Събор на 12-те апостоли( молитва)

Блогът на Таня Биринджиева

Апостолите на Христос изпъкват в историята на Църквата като ярки звезди от първа величина на духовния живот. На 30 юни Църквата празнува дванадесетте апостоли, които първоначално били избрани от Иисус Христос, изключение прави Юда Искариотски. Те са : Симон(Петър), Андрей, Яков, Йоан, Филип, Симон Зилот, Юда брат Господен, Матей, Яков Алфеев, Тома, Вартоломей. Животът на всеки от апостолите е очертан в техните специални празници. Този ден е напомняне за единството, което са имали помежду си, но също и за техния морал, който  е допринесъл толкова за духовното прераждане на света в Христос. Така че ние, християните, също имаме дълг.

Молитвата към дванадесетте апостоли е следната: О свети апостоли Христови: Петре, Андрее, Иакове и Йоане, Филипе и Вартоломее,Тома и Матее, Иакове и Иудо, Симоне и Матия!

Чуйте нашите молитви и въздихания, със съкрушено сърце вашите раби ви молят, за вашето мощно ходотайство пред Господ, да ни избавите от всяко зло и враже нападение, да съхраните православната ни вяра, да не бъдем наранени. Ние не се свеждаме до наказание, нито до скръб, нито до гнева на Създателя, ние искаме да живеем спокоен живот и да можем да видим доброто на живата земя, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух, Единственият в Троицата и почитайки Бога, сега и винаги вовеки веков. Амин.

Защо апостолите Петър и Павел се наричат първовърховни

Блогът на Таня Биринджиева

Според свидетелството на Божието слово апостолите заемат специално място в Църквата- всеки човек трябва да ги разбира като Христови служители и разпоредители на тайните Божии( 1 Коринтяни, 4:1).

Те са облечени със същата  сила от Небето да разрешават греховете, всички апостоли стоят на дванадесет престола близо до Човешкия Син(Матей 19:28).

Въпреки че някои от апостолите се отличават в Писанието и традицията, например Петър, Павел, Йоан , Яков и другите, никой от тях не е бил по висок по чест от останалите.

Но тъй като Деянията на апостолите се отнасят предимно към писанията на апостолите Петър и Павел, Църквата и светите отци, благоговейно в името на апостолите, тези двамата се наричат първовърховни.

Църквата прославя апостол Петър като че е започнал от лицето на апостолите да изповядва Иисус Христос, като Син на живия Бог. Павел е повече от другите, които са работили  и са се издигнали сред първите от апостолите чрез Светия Дух(2 Кор, 5).

Наричаме двамата апостоли първовърховни, чрез върховенството на реда и труда. Църквата ни учи, че нейният глава е само Иисус Христос, а всички апостоли са Негови служители(Кол. 1:18)

Свети апостол Петър, преди да бъде призован носел името Симон, бил по - големият брат на апостол Андрей Първозвани и бил рибар. Той бил женен, имал деца. Според свети Йоан Златоуст, той бил огнен, некнижен човек, прост, беден, богобоязлив. Той бил отведен при Господ от брат си Андрей и на пръв поглед този обикновен рибар получил името Киф на сирийски или Петър на гръцки, т.е камък. След като станал един от апостолите, Господ посетил неговия дом и изцелил тъща му от треска( Матей 1, 29:31)

От тримата ученици Господ дал на Петър да го види в божествената му слава на планината Тавор, божествената му си сила с възкресението на дъщерята на  Яир( Марк 5, 37) и униженението си заради човечеството в Гетсиманската градина.

Петър с горчиви сълзи на покаяние измил отречението  си от Христос и той първи от апостолите, който влязъл в гроба на Спасителя след Неговото възкресение и първият от апостолите удостоен да види Възкръсналия.

Апостол Петър бил изключителен проповедник. Силата на думите му била толкова голяма , че се обръщали към Христос по три,пет хиляди души. Според апостол Петър осъдените за престъпление падали мъртви( Деяния 5, 5:10), мъртвите били възкресени( Деяния 9, 3-34), дори чрез докосване до сянката на преминаващ апостол( Деяния 5, 15). Но той нямал власт на останалите. Всички църковни дела  се решавали от общия глас на апостолите и старейшините на Църквата.

Апостол Павел, говорейки за почитаните като стълбове апостоли, поставя на първо място Яков, а след това Петър и Йоан(Гал 2:9), той се нарежда сред тях и се сравнява с Петър. Петър е бил изпратен към служение по същия начин, както другите Христови ученици.

