрез законите на любовта. Нейната чистота , която ражда Живота, е богословска метафора за рая- мистичният образ на Царството Небесно, пътят, по който се насочва обременената с грехове вселена. Всеки човек, който наследява рая, всъщност е този, който е постигнал майчинската любов към Бога- да не спи през нощта в грижа и бдителност за Него и да Го отглежда в дълбините на сърцето си, за да стане Той всичко за него.
Светата Дева е извор на любовта, защото допълва със себе си плачещата любов на човека, лишен от благодат, и цялото Божие желание да се съедини с нас. Нейните милости се изливат върху човечеството, без да чакат съгласие или молба, непрестанно разпръсквайки сладостта на любовта от нейното майчинско сърце. Цялата вселена, бременна с Бога, гледа с любов тази , която Го е родила, и се учи да се изпълва със светлината, която се излива от Вечния. Човечеството прониква от тайните на историята и научава евхаристийното превръщане на майката в енергия по благодат, както в Рождеството, което е девствено, така и в смъртта, която става гаранция за живот.
Виждаме днес новородената Дева и разбираме величието на Божията любов. Чуваме плача на малкото момиченце и научаваме за неизразимата мъдрост на Троицата. Гледаме човешкото дете и през сълзите си виждаме колко високо може да се издигне едно човешко същество чрез любовта- до блестящата светлина на трона на Живота. Да целунем Младенеца в душите си и да се учим във вечната школа на богословието.
Нейното мълчание е по-ценно от всички думи на този свят. В края на краищата най-голямата сила във Вселената е любовта, която дава живот, принасяйки себе си в жертва и която ражда дете. И най- голямата светлина в цялата вселена е силата да обичаш завинаги тези, който убиват твоето Дете.