ЕКСЛУЗИВНО:Как Московската патриаршия нарушава църковните канони и подкопава православното единство в Корея

Евангелос Сотиропулос

Интервю с Негово Високопреосвещенство митрополит Амвросий на Корея

Ваше Високопреосвещенство, благодаря ви, че ще говорите с мен. Бяхме информирани от медиите, че Московската патриаршия наскоро е създала,, Епархия  на Южна и Северна Корея". Можете ли да коментирате това развитие?

Благодаря ви, господин Сотиропулос, за тази възможност.

Жалко е, че нашите руски братя не се вслушаха в нашия призив, който отправихме многократно с голяма болка, а унищожиха каноничността на Православната църква в Корея. За голяма жалост и скандал  за местните вярващи, под претекст за несъгласието си с Вселенската патриаршия по въпроса за автокефалията в Украйна, Московската патриаршия създаде Екзархия и епархия под юрисдикцията  на Вселенска патриаршия в Далечния изток и в Източна Азия.

За мен, както и за читателите, препратките към,, каноничност" и ,, претекст" се открояват във вашия отговор. Моля, обяснете какво имате предвид с тези термини .

С удоволствие ще отговоря на въпроса ви. 

Като използвам термина каноничност, имам предвид, че до Рождество Христово 2018 година в Корея имаше само една Православна църква, тази на Вселенската патриаршия, която беше-моля ви, да ми позволите за определението- модел за православието по целия свят. Имаше един местен епископ, митрополит на Корея, защото ние като църква не разделяме страната- както великите сили, за съжаление, я разделиха между Юг и Север преди 70 години. Под омофора на корейският митрополит бяха всички православни християни, които пребивават на Корейския полуостров, принадлежат към една единна църква, независимо  от тяхната етническа принадлежност. С други думи , в Корея, в продължение на много десетилетия, следваме каноничната традиция на Древната църква, в която има един -единствен епископ във всяка географска област, който е отговорен духовен баща и се грижи за литургическите и пасторални нужди на неговото многонационално стадо. Аномалният феномен на съществуването на много епископи, и всъщност със същата титла и същия регион, е ситуация, която се появява с миграцията на православните вярващи през 19 век от православните страни в Новия свят. Всеки, който има дори основни познания за църковния каноничен закон, веднага разбира неговата нередност. Освен това решението на Четвъртата всеправославна конференция за православната диаспора в Православния център на Вселенската патрирашия в Шамбези(6-13 юни 2009) , подписана от всички православни църкви, включително и от негово Светейшество Кирил, патриарх на Москва, за възстановяване на каноничния ред на Древната църква.Това официално решение ясно показва, неодавнашният акт на Московската патриаршия в Корея и в други части на Далечния Изток, Източна Азия, Европа и Латинска Америка е изцяло аномален и противоречи на православната еклезиология и канонична традиция.

Моля, обяснете и употребата на термина,, претекст" и връзката му със ситуацията в Украйна?

Не използвах този случай случайно, защото съм твърдо убеден, че решението на Патриаршията на Москва да спре споменаването на Вселенския патриарх, много преди да бъде дадена Автокефалията на Украинската църква, беше претекст, използван от Москва, за да започне въвеждането на този преднамерен план, замислен преди няколко десетилетия.

Ваше Висопреосвещенство, не ли прекалено с препратката ви към ,, преднамерен план"?

Терминът,,преднамерен план" не е  форма риторично преувеличение.Имам много доказателства, които по мое мнение доказват точността и истинността на това твърдение.

Можете ли да предоставите тези доказателства или информация,за да обосновете иска си?

Ще цитирам някои факти за Корея, в мой контекст. Други братя йерарси, които контролират митрополиите на Вселенската патриаршия в диаспората, имат подобен опит и аз ги насърчавам да популяризират своя опит, за да информират напълно обществеността.

Веднага след разпадането на комунистическия режим, когато първите икономически имигранти започнаха да идват в Корея от Русия и другите славянски страни, московската патриаршия в Корея започна да има правни претенции. Например московският патриарх Кирил, който беше архиепископ на Смоленск и Калининград, посети катедралата Свети Никола в Сеул, тя е катедрала на корейските вярващи под духовната грижа на Вселенската патриаршия. След неделната Божествена литургия той е попитал местен човек от руски произход:,, Виждате ли всичко това? ( това е църквата и околните сгради). Някога те бяха наши и взети от гърците!" Когато митрополит Сотирос Писидийски, тогава архимандрит и предстоятел на катедралата Свети Никола, чул това местния руски човек, той отговорил:,, Тук, където е днес сградата на катедралата,, Свети Никола" нямаше никакви сгради. Всичките тези сгради бяха построени след корейската война, когато руснаците вече бяха напуснали Корея.

И така, тези твърдения са започнали много отдавна, още в началото на 90 -те години.

Всъщност тези, които са изучавали църковна история, знаят, че Московската патриаршия е започнала да претендира за юрисдикции на Вселенската патриаршия преди много векове. Тя започва с царски сатанинска  и империалистическата теория за ,, Третия Рим". Това е една измислена и неоснователна идея, че Руската империя ще стане продължение на Византийската империя, и че Руската патриаршия ще замени Византийската империя. Оттогава, с някои исторически паузи, Руската държава и Руската православна патриаршия работят заедно за постигането на тази цел. Те си сътрудничат с заблудата, че ако някой хипотетично ,,даде" на московската патриаршия името на ,, Вселенската патриаршия" и да я обяви на първо място, то тогава всички проблеми ще бъдат магически и незабавно  разрешени. За да сме сигурни, че тази цел трябва да бъде постигната, ще видим, че всички практики на Вселенската патриаршия през последните 100 години, които Московската патриаршия днес етикитира като ,,нередности" или като ,, неканонични", веднага ще се разглеждат като канонични. С други думи, лидерите на Московската патриаршия  не се противопоставят на решенията  и действията на Вселенската патриаршия, защото тези решения и действия са против еклсиологичния иетос на Православната църква, а те се противопоставят просто защото решенията и действията на Вселенската патриаршия не служат на техните стремежи да станат ,, Третият Рим".
Но сега нека се върнем към нашата основна грижа. Исканията на Московската патриаршия в Корея започнаха в началото на 90-те години. Ние разполагаме  с документи от Министерството на  външните работи на Московската патриаршия, в които се искат от протестанските църкви пари, за да построят църква в Сеул. Имаме публикации от корейските медии, очевидно внушени от руските власти, в които те ,,обясняват", че руснаците нямат църква за своите богослужебни нужди. По този начин те съзнателно пренебрегват съществуването на православната митрополия в Корея под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, която има църква  и свещеник, както и всичко  останало, необходимо за техните литургични и пастирски нужди на техен собствен език. По същата причина многократно сме били подлагани на натиск от руските дипломати в Корея. За да направим една дълга история кратка, на всяка  официална среща между руски и корейски дипломати, независимо дали в Корея или в Русия, постоянно има една тема и тя е даряването на  земя за построяването на руска църква в Сеул. И моля да завърша темата за преднамерената неканонична  и експазинистична политика на Московската  патриаршия срещу православната митрополия на Корея със следния факт. Преди две години архиепископ Сергей на Солнечногорск(сега митрополит на Сингапур и Югоизточна  Азия и председател на Югоизточната Азиатска Патриаршеска Екзархия) дойде в Корея.Както споменах в интервю преди две години той и руският посланик в Сеул посетиха кмета на Сеул с една единствена цел да поискат парцел за построяването на руска църква! След срещата с кмета на Сеул архиепископ дойде в нашата митрополия придружен от дипломати от руското посолство. В акт на изключително лицемерие той ме помоли да  приема с любов един кореец, когото той нарече свещеник, и да го науча на литургичните  и църковни практики, защото не е учил теология. Този кореец, е офицер от руската мисия в Корея и е придружавал архиепископ Сергей при срещата му с кмета на Сеул.  И както се разбра са имали преднамерен  план да го направят свещеник в руската църква.

Ваше Високопреосвещенство, познавате ли този,, свещеник"? И ако е така, защо не споменете името му?

Разбира се, аз знам кой е той, но от уважение към него и осъзнавайки,че е използван, няма да спомена името му. И все пак, тъй като вашия въпрос ме провокира, ще спомена още един да го наречем инцидент: след споменатата среща с митрополит Сергей в нашата митрополия, получих телефонно обаждане и писмено съобщение някой, който се представи като,, господин Со" и ме помоли да се срещнем. В деня и часа на срещата, моите  сътрудници от митрополията и аз се удивихме, че виждаме Со облечен като свещеник и с руски златен кръст около врата му, на визитната картичка му пишеше, че е протоиерей. Той беше придружен от корейски мирянин, който  има търговски отношения с Русия и който твърди, че е познат на Дмитрий Петровски, чиновник, работещ в Отдела за външни отношения  на патриаршията в Москва. Двама мои сътрудници ги заведоха в приемната, където им предложиха напитки. Въпреки това, че господин Со ,, дойде на срещата, облечен в свещенически дрехи, без да ни информира, чувствахме, че е препоръчително да не се срещаме с него. Ето защо дяконът на митрополията му даде следното послание,,Вие поискахте по телефона и писмено да се срещнете с митрополита като мирянин, а не като свещеник. Нашата Вселенска Патриаршия не ви признава като каноничен свещеник, затова, тъй като поискахте срещата като един човек, а  се представяте като друг, нашият митрополит няма да ви приеме". Той беше много ядосан,че започна да му се кара с вулгарни думи, които не могат да бъдат повторени. Дяконът, въпреки шокът, който претърпя, се опитваше да довърши своето послание, но господин Со не го слушаше. Вместо това каза следната следното с гняв и възмущение:,, Млъкни! Дошъл съм да се срещна с митрополита. Млъкни!Не ми казвай нищо друго. Кажи ми  само дали той ще ме приеме" В крайна сметка, като чу от дякона, че няма да бъде приет, той се изправи от мястото си и стисна юмруци с гняв, отвори вратата и си тръгна почти избяга, като остави всички зашеметени и спътникът му напълно се смути.