Апостол Петър прави пет пътувания, проповядвайки Евангелието  и обръща мнозина към Господ. Той завършва последнот си пътуване в Рим, където проповядва Христовата вяра и умножава учениците . В Рим апстол Петър изобличава измамата  на магьосника Симон, който се престорил, че е Христос и така обръща две от любимките на Нерон .

По заповед на Нерон на 29 юни 67 година апостол Петър е разпънат на кръст. Той помолил мъчителите си да го разпнат с главата надолу, като по този начин искал да покаже разликата между неговото страдание и страданието на своя Божествен учител. 

Историята за покръстването на свети апостол Павел, който носел преди това еврейското име Савел, е прекрасна. 

Савел бил възпитан според еврейския закон, мразел и измъчвал Христовата Църква и дори бил помолил Синедриона за власт  да открива и преследва християните навсякъде. Савел измъчвал църквата, влизал в къщите влачел мъже и жени, давал ги в затвора(Деяния 8,3 ) Веднъж ,, Савел , все още дишащ заплахи и убийства срещу Господните ученици, отишъл при първосвещеника и поискал писма от него за Дамаск за синагогите, така че той да намери  кого да следва ученията и да доведе мъже  и жени  в Йерусалим. Когато отишъл и приближил до Дамаск, светлина внезапно го заслепила от небето. Той паднал на земята и чул глас, който му казвал:Савле, Савле! защо ме преследваш? Той казал: кой си, Господи? Господ му казал: Аз съм Иисус, когото ти преследваш. Той казал с благоговение и ужас:,, Господи, какво ще ми заповядаш да направя?" А Господ му казал,, Стани и отиди в града и ще ти се каже какво трябва да правиш".Хората, които били с него били замаяни, чували глас, но не виждали нищо. Савел станал от земята и не видял никого с отворените очи и го повели към Дамаск. 

Упоритият гонител на хрестиянството става неуморен проповедник на Евангелието . Животът, делата, думите, посланията на Павел свидетелстват за него като избран съд на Божията благодат . Нито скръб, нито теснота, нито преследване, нито глад, нито голота, нито опасност, нито меч, нито смърт не са отслабили любовта на Павел към Бога.

 Той правел непрестанни пътувания до различни страни, за да проповядва евангелието на евреите и особено на езичниците. Тези пътувания били придружени от изключителна сила на проповядване, чудеса, святост на живота. Писанията на апостолското служиние на Павел били без прецедент. Той говори за себе си: работи най-трудно от всички(1 Кор. 15:10) За своите трудове апостолът  е претърпял безброй скръб. През 67 година на 29 юни, по същото време като апостол Петър, той претърпял мъченическа  смърт в Рим. Като римски гражданин той бил обезглавен с меч.

Православната църква уважава апостолите Петър и Павел като просветляващи западния мрак, прославя  непоколебимостта на Петър и ума на Павел  и събира образа на онези, които прегрешават и поправят себе си, в образа на апостол Петър- образа на човека, който е отхвърлил Господ и се е покаял,а апостол Павел- който устоя на проповедта на Господ и след това повярва.

Ангелът, който завърза свещеника за колоната( истинска история)

Блогът на Таня Биринджиева

Това се случило в Кипър, в село Трахиада, десет години преди падането на острова под османско владичество(1571година), имало един недостоен свещеник. 

Този свещеник с помощта на злото, перфектно изучил магическото изкуство. Той достигнал до там, че в свещените съдове ядял и пиел заедно с проститутките!

Но много скоро бил настигнат от Божието  наказание. Управителят на областта бил уведомен за държанието му и го осъдил на смърт. И когато трябвало смъртта да бъде изпълнена, свещеника бил отведен до средата на амфитеатъра, той бил запитан:

,, - Кажи ми, с какво сърце, с какви устни, с какви ръце се осмеляваше  да се доближаваш до Светите Тайни? Не те поразяваше светкавица, не те ли погълна земята? Как смееш ти, който се кланяш на дявола, да поучаваш  и даваш на християните Светите Тайнства?

,, Кълна се в Бога, тъй като станах магьосник и недостоен, не служа. Веднага щом влезех в светия олтар, ангел слизаше от небето, връзваше ме за колоната и той служеше. Накрая, следа причастието на народа , той ме отвръзваше и аз си тръгвах.

