Соловецки манастир

 Таня Илиева

Соловецкият манастир се намира на Соловецките острови в Бяло море. Той е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1992 година, и е действащ мъжки манастир.При съветската власт е бил първият лагер с особено значение.Монашесткия живот него е възстановен на 25 октомври 1990 година.

Съществуването на Соловецкия манастир датира от 1436 година. В историята си е има много известни подвижници като преподобният Зосима, Саватий,Герман, чудотворците Елиезер и Йов, също Филип,митрополит на Москва и цяла Русия,който е прекарал цели 30 години в манастира-18 години като игумен, той е изградил укрепления. Ставайки митрополит на Москва и цяла Русия Филип се възпротивил на опричниците на цар Иван Грозни и приел мъченическа смърт. От средите на манастира са излезли двама патриарси- Йоасаф Първи(1634 година-41)и Никон(1652-58 година), шест митрополита, няколко архиепископа и епископа,множество подвижници и чудотворци.

Манастирът е допринесъл за просвещението и катехизацията на езичниците в най-далечната точка на Русия.Първият известен подвижник бил Теодорит Колски. Той е посветил своят дълъг живот(около 90 години) на покръстването на около 10 000 човека. Саловецкият манастир бил източник на грамотност и просвещение.

Един от трудните периоди в историята на манастира е бунта срещу реформите на патриарх Никон.Тогава братята е трябвало да се срещнат с редовна войска,завършила с много жертви.

Със Соловецкият манастир е свързано и възобновяването на северните манастири. Хиляди поклонници са посещавали манастира и получавали духовна помощ. От 1765 година манастира е ставропигия и се намира на пряко подчинение на Светият Синод на РПЦ.Манастирът е бил културен център и притежава огромна библиотека. Манастирската ризница съхранява много древни икони,одежди, богослужебни съдове, предмети на старото руско изкуство. Много от тях са подаръци от царският дом и фамилия,от руските патриарси, от видни представители на руската история.  

Има безценни за науката документи в архива на манастира. Има колекция от стари оръжия. Сградите на манастира са причислени към световното архитектурно наследство и са сами по себе си  чудеса на строителството. 
Соловецкият манастир съчетавал монашеският подвиг и гражданския дълг, от началото на 16 век,той става защитник на границата на Русия.През 1854 година по време на Кримската война,когато английските кораби са обстрелвали в течение на девет часа манастира,всички от братята и всички живущи в манастира под командването на игумена, архимандрит Александър, с много мъжество и героизъм  защитавали обителта. 

Соловецкият манастир бил също важен икономически център.Той добивал сол,слюда,перли,желязна руда, ловяла се риба.

След секуларизацията на манастирските земи през 1764 година манастира започнал интезивно да развива дейността си простираща се на островите и разгърната до 40 различни производства. До 1920 година,когато бил закрит манастира е имал 10 скита,пустини,17 църкви и около 30 параклиса.              

Молитвата„ Отче наш“

Таня Илиева



Молитвата„Отче наш“,според Евангелието на Матея и на Лука е дадена от самият Иисус Христос като отговор на молбата на неговите ученици, да ги научи да се молят.

иконата„Отче наш“

Това е описано в Евангелието на Матея  6 : 9-13 и на Лука 11:2-4.Езикът, на които се е изразявал и общувал Иисус Христос бил галилейски диалект на арамейският език, но за наше съжаление оригиналният вариант на молитвата не е съхранен. Най-старите ръкописи са на койне,старогръцки диалект. Различните ръкописи текста се различава.

В двете Евангелия молитвата е в два варианта,различни са и обстоятелствата, при които Христос я произнася. В Евангелието на Матей е включена в проповедта на планината Тавор, при Лука Иисус Христос дава молитвата като отговор на пряката молба на учениците си да ги научи да се молят.

Вариантът от Евангелието на Матей е получил повече разпространение в християнския свят като една от основните молитви,дори в ранното християнство. Текстът на Матей  се възпроизвежда и в Дидаха, един от старите християнски писмени паметници с катехизаторски характер,той е писан краят на 1 век и началото на 2 век, като има указания молитвата да се изрича три пъти дневно.

Първоначалният вариант в Евангелието на Лука на молитвата е бил съществено по кратък,  и при следващите преписвания е бил допълван и така различията били заличени между двата варианта. Голямото изменение на текста от Евангелието на Лука произхождат от времето на Миланският едикт, когато църковните книги масово били преписвани и възстановявани след гоненията на император Диоклециан.   