Вашето описание на събитията е удивително Ваше Високопреосвещенство
Това  е наистина много  тъжна ситуация с всичко, което се случи. За да се разбере колко е силно желанието на Московската патриаршия да унищожи каноничността на православната митрополия на Корея, нека да ви дам още един пример:една новобрачна двойка от Южна Корея, която принадлежи към една от най-големите и най-опасни секти в Корея са посетили Русия през месец март 2017 година, за да се срещне с патриарх Кирил. По време на срещата им той ги е благословил, и им пожелал успешен брак, дал им е икона за подарък и не пропуснал  възможността да им каже, че Руската църква има дълбоки корени в Корея, и ще се върне отново, за да продължи руската мисия, която е спряна поради политически обстоятелства. Всичко това може да се види във видеоклип, публикуван след срещата му с тази двойка в Интернет. Очевидно патриарх Кирил,губейки контрол над нещата, е бил воден от желанието си да говори за плановете си за Корея. Неприятното нещо в тази история е , че тези двама млади хора, както научихме, са използвали срещата си с патриарх Кирил в полза на тяхната ерес, защото тяхната стратегия е да общуват с ВИП-ове и след това да публикуват снимки и видеоклипове на своите  срещи с политически и религиозни фигури.

Връщайки се към въпроса за Корея, какъв  е сегашният и статут? Създадена ли е православна църква под руска юрисдикция? 

За съжаление отговорът е да. В частен имот, даден им от споменатия господин Со. Така на 30 декември 2018 година те са започнали да извършват църковни служби със свещеник изпратен от Московската патриаршия и подпомаган от господин Со
 На този етап  от интервюто намирам за уместно да спомена за следния случай : от 23 до 25 ноември 2018 година една седмица преди благословената и много успешна четвърта официална визита на Вселенският патриарх в Корея, се е състояла среща в руското посолство с руснаците, живеещи в Югоизточна Азия, на която е присъствал Волоколамския митрополит Иларион. На срещата са присъствали около 50 руснаци от различни страни от Югоизточна Азия, включително  и от Корея. За тези, които  живеят в Корея, митрополит Иларион е подчертал, че ще изпратят свещеник от Московската патриаршия преди Рождество Христово по стария календар. На това  известие много от тях са реагирали отрицателно, защото те принадлежат  от много години към митрополията на Корея. Митрополит Иларион им ,, обяснил" че тези които принадлежат към Вселенската патриаршия, са ,, разколници" и не трябва да посещават нашите църкви в Корея, нито да се причастяват при нас. Тогава един от вярващите казал:Владико, тук в Корея сме от много години. Още от самото начало, когато  за първи път дойдохме, Писидийският митрополит Сотирос, ни прегърна с много любов и обич и ни осигури всичко, от което имахме нужда. Имаме църква, имаме свещеник, имаме зала за нашите срещи, имаме неделни училища и летни лагери за нашите деца, имаме всичко. Нямаме нужда от нова църква
Друг от вярващите му казал: Владико, вие ни казахте, че това  се случва, защото Вселенската патриаршия призна схизматиците  в Украйна. Не прие ли Московската патриаршия  разколническата РПЦЗ ? 
Тогава митрополит Иларион отговорил ,, Това е било направено,защото московската патриаршия, като майка на руснаците, прегърна разколниците с любов и им прости всичко, което са направили."
Вместо да отговори, митрополит Иларион е помолил всички, които желаят да имат нова църква, установена  в Корея да подпишат документ в този смисъл. Този документ е бил подписан от много малко от присъстващите.

От вашите думи разбирам,че новата Руска църква е основана срещу волята на мнозинството от руските  вярващи, живеещи в Корея. Сега всички руснаци ли посещават тази църква?
Някои от тези хора ни напуснаха и посещават новата църква, очевидно по етно-расови причини. Но много повече вярващи все още идват в православната митрополия на Корея. Най-тъжното обаче е,че представителите на Московската патриаршия наричат руснаци и други хора от славянски произход, но и корейци, американци и други англоговорящи, те се опитват да ги убедят да посетят църквата им. Те дори се обаждат по телефона или използват малките деца като се опитват да им влияят , като ги използват според възрастта им. Гротескното е , че те са достигнали до там, че да молят членовете на нашата Църква да отидат при тях, за да катехизират корейците, които искат да станат православни! Всички онези, които подкрепят руската страна, трябва  да си зададат въпроса дали тези тактики са в хармония  в духа на Евангелието или те са пример за  прозелитизъм, насочен към православните!

В тази връзка с въпроса за използването  на неподходящи средства за набиране на поддръжници, ми дойде на ум разговорът между Вселенския патриарх Вартоломей и московския патриарх Кирил, по време на второто му посещение във Фанар през август 2018 година. Само си спомням сцените, на които бяхме свидетели, като членове на Синода, и това буквално ме кара да се чувствам зле. Във всеки случай, на тази среща московският патриарх каза на Вселенския патриарх:,, Ваше Светейшество, ако дадете автокефалия на Украйна, кръв ще бъде пролята." На това, Вселенският патриарх отговори:,, Ние нямаме армия, нито оръжия. Ако се пролее кръв, то няма да е от нас, а от вас!
Спомням си също, като обсъждахме със Светия отец за интригите на московската патриаршия в Корея, той, ми каза, наред с другите неща, които не искам да разкривам:,, За съжаление, хиляди години са изминали, но повечето църковни управници все още не са научили какво казва Евангелието!"

Това са много сериозни коментари, Ваше Високопреосвещенство.

Наистина са сериозни, но те потвърждават фактите. Вече ви казах, че в Сеул те са създали ,, енория" под руска юрисдикция, в която въпреки усилията за прозелитизъм има само около тридесет души. Може ли да бъде замислено от човешкия ум, че за толкова малко хора са създали  специална епархия и че Синодът на Московската патриаршия, само преди няколко дни, на 4 април, е избрал архиепископ, когото ще,, въведат" в Корея? Виждате ли, че те си ,, играят" със свещените институции на нашата Църква? Митрополитът на РПЗЦ Иларион действаше по подобен начин, когато дойде в Сеул преди години, както съм споменал в едно предишно интервю. По това  време той беше призовал един бивш свещеник от Вселенската  патриаршия и го бе превърнал в ,, игумен", а неговата съпруга в ,, игуменка" на един несъществуващ манастир с несъществуващи монаси и монахини! Добре известно  е на онези, които са с ограничени познания за църковния закон, че трябва да има конкретни причини за създаване на епархия. Една от тези причини е наличието на голям брой енории и вярващи. Тези предварителни условия са били взети под внимание от Вселенската патриаршия, за  нашата Църква в Корея, поради което едва през 2004 година е основана Корейската митрополия, докато в продължение на няколко десетилетия православната църква в Корея беше екзархия, принадлежаща към Корея, към друга митрополия на Вселенската патриаршия .

