Блогът на Таня Биринджиева
Според свидетелството на Божието слово апостолите заемат специално място в Църквата- всеки човек трябва да ги разбира като Христови служители и разпоредители на тайните Божии( 1 Коринтяни, 4:1).
Те са облечени със същата сила от Небето да разрешават греховете, всички апостоли стоят на дванадесет престола близо до Човешкия Син(Матей 19:28).
Въпреки че някои от апостолите се отличават в Писанието и традицията, например Петър, Павел, Йоан , Яков и другите, никой от тях не е бил по висок по чест от останалите.
Но тъй като Деянията на апостолите се отнасят предимно към писанията на апостолите Петър и Павел, Църквата и светите отци, благоговейно в името на апостолите, тези двамата се наричат първовърховни.
Църквата прославя апостол Петър като че е започнал от лицето на апостолите да изповядва Иисус Христос, като Син на живия Бог. Павел е повече от другите, които са работили и са се издигнали сред първите от апостолите чрез Светия Дух(2 Кор, 5).
Наричаме двамата апостоли първовърховни, чрез върховенството на реда и труда. Църквата ни учи, че нейният глава е само Иисус Христос, а всички апостоли са Негови служители(Кол. 1:18)
Свети апостол Петър, преди да бъде призован носел името Симон, бил по - големият брат на апостол Андрей Първозвани и бил рибар. Той бил женен, имал деца. Според свети Йоан Златоуст, той бил огнен, некнижен човек, прост, беден, богобоязлив. Той бил отведен при Господ от брат си Андрей и на пръв поглед този обикновен рибар получил името Киф на сирийски или Петър на гръцки, т.е камък. След като станал един от апостолите, Господ посетил неговия дом и изцелил тъща му от треска( Матей 1, 29:31)
От тримата ученици Господ дал на Петър да го види в божествената му слава на планината Тавор, божествената му си сила с възкресението на дъщерята на Яир( Марк 5, 37) и униженението си заради човечеството в Гетсиманската градина.
Петър с горчиви сълзи на покаяние измил отречението си от Христос и той първи от апостолите, който влязъл в гроба на Спасителя след Неговото възкресение и първият от апостолите удостоен да види Възкръсналия.
Апостол Петър бил изключителен проповедник. Силата на думите му била толкова голяма , че се обръщали към Христос по три,пет хиляди души. Според апостол Петър осъдените за престъпление падали мъртви( Деяния 5, 5:10), мъртвите били възкресени( Деяния 9, 3-34), дори чрез докосване до сянката на преминаващ апостол( Деяния 5, 15). Но той нямал власт на останалите. Всички църковни дела се решавали от общия глас на апостолите и старейшините на Църквата.
Апостол Павел, говорейки за почитаните като стълбове апостоли, поставя на първо място Яков, а след това Петър и Йоан(Гал 2:9), той се нарежда сред тях и се сравнява с Петър. Петър е бил изпратен към служение по същия начин, както другите Христови ученици.
Апостол Петър прави пет пътувания, проповядвайки Евангелието и обръща мнозина към Господ. Той завършва последнот си пътуване в Рим, където проповядва Христовата вяра и умножава учениците . В Рим апстол Петър изобличава измамата на магьосника Симон, който се престорил, че е Христос и така обръща две от любимките на Нерон .
По заповед на Нерон на 29 юни 67 година апостол Петър е разпънат на кръст. Той помолил мъчителите си да го разпнат с главата надолу, като по този начин искал да покаже разликата между неговото страдание и страданието на своя Божествен учител.
Историята за покръстването на свети апостол Павел, който носел преди това еврейското име Савел, е прекрасна.
Савел бил възпитан според еврейския закон, мразел и измъчвал Христовата Църква и дори бил помолил Синедриона за власт да открива и преследва християните навсякъде. Савел измъчвал църквата, влизал в къщите влачел мъже и жени, давал ги в затвора(Деяния 8,3 ) Веднъж ,, Савел , все още дишащ заплахи и убийства срещу Господните ученици, отишъл при първосвещеника и поискал писма от него за Дамаск за синагогите, така че той да намери кого да следва ученията и да доведе мъже и жени в Йерусалим. Когато отишъл и приближил до Дамаск, светлина внезапно го заслепила от небето. Той паднал на земята и чул глас, който му казвал:Савле, Савле! защо ме преследваш? Той казал: кой си, Господи? Господ му казал: Аз съм Иисус, когото ти преследваш. Той казал с благоговение и ужас:,, Господи, какво ще ми заповядаш да направя?" А Господ му казал,, Стани и отиди в града и ще ти се каже какво трябва да правиш".Хората, които били с него били замаяни, чували глас, но не виждали нищо. Савел станал от земята и не видял никого с отворените очи и го повели към Дамаск.
Упоритият гонител на хрестиянството става неуморен проповедник на Евангелието . Животът, делата, думите, посланията на Павел свидетелстват за него като избран съд на Божията благодат . Нито скръб, нито теснота, нито преследване, нито глад, нито голота, нито опасност, нито меч, нито смърт не са отслабили любовта на Павел към Бога.
Той правел непрестанни пътувания до различни страни, за да проповядва евангелието на евреите и особено на езичниците. Тези пътувания били придружени от изключителна сила на проповядване, чудеса, святост на живота. Писанията на апостолското служиние на Павел били без прецедент. Той говори за себе си: работи най-трудно от всички(1 Кор. 15:10) За своите трудове апостолът е претърпял безброй скръб. През 67 година на 29 юни, по същото време като апостол Петър, той претърпял мъченическа смърт в Рим. Като римски гражданин той бил обезглавен с меч.
Православната църква уважава апостолите Петър и Павел като просветляващи западния мрак, прославя непоколебимостта на Петър и ума на Павел и събира образа на онези, които прегрешават и поправят себе си, в образа на апостол Петър- образа на човека, който е отхвърлил Господ и се е покаял,а апостол Павел- който устоя на проповедта на Господ и след това повярва.