Едно от големите и важни различия между двата текста на Матей и Лука е завършващата част при Матей„Защото Твое е царството и силата,и славата во веки веков.Амин“,която при Лука отсъства. В голямата си част от манускриптите съдържащи се в Евангелието на Матей  тази фраза отсъства.

Много богослови са тълкували молитвата„Отче наш. По-известни от тези тълкувания са на свети Йоан Златоуст,Кирил Йерусалимски,Ефрем Сирин,Максим Изповедник,  Йоан Касиан.

Светите тайнства

Таня Илиева

Тайнствата в православието са плод на божественото провидение, те са начин обикновеният човек да се обърне към да и усети божествената благодат. В православието има седем тайнства,седем дарове на Светият Дух те са :кръщение,миропомазание,евхаристия(причастие), покаяние(изповед),тайнството на свещенството,тайнството на брака и елеоосвещение. 

Кръщението, покаянието,евхаристията са установени от Иисус Христос,за това се съобщава в Новият Завет. За божествиния произход на другите тайнства се съобщава в църковното предание.

   Външните знаци на извършването на тайнствата са църковните обреди,които са необходими на човек да почуства величието на невидимата сила на Бог. Извън тайнствата в Православната църква са приети и се извършват и други богослужебни обреди,които  имат църковен произход.Извършването на всяко тайнство носи само по себе си един особен дар на благодат. Например кръщението очиства греховете,миропомазването дава благодат,която укрепва човек в духовният му живот, елеоосвещаването дава излекуване на душевни и телесни недъзи,покаянието дава опрощение на греховете.

Според учението на тайнствата придобиват ефективна сила,само когато са изпълнени две необходими условия.

Първо, трябва да бъде изпълнено  от духовник и второ трябва да има вяра и искрено желание в християнина за приемане на благодатта.

При римокатолиците се приема учението за тайствата, прието на Триденският събор и то гласи,че тайнствата са валидни, когато  има зависимост от Божествената воля и образно казано изразена в установяването на тайнствата от Христос.Римокатолическата църква и източните църкви приемат,че има седем тайнства.
Протестантските богослови изхождащи от своето разбиране,виждат в тайнствата знак и свидетелство за волята на Бог по отношение на хората спрямо тяхната вярност спрямо Него.

Праведни Йоаким и Анна

Таня Илиева

На 9 септември църквата почита родителите на Пресвета Богородица. Света Анна, майката на Пресвета Богородица е дъщеря на свещеника от Витлеем Матан,който произжходал от родът на Аарон, от коляното на Леви, майката на света Анна се наричала Мария,произжходала от коляното на Иуда. Мария и Матан имали три дъщери:Мария,Совия  и Анна.Мария се е омъжила във Витлиеем и имала дъщеря на име Саломия,Совия също се омъжила във Витлиеем и имала дъщеря Елисавета(майката на свети Йоан Предтеча),третата Анна се омъжила за Йоаким,той бил родом от Назарет.Света Анна починала на 79 години.

Свети праведен Йоаким е бил син на Варпатир,който бил потомък на цар Давид, на който Бог дал обещал,че от неговият род ще се роди Месията,който ще даде спасение на човечеството.Свети праведен Йоаким починал на 80 години. 

Любопитни факти за Рождество Богородично

Таня Илиева

1. Рождество на Пресвета Богородица е първият празник след началото на църковната година.
2. Коптската православна църква празнува Рождество  на Пресвета Богородица през месец май или по точно на 9 май.Коптската църква не е приела решенията на Халкидонският събор и така отпаднали от Църквата, а самото решение са си го приели независимо от останалия християнски свят.
3. В Евангелията нищо не е споменато за Рождество Богородично . Основно се черпят сведения за нейното рождение и за нейните родители от Протоевангелието на Иаков, което е написано в периода 2-3век.
4. Нещо общо между православни и римокатолици е преданието за дома,където е родена Дева Мария.
5. Дева Мария произхожда от свещенически и царски род. Майка и света Анна произхождала от коляното на Аарон, а Йоаким от рода на цар Давид.
6. Римокатолиците считат,че Дева Мария е зачената непорочно(Догмата за непорочното зачатие на Дева Мария),но православните не са съгласни с това. Има нещо общо между православни и римокатолици и това е тропара на Рождество Богородично.
7. Родителите на Дева Мария са изобразени на гербовете на градове като:Кобрина(Беларус),Сакт Анена(Германия), Яхимов(Чехия)
8. 8 български царици са носили името Мария.
9. Има остров намиращ се близо до Тасмания,който е наречен на Света Богородица.
10. Съпругата на император Лъв Трети също носела името Мария, през 718 година получава титлата августа,титла носена от римските императрици.
11. Съпругата на цар Иван Владислав, последната българска царица на Първото българско царство се е казвала Мария. Тя имала 11 деца -6 момичета и 5 момчета.