Защо мислите, че са направили това? 
Вярвам, че това е реакция към Вселенската  патриаршия, защото предоставянето на автокефалия на православната  църква на Украйна не е в техен интерес. Вижте господин Сотиропулос, никой от нас, които принадлежим към Вселенската патриаршия, не твърди, че е безгрешен. Напротив. Всеки човек си има собствени духовни проблеми, за които  искаме Божията милост. Но ние със сигурност не желаем да навредим на никого. Но, за съжаление, има някои, които първото нещо след тяхното събуждане, е да се замислят, е да наранят възможно най-дълбоко, чрез своите действия и решения Вселенската патриаршия.
Човек е принуден да се чуди, не мислят ли как ще извинят действията си в деня на Страшния съд? Правейки тези враждебни действия.
Всичко, което казахте, е причина за голяма скръб. Моля, позволете ми, Ваше Високопреосвещенство, изясните един друг важен въпрос: Вашата титла посочва, че вие сте и ,, Екзарх на Япония". Какво правите в Япония?
В името на Христовата любов и мир изобщо  не правим нищо, защото времето не е правилно.
Можете ли да доразвиете този въпрос?
През 1970 година московската патриаршия  предостави на японската православна църква някакъв неканоничен статут на автономия, който не се признава от никоя друга православна църква. Нашите православни братя в Япония са в капана на автономията, която им е дадена и по същество са откъснати от другите православни църкви. Това е много сериозен въпрос, които,както обсъдихме на Събора в Крит, трябва да бъде решен за духовната полза на нашите японски братя и сестри. Въпреки че имаме пълното  право дъ бъдем активни в Япония, ние не упражняваме властта си, защото се стремим да поддържаме духовен мир в съседната православна църква в Далечния Изток. Въпреки това, нашите руски братя идват в Корея, като ,,не щадят стадото", за да ,, крадат и унищожават"
Московската патриаршия е направила и продължава да прави същото и още по-лошо в други страни от Югоизточна Азия, където има митрополии на Вселенската патриаршия. В Индонезия, например, те не само заемат църква, която е издигната от православни християни от Гърция, но също така претендират за членове от духовенството, които са учили и са ръкополагани чрез грижите на Вселенската патриаршия. Всички тези оскърбителни действия са ,, постижения" на митрополита на Източна Америка и Ню Йорк Иларион от РОКОР, които патриаршията на Москва е присъединила. Спомням си, когато споменах тези и други неканонични действия на митрополит Иларион на сегашния митрополит на Сингапур Сергей, по време на срещата ни преди три години в нашия център на мисията ни в Сеул, и той каза, че московският патриарх порицава митрополит Иларион за неговите действия. Ако наистина го беше укорявал, тогава трябваше  да върне онова,което е взел от Вселенската патриаршия, и да отстрани всички други неканонични действия, които е извършил преди и след възстановяването на отношенията между Московската патриаршия и РПЦЗ.
Ваше Високопреосвещенство, тревогата за единството на Православната църква е очевидна във вашите думи. Как московската патриаршия вижда въпроса за единството?
За съжаление, не мисля, че московската патриаршия се интересува от единството на православната църква. Напротив, аз вярвам, че живеят според антихристиянската доктрина,, разделяй и владей"
Един прост пример потвърждава това , което току-що казах. Спомняте си, че 10-та Генерална асамблея на Световния съвет на църквите се проведе в Бусан, Корея през 2013 година. Като председателстващ местен епископ на страната домакин поканих всички  делегации на православните църкви да отслужат православната Божествена литургия в църквата,, Благовещение" в Бусан. Всички православни делегации с радост приеха поканата ми, с изключение на митрополит  Иларион Волоколамски, който категорично отказа да участва. Предпочете да последва опустошителния път на разделението. По-конкретно, докато делегациите на 13-те православни църкви участваха в общата Евхаристийна литургия в нашата църква,, Благовещение", той отслужи литургия отделно в руското посолство в Бусан, заедно с неговите придружители свещениците от Московската патриаршия и 4-5 руски миряни! Всъщност той не се поколеба да постави един фотьоил зад един преносим олтар в Консулската зала, където е била отслужена Божествената литургия, и да седне като ,,господар" митрополит. Някой може да твърди, че се е случило само един път, защото е имало някаква специална причина. За съжаление научих, че това е правил няколко пъти по време на междуправославни събрания, защото не толерира да бъда пети по ред и след представителя на Вселенската патриаршия. 
Сега, когато маските са паднали и претенциите също, виждаме, че предполагаемите,, добри отношения" между Вселенската патриаршия и московската не винаги са били добри; но не по вина на Вселенската патриаршия, която толерира предизвикателствата на Москва с голямо търпение. И сега, след като Вселенската патриаршия е ,,разколна", представителите на Московската патриаршия действат така, сякаш са свободни да правят каквото пожелаят по целия свят, като реализират своя праднамерен план ,, Трети Рим", за да се превърнат във Вселенска патриаршия.
Московската патриаршия дори не се поколеба да поставят олтар в мисията в Истанбул. С други думи те се отнасят с Църквата -Майка Константинопол  с такова неуважение и неблагодарност към Църквата, която преди хиляда години ги е родила и духовно ги е подхранвала. 
Заслужава да се спомене тук, че Негово Високопреосвещенство митрополит Сотириос Писидийски, деветдесетгодишен човек, въпреки че е бил болен от грип, решил да пътува от Корея до своята митрополия в Турция, след решението на патриаршията на Москва да създаде енория под руска юрисдикция в областите Анталия и Алайя, и да спаси своето стадо от хищническото им разположение.
Ваше Високопреосвещенство, какво  въздействието на тези събития върху вярващите в Корея?
Въздействието е много грозно. Това е, честно казано, огромен скандал. От десетилетия провъзгласяваме, че Православната църква е една. В икуменическите диалози, в които участваме,ние подчертаваме, че фрагментацията на различните деноминации е в точката си  на упадък. Повтаряме, че трябва да спрем това зло на всяка цена. Сега ситуацията, причинена от Московската патриаршия, не разбира се поради догматични или канонични проблеми, а от чисто политически, обърква и скандалиризира нашите партньори в диалога. Те ни молят да им обясним какво се случва. Ние им отговаряме, че се надяваме и се молим ежедневно за логичното и православното екклезиологично съзнание  да надделее над светските стремежи и политическата целесъобразност.
Никога не трябва да забравяме,че ние духовно не вдъхновяваме никого чрез политическото и светското поведение. Спомням си един случай от преди много години: група корейски пастори се бяха върнали от пътуване в Русия и коментираха пред мен много негативни неща за руските духовници. С други думи, те бяха скандализирани от лукса и богатството, което бяха видели в одеждите и колите на духовниците. Нещо повече, те бяха скандализирани, когато сравняваха живота на руското духовенство с мизерните икономически условия на тяхното стадо.

Ваше Високопреосвещенство, какви са отношенията днес между Корея и Русия?
В момента изглеждат много добри, защото и двете страни се грижат за общите политически и икономически интереси. Някои хора от московската патрирашия подчертават приятелството между двете страни и това, което обединява двата народа, за да оправдае хищническото поведение. Но много корейци, особено по-възрастните, не забравят това, което са страдали от комунистическата Русия. Те не забравят,че проклетото разделение на Южна Корея и Северна Корея и корейската гражданска война е до голяма степен следствие на руската политика. Безбройните жертви на войната, мъртвите, ранените и изчезналите хора и трагичното разделяне на цели семейства
в Южна и Северна Корея не могат да бъдат забравени.
Какво ще кажете за връзката между Корея и Гърция? 
Това е връзка на искрено уважение и любов към голямата жертва на гърците по време на Корейската гражданска война. Ако сравним отношенията между Корея и Гърция с тази на Корея и Русия , бихме казали, че корейците признават, че гърците са дали кръвта си за свободата на страната им. От друга страна,руснаците със съюза си с Китай и Северна Корея хвърлиха кръвта на южнокорейците  и предизвикаха много нещастия, които остават и днес.
Ваше Високопреосвещенство, стигайки да края на това интервю, за което Ви благодарим горещо, какво послание бихте искали да отправите към читателите?
Искам също така да ви благодаря много, господин Сотиропулос, че ми дадохте възможност да комуникирам с читателите по тези много сериозно важни въпроси.
Първото послание, което и е основно не може да бъде нищо друго друго освен за приоритета на помирението, любовта и единството. 
Вторият въпрос, който бих искал да поставя,е,че чувстваме  голяма болка за тази тъжна ситуация. И болката ни става още по-голяма, когато нашите скърби идват от конфликт в нашето духовно семейство. Лично аз отново искам да повторя, че искрено обичам нашите руски братя и сестри. Никога няма да си позволя да се хваля с това, което сме направили и все още правим с любов към нашите руски вярващи в Корея, защото го считам за дребнавост. Освен това нарцистичната самореклама е напълно неприемлива в Църквата. От 1992 година митрополит Сотириос Писидийски е направил всичко възможно за руснаците, които са пристигали в Корея в затруднено положение и травмирани от това, което са пострадали от съветския режим. В момента в неговата митрополия Писидия в Турция, въпреки напредналата му възраст, той продължава да служи по същия начин.
Наистина се чудя, кога най-накрая ще разберем , че политиката и дипломатическите съюзи са ефимерни явления? Тази икономическа и светска власт, на която толкова много хора основават живота си, има срок на годност; и че само Христовата  църква остава непроменена и спасителна през вековете? Ще завърша това интервю, като поканя всеки руснак на добра воля, бил той духовник или мирянин за сътрудничество. Всеки е добре дошъл и да работи с нас, за да се разпространи православното свидетелство в Корея. Има място за всички под омофора на Вселенския патриарх . Нека да не забравяме, че единството и сътрудничеството ще ни спасят. Защото така ще станем,, Светлина" и ,, Сол" на света. Още веднъж благодаря от дъното на сърцето си. 

Молитвата ,, Отче наш"

Молитвата ,, Отче наш" също се нарича Господнята молитва, защото Самият Христос я е дал на апостолите в отговор на тяхната молба,, Научи ни да се молим"(Лука 11:1). Днес християните казват тази молитва всеки ден сутрин и вечер, в църквата по време на литургия. Но за съжаление, често повтаряйки една молитва, ние не винаги мислим за това, какво точно стои зад думите и?

Ние наричаме Бог Отец, защото Той е създал всички нас?

Не, затова можем да Го наричаме- Създател. Обръщението Отец предполага ясно дефинирани лични взаимооттношения между децата и Отца, които трябва да се изразяват главно в оприличаването на Отца. Бог е Любов, затова целият ни живот трябва да стане израз на любов към Бога и към хората около нас. Ако това не се случи, рискуваме да станем подобни на онези, за които Иисус Христос казва:,, Ваш баща е дяволът; а вие искате  да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя на истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата".

Старозаветните евреи са загубили правото си  да наричат Бог Отец. Пророк Еремия говори за това с горчивина:,, Но наистина , както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме  Израилев, казва Господ.

