Днес 1 септември е началото на църковната година, но и ден за почит на четирдесет свети девици, пострадали в името на Христос.Те не присъстват в календара на БПЦ-БП.
Тези свети девици са произхождали и живели в град Адрианопол(сега Одрин),намиращ се в Тракия. Техен духовен наставник бил дякон Амун.За първи път те изповядали своята вяра в Христос пред управителят на града Вавд. Те били освободени те си събрали в дома на Келсина,която принадлежала към един от знатните домове в града. Тогава дякон Амун,техният духовен наставник извикал всяка една от тях по име и им казал следното:„Бъдете мъжествени в борбата,за да може Христос да посрещне всяка една от вас в Царството Небесно“.
Когато отново те били изправени пред управителят,девите отказали да принесат жертви пред езическите богове и със силата на молитвата разрушили идолите.Тогава те били подложени на жестоки мъчения. Но девиците продължили да се молят и издържали всички мъчения.
На мъченията присъствал един от жреците, който гневът на Бог издигнал във въздуха и така той висял над земята няколко часа, и когато бил спуснат на земята издъхнал.Следващият подложен на мъчения бил дякон Амун,той бил окачен на един дъб и му одрали кожата,като му наденали един нажежен шлем на главата. Но той останал невредим.
След всичко това той заедно с четирдесетте девици били заведени в град Верея(сега Стара Загора),след това в Хераклея,където били изправени пред самият император Лициний. По пътя те имали видение,като сам Иисус Христос им дал сили да издържат на мъченията. Докато били в Хераклея, те дошли до мястото,където е приела мъченическа смърт света мъченица Гликерия. Когато те си молели,тя им се явила и им казала,че отдавна ги чака и ги поканила да се присъединят към светиите.
На следващият ден девиците и дякон Амун били хвърлени на дивите зверове. Те стояли и се молили,а зверовете не смеели да ги докоснат. Тогава били хвърлени на кладата, тогава девиците предрекли поражение за император Лициний и му казали за близкото поражение на езичеството като религия и победата на християнството посредством император Константин Велики.Десет от тях били изгорени на клада, осем заедно с мъченик Амун били обезглавени,още десет от тях били прободени в сърцето от меч,шест били посечени от меч, на шест от тях бил налят метал в гърлото.
Имената им са :Лаврентия дякониса, Келсина, Теоклия, Теоктиста, Доротея, Евтихиана, Текла, Аристенетия, Филаделфия, Мария, Вероника, Ефимия, Лампрота, Евфимия, Теодора, Теодота, Тетия, Акилина, Теодулия, Аплодора, Лампадия, Прокопия, Павла, Иунила, Амплиана, Персиса, Полиника, Мавра, Григория, Кирия, Васа, Калиника, Варвара, Кириякия, Агафоника, Юста, Ирина, Матрона, Тимотея, Татиана, Анна.
Тези свети девици са произхождали и живели в град Адрианопол(сега Одрин),намиращ се в Тракия. Техен духовен наставник бил дякон Амун.За първи път те изповядали своята вяра в Христос пред управителят на града Вавд. Те били освободени те си събрали в дома на Келсина,която принадлежала към един от знатните домове в града. Тогава дякон Амун,техният духовен наставник извикал всяка една от тях по име и им казал следното:„Бъдете мъжествени в борбата,за да може Христос да посрещне всяка една от вас в Царството Небесно“.
Когато отново те били изправени пред управителят,девите отказали да принесат жертви пред езическите богове и със силата на молитвата разрушили идолите.Тогава те били подложени на жестоки мъчения. Но девиците продължили да се молят и издържали всички мъчения.
На мъченията присъствал един от жреците, който гневът на Бог издигнал във въздуха и така той висял над земята няколко часа, и когато бил спуснат на земята издъхнал.Следващият подложен на мъчения бил дякон Амун,той бил окачен на един дъб и му одрали кожата,като му наденали един нажежен шлем на главата. Но той останал невредим.
След всичко това той заедно с четирдесетте девици били заведени в град Верея(сега Стара Загора),след това в Хераклея,където били изправени пред самият император Лициний. По пътя те имали видение,като сам Иисус Христос им дал сили да издържат на мъченията. Докато били в Хераклея, те дошли до мястото,където е приела мъченическа смърт света мъченица Гликерия. Когато те си молели,тя им се явила и им казала,че отдавна ги чака и ги поканила да се присъединят към светиите.
На следващият ден девиците и дякон Амун били хвърлени на дивите зверове. Те стояли и се молили,а зверовете не смеели да ги докоснат. Тогава били хвърлени на кладата, тогава девиците предрекли поражение за император Лициний и му казали за близкото поражение на езичеството като религия и победата на християнството посредством император Константин Велики.Десет от тях били изгорени на клада, осем заедно с мъченик Амун били обезглавени,още десет от тях били прободени в сърцето от меч,шест били посечени от меч, на шест от тях бил налят метал в гърлото.
Имената им са :Лаврентия дякониса, Келсина, Теоклия, Теоктиста, Доротея, Евтихиана, Текла, Аристенетия, Филаделфия, Мария, Вероника, Ефимия, Лампрота, Евфимия, Теодора, Теодота, Тетия, Акилина, Теодулия, Аплодора, Лампадия, Прокопия, Павла, Иунила, Амплиана, Персиса, Полиника, Мавра, Григория, Кирия, Васа, Калиника, Варвара, Кириякия, Агафоника, Юста, Ирина, Матрона, Тимотея, Татиана, Анна.