Епископът на Пафос лично е хванал свой свещеник в изневяра

Таня Илиева

Свещеник,който е баща на три деца и съответно женен, е хванат да поддържа извънбрачна връзка с 32 - годишна жена.

Този случай занимава Светият Синод на Кипърската православна църква. Като преди това епископът на Пафос, е отстранил за три месеца свещеника, до изясняване на случая.

Историята е следната: свещеникът се е срещал с жената в един апартамент в Пафос.Годеникът на момичето разбрал за случващото зад гърба му се и отишъл при епископа на Пафос Георги и го информирал. Тогава епископ Георги и годеника на момичето отишли заедно в апартамента и видели колата на свещеника, паркирана отвън. Епископ Георги се качил лично  извикал свещеника,които  излязал. 

Личности:Касия Константинополска

Таня Илиева

Касия Константинополска е гръцка монахиня,основателка на един от женските манастири в Константинопол. Тя също е химнограф и композитор на църковна музика.Най-известното и произведение са стихирите звучащи  на Велика  събота.

Света Касия е родена в Константинопол  около 805 година в семейство на благородни ромеи. Времето в което е живяла е било управлението на  императорите Никифир Първи,Михаил Първи Рангаве,Лъв  Пети Арменец,Михаил Втори, Теофил и на неговият син Михаил Трети Пияницата, управлявал заедно с майка си императрица Теодора. Касия се отличавала с ум и високо образование. Във византийските хроники от онова време се споменава за дарбата и като поетеса и композитор. Запазени са гръцки ръкописи съдържащи нейни църковни химни, поуки и мнения по различни обществени въпроси.

В своята хроника Георги Кодин дава описание на манастира основан от Касия, а то е следното:„Манастирът на Касия е бил построен от нея, тази благочестива монахиня и прекрасна девица,съчинила много канони,стихири достойни за възхищение и приложила към тях музика по времето на управлението на император Теофил“.

Манастирът на света Касия се е намирал в столицата на империята Константинопол, недалеч от манастира на свети Дий,в долината на река Ликос.Симеон Магистър историк от онази епоха ни дава сведения  за причините довели до решението на Касия да остави светският живот и да влезе в манастир. 

Тук има  разногласия при учените за годината на събитията едни казват,че те са станали през 830 година,а други считат за вероятно  най-точна 821 година.

Втората дата е най-вероятна,защото император Теофил е бил около 16-17 години и баща му Михаил Втори е бил решил да го направи свой съуправител и да го ожени. Майката на Теофил решила да предостави възможност на сина си да си избере невеста. Това била обичайна практика във Византия относно императорите през 10 век.Симеон Магистър казва,че майката на Теофил се казва Ефросина,но това е грешка,Ефросина е втората съпруга на император Михаил и мащеха на Теофил, майката на принца се е казвала  Текла и е починала през 924 година. Текла дала една златна ябълка - това е явен намек за историята на Парис,който е трябвало да избере най-красивата от богините, така и Теофил е трябвало да си избере невеста.Между кандидатките  за императорска невеста са били Касия и Теодора. Теофил бил поразен от красотата на Касия,приближил я и дал гатанка, за да изпита и ума и,той казал„От жената е произлезло всичкото зло на земята“-цитат от словото на свети Йоан Златоуст за Благовещение на Пресвета Богородица, но Касия продължила цитата„от жената произлиза доброто“- това научаваме от трите писма съхранили се от кореспонденцията и с нейният наставник свети Теодор Студит. Касия  казала нарочно тази фраза, за да не бъде избрана от императорският син за невеста, и така и станало златната ябълка отишла при Теодора станала впоследствие светица почитана от Църквата. Заслугата на Теодора е,че е възстановила иконопочитанието и свикването на нарочен църковен събор. Симеон Магистър разказва за императорската сватба следното:„Те били бракосъчетани от патриарх Антоний в църквата посветена на свети архидякон Стефан.Касия изгубила короната, основала манастир, където изживяла живота си като монахиня, тя била преизпълнена с мъдрост и любов към Бог и съчинила много богослужебни текстове“.  Така Касия приела монашество, по време на управлението на император Михаил Втори.

Във Византия се отнасяли с възхищение спрямо произведенията на Касия. Никифор Калист Ксантофул е причеслил към великите химнографи като Теодор Студит, Козма Моюмски,Андрей Критски.
Света Касия е единствената жена химнограф и нейните произведения се използват в богослужебната практика на Църквата.Тези произведения са:канона на Велика събота, канона за упокой на мъртвите, стихирите на Велика сряда,стихирите на Рождество на Йоан Предтеча и на мъченик Евстратий.