Чува се глас по оброчищата, жален плач на Израилевите синове, задето те извратиха своя път, забравиха Господа, своя Бог.

Върнете се, размирни деца: Аз ще  изцеря  вашето непокорство. - Ето , ние идем при Тебе, защото Ти си Господ, Бог наш.(Еремия 3:20-22)

 Въпреки това, завръщането на бунтовните деца става само  с пристигането на Христос. Чрез Него Бог отново  осиновява всички, които желаят да живеят според заповедите на Евангелието. Свети Кирил Александрийски казва:,, Само Бог може да позволи  на хората да го наричат Бог Отец. Той дава това право на хората, като ги прави Божии синове. Въпреки факта, че те са се оттеглили от Него и са били в екстремна злоба срещу Него, Той даде забрава на обидите и даровете на благодатта"

Защо ,, нашият Отец", а не ,,моят"? В крайна сметка, изглежда, какво би могло да бъде за един човек по -личен въпрос, отколкото да се обърне към Бога?

Най-важното и лично нещо на един християнин е любовта към другите хора. Затова сме призовани да молим Бог за милост не само за себе си , но и за всички  хора, живеещи на Земята.

Свети Йоан Златоуст казва:,, Ние не казваме: Отче Мой, Който си на Небето", но -нашият Отец, и така ни е заповядано  да се молим за цялата човешка раса и никога за нашите собствени блага, но винаги за ползата на ближния си. И по този начин се унищожава враждебността, а гордостта се сваля, и завистта се  унищожава и въвежда любовта-майката на всичко добро; унищожава неравенството в човешките дела и показва пълното равенство между царя и бедните, защото във всички дела най-високо и най-необходимо всички имаме равно участие"

Защо ,, на Небето", ако Църквата учи, че Бог е вездесъщ?

Бог наистина е вездесъщ. Но човекът винаги е на определено място, а не само с тялото си. Нашите мисли също имат винаги определена посока. Споменаването на Небето в молитвата ни помага да отклоним ума ни от земното и да го насочим към Небесното.

Да се свети твоето име

Защо специално искаме това, ако Бог винаги е свят? 

Да , Бог винаги е свят, но ние самите сме далеч не винаги свети, макар да Го наричаме Отец. Но не могат ли децата да бъдат като Отеца си?,, Да се свети Твоето име", това е молбата ни към Бог да живеем праведно, тоест, за да бъде Неговото име осветено чрез нашия живот.

За какво царство говорим? Искаме ли Бог да стане световен цар?

Царството Божие, това са думи, които едновременно означават две неща:

Състоянието на обикновения свят след края на света и последния съд, в който живеят хората, превърнати в благодат, и които наследяват това Царство.

Състоянието  на човек, който, изпълнявайки заповедите на Евангелието, побеждава страстите и чрез това дава на себе си благодатта на Святия Дух да действа, което нещо всеки християнин получава при тайнството на кръщението.

Да бъде Твоята воля, както е на небето и на земята.

Нима Бог , дори и без такова искане, не върши волята Си на земята? 

Божията воля се упражнява на земята не само чрез Неговото пряко действие, но и чрез нас християните. Ако живеем според заповедите на Евангелието, тогава ние изпълняваме Божията воля.Ако не, тогава това ще остане неизпълнено на мястото, където не сме го изпълнили. И тогава чрез нас злото навлиза в света. Ето защо, с тези думи ,, нека твоята воля да бъде изпълнена,молим Бог да ни спаси от такова нещастие и да насочим живота си към изпълнението на Неговата воля.

Дай ни днес нашия всекидневен хляб.

Какво означават думите,, насъщен хляб" и ,, днес"?

Насъщен означава необходим за нашето съществуване;днес означава сега. По този начин, тази молба за това, което ни е необходимо сега в дадения момент, през днешния ден.Думата ,, хляб"светите отци разбират в две значения: хлябът като храна, и като евхаристия.

 ,, И прости нам дълговете ни, както  и ние прощаваме на нашите длъжници"
При Бог няма обида и отмъщение. Във всеки момент Той е готов да приеме да прости на всеки, който се обърне към Него. Но опрощението е възможно само когато човек се е отказал да съгреши, вижда неговата разрушителна мерзост и го намрази заради нещастията, които води грехът в неговия и в живота на другите хора. И прошката за престъпниците е пряка заповед на Христос! И ако  ние, знаейки тази заповед, не я изпълним, тогава ние грешим, и този грях ни е приятен, защото не желаем да откажем от него даже заради заповедта на Христос. Така нашето влизане в Царството Божие е невъзможно. Вината не е в Бог затова, а е наша вина.

И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия
Бог естествено не изкушава никого. Но ако не преодолеем изкушението без Неговата помощ ние няма да бъдем в състояние да го направим. Ако получим  тази благодатна помощ, внезапно решим, че можем да живеем добродетелно  и без Него, тогава Бог прави това не заради отмъщението, но да можем, с горчив опит, да се убедим собственото си безсилие  пред греха и отново да се обърнем към Него за помощ.

Кой е този лукав? Или какво е това лукаво. Как правилно да разбираме тази дума контекста молитвата?

Думата лукав е противоположна на думата ,, честен". Лък като оръжието, което ни е познато това е родствено на думата лукав в този смисъл, че означава нещо изкривено, нечестно. В Господнята молитва лукав е наречен дявола, който отначало е бил сътворен като светъл ангел, но от своето отпадане от Бога той изменил на своята природа. Всяко от неговите действия също се изкривява и  той е хитър и грешен.

Блогът на Таня Илиева

Божи гроб(виртуална разходка)

Таня Илиева

Посещението в Йерусалим може да отнеме седмици. Сега технологиите са толкова напреднали, така че с лекота човек може да отиде в Светите Земи и да посети Храма на Възкресението.

За мнозина посещението на мястото, където е страдал и възкръснал Спасителят е цел в живота. Хора от всички краища на света, посещават Храма на Възкресението, за да следват стъпките на Иисус Христос.

Чудотворната икона на Пресвета Богородица пред която се е покаяла преподобна Мария Египетска

Таня Илиева

Според житието на преподобна Мария Египетска написано от свети Софроний Йерусалимски, когато се опитала да влезе в църквата на Божи гроб на празника Въздвижение на Кръста Господен, тя е била спряна от невидима сила, поради намеренията и. И след като направила опити да влезе, и виждала как другите влизат, тя вдигнала поглед нагоре и видяла иконата на Божията майка и осъзнала, че греховете я възпират. Тогава тя помолила на Божията майка да и позволи да я води към пътя на покаянието, като обещала да се отрече от света и да посвети живота си на Христос. След като изпълнила своето обещание, тя се превърнала в пример за покаяние за християните.

Пещерата на свети Атанасий Атонски се намира в южния край на Атон, вътре в която се смята, че се намира иконата на Богородица, пред която се е покаяла преподобната Мария Египетска. Тази икона е известна като света Богородица Егитирия или Гарантираща и е била открита в тази пещера от свети Атанасий Атонски, но на сутринта  иконата изчезнала и се появила в пещерата. Свети Атанасий отнесъл иконата в манастира, но на следващата сутрин отново била открита по загадъчен начин в пещерата.

До този момент иконата още е под грижата на манастира на Великата лавра и нейният празник се празнува в събота след Акатиста на Пресвета Богородица по време на петата седмица на Великия пост.

Също така през 1905 година е имало земетресение на полуостров Халкидики и Атон, което било катастрофално и причинило огромни щети на манастирите, скитовете и килиите, както е имало и жертви. През това време в пещерата на свети Атанасий Атонски живеел монаха Харитон и неговото братство. Както света Богородица Егитрия гарантирала спасението на преподобната Мария Египетска, така и тя е направила същото за братството, което живеело аскетично в пещерата.

Старецът Харитон е бил решил се събуди половин час по-рано от обичайното време и да събуди монасите да започнат сутрешната служба. Веднага след започването на  службата, пещерата започнала да се тресе и големите скали падали от високо с такъв тътен, че приличало на експлозия. Скалите, които падали смачкали пещерата, където били килиите на монасите, и ги завлекли в морето. Но тъй като монасите започнали службата по-рано, те били спасени от смъртта и не пострадали.

В това време монасите от Великата лавра мислели,че се е случило най-лошото и изпратили няколко монаси и един свещеник, за да видят дали има спасени от земетресението,защото те смятали че всички са загинали. Когато пристигнали в пещерата, не само намерили монасите спокойни, но и невредими, въпреки че били загубили всичките си вещи. Те били развълнувани от чутото, че монасите са говорили за чудото направено от света Богородица Егитрия. Те тръгнали да славят Бог и Богородица. 

Константинос Пасарис- затворникът, който иска да стане монах на Атон

Таня Илиева

Констанинос Пасарис е роден на 9 март 1975 година в Атина, баща му е грък от Цикладите,а майка му е румънка. Започнал от ранна възраст престъпната си кариера. На 15 години е вече е попаднал в поправителен дом. Известен с прякора си ,, Звярът от Балканите" той е осъден през 2003 година и излежава доживотна си присъда е получил за двойно убийство и въоръжен грабеж, които са извършени през ноември 2001 година. Преди това в Гърция е осъждан за 18 престъпления включително и за пет убийства. Понастоящем е в затвора,, Герла"

Преди да бъде осъден е бил най-търсеният човек  в Гърция и най-известният престъпник.
Ръцете  му са окървавени от кръвта на обикновени граждани и полицаи, той успя да дискредитира ,, обезглави" гръцката полиция, като избяга от ареста.