източник: Христовата любов 

13 юни 1960 година откриването на мощите светият дякон и мъченик Николай от Лесбос

Блогът на Таня Биринджиева

13 юни 1960 година са открити мощите на свети дякон и мъченик Николай . Още преди да влезат в списъка на светиите свети Рафаил, Николай и Ирина от Лесбос са били видяни много пъти. Мощите на свети Рафаил са намерени на 23 юни 1959 година. От ноември 1959 свети Рафаил започва да разкрива втория мъченик, дякон Николай. Той казвал:,, Тук не бях сам , тук бях с дякон Николай. Тук той беше мъчен заедно с мен,, Това той го казва на Мария Цолаки, като ѝ показва мястото на погребението. Жената видяла на сън това.

На снимката се вижда момента на откриване на мощите на свети Николай Лесбоски.

Чудесата на изгорялата икона на Пресвета Богородица Варнакова

Блогът на Таня Биринджиева

Светата икона на Пресвета Богородица в манастира Панагия Варнакова във Фокида да беше спасена от пламъците през 2017 година, но същото не се случи с пожара, който избухна в неделя късно вечерта.  Тя беше източник на много чудеса и изцеления. Ето и едно от тях.

В началото месец август 2014 година една млада жена, заболяла внезапно. Тя загубила сетивност на ръцете и краката си, пръстите и устните ѝ станали сини, кислородът в кръвта ѝ паднал до опасни нива. Тя била приета в болница и поставена на дихателен апарат, като и оставал съвсем кратък живот според лекарите. Диагнозата ѝ не била ясна, дори известният лекар извикан за консултант бил объркан. След една тревожна седмица при нея била донесена една малка хартиена икона на Дева Мария Варнакова, която била поставена до оригиналната икона заедно с миро мт нея. Момичето взело малко от мирото, а майка ѝ взела иконата и благословила дъщеря си, като я поставила върху различни части от тялото и. Оттогава състоянието и се подобрило значително, от което лекарите са били много впечатлени.

Петров пост

Блогът на Таня Биринджиева

Петровият пост зависи от това, дали рано или късно е била Пасха, и затова неговата продължителност е различна. Винаги започва с края на Триода, или след неделята на Петдесетница и завършва на 29 юни., ако празникът на светите апостоли Петър и Павел не се пада в сряда или в петък. Най-дълго поста обхваща шест седмици, а най-кратко една седмица и един ден.

Този летен пост, който ние сега наричаме Петров, или апостолски, преди се е наричал Петдесетен пост.

Църквата ни призовава към този пост по примера на светите апостоли, като получили Светия Дух на Петдесетница, те са се подготвили и постили за своето служение по света и проповядването на Евангелието .

Денят на Петдесетница, когато на петдесетия ден от слизането си в гроба и на десетия ден от Възнесението си, Господ, е седнал отдясно на Отца, изпратил Светия Дух на всичките си ученици и апостоли, е един от значимите празници. Това е изпълнението на новия вечен завет с хората. Светият Дух, слязъл върху  апостолите, Духът на истината, Духът на мъдростта и откровението , начертал новия Сионски завет, с който  е бил подменен Синайския завет. Мястото на Завета от Синай е бил заменен с благодатта на Светия Дух, законодателна, даваща право да бъде изпълняван Божия Закон, не по дела, а с благодат. 

Ние не постим на Петдесетница, защото в тези дни Господ е посред нас. Ние не постим, защото Самият Той казва:,, нима можете да накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът!"(Лука 5:34)

,, След дългия празник на Петдесетница, постът е особено  необходим, за да пречистим помислите си и да станем достойни за даровете на Светия Дух", казва свети Лъв Велики.- Истинският   празник , който Светият Дух освещава чрез Своето слизане,обикновено следва един всеобщ пост, благоприятно установен за изцелението на душата и тялото и поради това изисква  от нас да го придружим с дължимата благодат. Защото ние не се съмняваме, че след като апостолите са се изпълнили с обещаната сила отгоре  и Духът на истината се засели в сърцата им, сред другите тайни на небесното учение, според Утешителя , учението учеше и за духовно въздържание, така че сърцата да бъдат изчистени чрез пост да станат способни за приемането на благословените дарове.