Паметта на света Касия се почита на 7 септември.

„Обичай всички, но не се доверявай на всички“.
„Ненавиждам прелюбодееца,който осъжда блудника“.Касия Константинополска

Съединението прави силата!

На този ден:6 септември 1883 година Търновската конституция е възстановена от княз Александър Батемберг

Таня Илиева

На 6 септември 1883 година княз Александър Батемберг възстановява суспендираната от него през 1881 година Търновска конституция. Със суспендирането на Търновската конституция на 27 април 1881 година се установява т.нар режим на пълномощията . Княз Александър не е бил съгласен с текста на конституцията, намирал я за много либерална и ограничаваща властта на монарха. Намира опора в консервативните кръгове на политическата общност и влиза в пререкания с управляващата тогава Либерална партия.

На 6 септември 1883 година той е принуден да възстанови Търновската конституция.

Кой е княз Александър Батемберг?Роден е на 5 април 1857 година във Верона,тогавашното кралство Ломбардия-Венеция, като Александър Йозеф фон Батемберг. Той е  син на принц Александър фон Хесен Дармщат и графиня Юлия фон Хауке. Княз  Александър Батемберг е племеннник на съпругата на император Александър Втори Романов, императрица Мария Александровна.

Князът получава военно образование в Потсдам и участва като офицер в Руско-турската война(1877-78).Става български княз в периода 1879-86 година.Приема Съединението на княжество България с Източна Румелия като лична кауза  и заслуга. По време на Сръбско -българската война лично командва войската.

Изложба в памет на руските новомъченици

Таня Илиева

В храма„Преподобни Сергей Родонежки“в Рогожка Свобода,Москва ще бъде открита изложба посветена на новомъчениците в Русия.

Изложбата разказва за съдбата на единадесет души, които са били свещенослужители при този храм. Те са пострадали при вълната от репресии през годините 1918 година, 1934 година,1937-38 година, но станали еталон за отстояване на вярата.

Те са били различни като личности: отец Петър Никотин един блестящ богослов и добър пастир, когото приживе много хора са смятали за светец;Николай Кузмин  един комунист,участвал в създаването на първият плавателен институт в Русия,Анастасия Жумаева, една обикновена хигиенистка укривала години архиепископ Серафим Саратовски.Светите мъченици са: мъченик Николай Кузмин,мъченик Йоан Мальшев,мъченик Алексий Зверев,мъченик Виктор Фролов.

Те били разстрелвани, починали в лагерите, но те са съхранили вярата си. 

Изложбата ще бъде открита на 16 септеври 2017 година в Москва, в църквата„Преподобни Сергей Родонежки“   

Снимка на деня: Негово Високопреосвещенство Доротей, митрополит на Сирос,Тинос,Андрос и Милос

Снимка: imsyrou.gr

,,И когато се наобядваха, Иисус казва на Симон Петра:Симоне Йонин,любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва:да Господи!Ти знаеш, че Те обичам.Иисус му казва:паси Моите агънца.

Казва му втори път: Симоне Йонин, любиш ли Ме?Петър Му казва:да, Господи! Ти знаеш,че Те обичам.Иисус му казва: паси моите овци".(Йоан 21,15-16)

Полезно е да се знае: Домът,където се е родила Богородица

Таня Илиева

Домът,където е родена Пресвета Богородица се намира в мюсюлманският квартал на Йерусалим.В днешно време там е построен през 1907 година над развалините на пещерите,където е бил дома на праведните Йоаким и Анна, манастира посветен родителите Пресвета Богородица. Той се намира точно до вратите на свети Стефан и недалеч от къпалнята Витезда. Смята се,че праведният Йоаким е имал стадо от овце и затова къщата му се е намирала близко до къпалнята Витезда.

Манастирът е на две нива и на първото ниво има една малка църква посветена на праведните Йоаким и Анна, тази църква принадлежи на Йерусалимската патриаршия, когато се спуснем по стълбата попадаме в едно неголямо помещение, където се смята,че се е родила света Богородица. На по-долният етаж се смята ,че  е дома на Йоаким и Анна, много е задушно и стените са покрити с влага.В стаята на дома има икона на Успението на двамата Богоотци,чиято памет се почита на вторият ден след Рождеството на Пресвета Богородица.