Сега той е посветил живота си на Бог, като се надява , че ако бъде помилван някога , той иска да стане монах на Света Гора.

Известният престъпник Константинос Пасарис, човекът, който е наричан,, звяра на Балканите" и от 2001 година се намира в затвора,, Герла" който е строго охраняван в Румъния, изглежда е започнал да съжалява за престъпното си минало и като ,, черната овца" е започнал да се моли в тясната си килия, искайки  опрощение на греховете си и се надява, че един ден ще бъде помилван и да облаче расо и да се посвети изцяло на Господ.

 Зад тази промяна стои един свещеник, известен като,, светеца на затворниците" архимандрит Гервасиос Раптопулос. 88 - годишният архимандрит е основател на братството,, Света Ксения" , които е посетил на Великден преди 8 години, затворникът, който отчаяно е искал да се срещне с него.

След като е получил необходимото разрешение от румънското министерство на правосъдието, отец Гервасиос се е срещнал с Пасарис в присъствието на директора на затвора и четирима охранители, които са били тежко въоръжени и готови да стрелят във всяка минута.
Оттогава контактите между архимандрита и Пасарис стават по-чести, при тези срещи,,духовният баща" на Пасарис започва да го посещава и да му носи църковни книги- като някои се смятат за особено трудни за четене и предназначени за монасите от Атон. Престъпникът  постепенно е започнал да пости в сряда и петък и си налага монашески начин на живот, без да обръща внимание на подигравките и иронията на другите затворници.
Пасарис се събужда в 3 часа сутринта и започва среднощната служба и веднага след това той започва да се моли на светията на деня, след няколко часа казва Параклис, а вечерта казва Вечернята, а през нощта завършва с малкото повечерие.
Архимандрит Гервасиос споделя пред една от телевизиите в Гърция:
,, Когато го видях за първи път, той беше толкова съкрушен и се изповядва около половин час. Дадох му една много красива икона на света Богородица и му казах:,, Коста, това е една икона на света Богородица"
Той ми отговори:,, Отче, дай ми я, за да я целуна, но няма да я задържа, защото ми напомня за майка ми" За мен той е на пътя на покаянието и много обича атонските отци. Всички книги, книги които той чете говорят за покаянието. Той е мое духовно дете.

Православието приема в своята прегръдка всички хора и не отделя дори най-опасните престъпници. Случаят на Костас Пасарис не е изключение, защото според всички данни той съжалява за престъпленията, които е извършил, и при изповедта си пред своя духовен баща е споделил, че търси опрощение на греховете си и има желание един ден, ако бъде помилван да стане монах на Атон. Но първо трябва да бъде освободен от изтърпяването на двете доживотни присъди, на които е осъден.

Неделно четиво: Пета Неделя на Великия пост - Преподобна Мария Египетска

Петата седмица на Великия пост е посветена на паметта на преподобна Мария от Египет, която е успяла чрез многото години на духовно постижение да стане от голяма грешница до велик аскет и светица. Такава вътрешна промяна е истинско чудо, което ни показва силата на покаянието, което е необходимо на всеки човек, който се стреми към Бог.

Животът на преподобна Мария Египетска, която  самата тя разказва на стареца Зосима, е бил пълен с толкова срамни дела, за които земята е трябвало да се отвори за дълго време, за да я поеме. Но Господ, който иска спасението на всеки човек, е чакал тя да се обърне към Него, чакал е сърцето на светицата да отговори на призива Му. И наистина тя е отговорила, дори след седемнадесет години непрестанно блудство и извратено поведение.

Много често се чудим как Бог позволява на някои хора, известни със своите безбожни и грешни деяния, да продължават да живеят безнаказано и да извършват своите жестокости. Божията присъда, за разлика от човешките присъди, са праведни и се ръководят преди всичко не от жажда за отмъщение, а от любов към тяхното творение, безмилостно измъчвани  от много различни страсти. Христос отиде на Кръста, за да потърси всичко изгубено; Той разпростря ръцете си върху този инструмент на смъртта, за да прегърне с тях всеки покаял се грешник, който желае да се върне в Небесното си Отечество.

Използвайки примера на живота на преподобната Мария Египетска, Църквата ни показва удивителната сила на християнската вяра, която успява да завладее всичко що е паднало и погълнато от света на злото, не чрез меч и насилие, а чрез Божието Слово, което тайнствено преобразява личността на всеки човек, който е отворил сърцето си към евангелското учение.

Блудницата, която се е качила на кораба с поклонниците, които плавали към Йерусалим за празника на Светия Кръст, която е искала да ги съблазни  и да задоволи своята похот, се случи с нея по думите на апостол Павел:,, онези, които не бяха достойни  за  целия свят, те се скитаха по пустини и планини, в пещери и долини на земята"(Евр.11,38)

Такава дълбока метамофоза се случва много трудно- само с пот и кръв, тъй като всяка страст се залепва в душата на един ранен човек, като кърлеж или пиявица, които изсмукват последните живи сокове от жертвата. Най- ужасното нещо тук,е че самата жертва не забелязва и не усеща това, а напротив, продължава да се наслаждава на удовлетворението си от желанието си за изчистване на душата. Мрежата от грехове все повече и повече обгръща своята плячка и това продължава, докато не престане да се съпротивлява и стане лесна плячка.

Невъзможно е да се избяга  от порока, който постоянно изисква удовлетворение от растящият си апетит. Господ,според апостол Йоан Богослов, постоянно чука на вратата на нашето сърце, за да ни помогне да изхвърлим оковите на греха. Ние просто трябва да чуем това почукване и да оставим Бог да присъства в живота ни. За преподобна Мария Египетска  това почукване в сърцето е Храмът в Йерусалим, в който се намира Животворния Кръст Господен. Невидимата сила, която е попречила на Мария  да се приближи и докосне Кръста, я кара да погледне към себе си с напълно различни очи- очи, които са били освободени от завесата на греха и порока.

Това, което е видяла в себе си, е било толкова непривлекателно и ужасно, че е решила да остави след себе си блудните дела и прекара остатъка от живота си в покаяние и оплакване на извършените беззакония. Това решение е било толкова твърдо, преподобната Мария незабавно е последвала гласа, който и е заповядал да отиде в пустинята на Трансйордания, в която е могла да намери блажен мир. Тези удивителни промени, които са се случили на Мария след горещата молитва в храма пред иконата на Света Богродица и Животворящия Кръст на Господ, не са по-нисши от от промяната, която е настъпила на Саул, който отивал към Дамаск, за да преследва учениците на Христос(Деяния 1:1-9)

Всеки от нас има свой Дамаск в живота си, наша лична среща с Бога, която ни е довела до вярата в Христос и в Неговата света Църква. Във всеки  един от нас, в една или друга степен, има някаква страст или грях, който опустошава не само нашите сърца и души, но и сърцата на хората, които ни обичат. И отново,всеки от нас е призован да пресече своя Йордан, където намира благословен мир и вечен живот в Христос и с Христос.

Този преход може да ни отнеме повече от една година и може би повече от едно десетилетие. Борбата с нашите страсти е трудна работа, изискваща искрено покаяние, а не само изчерпване на плътта, но и промяна в начина ни на мислене. Душа, съсипана от греха, като мъртва пустиня, неспособна да произвежда нищо живо. Но това е само докато Божията благодат, която влиза в контакт с нея, не започне да напоява сухата земя с жива вода и не я направи ароматен оазис на много добродетели.

Преподобната Мария Египетска е известна като бърза помощница в борбата с блудната страст, а стари и млади са обект на пагубното влияние. И тук смисълът не е във възрастовите или физическите способности, а разглезеното мислене, което намира подходяща среда в различните медии, особено в Интернет.

Свободните взаимноотношения  и отсъствието на каквато  и да е отговорност за своето необуздано поведение, продиктувано от похот, е идеалът на съвременния ,, напреднал" човек. Тази толератност към страстите, и в този случай на блудство, е основната причина за много случай на прелюбодеяния, разводи, както и на различните перверзии. Затова е толкова важно за нас, в нашата лична молитва, да прибегнем до помощта на такива велики аскети като света Мария от Египет.

Нова книга: Свети Нектарий Егински, митрополит Пентаполски ,, Опознай себе си

Доцент Константин Нушев- експерт в Културно-просветен отдел при Свети Синод на БПЦ- БП

По своето съдържание тази книга е своеобразна енциклопедия на православната християнска етика и ценен наръчник за духовен живот и подвижничество в основните християнски  добродетели. В нея всеки християнин ще открие богато съкровище от духовна мъдрост  и превъзходни наставления за християнския път към съвършенството, които са плод на богоозарения ум и благодатен духовен опит на светеца. Внимателният прочит на книгата, съпроводен с подходящо духовно настроение и задълбочен размисъл върху споделеното от свети Нектарий в нея, ще бъдат изключително поучителни и полезни за православните вярващи в техния стремеж към християнския начин на живот и чистата молитва, обърнати към Бога.

