Таня Биринджиева
Историята ни връща хиляди години назад във времето, когато ереста срещу светите икони, иконоборството, бушува из целия християнски свят. Византийският император Теофил заповядал всички свети икони да бъдат премахнати от църквите и изгорени. Православният народ пазел и криел светите икони. Хората са се излагали на риск от изгнание и дори смърт заради иконите.
През 829 година иконата на Пресвета Богородица, която според преданието е била изписана от ръката на свети евангелист Лука, се съхранявала в красива църква в град Проуса. Днес тази църква още съществува в града на име Бурса. Иконата била източник на много чудеса.
Веднага щом указът на император Теофил станал факт, един благочестив човек, син на офицер от императорския двор, решил да не се подчини на заповедта на императора. Той взел иконата и избягал в континентална Гърция, тъй като иконоборческите гонения били по-слаби. Младежът по пътя за Галиполи изгубил иконата. Скръбта му била голяма. ,, Уви , на мен нещастника", изплакал той. ,, Богородица ме напусна заради греховете ми". Той не се върнал назад, защото не искал да живее сред враговете на иконите. Той продължил пътуването си и се установил в град Нова Патра, близо до северозападния край на Пелопонес. Изминало дълго време и той чул новини за чудеса станали в района Айтола. По това време този район бил напълно непознат и недостъпен. Теренът бил много пресечен, със стръмни планини и дълбоки пропасти. Нямало дори малко селце, освен няколко заслона за овчари. Районът бил неподходящ за живеене. Дори животни оцелявали трудно. Само християни бягащи от иконоборците се криели понякога.
Според новините детето на един овчар докато пазело стадото на баща си видяло през нощта светлина и тържествено и сладко пеене. Пеенето идвало от една пещера, която била зад гърба му. Уплашено, то видяло стълб от светлина, излизащ от пещерата и стигащ до небето. Първоначално то си помислило, че това е дъга. Но времето било сухо и нямало как да има дъга. Много изплашено то разказало на баща си на какво било свидетел. Баща му си помислил , че това е плод на въображението на детето. Казал му да не се страхува от неща, които не са реални и да не се плаши от собствената си сянка. Детето настояло, че това е самата истина.
Затова на следващата нощ детето завело баща си християнин на същото място, където видяло стълба от светлина , за да провери и потвърди видението си. Човекът видял , че детето казвало истината, но не посмял да влезе в пещерата да види какво има. На другия ден взел със себе си още хора и се върнал в пещерата. Всички станали свидетели на видението. След това претърсили околността и намерили иконата на Пресвета Богородица в пещерата, светла и сияеща. След като се поклонили на иконата, подредили място, за да съхраняват иконата. Хората всеки ден носели свещи и тамян. Това било първото чудо на Пресвета Богородица, именно намирането на чудотворната икона.
Скоро младежът , който изгубил иконата и сега живеел в Нова Патра, чул, че иконата на Пресвета Богородица била открита чрез видение на стълб светлина. Без да губи време, той взел слугите си и след два дни пристигнал в пещерата при иконата. Когато видял иконата , той разбрал, че това е тази икона, която загубил. След като се поклонил и целунал иконата, той раздал подаръци на овчарите и се запътил към Неа Патра със светата икона. Радостта на овчарите се превърнала в скръб от това лишение и те замолили младежа да им остави иконата. Той обяснил, че иконата е негова и той ги е дарил богато. Казал им също, че местността не е подходяща за построяване на църква . Това им казал, взел иконата и си тръгнал. Когато той и приятелите му се уморили от пътя решили да починат. Скоро заспали и когато се събудили, не могли да намерят иконата. Те си помислили , че овчарите са я откраднали, докато спят, те се върнали. Пристигнали до тясното място близо да реката и младежът чул глас:
,, О, младежо, бъди спасен, иди си с мир и не се мъчи повече. Приятно ми е да остана тук в тази сурова земя с пастирите и селяните и да не бъда в градовете с хората, които проповядват ереси: и ако искаш да останеш с мен, ела там, където ме намери. Това ще е добре."
Само младежът чул гласа. Покорен от божественото призвание, освободил слугите си , изоставил всичките си притежания и с един от слугите си, който решил да остане при него, се върнал в пещерата, където се намирала иконата. Той смятал, че това е волята на Пресвета Богородица. Младият мъж построил в пещерата параклис за иконата. Той и слугата му били постригани за монаси от свещеник монах от близкия скит посветен на свети великомъченик Димитър. Младежът получил името Деметрий , а слугата му името Тимотей. След това построили килия срещу параклиса на тихо място, далеч от шумните поклонници . Там когато дошло времето мирно починал. Слугата му Тимотей погребал тялото , а блажената му душа отлетяла в небето. Това е началото на манастира на Пресвета Богородица в Проуса. Манастирът съществува от хиляда години и стои до наши дни. Той е устоял на опустошенията от природни и причинени от човека бедствия. В пещерата се намира главната църква, посветена на Успение Богородично. Древната и потъмняла от тамян икона остава във вътрешната пещера, заобиколена от безброй драгоценни дарове. Тези дарения са истинското свидетелство за безбройните чудеса от миналото и настоящето. В близост до манастира е построено село Проусос . Иконата очаква тълпите от поклонници , които се стичат там от 15 август до 23 август, когато е празникът . В стари времена тишината на планината е била нарушавана от гласовете на групи хора, отиващи на празника. Те е трябвало да вървят по кози пътеки, сред вековни кестени, ели и чинари. Пътуването продължавало по 15 часа и хората носели кошници с храна и вързопи с одеяла, балансирани върху главите им. Язденето на кон било запазено за стари и немощни. Някои от тях можело да се видят да ходят боси или да пълзят на колене, изпълнявайки обет заради чудотворно изцеление. Хората отивали там, запалвали свещите на вярата и оставали да нощуват в манастирската къща за гости или на открито. На сутринта хората посещавали много ранна църковна служба и след това си тръгвали с надеждата да се върнат на следващата година.
Днес манастирът е достъпен с кола. Колата търпеливо крачи по черния път, издълбан в стръмния планински склон. Пътят от юг стига до местност, наречена Ставрос, откъдето се вижда манастирът, кацнал върху ниша на пропаст в северозападния ъгъл на тясната долина, заобиколена от планински върхове . търпението на поклонника е възнаградено с голямо благословение, почитането на иконата на Пресвета Богородица от Проуса.
Реплика на чудотворната икона на Пресвета Богородица от Проуса има и в Америка в едноименния манастир на Успение на Пресвета Богородица. Тя също е известна със своите чудеса.