В Новият Завет се съдържат много малко сведения  за земния живот на света Богородица, и нищо за нейното рождество. Основно се черпят сведения от апокрифното Протоевангелие на Яков. Там се разказва за семейството на Йоаким и Анна,които нямали дълго време деца. Когато Йоаким отишъл да принесе на Бог жертва,първосвещеника му отказал,защото не е създал потомство на Израил. Тогава Йоаким отишъл в пустинята за молитва,а Анна останала в дома им и също се молела . Тогава и се явил един ангел и казал:„Господ чу твоите молитви,ти ще заченеш и ще  родиш,и за твоето потомство ще се говори в целият свят“.

 

Махерус- мястото, където свети Йоан Предтеча намери смъртта си

Таня Илиева

Преди дни, на 29 август църквата отбеляза един от скръбните за нея дни. Този ден е Отсичането на главата на свети Йоан Кръстител.

Мястото на изпълнението на присъдата му е крепостта Махерус. Потвърждение на евангелската история намираме в сведенията,които ни дава историкът Йосиф Флавий,че свети Йоан Кръстител осъждал публично брака на цар Ирод Антипа със съпругата на брата си Иродиада. Йосиф Флавий описва и танцът на Саломе пред  баща си и това как в замяна тя поискала обезглавяването на Йоан Кръстител, дори археолозите на базата на този разказ са определили и мястото на пиршеството.

Така изглежда перистилният двор в Махерус, в тази обстановка цар Ирод Антипа е наблюдавал танцът на Саломе,който е бил смъртоносен.
Крепостта Махерус е най-източната от обновените крепости на Ирод Антипа. Тя се откроява заради местопожението си,което е  на изток от река Йордан. Крепостта се намира над Мъртво море, от нея може да се видят крепостта Масада и Йерусалим. Самата  крепост е служила като отбранителна линия и наблюдателен пункт срещу нашествие от изток.Освен крепост тя е била и разкошна резиденция на царете. 

Мъченик дякон Амун и четиридесетте девици(Или за забравените светици)

Таня Илиева

Днес 1 септември е началото на църковната година, но и ден за почит на четирдесет свети девици, пострадали в името на Христос.Те не присъстват в календара на БПЦ-БП.

Тези свети девици са произхождали и живели в град Адрианопол(сега Одрин),намиращ се в Тракия. Техен духовен наставник бил дякон Амун.За първи път те изповядали своята вяра в Христос пред управителят на града Вавд. Те били освободени те си събрали в дома на Келсина,която  принадлежала към един от знатните домове в града. Тогава дякон Амун,техният духовен наставник извикал всяка една от тях по име и им казал следното:„Бъдете мъжествени в борбата,за да може Христос да посрещне всяка една от вас в Царството Небесно“.
Когато отново  те били изправени пред управителят,девите отказали да принесат жертви пред езическите богове и със силата на молитвата разрушили идолите.Тогава те били подложени на жестоки мъчения. Но  девиците продължили да се молят и издържали всички мъчения.  

На мъченията присъствал един от жреците, който гневът на Бог издигнал във въздуха и така той висял над земята няколко часа, и когато бил спуснат на земята издъхнал.Следващият подложен на мъчения бил дякон Амун,той бил окачен на един дъб и му одрали кожата,като му наденали един нажежен шлем на главата. Но той останал невредим.

След всичко това той заедно с четирдесетте девици били заведени в град Верея(сега Стара Загора),след това в Хераклея,където били изправени пред самият император Лициний. По пътя те имали видение,като сам Иисус Христос им дал сили да издържат на мъченията. Докато били в Хераклея, те дошли до мястото,където е приела мъченическа смърт света мъченица Гликерия. Когато те си молели,тя им се явила и им казала,че отдавна ги чака и ги поканила да се присъединят към светиите.

На следващият ден девиците и дякон Амун били  хвърлени на дивите зверове. Те  стояли и се молили,а зверовете не смеели да ги докоснат. Тогава били хвърлени на кладата, тогава девиците предрекли поражение за император Лициний и му казали за близкото поражение на езичеството като религия и победата на християнството посредством император Константин Велики.Десет от тях били изгорени на клада, осем заедно с мъченик Амун били обезглавени,още десет от тях били прободени в сърцето от меч,шест били посечени от меч, на шест от тях бил налят метал в гърлото.
     
Имената им са    :Лаврентия дякониса, Келсина, Теоклия, Теоктиста, Доротея, Евтихиана, Текла, Аристенетия, Филаделфия, Мария, Вероника, Ефимия, Лампрота, Евфимия, Теодора, Теодота, Тетия, Акилина, Теодулия, Аплодора, Лампадия, Прокопия, Павла, Иунила, Амплиана, Персиса, Полиника, Мавра, Григория, Кирия, Васа, Калиника, Варвара, Кириякия, Агафоника, Юста, Ирина, Матрона, Тимотея, Татиана, Анна.