Църквата ,, Света Богородица Стоте врати"

Таня Илиева

В Парика, столицата на остров Парос, се намира църквата,, Света Богородица със 100-те врати". Тя е построена през 4 век и е една  от добре запазените православни църкви в Гърция. Тя е един от най-важните византийски паметници в страната. Според преданието, първата църква е построена от свети Константин, първият император на Константинопол, след посещението на майка му Елена. По време на пътуването си до Светите земи, за да търси Светия Кръст, буря довела света Елена до остров Парос, където тя обещава на света Богородица да построи голяма църква, ако нейното търсене е успешно. Тази църква е построена от нейния син Константин след смъртта на императрица Елена и е посветена на Успение Богородично.

Първата църква е построена през 4 век,като трикорабна базилика. През 6-ти век, византийският император Юстиниан прави поправки в църквата и добавя купол.

Първите християни са изграждали църквите си с части от древните храмове. А названието църквата със Стоте врати идва от легендата, че тя има 99 видими врати и ще се отвори една тайна врата, когато църквата,, Света София" в Истанбул отново стане православна.

Целият комплекс на Стоте врати се състои от главната църква на Дева Мария с вътрешните параклиси на Светите лечители, на свети Филип и света Теоктиста. Извън главната църква се намират параклисите на свети Николай, света Теодосия и свети Димитрий. В двора на църквата има баптистерий и килии за монасите.

Празникът на църквата се празнува на 15 август с особена тържественост. Смята се, че света Богородица е защитница на остров Парос, и че нейната икона е чудотворна.

Всички най-греховни удоволствия са изцяло духовни

К.С. Луис,, Обикновеното християнство"

Ако някой мисли, че за християните най-големият грях е нецеломъдрието, той съвсем не е прав. Греховете на плътта са лоши, но те са най-малко лошите  от всички грехове. Всички най-греховни удоволствия са изцяло духовни: това е удоволствието  да изкараш другите  хора виновни, да важничиш и да се държиш снизходително към тях, да разваляш настроението , да говориш зад гърба им; също удоволствията на властта, на омразата.

Защото вътре в мен съществуват два съперника на човешкото ми,, Аз", което трябва да се опитам да постигна. Това са животинското ,, Аз" и дяволското,, Аз". Дяволското ,, Аз" е по-лошо от двете. Ето защо студеният, самодоволен педант, който редовно ходи на църква, може да е много по-близо до ада от проститутката. Разбира се, най-добре е  да не бъдем нито едното от двете.

Свещеникът - командос,, Аз съм призван да служа на Христос и на Отечеството"

Таня Илиева

Един свещеник, който е по-различен от другите, това е майор Евангелос Лиапис, когато не изпълнява задълженията си на свещеник, той носи униформата на специалните части и извършва скокове с парашут заедно с тях.

Отец Евангелос казва за това:,, Вярвам, че като участвам в дейностите на специалните части, като активен парашутист и като свещеник постигам целта, за която съм призван да служа на Христос и на Отечеството"

Парашутистите  смятат, че отец Евангелос ги насърчава и им дава сила да изпълняват скоковете от височина 1200 фута.

Монахът от Манхатън

Таня Илиева

Хората отиват на Света гора в Гърция  по много причини, да я посетят или да станат монаси и да изживеят живота си спокойно и в размисъл. Те отиват там, за да избягат от материалния свят, за кратко или за винаги, да открият Бог или себе си.

Отец Йоаникий се е отказал  от добрия живот в Манхатън, живеейки от дълго време в страната, където като грък беше станал американски гражданин, който  от 20-годишна възраст работил за ,,Мобайл ойл" в Ню Джърси, пътувайки от своя апартамент на 32 - та улица между Медисън и Пето авеню. Той е получил магистърска степен по икономика  и целият свят е бил неговата черупка, но той търсил перла и казва, че я е намерил на планината Атон.

Когато живял в Манхатън, имал малка икона  на Дева Мария, на която се молил преди да заспи, макар и малко лицемерно, тъй като се бил отдал на пиянство и прекалено светски удоволствия.

Всички се преобърнало в началото на 80-те години при едно пътуване до Гърция, за да посети семейството си, той посетил Симонопетра на планината Атон, манастир основан още през 13 век. Братът на бабата на отец Йоаникий е бил също монах на Света гора, така че след като посетил един килията на един стар и болен монах, той се променил и когато се върнал на Голямата ябълка, той мислел за това.

,,-Старият монах имаше такъв живот в очите си. Такава любов-казва той. Той не могъл да забрави всичко това, така че се върнал  в манастира и решил да остави светлините  на големия град и алкохола и станал послушник през 1984 година и монах през 1987 година и така останал.

Тогавашното му име било Христос, а сега е Йоаникий, като на светеца от 9-ти век.

С цялата си  проницателност и преданост отец Йоаникий не е интелектуалец или теолог, а един практичен човек с камион с четири колела, който се грижи за бизнес операциите и строителните проекти. Но той е човек притежаващ дълбока  и убедителна вяра. Той казва, че често се моли в гората, защото там се чувства комфортно, защото това е райската градина- казва той.

Отец Йоаникий казва, че е станал монах и дошъл в Симонопетра защото:,, Аз се почувствах призван от Бога и отговорих на призива. Не всички са призовани от Бога, а и не всички, които са призовани отговарят. Но аз го направих".

Начинът на живот на Атон, който изисква усърдие и стремеж към прост живот, като събуждане в 4:30 сутринта, вечерни, посвещавайки целият си живот на религията  и вярата, не притежаването на пари, с изключение на тези за една Тойота, която е необходима за придвижването.

Не се разрешава присъствието на жени, показващо силата на отец Йоаникий, след като е бил заобиколен от тях в Ню Йорк, заедно с другите  всички изкушения, които градът предлага на всички млади мъже.

За режима на Атон се казва,че някои от по-младите и по - загрижени монаси често стават  в 11 часа, за да могат да удължат своите молитви. Има поне един час на четене на Библията, един час казване на  Иисусовата молитва и както се нарича още молитвата на Светата планина,,Господи Иисусе Христе, помилвай ме", която се казва ритмично отново и отново и един час поклони. Количеството поклони зависи от възрастта и физическите способности, но те трябва да поне 120.

Атон следва византийският часовник, където започва денят при залез слънце. След сутрешната служба монасите могат да се молят още два часа. Следва служба от 30 минути, след това обяд, което основното ядене за деня.

Храната в трапезарията се приема с мълчание и човек може да започне да яде само, когато игуменът на Симонопетра, игумен Елисей, позвъни със златния звънец, който стои до него. Когато се позвъни за втори път, е разрешено да се пие или вода, или единствена чаша сладко червено вино от техните собствени лозя. Времето за хранене е малко, около 20 минути, така че трябва да се яде бързо. По време на храната един монах чете на глас от един текст-древно писание.

Лицата на монасите по време на служба,, са преобразени и издигнати от песента. Невъзможно е да се опише  това.

Това, което поразява човек по време на престоя в Симонопетра, е постоянният акцент върху монашеството като жив опит, като една непрекъснатост на традицията. В случая на Атон това значи повече от 1000 години. На това място монашеството не е теология, то е начин на живот.
Това не означава,че хуморът отсъства, защото отец Йоаникий когато си спомни за Ню Йорк казва: ,, В онези дни аз пиех малко и излизах, имаше един клуб, в който хората отиват.....
Май беше Студио 54, а на въпроса дали е срещал Доналд Тръмп той отговаря,, Тръмп? Този човек? Забрави!!!

Пещерите на Света гора(видео)

Таня Илиева

Положението на Атон след освобождението му от турците е определено от Лондонската конференция през 1912 година, Атон е обявен за независима държава, която е под закрилата на Русия. 

С договора от Лозана през 1923 година, Атон се прехвърля под закрилата на гръцката държава. От 1926 година става част от Гърция. По времето на Хитлер манастирите на Атон  запазват своята автономия и не страдат от липса на провизии.

Сега Атон приема поклонници и монаси. Това става надежда за духовното възраждане на Православието.

През месец юли 2011 година международен екип от спелиолози започва изследването на 26 пещери на Атон. Те скоро завършиха работата си и публикуваха кратко резюме от изследванията  си.

,, Светията на затворниците" , отец Гервасиос Раптопулос

Таня Илиева

 Той има всички основания да се  чувства удовлетворен и щастлив, като се има предвид, че след като е навършил 88 години, е допринесъл за освобождаването на повече от 13 000 лишени от свобода в Гърция и 80 в други държави на всички континенти, като е събрал около четири милиона евро за заплащане на глобите на затворниците.

Това е архимандрит  Гервасиос, неговото светско име е Георгиос Раптопулос и е основател на братството,, Света Ксения" покровителката на затворниците.

То е роден в Гревена през 1931 година и е едно от петте деца в бедно семейство,там той отваря сетивата си и чува Божественото слово. Той проповедник от 1959 година и казва, че не е очаквал да получи подкрепа, когато е предложил на вярващите да се организират и посетят затворниците в селския затвор на Касандра.

Това се е случило през март 1978 година, когато 15 автобуса с 750 души от Серес, които посетили  задържаните в затвора в Касандра, и това е било началото на едно невероятно начинание,което въпреки значителните трудности е продължило  и е било увенчано с успех. За едно десетилетие тези посещения, в този затвор са били продължени. В същото време е започнало набирането на средства от дарения от вярващите за освобождаването на задържани, които са били осъдени за малки престъпления, или за неплащане на съдебни разходи.

