Таня Биринджиева
Монахът Христофорос Панайотопулос,,Папулакос,, от 19-ти век , който смело проповядва в един от трудните моменти в историята на православна Гърция, беше канонизиран на 30 август, петък от Константинополската патриаршия. Денят в който ще се отбелязва неговия празник е 18 януари, деня на неговата кончина.
Предложението за неговата канонизация е направено от митрополията на Калаврита. Предложението е потвърдено и одобрено от Синода на Гръцката църква след даването на положителна оценка на Синодалната комисия по номоканонични и догматични въпроси на Църквата на Гърция.
Преподобни Папулакос всеотдайно се бори с чуждите влияния, западните традиции, които са чужди на православната традиция. Той смело критикува крал Отон Първи, който затваря много манастири и разрушава църкви. Заради пламенните си проповеди той е бил преследван, измъчван, изпращан на заточение и завършил дните в затвор.
Преподобни Христофор е роден през 1770 година в село Армпунас в област Калаврита като Христофор Панайотопулас и работи като месар. Той бил напълно неграмотен, като решил да стане монах. Първоначално станал монах в манастира на Голямата пещера в Калаврита, а по-късно живял като аскет в направена от него колиба близо до родното му село. Той остава в уединение около 20 години през които той се научава да пише и чете.
На 80-годишна възраст той взема решение да стане проповедник и да помага за обучението на гръцкия народ в православната вяра, тъй като протестантството и атеизмът процъфтяват в тогавашна Гърция. Славата му на проповедник се разпространила много бързо, тъй като той имал свой начин на проповядване. Той проповядвал главно срещу прелюбодеянието и кражбата в полза на молитвата. Със своите проповеди той критикувал антиправославната политика на тогавашното баварско правителство и снизхождението от страна на Синода на Църквата. За тези си действия той бил изправен пред епископа на Калаврита, който го порицал и го помолил да ограничи проповедите си.
Шест месеца по-късно Папулакос започва обиколка из Южен Пелопонес, събирайки хиляди хора по пътя си. След натиск крал Отон подписва указ, с който заповядва Папулакос да бъде затворен в манастир. Преподобни Христофор бяга в Мани, за да се спаси.
На 21 юни 1852 година Папулакос е арестуван и обвинен в държавна измяна от армията и е изпратен в затвора на Рио, където прекарва две години в изолация. Трябвало е да бъде съден от наказателния съд на Атина като бунтовник, но впоследствие е амнистиран от крал Отон Първи. През 1854 година той е изпратен на заточение в манастира Панахранту на остров Андрос, където умира на 18 януари 1861 година и е погребан там. По време на престоя си в манастира той приема много посетители.
Неговото мислене е силно повлияно от неговия духовен учител Космас Фламиат, чиято дейност е паралелна и чието учение е подобно.
В нашите пропилени, мрачни и трудни дни ние отново се нуждаем от ярък призив за покаяние, възстановяване и правилна позиция. Имаме нужда от смелия глас, героичния дух, изповядването на вярата и пламенната вяра на преподобния Папулакос.