Блогът на Таня Биринджиева
Петровият пост зависи от това, дали рано или късно е била Пасха, и затова неговата продължителност е различна. Винаги започва с края на Триода, или след неделята на Петдесетница и завършва на 29 юни., ако празникът на светите апостоли Петър и Павел не се пада в сряда или в петък. Най-дълго поста обхваща шест седмици, а най-кратко една седмица и един ден.
Този летен пост, който ние сега наричаме Петров, или апостолски, преди се е наричал Петдесетен пост.
Църквата ни призовава към този пост по примера на светите апостоли, като получили Светия Дух на Петдесетница, те са се подготвили и постили за своето служение по света и проповядването на Евангелието .
Денят на Петдесетница, когато на петдесетия ден от слизането си в гроба и на десетия ден от Възнесението си, Господ, е седнал отдясно на Отца, изпратил Светия Дух на всичките си ученици и апостоли, е един от значимите празници. Това е изпълнението на новия вечен завет с хората. Светият Дух, слязъл върху апостолите, Духът на истината, Духът на мъдростта и откровението , начертал новия Сионски завет, с който е бил подменен Синайския завет. Мястото на Завета от Синай е бил заменен с благодатта на Светия Дух, законодателна, даваща право да бъде изпълняван Божия Закон, не по дела, а с благодат.
Ние не постим на Петдесетница, защото в тези дни Господ е посред нас. Ние не постим, защото Самият Той казва:,, нима можете да накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът!"(Лука 5:34)
,, След дългия празник на Петдесетница, постът е особено необходим, за да пречистим помислите си и да станем достойни за даровете на Светия Дух", казва свети Лъв Велики.- Истинският празник , който Светият Дух освещава чрез Своето слизане,обикновено следва един всеобщ пост, благоприятно установен за изцелението на душата и тялото и поради това изисква от нас да го придружим с дължимата благодат. Защото ние не се съмняваме, че след като апостолите са се изпълнили с обещаната сила отгоре и Духът на истината се засели в сърцата им, сред другите тайни на небесното учение, според Утешителя , учението учеше и за духовно въздържание, така че сърцата да бъдат изчистени чрез пост да станат способни за приемането на благословените дарове.
Затова учителите, просветени с примера и наставлението на всички деца на Църквата, отбелязаха началото на битката за Христос със свещен пост, така че, излизайки в битка срещу духовната поквара, ние имаме за тази цел като оръжие във въздържание, с което да унищожим грешните си желания, за нашите невидими противници и ефирните ни врагове няма да ни победят, ако не се отдадем на плътски похоти. Въпреки че, изкусителат иска да ни навреди непрекъснато и неизменно, но остава безсилен и неактивен, когато не намери в нас страната, с която може да бъде нападнат... Поради тази причина е установен неизменен и спасяващ обичай- след свети и радостни дни, т.е празнувани от с в чест на Господ, който възкръсна от мъртвите и след това се възнесе на небето, след като прие дарбата на Светия Дух да се премине през полето на поста.
Обичаят на постите също трябва усъдно да се спазва, за да пребъдват онези дарове, които се предават на Църквата от Бога.
Ставайки храмове на Светия Дух и повече от всякога напоени с божествени води, ние не трябва да се подчиняваме на никакви похоти, не трябва да служим на никакви пороци, така че домът на добродетелта да не бъде оскверняван от нищо безбожно. С Божията помощ и съдействие можем да постигнем всичко това, ако само, пречиствайки се с пост и милостиня, да се опитаме да се освободим от мръсотията и да дадем изобилните плодове на любовта. Освен това свети Лъв Велики пише:,, От апостолските правила, които самият Бог е вдъхновил, първениците на църквата, според вдъхновението на Светия Дух, са били първите, които гарантират, че всички дела добродетелите започват с поста.
Те са направили това, защото Божиите заповеди могат да бъдат изпълнени добре само когато Христовата армия е защитена от всички изкушения на греха чрез свято въздържание. Така че, възлюбени, трябва да постим, в края на петдесетте дни, изминали от Възкресението Христово до идването на Светия Дух.
Това ние заповядано да ни предпази от небрежност, в която е много лесно да изпаднем поради дългосрочното разрешение за храна, която използваме. Ако полето на нашата плът не се обработва непрекъснато, върху нея лесно растат тръни и се дава плод, който не се бере в житницата, а е осъден на изгаряне. Затова сега сме длъжни да съхраняваме внимателно семената, получени в сърцата ни от небесния Сеяч, внимавайте, че завистливия враг някак не разваля Божия дар и в рая на добродетелите, че бодлите на пороците там не растат. Това зло може да бъде предотвратено само чрез благодат и пост."
Блаженият Симеон Солунски пише, че постът е установен в чест на апостолите, защото чрез тях ни бяха дадени много благословии и те ни се явавяват като водачи и учители на пост, послушание и въздържание.