Никифор Калист:
Тя беше средна на ръст или както казват някои, малко по-средна. Косата и беше златна, очите живи, веждите и бяха дълги, носът и беше прав, удължен,устните и цъфтяха, лицето и не беше кръгло или остро, а донякъде удължено, а ръцете и пръстите и бяха дълги.
В разговор тя запазваше скромно достойнство, не се усмихваше, не се възмущаваше, не се ядосваше. Тя не мислеше за Себе си, и се отличаваше с пълно смирение. Тя беше доволна от естествения цвят на дрехите си. Накратко във всички Нейни действия имаше особена благодат.
Свети Амвросий Медиолански:
Тя беше Богородица не само по тяло, но и по душа: смирена по сърце, наблюдателна в думите, благоразумна, с малко думи, любителка на четенето.... трудолюбива, мъдра в словото. Нейното правило беше-никого да не обижда, желае на всички добро, да почита по- възрастните , да не завижда на равните, да избягва хвалбата, да бъде разумна, никога не е обиждала родителите си с изражението на лицето си или не е съгласна с роднините си, не се е присмивала и не е презирала смирен човек, не се е смяла на слабите, не е избягвала бедните. Тя нямаше нищо сурово в погледа си, нищо нагло в думите си, нищо неприлично в действията си: движенията и бяха скромни, стъпката и беше тиха, гласът и беше равномерен, така че външният и вид беше отражение на душата, олицетворение на чистотата.
Свети великомъченик Игнатий Богоносец:
Всички знаем, че Пресвета Богородица беше пълна с благодат и всякакви добродетели. Казват, че Тя винаги е била весела в гонения и беди, не се разстройвала в нужда и бедност, не се е ядосвала на тези, които Я обиждали, а дори Тя била кротка в благополучието, благосклонна към бедните и им помагала с каквото може, като помагаше в благочестие и във всяко добро дело. Особено обичаше смирените, защото самата тя била изпълнена със смирение.