Къде се намира райската градина?

Таня Илиева

Една от загадките на Библията е местоположението Райската градина. И нейното местоположение  е предизвикателство за всички библейски археолози. 

Много от историците и археолозите са търсили мястото,където се намира Едемската градина,домът на нашите прародители Адам и Ева.

Библията ни дава няколко насоки и възоснова на това учените занимаващи се с изучаването и, са набелязали няколко места.

В книгата„Битие“има сведение, че това е една река разделена на четири:

„От Едем изтичаше река,за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.

Името на едната е Фисон,тя обикаля цялата земя Хавилска,там,дето има злато;златото на тая земя е добро,там има бдолах и камък оникс.

Името на втората река е Гихон(Геон);, тя обикаля цялата земя Куш.

Името на третата река е Хидикел(Тигър):тя тече пред Асирия.Четвъртата река Ефрат.(Битие 2:10-14)

Имаме четири реки Фисон,Гихон,Тигър и Ефрат. Реките Тигър и Ефрат са най-голямата речна система в западната част на Азия и стигат да Близкия изток.Фактът,че се споменават имената на Тигър и Ефрат,много от учените предполагат,че Едемската градина е разположена в Месопотамия, но остава открит въпроса за двете други реки Гихон и Фисон.

Река Фисон е описвана като обкръжаваща„цялата земя Хавилска,място на много  злато и оникс.Река Гихон е втората река  и се споменава,че тече около цялата земя на Куш. 

За тези две реки се смята,че са Нил и Ганг.Има предположения,че земята Хавила се намира в Нубия,територия разположена днес между северната част на Судан и южен Египет.
Нубия е известна като едно от най-ранните царства в Африка и богато находище на златни залежи.
Според библейските археолози реките Фисон и Гихон са това, което ни е известно като Синия и Белия Нил,двата притока на река Нил.Само че, тези два притока са разположени далеч на юг и съответно са достатъчно отдалечени от Тигър и Ефрат, които са на север.

Според Йосиф Флавий, Фисон е Ганг и страната Хавила е Индия.

Според други учени Едем се намира на югозападния край на Арабският полуостров.Това обяснява и защо Адам и Ева не са имали нужда от дрехи и има споменаване на изворите от книга Битите2:6.

Според други учени твърдят,че  Едем се намира под водите на Персийския залив.

Има множество теории за   мястото на Райската градина, но нито една от тях не е категорична и подкрепена с доказателства .
И така Райската градина остава една нерешена загадка.

 Ето и няколко интересни факта за Адам и Ева

1. Адам и Ева са първите хора населявали земята, и са прародители на човешкият род.
2. Адам познал своята жена Ева и тя заченала и родила Каин. След това Ева родила втори син-Авел.И накрая се родил трети син Сит(Шета).
3. Според Библията се споменават само имената на тримата синове,но Адам и Ева имали и други деца. Според Библията родословието изхожда от мъжката линия.Затова ние не знаем имената на дъщерите.
4. Според проучванията се е установило,че Адам и Ева имат общо 28 деца.Синовете са били 10 на брой и 18 момичета.
5. Става ясно,че Каин и Сит са се оженили за свои родни сестри,защото е нямало просто други жени.
6. Според книгата Битие става ясно,че Адам е живял 930 години и неговото име на еврейски език означава„човек“
7.  Думата „земя“на иврит звучи като Адам.
8.  Ева пък означава даваща живот от „Хава“правилната форма на името и
9. Името Каин означава създавам,когато се е родил Ева казала:„придобих човек от Господ“(Битие 4:1)
10. Адам е почитан като пророк в исляма.
11. Всички знаем,че Адам и Ева са яли от забранения плод ябълка, но отбележете никъде в Библията не е казано,че е ябълка.
12. Адам и Ева не са били деца.
13. Според еврейският календар Адам е бил сътворен през 3760 година пр.н.е.
14. Когато Бог заселил Адам в Едемската градина, Бог му заповядал да я обработва и пази(Битие 2:15)
15. В православната традиция  се изобразява черепът на Адам в подножието на планината Голгота на иконите с разпятието на Христос.
16. В света съществува„Адамовата ябълка“ като име на китайските праскови.

Мона Лиза от Галилея

Таня Илиева 

В археологическия парк Ципори, столицата на мозайките има много находки украсени с великолепни мозайки от различни епохи  и различни религии. 

