Таня Биринджиева
Празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от Църквата от дълбока древност. За него споменават блажени Йероним, блажени Августин и Григорий , епископ от Тур. През 4 век Успение на Пресвета Богородица се празнува навсякъде в Константинопол. По искане на византийския император Маврикий , който на 15 август 595 година побеждава персите , Успение Богородично става общоцърковен празник.
Първоначално празникът се празнувал по различно време: на някои места - през месец януари, на други- през август. Така на Запад, Римската църква ( през 7 век) , на 18 януари се чествала ,, смъртта на Дева Мария", а на 14 август -,, възнесението и на небето". Това разделение е важно с това , че показва как древната Западна Римска църква , в съгласие с Източната църква, е гледала на смъртта на Божията Майка: без да отрича телесната смърт на Божията майка, към която сегашната Римска църква е склонна, Древната римска църква е вярвала , че тази смърт е последвана от възкресението на Божията Майка.
Общото честване на Успение Богородично на 15 август в повечето източни и западни църкви е установено по-късно.
Основната цел на празника е прославата на Богородица и нейното Успение. Към тази цел от 4-5 век е добавено още една цел: изобличаването на грешките на еретиците , които са посегнали на достойнството на Божията Майка, по-специално на колиндрианците( те са еретици от 4 век), които посягат отричат човешката природа на Прресветата Дева и съответно, отричат и Нейната телесна смърт.
През 5 век Константинополският патриарх Анатолий пише стихирите за празника Успение Богородично, а през 8 век са написани два канона от Козма Маюмски и Йоан Дамаскин.
Според най-древното и общоприето предание на Църквата това важно за всеки човек събитие е станало по следния начин. След Възнесението на Господ Иисус Христос на небето Пресветата Дева, оставайки по волята на Сина Си под грижата на светия апостол Йоан Богослов, постоянно пребивавала в молитва и пост и в най- живото желание да съзерцава Нейния Син, седнал от дясната страна на Бог Отец. Съдбата на Пресвета Богородица, Нейното участие в делото на Божието благодатно видение за спасението на света, направи целия Неин живот чуден и поучителен. ,, Чудно е Твоето раждане, възкликва Църквата, Чуден е начинът на възпитание, чудесно, чудно и необяснимо за смъртните е всичко за Тебе, Невясто Божия"
,, Чудни са Твоите тайнства, Богородице! Ти , Владичице, се яви като Престол на Всевишния и днес премина от земята на Небето. Богоподна е Твоята слава, сияеща с чудеса, подобаващи на Бога"
Преди Своето Успение Пресвета Дева Мария живяла в Йерусалим. Тук , три дни преди нейната смърт , и се явил архангел Гавриил и тъй както и беше предсказано въплъщението на Божия Син от нея, когато наближило заминаването и от земната долина, Господ и разкрил тайната на Нейното светло Успение . ,,Отново Гавриил беше изпратен от Бога да извести идването на Пречистата Дева". Нейната кончина е белязана от чудеса, които Църквата възпява в своите песнопения. В деня на Нейната смърт апостолите, по Божия заповед, бяха грабнати на облаците и пренесени в Йерусалим. Апостолите трябвало да видят, че Успението на Божията Майка не е необикновена смърт , тайнствено упокоение, като Нейното раждане и многото обстоятелства в живота и са били чудни.
,, Беше необходимо очевидците на Словото и слугите да видят Успението по плът на Неговата Майка, тъй като това беше последното тайнство над Нея, за да не видят само възнесението на Спасителя от земята , но също така да станат свидетели на покоя на Онази, която Го е родила. Затова , събрани отвсякъде с Божествена сила, те пристигнаха в Сион и придружиха Висшия херувим, отиващ на небето".
На Успение Богородично Яков, брат Господен по плът, апостол Йоан Богослов, апостол Петър-,, почетната глава, началникът на богословите и другите апостоли, с изключение на апостол Тома, присъстваха.
Самият Господ с ангелите и светиите се яви в необикновена светлина при срещата с душата на Майка Си. Пресвета Богородица, като видя Господ, Го прослави, защото Той изпълни обещанието си да се яви на Нейното Успение и с радостна усмивка на лицето си предаде блажената Си душа в ръцете на Господа.
,, Тръгвайки сякаш с вдигнати ръце, с които Тя носеше Бога в плът, Пречистата с дръзновението на Майката каза това на Родения:,, Запази във всичко ония, които си Ми дал", онези,, които ще призовават Моето име и Тебе, родения от Мене, Мой Син и Мой Бог, и ще се изпълнят всичките им молби за добро".
Като прие святата душа на Пресвета Богородица, Господ Я предаде на архангел Михаил и Силите на безплътните Ангели,, Я облякоха", казва древният синаксар, ,, като че ли черупката, чиято слава не може да се издигне, и честната и душа се видя като бяла светлина". ,, Небесните Божествени селения достойно Те приеха( Богородице), като оживено небе, и Ти, ярко украсена като Всенепорочна Невеста, се яви на Царя и Бога"
На третия ден , когато апостол Тома, който не присъствал на смъртта и погребението на Пресвета Богородица, отиде в Гетсимания и отворили ковчега заради него, Пречистото тяло на Божията Майка не било вече там.
,, Защо разтваряте радостта със сълзи, проповедници Божии? Близнакът(апостол Тома) дойде, увещан отгоре, видял пояса на Богородица и разбрал, че Богородица е възкръснала от гроба"
Апостолите били много изненадани и огорчени, когато не намерили Светото тяло на Богородица- само плащеницата лежала в гроба като доказателство за нейното упокоение.
Църквата винаги е вярвала, че Божията Майка е възкресена от Своя Син и е взета на небето с тялото си.
След Успението Богородично апостолите по време на трапеза разказват за чудотворното изчезване на тялото на Божията Майка от гроба . Внезапно те видели на небето Пресветата Дева,, жива, стояща с много ангели и сияеща с неописуема слава" която им казала ,, Радвайте се" и те неволно вместо: ,, Господи Иисусе Христе, спаси ни", те възкликнали:,, Пресвета Богородице , помогни ни".
За достойното празнуване на Успение Богородично християните се подготвят с двуседмичен пост, който се нарича Богородичен пост и продължава от 1 август до 14 август. Този пост е вторият по строгост пост след Великия пост. По време на Успенския пост е забранено да се яде варена храна с растително масло само в събота и неделя, а без него във вторник и четвъртък. Постът е установен по подражание на Богородица, която прекарва живота си и особено преди Своето Успение в пост и молитва. Постът преди Успение през август е известен от 5 век. През 12 век на събора в Константинопол през 1166 година е взето решение да се пости две седмици преди празника Успение Богородично и само на празника Преображение Господне е разрешено да се яде риба.
Ако празникът Успение Богородично се пада в сряда или петък , е разрешено да се яде риба. Ако е понеделник и други дни, на миряните е разрешено да ядат месо , сирене, яйца, а на монасите -риба.
На места като особено честване на празника, се извършва отделно погребение за Богородица. Особено тържествено се празнува в Йерусалим, в Гетсимания( на мястото където е гроба на Пресвета Богородица). Тази служба за погребението на Божията Майка в едно от гръцките издания се нарича,, Свещено почитане на упокоението на нашата Пресвета Владичица и Приснодева Мария". В ръкописи гръцки и славянски службата е открита не по-рано от 15 век. Богослужението се извършва по подобие на утренята на Велика събота и основната и част е умело подражание на Похвалата на Велика събота.