През 1985 година се присъединяват и психолози, които да работят със затворниците. От 1989 година насам посещенията се разпростират до всички затвори в света, като се започне от 1999 година от Египет, където са били трима гръцки моряци осъдени на смърт чрез обесване в затвора в Ел Канаре.

Последвали са много посещения на Балканите, Европа, Русия, Украйна, Израел, САЩ, Мадагаскар, Кипър.

През 2010 година архимандрита е посетил затвори във Франция и Германия, където се среща с гръцки затворници

За своята дейност той е почетен от президента на Гърция Каролос Папуляс през 2008 година със Златния кръст на Ордена на Феникса. Номиниран е също  и за Нобелова награда за мир.

През последните години свещеникът  се е срещал с много гръцки и чуждестранни престъпници, включително и с един от най-опасните престъпници на Балканите  Костас Пасарис и членовете на известната терористична група 17N. Като свещеникът е помогнал на Пасарис да промени начина си на живот, и го е убедил да прекара живота след излежаването на присъдата на Света Гора Атон.

Архимандритът казва следното:,, Искам да умра, изпълнявайки задълженията, или по пътя си към затвора".

Молитвената броеница

Таня Илиева

Броеницата, която всички православни монаси имат и много от православните хора използват, е обикновено направена от вълна  и в различни размери. От много малки, до много големи:33 възела, 50 възела и т.н. и всеки възел се състои от девет кръста.

Според преданието преподобни Пахомий Велики през 320 година основава първия манастир в Ебада с помощта  на свети Антоний. Той започнал да търси начин, за концетрацията на монасите в молитвата. Тогава архангел Гавриил го посетил и показал на преподобния Пахомий как да изработи броеницата. Тя е била предназначена за неграмотните монаси, които не са могли да четат от книгата молитвата, а ги изричат според броя на Иисусовите молитви. На практика тя е нямала друго предназначение.

В практиката на Православната Църква, няма строги правила за използването на броеницата при молитвата. Основната молитва тук е Иисусовата:,, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния", или само,, Господи, помилуй ме". И в тази кратка формула, онзи който познава истинската молитва, намира цялата пълнота на благодатта.

Броеницата се нарича духовен меч, който се дава на монасите при тяхното замонашване, която напомня за вечната молитва. Броеницата може да служи при молитвата и за отброяване на Иисусовите молитви. Тук е необходима благословията на духовен наставник, за да не се навреди на духовното възхождане. Това е много важно за миряните, които имат желание да практикуват молитвата с броеница. Тя трябва да ни напомня за постоянната молитва, а не толкова за спазването на специално молитвено правило, което не прави изключение. Освен Иисусовата, могат да се използват и други молитви например,, Отче наш", или ,, Богородице Дево, радуйся" или наша молитва, която се идва от сърцето ни. Но винаги трябва да имаме благословията на духовният ни наставник.

Молитвата с броеница трябва да остане винаги незабелязана за страничните хора. Изключение от това правят монасите, които имат специална благословия за това.

Ето какви съвети дава старицата Макрина на онези, които искат да използват броеницата за извършване на своята молитва.
Игумения Макрина през 1965 година по Божие откровение дава нов живот на разрушения от османците  манастир,, Свето Благовещение" в Неа Макри, където открива нетленни мощите на свети Ефрем Нови, великомъченик и чудотворец, и изписва неговата икона. Той винаги и неизменно до края на нейният живот я подкрепя.
Враговете на човека никак не спят и непрестанно се стремят да го тласнат към грях. И оттам, с помощта на греха и личните човешки страсти, към бездната на ада. Да бъдат посрещнати тези врагове няма друг начин, освен чрез молитвата. Четенето на душеполезни книги е нещо добро и ползотворно, четенето или участието  в църковните богослужения също ни помага в тази борба, доколкото е възможно. Но за  мнозина има и друг един начин, който може да замества  останалите начини за моление  и това е броеницата.
При всеки възел се призовава името на Господ, като се казва кратката молитва,, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме" или,, Господи Иисусе Христе, помилуй ме". Ще започнеш така:,, По молитвите на светите наши Отци,Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин. Слава Тебе, Царю небесни. Трисветое. Отче наш. Псалом 50.
После, веднъж в деня, кратка лично съставена молитва, съдържаща кратко славословие, благодарение, изповед, молба за опрощение на твоите в Христа братя по бран и молитва с броеница, както следва:

• Вечерня с броеница или пък по часовник без броеницата. Ползва се броеница с 300 възела или трикратно по 100 възела така: три по 300 на Христа, или 15 минути, една броеница от 300 на Пресвета Богородица, или 5 минути.Една стотица на светеца на седмицата,2 минути.
• Повечерието е същото като вечернята плюс две по 300 на Богородица, 10 минути и стотица на Ангела - пазител, 2 минути
• Полунощница четири по 300 на Христа, 15 минути; една от 300 на Богородица, 5 минути.
• Утреня девет по 300 на Христа, или 1 час, три по 300 на Богородица, или 15 минути, по една стотица на светеца на деня, на светеца на енорията, на светеца на седмицата, подобно на вечернята, една по 300 на Всички светии, или 5 минути.
• За свето Причастие или четири по 300 на Христа, или 15 минути, една по 300 на Богородица, или 5 минути.
• Параклис на Христос, Богородица или светец, две по 300, или 10 минути.
• Часове 1-ви,6-ти, 7-ми шест по 300 на Христа, или 1 час,две по 300 на Богородица, или 10 минути.

Ако нямаш много свободно време, пътуваш с автобус или където и другаде да се намираш, вместо да подхващаш разговори с този или онзи, погледни часовника си, затвори се в себе си и казвай молитвата, както  описахме по-горе.

С помощта на този навик, непрекъсваемо внимание и непрестанна молитва ти ставаш труднодостижима цел на лукавия. При придобиването едновременно с това и на любов, обич, вяра, съчуствие, спокойствие, самокритичност, надежда в Бога, редовна изповед и причастяване,  ти придобиваш над себе си здрав щит и обгръщайки се с благодатта Божия ставаш почти недосегаем за смъртните стрели на дявола. Господ е казал:,, Без Мене не можете да вършите нищо"( Йоан 1:3)

Затова, знаейки своята болест, смири се и възложи своята надежда на Бога, за да не отпаднеш. И във всичко прославяй Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

     При броеницата казваме така:

На Христос: Господи Иисусе Христе, помилуй ме

На Богородица: Пресветая Богородице, спаси ме

На светията на енорията на деня и на седмицата:Свети..... моли се за мен(моли Христа Бога за мен)

В понеделник Свети Архангели, молете се за мен( молете Христа Бога за мен)

Във вторник: Кръстителю Христов, спаси ме с твоята сила

В сряда и петък: Кръсте Христов, спаси ме с твоята сила.

В четвъртък Свети Апостоли, молете се за мен и Свети Николае, моли се за мен(моли Христа Бога за мен)
В събота Вси светии, молете се за мен(молете Христа Бога за мен)
В неделя Света Троице, помилуй ме
За Ангела - пазител : Светий ангеле мой, опазвай ме.

                     Това наставление на старицата Макрина ни е предадено в книгата,, Игумения Макрина- майка на моята душа", която е написана от една от многото нейни духовни дъщери Георгия Замбетаки- Бабани 

Иисус Христос и Дева Мария в исляма

Таня Илиева

Мнозина не знаят, Иисус Христос е признат в исляма и има специално място в Корана, така също и неговата майка Дева Мария. За Иисус Христос се говори в 93 стиха.

Само че, различията с християнството са много големи и основни, тъй като ислямът не приема, че той е Божи син и не е възкръснал.

Но има и някои прилики. По-долу са представени шест факта за Иисус Христос и неговата майка според мюсюлманската вяра:

1. И Иисус Христос, и Дева Мария, и архангел Гавриил присъстват в Корана.
2. Мюсюлманите вярват, че Иисус(Исса) е пророк Божий, който е роден от девица- Мария и ще се върне в деня на Страшния съд да възстанови справедливостта и да се бори с Антихриста.
3. За Мария( Мириам) е посветена цяла една глава в Корана, 19 глава, която носи нейното име- Книгата на Мариам. Тя сe смята за най-добродетелната жена в исляма и тя е единствената жена, която се споменава в свещената книга за мюсюлманите.
4. Когато се споменава името на Иисус, както става с това с името на Мохамед и другите в тяхната религия, те го придружават с израза,, Да бъде благословен"
5. Мюсюлманите приемат, че Иисус е извършил чудеса. В Корана е описано как лекува слепи, прокажени, възкресява мъртви, дори дава живот на птици направени от глина. 
6. Първото си чудо Иисус прави с неговото раждане, той проговаря още като новородено бебе и казва че е Божий пророк:,, И спомени( о Мухамад) в Книгата на Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който се представи като съвършен човек(Духът е Джабрил- архангел Гавриил). 

Мисионерската дейност в Африка продължава

Таня Илиева

Могат ли доказателствата за преследванията на християните, които са наистина шокиращи, убийствата, изнасилванията и злоупотребите, които са ежедневие в някои  страни в Африка, да попречат на вярващите дори тайно да се молят на Иисус и да бъдат кръстени. Отговорът е не, и затова говорят доказателствата публикувани от мисиите предимно в Африка, там свещениците са изложили собствения си живот и живота на своите семейства, за да проповядват Божието слово.

