Хората отиват на Света гора в Гърция по много причини, да я посетят или да станат монаси и да изживеят живота си спокойно и в размисъл. Те отиват там, за да избягат от материалния свят, за кратко или за винаги, да открият Бог или себе си.
Отец Йоаникий се е отказал от добрия живот в Манхатън, живеейки от дълго време в страната, където като грък беше станал американски гражданин, който от 20-годишна възраст работил за ,,Мобайл ойл" в Ню Джърси, пътувайки от своя апартамент на 32 - та улица между Медисън и Пето авеню. Той е получил магистърска степен по икономика и целият свят е бил неговата черупка, но той търсил перла и казва, че я е намерил на планината Атон.
Когато живял в Манхатън, имал малка икона на Дева Мария, на която се молил преди да заспи, макар и малко лицемерно, тъй като се бил отдал на пиянство и прекалено светски удоволствия.
Всички се преобърнало в началото на 80-те години при едно пътуване до Гърция, за да посети семейството си, той посетил Симонопетра на планината Атон, манастир основан още през 13 век. Братът на бабата на отец Йоаникий е бил също монах на Света гора, така че след като посетил един килията на един стар и болен монах, той се променил и когато се върнал на Голямата ябълка, той мислел за това.
,,-Старият монах имаше такъв живот в очите си. Такава любов-казва той. Той не могъл да забрави всичко това, така че се върнал в манастира и решил да остави светлините на големия град и алкохола и станал послушник през 1984 година и монах през 1987 година и така останал.
Тогавашното му име било Христос, а сега е Йоаникий, като на светеца от 9-ти век.
С цялата си проницателност и преданост отец Йоаникий не е интелектуалец или теолог, а един практичен човек с камион с четири колела, който се грижи за бизнес операциите и строителните проекти. Но той е човек притежаващ дълбока и убедителна вяра. Той казва, че често се моли в гората, защото там се чувства комфортно, защото това е райската градина- казва той.
Отец Йоаникий казва, че е станал монах и дошъл в Симонопетра защото:,, Аз се почувствах призван от Бога и отговорих на призива. Не всички са призовани от Бога, а и не всички, които са призовани отговарят. Но аз го направих".
Начинът на живот на Атон, който изисква усърдие и стремеж към прост живот, като събуждане в 4:30 сутринта, вечерни, посвещавайки целият си живот на религията и вярата, не притежаването на пари, с изключение на тези за една Тойота, която е необходима за придвижването.
Не се разрешава присъствието на жени, показващо силата на отец Йоаникий, след като е бил заобиколен от тях в Ню Йорк, заедно с другите всички изкушения, които градът предлага на всички млади мъже.
За режима на Атон се казва,че някои от по-младите и по - загрижени монаси често стават в 11 часа, за да могат да удължат своите молитви. Има поне един час на четене на Библията, един час казване на Иисусовата молитва и както се нарича още молитвата на Светата планина,,Господи Иисусе Христе, помилвай ме", която се казва ритмично отново и отново и един час поклони. Количеството поклони зависи от възрастта и физическите способности, но те трябва да поне 120.
Атон следва византийският часовник, където започва денят при залез слънце. След сутрешната служба монасите могат да се молят още два часа. Следва служба от 30 минути, след това обяд, което основното ядене за деня.
Храната в трапезарията се приема с мълчание и човек може да започне да яде само, когато игуменът на Симонопетра, игумен Елисей, позвъни със златния звънец, който стои до него. Когато се позвъни за втори път, е разрешено да се пие или вода, или единствена чаша сладко червено вино от техните собствени лозя. Времето за хранене е малко, около 20 минути, така че трябва да се яде бързо. По време на храната един монах чете на глас от един текст-древно писание.
Лицата на монасите по време на служба,, са преобразени и издигнати от песента. Невъзможно е да се опише това.
Това, което поразява човек по време на престоя в Симонопетра, е постоянният акцент върху монашеството като жив опит, като една непрекъснатост на традицията. В случая на Атон това значи повече от 1000 години. На това място монашеството не е теология, то е начин на живот.
Това не означава,че хуморът отсъства, защото отец Йоаникий когато си спомни за Ню Йорк казва: ,, В онези дни аз пиех малко и излизах, имаше един клуб, в който хората отиват.....
Май беше Студио 54, а на въпроса дали е срещал Доналд Тръмп той отговаря,, Тръмп? Този човек? Забрави!!!
Това не означава,че хуморът отсъства, защото отец Йоаникий когато си спомни за Ню Йорк казва: ,, В онези дни аз пиех малко и излизах, имаше един клуб, в който хората отиват.....
Май беше Студио 54, а на въпроса дали е срещал Доналд Тръмп той отговаря,, Тръмп? Този човек? Забрави!!!