Една от най-известните намерени в Ципори мозайки е на Галилейската  Мона Лиза. Тя се намира в една римска вила датирана от 3 век и представлява изображение на млада жена, изработена с много тънък усет за красота.Жената е неизвестна за историята, но по красота и тайнственост не отстъпва на Мона Лиза.  
Ципори или Сепфорис е историческата столица на Галилея, и е разположен на около 6 километра от Назарет.За първи път е споменат в историята на Йосиф Флавий по време на управлението на хасмонейският цар Александър Яная. През 63 г.пр.н. е завоюван от римляните и така през 55г.пр.н.е бил провъзгласен за столица на Галилея.
Разрастването му е през управлението на цар Ирод Велики. След смъртта цар Ирод в града е избухнал бунт,които бил жестоко потушен от римските войници.След това Ципори бил отново изграден и застроен. Смята се,че Йосиф Обручник и малкият Иисус са пътували често до града,за да се изработват кръстовете на заловете метежници и след това при възстановителните работи. Известният равин Иехуда ха -Наси се е прибрал в Ципори от Бейт-Шеана и с него се е прибрал и Синедриона. В този град е бил написан Йерусалимският Талмуд, които бил завършен през 4 век. 
Християните за първи път са се появили в Сепфорис през 4 век, като от тогава датира и църквата построена от император Константин. Последвало едно опустошително земетресение през 363 година,което сринало града.
През 5  век Ципори бил населен от християни и евреи. Счита се,че родителите на Света Богородица, праведните Йоаким и Анна са живели в този град,затова кръстоносците са построили църквата на Света Анна.

На 3 юли 1187 година кръстоносците настъпили от южната страна на Сепфорис и на 4 юли 1187 година била битката при Хатин. Превзетият от Саладин град бил върнат на кръстоносците и според договора от 1240 година бил върнат на кръстоносците до 1263 година,когато бил превзет от мамелюците.

През 1931 година на територията на Сепфорис се извършвали разкопки ръководени от Лерой Уотърмен от университета в Мичиган.
След създаването на държавата Изараел през 1975 година от университета в Тел-Авив се извършили разкопки на градският водопровод под ръководството на професор Ехуд Нецер от Еврейският университет в Йерусалим.
Днес Ципори е археологически парк.

Църквата на умножението на хлябовете и рибите в Табха

Таня Илиева

На северо-западният бряг на Галилейското езеро има едно място,което е водосбор на много източници на вода. Това прави мястото много плородородно и изглеждащо като къс от рая.То  е известно като местността Хептапегоп „седемте извора“ или Табха.

Според Евангелието в тази местност са се случили много важни събития. Например чудото с нахранването на 5000 души с пет хляба и  две риби. На мястото на това събитие впоследствие е построена една неголяма църква през 4 век,където за олтар е служил камъка,където  Иисус Христос е сложил кошницата с петте хляба и двете риби.В по-късни времена църквата е била разрушена и на мястото и е била издигната базилика.Като тя била много по-голяма   от първата и олтарът и вече бил на изток. Тя била украсена с много мозайки.

През 614 година църквата била разрушена от персите. И така цели 1300 години тя била в руини.

През 1932 година двамата археолози Мадер  и Шнайдер намерили при разкопки останки от пищни мозайки. Те били съхранени и когато през 1982 година станали главното украшение на новата църква, построена на това място.

Сега там служат монаси от Бенедектинският орден, те правят младежки лагери и са създали дом за инвалиди.

В самата църква украсата е скромна и изпъкват мозайките намерени при разкопките през 1932 година. Тези мозайки са без аналог в Светите земи. В тях са изобразени лотоси, които не растат в околностите на Табха. В църквата е изобразен патриарх Мартирий Йерусалимски,който  е живял известно време  в Египет. 

Под самият олтар се намира главната светиня на храма, камъка на които Иисус Христос е бил поставил да разчупи петте хляба и двете риби.

Там,където небето и земята се съединяват

Таня Илиева

Има една църква в Грузия, която  е издигната на 40-метров монолит, достигането и в продължение на много години не е било възможно.Тя е една от уникалните църкви в света. Църква без един гвоздей спойка, намираща се на един скален къс,църква от живи дървета.

Църквата на Катцийския Стълб се намира в една много необичайна местност,която е обкръжена с легенди. Първото споменаване на тази църква се намира в записките на принц Вахушт Багратион.Времето на нейното построяване е между 6 и 8 век. Хората от околността вярвали,че тази църква е построена да ги приближава до Бог. В периода на Османската империя,църквата била разрушена и основите и достигнали до наши дни. Първите

изследвания на местността в наши дни били извършени от писателя Леван Готуа и Александър Джапаридзе.