Затова учителите, просветени с примера и наставлението на всички деца на Църквата, отбелязаха началото на битката за Христос със свещен пост, така че, излизайки в битка срещу духовната поквара, ние имаме за тази цел като оръжие във въздържание, с което да унищожим грешните си желания, за нашите невидими противници и ефирните ни врагове няма да ни победят, ако не се отдадем  на плътски похоти. Въпреки че, изкусителат иска да ни навреди непрекъснато и неизменно, но остава безсилен и неактивен, когато не намери в нас страната, с която може да бъде нападнат... Поради тази причина е установен неизменен и спасяващ обичай- след свети и радостни дни, т.е празнувани от с в чест на Господ, който възкръсна от мъртвите и след това се възнесе на небето, след като прие дарбата на Светия Дух да се премине през полето на поста. 

Обичаят на постите също трябва усъдно да се спазва, за да пребъдват онези дарове, които се предават на Църквата от Бога. 

Ставайки храмове на  Светия Дух и повече от всякога напоени с божествени води, ние не трябва да се подчиняваме на никакви похоти, не трябва да служим на никакви пороци, така че домът на добродетелта да не бъде оскверняван  от нищо безбожно. С Божията помощ  и съдействие можем да постигнем всичко това, ако само, пречиствайки се с пост и милостиня, да се опитаме да се освободим от  мръсотията и да дадем изобилните плодове на любовта. Освен това свети Лъв Велики пише:,, От апостолските правила, които самият Бог е вдъхновил, първениците на църквата, според  вдъхновението на Светия Дух, са били първите, които гарантират,  че всички дела добродетелите започват с поста.

Те са направили това, защото Божиите заповеди могат да бъдат изпълнени добре само когато Христовата армия е защитена от всички изкушения на греха чрез свято въздържание. Така че, възлюбени, трябва да постим, в края на петдесетте дни, изминали от Възкресението Христово до идването на Светия Дух.

Това ние заповядано да ни предпази от небрежност, в която е много лесно да изпаднем поради дългосрочното разрешение за храна, която използваме. Ако полето на нашата плът не се обработва непрекъснато, върху нея лесно растат тръни и се дава плод, който не се бере в житницата, а е осъден на изгаряне. Затова сега сме длъжни да съхраняваме внимателно семената, получени в сърцата ни от небесния Сеяч, внимавайте, че завистливия враг някак не разваля Божия дар и в рая на добродетелите, че бодлите на пороците там не растат. Това зло може да бъде предотвратено само чрез благодат и пост."

Блаженият Симеон Солунски пише, че постът е установен в чест на апостолите, защото чрез тях ни бяха дадени много благословии и те ни се явавяват като водачи и учители на пост, послушание и въздържание. 

Причастеният прокажен

Блогът на Таня Биринджиева

Това се случило преди половин век, когато свети Николай Планас служил, без прекъсване(тъй като никога не е се разболявал по време на служението му продължило 50 години) , веднъж там в неговата енория, в една тясна алея, се криел един прокажен в напреднал стадий на болестта. 

Устните му били изядени от страшната болест. Веднъж свети Николай Планас отишъл да го причасти, но повредената му уста не можела да приеме Светото Тяло Господне. Той се навел над болния и му дал причастието. След това човекът бил откаран в болницата за прокажени заедно с дъщеря му, на която пръстите и са били засегнати. Отец Николай обаче не пострадал!

На тези, които им е трудно да се причастяват, да видят това, защото се страхуват от микробите. Това е голямо богохулство. Бог, живият, господарят на небето и земята, да бъде заразен от микроби! Това са погрешните представи на невярващите.

Свети Йоан Златоуст в молитвата си преди Божественото Причастие обяснява какво е Светото Причастие:,,Вярвам , Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Синът на живия Бог, Който дойде в света да спасиш грешниците, от които пръв съм аз. Вярвам още, че това е самото пречисто Твое Тяло и това е самата драгоценна Твоя Кръв. И тъй, моля Ти се : помилуй ме и ми прости прегрешенията, волни и неволни, извършени с дума или дело, съзнателно или несъзнателно, и удостой ме неоскъдно да се причастя с Твоите тайни, за прошка на греховете и за вечен живот. Амин!

Молитва за нашите майки

Блогът на Таня Биринджиева

За майката се моля. За моята собствена. И за другите. Те сами по себе си са скъпоценни, незаменими, уникални майки. Те са нашия живот. Нашата обич. Нашата грижа. Нашият ангел пазител. Нашата радост. Нашето убежище. И в ранна детска възраст и в детската градина. И, когато пораснем. И в старостта!

