По времето на царуването на император Тиберий Втори в Константинопол живеела една патрицианка по име Мария. Тя страдала от неизлечима болест. Тя помолила свещениците , които пазели Неръкотворният образ на Иисус Христос, да го донесат в дома и и да го оставят там четиридесет дни, за да може Мария да се излекува . Свещениците донесли светинята в къщата на Мария и тя му се поклонила. След това покрила с парче плат светинята, поставила я в калъф и я занесла в семейния параклис. Тя запалила кандило пред кутията, което горя през цялото време докато беше в дома и.
След като изминали четиридесет дни болката на Мария, вместо да изчезне, станала по-силна, дори непоносима. Тогава тя помолила една от своите прислужници да донесе кутията със светинята, за да може да и се поклони и да намери облекчение от страданието си. Но когато прислужницата влязла в параклиса, тя видяла огнени езици да се издигат от кутията до тавана на параклиса и да слизат надолу, без да обгарат предметите или съдовете намиращи се там. Слугинята паднала на земята от страх и удивление. Междувременно другите прислужници влезли в параклиса и като я видели да лежи на пода, съобщили на стопанката на къщата. Мария с голяма мъка станала от леглото си и като влязла в параклиса видяла пламъците. Тя веднага изпратила да повикат свещениците от храма. Заедно с тях дошли много хора. Свещениците отслужили молебен, събралите се хора с висок глас викали,,Господи помилуй! Господи помилуй!
В края на молебена пламъкът постепенно угаснал. Свещениците отворили кутията , за да се уверят, че Неръкотворният образ не е повреден. Той бил в цялост , но негово копие било се отпечатало върху покриващия го плат, който Мария била поставила. И когато тялото на Мария било покрито с този образ, болката и веднага отшумяла, тя се излекувала и станала напълно здрава.
Преди смъртта си Мария предала светото копие на Мандалиона на Мелитинския архиепископ Домитиан( Армения) , който бил на посещение в Константинопол заедно с мелитските владетели. По молба на Мария това свято копие на чудотворния образ било поставено в метоха посветен на Възнесение Господне в Мелитена.
Когато при император Ираклий персите започнали да плячкосват имперските територии, монасите от Мелитина избягали в Константинопол, като взели със себе си копие на Светия Неръкотворен образ.