През 1993 година на скалата се заселил монаха Максим. Той с дарения построил новия храм. Държавата също помогнала със средства и финансирала археологическите изследвания. Новата църква била готова през 2009 година. Тя е посветена свети Максим Изповедник. И изцяло повтаря постройката на първата църква.Тя представлява една каменна зала с размери 3,5 метра и ширина 4,5метра. В нейното подножие има поставен Кръст. Въжена стълба осигурява достъпа до църквата, стълбата е поставена от първата изследователска експедиция през 1944 година.   

Свети великомъченик Фанурий Родоски

Таня Илиева

 Има много малко източници,които са достоверни относно животът на свети великомъченик Фанурий. Това,което е известно е,че е живял приблизително през трети век от нашата ера, и начина по които се изписва по иконите е изнамерен  на остров Родос през 16 век.

Това се случило,когато местната алжирска администрация,намираща се в подчинение на османската взела решение да направи ремонт на крепостните стени. Строителите,които били по народност  гърци, започнали работа,и попаднали на застроена църква от ранните векове. Стенописите и иконите били повредени и изключение правела една. Християните разбрали,че става дума за чудо. И отишли при тогавашният митрополит на Родос Нил. Той бил много учуден на иконата и я изучил основно. На нея бил изобразен млад човек с униформа на римски офицер.Надписът гласял,че това е Свети Фанурий.Митрополит Нил съдел по името и заключил,че това е той е с гръцки произход.

Това,което се изобразявало на иконата са били мъченията на свети великомъченик Фанурий. Според изображенията по иконата,митрополит Нил определил приблизителното време кога е живял светеца. Това били най-жестоките времена на гонение на християните.

За родителите му знаем,че са били вярващи хора, дали толкова звучно име на сина си.Името Фанурий означава„разкрит“„явен“.В една от версиите на житието на светия великомъченик пише,че „майка му не била добър човек, била блудница“.А сина и се молел да и се опростят греховете. Това събудило съмнение в митрополит Нил.Той се обърнал към ръководителя на администрацията да бъде потърсено сведение за това, но не било намерено.

Църквата на свети великомъченик Фанурий била възстановена и сега на остров Родос се смята за една от забележителностите му.

В чест на свети великомъченик Фанурий се прави един постен сладкиш. Той се прави на 27 август и се носи в църквата и се раздава за здраве. Приготвя се винаги с 9 съставки.Ако искаме да получим отговор на някой наш въпрос,които ни вълнува се казва„Бог да прости майката на свети Фанурий.

Светецът се възприема  като помощник за изгубени неща и вещи.

Постепенно хората приели,че ако някой иска да намери загубена вещ, свой близък, изгубено животно трябва да направи фануропита и да я занесе от предишният ден и я носи в църква на 27 август за молитва. След молитвата питата се нарязва и раздава, като всеки казва„Бог да прости греховете на майката му.

Освен на празника Фануропитата може да се прави всеки ден освен неделя.

                          Фануропита

1. 1ч.ч. вода( или прясно изцеден сок от портокал)
2. 1ч.ч.захар
3. 1/2олио
4. 1 и 1/2ч.ч.брашно(може и малко повече)
5. 1ч.ч.нарязани на едро орехи
6. 1шепа стафиди
7. 1ч.л бакпулвер
8. 1 ч.л. канела
9. 1ч.л карамфил(смян)
10. 1шепа сусам

Разбиват се първо с миксер олиото и захарта,после се налива водата(сока) и след това се добавя брашното, смесено с бакпулвер(брашното се бърка без миксер).След като се получи хомогенна смес, се добавят стафидите, орехите, канелата и карамфила. Готовата смес се излива в намазнена и набрашнена тава и се поръсва обилно със сусам. Пече се на около 160 градуса около 1час.

Открита е в Йерусалим мозайка от византийската епоха с уникални надписи

Таня Илиева

В Йерусалим е открита мозайка на 1500 години,за която се предполага,че е част от поклонническо общежитие  при ремонтни работи. Мозайката е почти непокътната и съдържа шест реда на гръцки език, изписани на черно бял фон.Поклонническото общежитие е било част от църквата„Новата църква на Света Богородица“.

Надписът гласи следното:„Във времето на нашия най-благочестив император Флавий Юстиниан, цялата тази сграда е издигната по време на служението на  Константин,най-божественият свещеник и игумен през 14 индиктион“. Надписът може да се тълкува,че строителството е станало по времето на свещеник на име Константин, които е бил игумен  на църквата„Новата църква на Пресвета Богородица“, която е била построена по времето на император Юстиниан Велики.  Индиктионът е древен метод за определяне на данъчното облагане равен на 15 години.