Майката винаги е много сладка през вековете! Душа и сърце и ум, ръце и крака, очи и уши нощ и ден за всички нас. Свято лице!

Въпреки това, тя също е човек и страда. Тя се натъжава от трудностите. Нашата болест я прави болна. Със смъртта на детето и тя умира.

За нея се моля, Създателю на живота.

Добави сила към нейната сила.

За просветление на нейните деца, за обич от внуците и.

Благослови , Боже мой, майката, моята, другите, чернокосата, червенокосата, селянката, гражданката, неграмотната, грамотната, всички майки, дай им Твоята благодат и всички добрини.

И умножи в мен, признателността, уважението, любовта, разбирането, послушанието, подкрепата, помощта, благодарността към майката.

За майката, се моля,  по това време. Коя майка? Всяка майка е една. Нека бъдат благословени. Поклон.

източник: Вима ортодосияс. 

Чудото на Пресвета Богородица Фанеромени с нямото дете

Блогът на Таня Биринджиева

Това се случило в Никозия, Кипър след молитви към Пресвета Богородица Фалеромени. Едно дете на четири години не можело да говори.

Родителите му и особено неговата баба отправяли топли молитви към Дева Мария от Никозия и я молели да излекува детето.

Една сутрин в неделя, когато бабата се връщала от църква в дома си, тя намерила един малък образ на Дева Мария Фанеромени от Лефкада. Тя прибрала иконата и го поставила в дома си до другите икони, тя ежедневно се молила пред иконата. Жената насърчавала внука си да се моли и той на Дева Мария. 

Един ден, докато стояли с малкия си внук и се молила , детото разперило ръце и взело иконата на Дева Мария, след това за изненада на всички то казало:Ах! Майко Богородице"

От този момент детето никога не е имало проблем с говора си. Тогава бабата на детето отишла на Лефкада и благодарила на Дева Мария от сърце за излекуването на внука си.

Манастирът на Пресвета Богородица Фалеромени се намира на няколко километра извън Лефкада.

Според праданието на това място е бил  построен храмът на богинята Артемида, където ученикът на апостол Павел Иродион,коленичил и се молил на Бог и идолът на Артемида  паднал и се разрушил.

На това място християните  построили малък храм, посветен на Пресвета Богородица. През 322 година след Христа тогаваният епископ на Лефкада, Агатархос и двама отци се заселили в храма, разширили го и изградили първите килии, като по този начин поставили основите на монашеството на острова. Няколко години по-късно манастирът е бил разрушен  от голям пожар, но християните от Лефкада го възстановили. Те поръчали иконата на Пресвета Богородица в Константинопол през 5 век, на иконописеца Калистос, който бил свещеник в Света София. След молитва и пост той започнал да рисува иконата. Фигурата на Пресвета Богородица била изрисувана по чуден начин. Иконописецът намерил иконата на Дева Мария, изрисувана и трябвало само да добави цветовете. Заради това чудо иконата получила името Фанеромени, което означава Открита.

В следващите години островът посрещнал много завоеватели и манастирът получил много удари и бедствия. През 1734 година била построена основната  църква в сегашния си вид. През 1886 година храмът пострадал при пожар и започнала реконструкция. Иконостасът е изработен през 1887 година, докато иконите са добавени по-късно , през 1919 година и са изработени от братята Христодулос и Томас Зографос. Иконата на Пресвета Богородица, която съществува  и днес , е копие на чудотворната икона , създадена от йеромонах Вениамин Контракис на Атон през 1887 година. Празникът на иконата се празнува на празника на Свети Дух.

Свети Дух

Блогът на Таня Бириджиева

В понеделника след Петдесетница се отбелязва празника в чест на Свети Дух. Този празник е установен от църквата,, заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, защото има една (от) Света и Животворна Троица", в противовес на еретиците, които отхвърлят Божествеността на Светия Дух и неговата съвместност с Бог Отец и Син Божий.

