Снимка на деня: Иракски войник християнин се моли в разрушена от войната църква

Снимка:Насим Зара

,,Аз пък, по Твоята велика милост,ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове:изравнявай Твоя път пред мене.
Защото Ти, Господи,благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш“.(Псалми 5:8:9:13)

Пещерата на седемте спящи момци в Ефес

Таня Илиева

Много пещери по целия свят се считат за свещени. По склоновете на планината Пион,близо до град Ефес,Турция се намира пещерата на седемте спящи момци.

За тяхната история научаваме от Симеон Метафраст, записана през 10 век.

Това се случило при император Деций, който пристигнал в Ефес между 249 година и 251 година след Христос, за да изпълни едикта си срещу християнското население.

Седем на брой са били благородните младежи,които възроптали и проявили несъгласие с тази мярка на императорската власт.Техните имена са били:Максимилиан-синът на градоначалника на Ефес,Ямвлих

- най-младия от  всички, Мартиниан, Йоан,Дионисий,Ексакустидиан(Константин),Антонин.

Всички те живели през 3 век.Произходът им бил благороден и те били на военна служба. Императорът им заповядал да направят жертва на римските богове, но те отказали да го направят. Тогава той заповядал да им отнемат знаците на военното им звание, с надеждата да ги принуди.

Момците напуснали града и се скрили в пещерата на планината Пион, където се молили, подготвяйки се за мъченическа смърт.Веднъж Ямлих отишъл да купи храна и чул,че императорът се е върнал и иска да ги изправи пред съда. Те излезли от пещерата и доброволно застанали пред съда.

Те били осъдени на смърт в пещерата,където са били.Императорът дал заповед да се затвори входа на пещерата с камъни, за да могат да умрат от жажда и глад. Измежду сановниците имало тайни християни, и за да се знае кои са, те сложили едно ковчеже между камъните с оловни плочки и написали имената им.

Но момците не починали, заспали сън продължил цели 200 години.През 5 век, при император Теодосий Младши, се появила ерес,която отричала възкресението на душите по време    на Второто пришествие. Тя задавала въпроса„Как може да се случи възкресението, след като душите и телата престават да съществуват“.Също се задавал и въпроса:„Как толкова много души ще получат правосъдие, след  като нищо не е останало от тях“.

Господ открил тайната на възкресението на мъртвите и бъдещият живот чрез Седемте момци.Владетелят   на земята,където се намирала пещерата, по име Адолиос, започнал да строи и работниците намерили входа на пещерата. В този момент Господ събудил момците, нищо не подозиращи за 200-годишният си сън. Те се приготвили за мъчения,приятелите поръчали на Ямвлих да отиде до града още един път да купи хляб.Отивайки към града, младежът бил поразен, като видял кръст на градската врата,времето на гонения били преминали.

Опитвайки се да купи хляб, Ямвлих подал на  хлебаря монета от времето на император Деций Траян и бил задържан, като притежател на старинна монета. Той бил отведен при градоначалника, при който бил по това време и епископа на Ефес.  Епископът на Ефес разбрал,че така Господ чрез момъка разкрива някаква тайна, и се запътил към пещерата заедно с народа.

Там в камъните се намерило ковчежето с оловните плочици.Когато прочели имената на светиите и обстоятелствата на тяхното наказание, епископа влязъл вътре в пещерата и видял в нея живите младежи. Така било доказано,че Господ,чрез пробуждането им от дълъг сън, открива на Църквата тайната на възкресението на мъртвите, чудото е било необходимо да укрепи вярата на хората.

Самият император дошъл да види в Ефес момчетата и даже беседвал с тях. Тогава те отново заспали, този път завинаги. Императорът поискал да положи светите момци в скъпоценни раки, но те му се появили в съня и му казали, че тяхното желание е да бъдат оставени на земята в пещерата.

Те са почитани и в православната църква на 4 август и на 22 октомври, в римокатолическата на 27 юни и в исляма.
Пещерата на седемте спящи момци се намира източния склон на хълма Панаийрад, се станал място за поклонение в периода 5-15 век. Там се намира некропол. Има и изградена църква от тухли, точно над седемте гробници. Вътре в самата пещера има добавен мавзолей.
Археологически разкопки са правени в периода 1927-30 година. Тогава археолозите откриват,че пещерният комплекс е с 100 години по-стар от времето оказано в историята. Има също и множество теракотени лампи.
Основната част от комплекса е пещерната църква, където се намират седемте гробници. Голямата пещера е с таван висок, колкото тавана на една днешна църква. От двете страни на входа има две аркадни ниши и една аспида.
Най- голямото и забележително съкровище на пещерата са теракотените лампи, които са намерени вътре. Те са датирани предимно от 4-ти и 5-ти век. По-голямата част от тях са украсени с кръстове, но има и изображения от Стария Завет, например Адам и Ева, Авраам и Исак, пророк Даниел в рова с лъвовете. Като има част от тях украсени с изображения от древногръцката митология, например Херкулес, Зевс,Афродита.   