Митрополията на Мадагаскар съобщава, че всяка година се извършват от 1300 до 1500 кръщенета през цялата година. Те стават в храмовете, където те съществуват, в реки, под дървета и груби навеси. След кръщението  се сключват бракове на възрастни, които вече имат семейство.

В Кения, в Неделята на Кръстопоклонна, също много хора са били кръстени. Свещеникът  е направил много кръщения на малки деца. Кръщенията и венчавките се правят в условията в повечето случаи на пълна секретност.

Нуждата от кръщение е голяма, поради големият брой хора желаещи да прегърнат Православието в Африка. Ето  защо православните чуждестранни мисии призовава свещеници да ги подкрепят.

Кръщението е най - важният момент в живота на човека.Това е моментът, когато се оставя заблудата на идолите  и се става част от Божието семейство, става се дете на Всевишния. 

Следвайки думите на Иисус Христос, православните мисионери бродят по света, проповядват, и осъждат онези, които не вярват в Евангелието.

Покаяние, вяра в Бог, търпение и Бог няма да ни остави

Таня Илиева

Ние живеем в смутни времена, сякаш в последните времена, за които ни говорят светите отци.

Грехът е навсякъде около нас и злото расте.,,Царството" на беззаконието и идолопоклонството се разпространява от единият край на света до другия. Дори в страните смятани за люлки на Православието, които са напоени с кръвта на хиляди мъченици и светии.

 И все пак, някаква промяна изглежда идва. В края на тунела започва да се вижда светлина. Голяма част от обществото започва да осъзнава, че всичко това, на което разчитаме за нашето щастие и нашите мечти, не е друго нищо, освен фалшиви обещания и мечти без съдържание.

Лъжата има къси крака. Но това не означава, разбира се, че обществото е масово доведено до истинското покаяние и завръщане в прегръдката на Бог.

Не, но първите стъпки са направени. Както казва старецът Паисий,, Малко по малко гъбите растат"

В такива времена ние забелязваме събитие, което не е случайно. Освен това за нас православните няма друго нещо освен Божието провидение.

Така ние виждаме през последните години, че Православието и неговите светии намират разпространение в  медиите. Много вестници с многобройни читатели публикуват книги за православието, за живота и чудесата на светиите, Новият Завет и други.

,, А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие" според написаното от апостол Павел(Рим. 5:20)

Словата на светиите  и старците на Православието ни дават надежда и увереност, че нещо голямо ще се случи в Православието по целият свят.

Покаяние, вяра в Бог, търпение и Бог никога няма да ни остави.

12 - годишно момче страдащо от аутизъм е проговорило пред иконата на свети Николай

Таня Илиева

Дванадесет годишно момче, което никога през живота си не е говорило, е казало първите си думи след поклонение пред иконата на свети Николай в Кривой Рог, Украйна.

Това се е случило на 24 март по време на посещение в църквата на деца и учители от местния център за рехабилитация на деца с аутизъм. 

На 24 март украинската църква почита свети Алексий Голосеев, който се счита за покровител на хората с аутизъм.

Специални молитви за хората с аутизъм, се четат във всички църкви и манастири в украинската църква. Самият свети Алексий не е могъл да говори до 13 - годишна възраст.

Това събитие е разтърсило учителите и всички присъстващи, те говорят за истинско чудо, което се е случило благодарение на молитвите на светеца.

За кръстния знак и поклоните

Външно молитвеното чувство се изявява в осеняване  себе си с кръстния знак, в коленопреклонение и поклони-малки и големи.

Кръстният знак се извършва с дясната ръка, като трите първи пръста-палецът, показалецът и средният- се съединяват в едно, а останалите два-безиименният и малкият се свиват към дланта. С трите съединени пръста се докосваме до челото, гърдите, дясното и лявото рамо и тъй изобразяваме кръст на себе си,и, като спуснем ръката, леко се покланяме. Съединените три пръста означават нашата вяра в Пресветата Троица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети; , а двата свити пръста означават нашата вяра в Сина Божи Иисуса  Христа, а именно, че Той има две естества, че е Бог и Човек, и заради нашето спасение слезе от небето на земята.

Кръстният знак слагаме на челото, за да просвети нашия ум и освети нашите мисли, на гърдите, за да освети сърцето и облагороди чувствата ни, на раменете, за да укрепи и освети телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.

Кръстният знак символизира призоваването на Божието име и славословието на Бога, затова той се извършва обикновено при: влизане и излизането от светия храм всякога, когато свещеникът  възглася:,, Благословен Бог наш.....", при всеки възглас,с който се въздава слава  на Пресвета Троица, при думите:,,В името на Отца и Сина и Светия Дух" и при всяко друго начало на молитва; при думите:,, Слава на Отца и Сина и Светия Дух" и при всяко каквото  и да било славословие в края на молитвата.

Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост и неблагоговейно, така и кръстният знак не трябва да правим често и бързо, и най-вече небрежно и да го превръщаме в безмислено движение на ръката.

Когато свещеникът благославя, като произнася,, МИР ВСЕМ"(Мир на всички)трябва леко да наведем глава без да се прекръстваме; но при благославяне с честния кръст и ние полагаме на себе си кръстния знак(прекръстваме се).

С поклоните изразяваме нашето благоговение към Бога нашето покаянно чувство.Земните поклони, които се препоръчват тъй често в дните на покаяние и пост, особено през дните на Великия пост, не прието да извършват в дни на обща духовна радост- в неделни дни, във великите празници от Пасха до Петдесетница и от Рождество Христово до Богоявление включително. Когато сме се причастили със светите Христови тайни, не следва тоя ден да правим земни поклони.

Коленопреклонението, т.е. стоенето на колене, става в храма през време, когато се четат особени коленопреклонни молитви.

Трябва да се молим благоговейно и не бързо, със средоточеност и внимание, без да се суетим, защото молитвата, както е отбелязано в началото, е беседа с Бога. Ако времето за молитва е недостатъчно, по-добре е да се прочетат една -две молитви, като останалите се отложат за удобно близко време.

Ако, когато се чете някоя книга, е важно не толкова да се прочете, колкото да се размисли над нея, ако в обикновен разговор е важно не само да се каже, но и да се изслуша другият, то толкова повече, като се чете молитва, следва да се размисли над нейните думи и, като се произнася молитва на Бога, трябва да се изслуша и отговорът Му. Истинската молитва създава особена настроеност на живота на християнина и определя постъпките му, и в това е резултатът на молитвата, защото ненапразно Господ е казал:,, Не всеки, който Ми казва, Господи, Господи, ще влезе в царството небесно, но който изпълнява волята на Моя Отец небесен"( Мат.7:21)

Който желае да се причасти, трябва достойно да се приготви за това свето Тайнство. Това приготвяне, което в църковната практика се нарича,, Говение", продължава няколко дни и се отнася, както до телесния, така и до духовния живот на човека християнин. За тялото се препоръчва въздържание, т.е. телесна чистота и ограничение в храната(пост). В дни на пост се изключва храна от животински произход- месо,мляко, яйца и други.

Хляб, зеленчуци, плодове се употребяват в умерено количество. Умът не трябва да се разсейва по житейски неща.

През дните на говението, говеещият трябва редовно да посещава богослужението в храма, и особено усърдно да изпълнява домашното молитвено правило. 

Който обикновено не чете всичките утренни и вечерни молитви, нека в тези дни да ги чете напълно; който не чете каноните, нека в тия дни да чете по един канон. В навечерието на светото причащение трябва да присъства на вечерното богослужение в храма и да прочете у дома си, освен обикновените молитви преди сън, Покайния канон и канон на Пресвета Богородица, а който желае и Акатист на Иисус Сладчайши. Сутринта се прочитат  утрените молитви и цялото последование пред свето Причастие.

Преди причащението говеещият трябва вечерта или сутринта преди светата литургия да се изповяда.

След светото Причастие се прочитат специалните благодарствени молитви след причащение.

Старицата Екатерина, пазителката на манастира Ал - Натур в Ливан е починала

Таня Илиева

Старицата Екатерина от Ливанския манастир,, Успение на Пресвета Богородица" е починала на 23 март 2019 година. Тя е възстановила манастира след гражданската война и го е превърнала в истински оазис и крепост на Православието.

Макар да е била влачена от двама войници и сериозно наранена  по време на войната, нейният живот е бил посветен на запазването и възстановяването на манастира.

През последната изминала година тя е била сериозно изтощена от поста и лишенията. Старицата е била пазител на манастира, тъй като е бил в опасност от разрушаване поради план за реконструкция, който е предвиждал изграждането на туристически курорт в района на манастира.

Тя е живяла в манастира повече, отколкото е живяла в родния си град. Макар че манастирът  е бил изоставен, Екатерина е решила през есента на 1973 година да живее в този манастир, който се намира в близост до стръмен и скалист бряг. 

Това обяснява и стабилността на манастира, който е оцелял въпреки разрушителните последици, които е преживял както по време на гражданската война в Ливан, така  и по време на Първата и Втората световна война, както   и поради земетресение.

Преданието разказва за един богат човек, който е живял там, и за да се отърве от греховете си, е хвърлил ключа съкровищницата си в морето. Той е живял в продължение на много години в манастира, по-късно рибарите намерили ключа в мрежите си и нарекли манастира,, Натур".