Светият Дух е едно с Отец и Сина във всичко, следователно Той прави всичко с тях, като самовластен, всесилен и благ. Чрез Него се дава цялата мъдрост, живот. Той е източникът на целия живот и движение. Той има всичко, което Отец и Син имат, Той е източникът на всеки живот. Свети Атанасий Велики казва:,, Светият Дух от Отца не е създаден, не е роден, а изхожда". Но какъв е произходът на Светия Дух от Отца за нас е неразбираемо, също толкова колкото е неразбираемо раждането на Сина. Следователно Светата православна църква никога не се е осмелявала да обсъжда с човешки разсъждения, а винаги я изповядва  в съотвествие с учението на нашия Спасител Иисус Христос( Йоан 15 :26).Господ разкрива на човека само онова, което е необходимо за неговото спасение, и много от тайните остават неразгадани за нас.

Обогатявайки човек с духовни дарби и растящи духовни плодове в него, Светият Дух украсява човек с различни добродетели, прави го, според Писанието, добро дърво, творец и добри плодове(Мат 7:17. Животът според Светия Дух е ясно разкрит  в плодовете на Духа, които според апостол Павел включват,, любов, радост, мир, търпение, доброта, милост, вяра, кротост, умереност"(Галатяни 5, 22-23)

Молитвата към Светият Дух гласи :,, Царю Небесний, Утешителю, Дух на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души."

В тази молитва се молим на Светия Дух, третото лице на Светата Троица. 

Наричаме го Светият Дух Цар Небесен, защото Той, като истински Бог, равен на Бог Отец и Бог Син, невидимо царува над нас, притежава ни и целия свят. 

Ние го наричаме Утешител, защото Той ни утешава в нашите скърби, както Той е утешавал апостолите на 10 ден след възнесението на Иисус Христос на небето.

Ние наричаме Дух на истината(както го нарече самият Спасител), защото Той, като Светият Дух учи всеки само на една истина, истина, само тази, която е полезна за нас и служи за нашето спасение. 

Той е Бог и Той е навсякъде и изпълнява всичко със Себе Си: така , е навсякъде и прави всичко. Той като управител на целия свят вижда всичко и, когато е необходимо, дава. Той е съкровището на доброто, тоест пазител на всички добри дела, източник на всичко добро, което само ние трябва да имаме. 

Наричаме Духа на Светия живот Даряващ, защото всичко на света живее и се движи със Светия Дух, тоест всичко получава живот от Него, и особено хората получават от Него духовен, свят и вечен живот отвъд гроба, очиствайки чрез Него своите грехове.

Ако Светият Дух има такива дивни свойства: той е навсякъде, изпълва със Своята  благодат и дава живот на всички, тогава ние се обръщаме към Него със следната молба: Ела и се засели в нас, тоест, постоянно пребивавай в нас, както в храма; очисти ни от всяка мръсотия, тоест от греха , направи ни свети, достойни за престоя ти в нас, и ни спаси, Добрий, нашите души от греховете и онези наказания, които са за греховете, и чрез това ни дай Царството Небесно. 

Петдесетница - раждането на Църквата

Блогът наТаня Биринджиева

Празникът на Светата Троица се нарича Петедесетница, защото слизането на Светия Дух върху апостолите се състояло на петдесетия ден след Възкресение Христово. Празникът на Петдесетница е двоен триумф - на славата на Светата Троица, така и на славата на Светия Дух, който е слязъл върху апостолите и са запечатали новия вечен завет на Бог с хората.

Първият ден на Петдесетница, църквата посвещава главно на славата на Света Троица и този ден се нарича Ден на Света Троица, а вторият, тоест понеделник, за славата на Светия Дух, поради което се нарича Ден на Свети Дух.

Църквата започва честването на Светия Дух, както обикновено, с вечерно богослужение в деня на Троицата. При тази служба се четат трите коленопреклонни молитви на свети Василий Велики, в които ние изповядваме греховете си пред Небесния Отец и в името на голямата жертва на Неговия Син  молим за милост; ние също така молим Господ Иисус Христос да ни даде Божествения Дух, душите ни да се просветлят и укрепят и накрая се молим за нашите покойни роднини, Господ да им даде покой в място на светлина и спокойствие.

На празника Петдесетница е обичайно да се украсява храма с листа от дървета и цветя,също е хубаво да отнесем в храма цветя. Украсата на храмовете в този ден символизира изповедта на изграждащата сила на Животворния Дух; и второ, дължимата отдаденост на първите плодове на пролетта.

Задушница преди Петдесетница

Блогът на Таня Биринджиева

За състоянието на душите след смъртта Православната църква ни учи така:,, Вярваме, че душите на починалите блаженствуват или се  мъчат според делата им. Разделяйки се с телата си, те отиват  или в радост, или в печал и скърби;впрочем не чувстват нито съвършено блаженство или съвършени мъки, които всеки ще получи след бъдещото възкресение, когато душата ще се съедини с тялото, в което е живяла добродетелно или порочно( из Посланието на източните патриарси относно православната вяра, член 18).

Съботата преди Петдесетница,, ние възпоменаваме всички починали благочестиви християни починали от векове. Това възпоменание  е наречено Задушница преди Петдесетница или Черешова Задушница.

Това възпоменание има дълбоко духовно значение. В деня на Петдесетница Светият Дух дойде на земята, за да поучава, освещава ии да доведе всички хора към вечно спасение. Затова Светата Църква ни призовава да извършим възпоменание съботата, така че спасителната благодат на Светия Дух да очисти греховете на всички души на нашите праотци и, ходатайстнайки за събирането на всички в Христовото Царство, моли:,, да упокои душите на място прохладно, и ако мъртвите не възхваляват Тебе, Господи, под създанието в ада те се  осмеляват да признаят, че ще те доведат, но ние живеем, благославяме  те и се молим."

Освен тази Задушница  има и определени дни за всички починали православни християни има поменаване  в някои дни след смъртта им, с молитви или служби на третия ден, заради възкръсналия в третия ден Спасител, деветия ден, за това Господ да удостои починалия с блаженството на деветте ангелски чина, и най-вече на четирдесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитви за новопредставилия се. По думите на светите отци , на 40 ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд.

Съботният ден по традиция се свързва с почитането  на мъртвите и споменаването на паметта им, и тропарът на деня е,, Помени, Господи, като благ Твоите раби  и каквото съгрешиха в живота прости, защото никой не е безгрешен, освен Ти, Който и на починалите можеш да дадеш покой." 

За тези, които взимат Светото Причастие без кръщение

Блогът на Таня Биринджиева

Това е едно чудо на свети Евгений  от Трабзон: По време на управлението на византийския император Константин дошли много скити, които отивали на Изток. Те пристигнали в Трабзон.

Сред тях имало един скит обладан от цял легион зли духове. Скитите го наблюдавали ден и нощ, със страх, че демоните ще го хвърлят в огъня и ще го изгорят или ще го удавят във водата или ще го съборят в някоя бездна.

Преди да бъде обладан от демоните , този скит живеел добре.

Но веднъж той отишъл в града със свои приятели и посетил църква.

Макар непокръстен, той се осмелил да се приближи до светата чаша по време на причастието. И веднага той бил обладан от демоните, които го измъчвали безмилостно оттогава.

Така той пристигнал в Трабзон. Придружителите му, научавайки  за многото чудеса на свети Евгений, го отвели в храма му.

В момента, когато влезли в храма демоните започнали да го бият и заплашват.

Какво направил славният Евгений? Той помолил Всемилостивия Бог да се смили над своето създание и то да бъде освободено от тиранията на Сатаната.

И когато обладаният от демони човек застанал пред мощите на светеца, той изпаднал в екстаз. Струвало му се, че вижда Христос да слиза от небето в църквата. Там, след като му напомнил за мерзостите, които е бил извършил в младостта си, той започнал строго да го поучава.

С всички тези беззакония, заключил Господ, много ме натъжи, не си достоен за милост, но в името на моя скъп Евгений, се съжалих и ще се смиля над теб. И като се обърнал към светията , който седял до Него молейки го, той продължил: Излекувай го, Евгений, след като прибягна до нашата закрила. Иисус веднага изчезнал. Тогава свети Евгений казал на обладания от демони: Ти претърпя това зло, защото си приел Светото Причастие, докато си бил некръстен и потопен в греха.

Скитът изпаднал в екстаз. След това той забелязал огън да излизат от светите мощи, който влизал в устата му.

Тези, които били наблизо, успели да видят с очите си силата на свети Евгений, който измъчвал и наказвал нечестивите демони, като насилствено ги прогонил от страдащия човек.

От устата на скита излизала пяна и пот, докато не се освободил напълно от нечистите духове.

Омиротворен и спокоен, той намразил стария си живот и неспирно благодарял на свети Евгений , който го бил избавил от демоните.

Молитва към свети архангел Михаил от Чудовия манастир в Кремъл

Блогът на Таня Биринджиева

На 1 октомври 1930 година болшевиките взривяват  Алексеевския Архангелски манастир в Кремъл, известен като Чудов манастир. В годината на взривяването той навършвал 565 години, и е бил един от старите московски манастири.

Чудовският манастир е бил основан през 1365 година, където според легендите се намирал Ханския двор- посолството на Златната Орда в Москва. Причната за основаването на манастира било чудо. По молитвите на свети Алексей- Московски митрополит, наставник на княз Димитрий Донски- Тайдула, съпругата на хана на Златната Орда, била излекувана от слепота. В знак на благодарност тя подарила на свети Алексий ханския двор. Свети Алексий от своя страна основал манастир посветен на Чудото на свети архангел Михаил в Хони. Това не било случайно . Историята  се връща в древността и е подобно на чудото случило се с Тайдула. В далечната земя  на Фригия, на запад в Мала Азия, един баща, чиято била сляпа, му се явил насън архангел Михаил и му посочил лечебен извор, от който момичето ще се излекува. Близо до това място бил издигнат храм.

Чудовският манастир имал четири едновременно действащи храма. Векове наред там се кръщавали децата на руските царе и по точно в Алексеевският храм на манастира. Там били правени преводи и корекции на богослужебни книги, там е работил самият Максим Грек. Там той обучавал децата на болярите докато навършат 16-годишна възраст. Манастирската библиотека била една от най-значимите в Русия. От стари времена манастирът се наричал Велика лавра, без да е имал такъв статут.

След преместването на столицата в Москва през пролетта на 1918 година съветските власти подреждат детски ясли и жилищни помещения на служители от държавната администрация в Чудовския манастир, а по-късно там е разположена и Кремълската медицинска и санитарна администрация. На 1 октомври 1930 година манастирът е напълно разрушен . Иконите са били запазени и прехвърлени в Оръжейната  и Третяковската галерия. От 1934 година 14-та сграда на Кремъл  се намира на мястото на манастирите Чудов  и Възнесение Господне и Малкия дворец Николаевски . В него последователно са се помещавали : 1 -во Съветско обединено военно училище на Червената армия, Върховният съвет на СССР заедно с Кремълския театър, различни административни служби на президентската администрация и комендантската служба на Кремъл . От месец април 2016 година на мястото на 14 та сграда на Кремъл се намира временен площад.

Молитвата на свети архангел Михаил е била изписана на стената на манастира и се смята, че свети архангел Михаил се явил на един от монасите от Чудовият манастир и казал:,, Ако някой човек чете всеки ден тази молитва, в този ден няма да се докосне до него дяволът, нито зъл човек, ленност няма да съблазнява сърцето му, а ако човек се престави, то душата му няма да отиде в ада. Амин."

Молитвата е следната: Господи Боже, Царю Безначални! Изпрати Господи, Твоят Архангел Михаил на помощ на Твоя раб(името) и го избави от неговите видими и невидими врагове.

О, Господен Михаиле Архангеле! Съкрушителю на демоните, забрани на всички ми врагове, които се борят с мене, направи го боязливи като овце и ги съкруши като  прах, развяван от вятъра.

О, Господен Велики Архангеле Михаиле! Архистратиже, пръв княже на шестокрилите, воеводо на Небесните сили- на Херувимите и Серафимите и на всички светии.

О, Богоугодни Архангеле! Бъди ми неизказан пазител, Велик помощник във всички беди, скърби, печал, по пусти места и на кръстопътища, а когато плавам по реки и морета-тихо пристанище. Избави ме, Велики Михаиле Архангеле, от всички лукави прелести. Когато викам към Тебе и призовавам Твоето Свято Име, побързай да ми помогнеш и послушай Твоя раб(името). О, Велики Архангеле Михаиле! Победи всички мои лукави врагове със силата на Честния и Животворящ Небесен Кръст Господен, по молитвите на Пресветата Богородица, на Светите Ангели и Светите Апостоли, на Светия Пророк Божий Илия,на Свети Велик Николай, архиепископ Мириклийски, на Светите Великомъченици Никита и Евстатий, на преподобните Отци и Светите Светители и Мъченици и на всички Свети Небесни Сили.

О, Велики Архангеле Михаиле! Помогни на мене, грешния Твой раб (името) избави ме от земетресения, потоп, от огън и меч, от внезапна смърт, от всяко зло и от коварния враг, и от зли бури, и от лукавия сатана ме избави, Велики Михаиле Архангеле Господен, сега и всякога и во веки веков. Амин.