 

Преображение Господне

Таня Илиева

Преображение Господне е един от дванадесетте господски празника. Той е основан на едно от събитията описани от трите синоптични Евангелия, именно явяването на Иисус Христос със Своята Божествена природа. То се е случило, малко преди Неговата кръстна смърт. Христос с неговите трима ученици- Йоан,Яков и Петър  се изкачил на високата планина да се моли. В Евангелието името на планината отсъства, църковното предание приема,че това е планината Тавор в долна Галилея(сега Израел), някои от съвременните изследователи приемат, това може да е планината Ермон(на територията на днешна Сирия).На планината обликът на Христос се изменил: лицето му започнало да сияе като слънце, одеждите му станали бели като сняг. Преображението на Христос било придружено с появата на пророците Мойсей и Илия,  и се чул гласът на Бог Отец от дошлия до планината облак:„Този е Моят възлюбен Син, в Когото  е моето благоволение; Него Слушайте“(Мат.17:5).

Смисълът на Преображение  Господне се открива в контекста на спасителното служение на Христос, по това време той вече е бил считан за земен владетел освободител, в Преображението Той е показал Своята Божественост, давайки да се разбере, че близките за него страдания няма да са поражения, а победа над смъртта,слава увенчана с Възкресението. В православното богословие т.н Таворска светилина,която съпровожда Преображение Господне  е нетварната енергия на Божествената природа на Христос. Преображение Господне е съединение на човека с Бог.

Празникът първоначално се отбелязвал в Източните църкви, има сведения,че е бил въведен в Армения от свети Григорий Просветител през 4 век. В палестинските писмени сведения се казва,че датата на празнуване 6 август. До 8 век вече е празнуван като общоприет празник.Причината за датата 6 август, не е   известна. Вероятно се свързва с узряването на първото грозде в района на Средиземноморието.Това е било диктувано от нуждите да се ограничат езическите празници и да им се предаде християнски характер.

Време за изкуство: Преображение Господне- Рафаело Санти

Таня Илиева

Рафаело Санти  е известен художник от епохата на Ренесанса, нарисувал за своите кратки 37 години, немалко известни картини по света.
Най-голяма слава му е донесла картината„Преображение Господне“.
Тя била поръчана за катедралата в град Нарбон, от самият кардинал Джулио Медичи през 1517 година. 

Имало е две картини, едната е била лично за кардинал Медичи. На другата картина също е изобразен библейският сюжет описан в трите Евангелия, където се разказва за това,че Христос е показал своята Божествена същност. Както се говори в писанията Иисус Христос взел тримата апостоли Йоан, Яков и Петър и ги повел към най-високото в планината място,където се преобразил пред тях.После се чул гласът на Бог Отец, който потвърдил пред апостолите,че Иисус Христос е неговият истински и единствен син.
Когато се връщал от планината, Иисус с апостолите те срещнали тълпа от хора.
Тук се започва картинният сюжет на Рафаело.

На първи план са апостолите, които са заели различни пози и чакат Иисус Христос. Иисус Христос е представен в цялото си величие. Хората протягат ръце, а един старец и едно момче са застанали в очакване да бъдат излекувани. Вижда се и една жена, която е протегнала ръце и очаква чудо. Той идва и  излекува момчето, изгонва един лош дух.

Според историческите сведения горната част е рисувана от Рафаело Санти, а долната част е довършена от неговите ученици, защото Рафаело е починал при трагични обстоятелства през 1520 година. 

Личности:Архиепископът, който стана държавен глава

Таня Илиева

На 3 август 2017 година се навършиха 40 години от смъртта на архиепископ Макариос Трети(Михаил Христодулу Мускос). Той е бил църковен и държавен глава на република Кипър.

Михаил Мускос е роден на 13 август 1913 година в село Пано- Паная, Пафос, в западната част на остров Кипър, която  е била британска колония. Баща му се е казвал  Христодул Мускос, който бил обикновен селянин, а майка му Елена Атанасиу е починала скоро след раждането.

Образованието си завършил в началното училище в селото, където е роден. През 1926 година,когато е бил на 13 години е отишъл като послушник в манастира Кикос, един от богатите  и известни манастири в Кипър.На 20-годишна възраст е отишъл да учи в Никозия, в Панкипърската гимназия, която завършил през 1936 година.

Върнал се в Кикос, и приел монашески постриг   под името Макариос и бил ръкоположен за дякон.

След около един месец като степендиант на манастира Кикос той бил изпратен да учи в богословският факултет на Атинския университет.През 1942 година записал да следва право, което учил до освобождението на Гърция от немската окупация, и след това се върнал в Кипър.

Когато се завърнал в Кипър, той бил ръкоположен на 13 януари 1946 година като презвитер и получил сан на архимандрит в църквата„ Света Ирина“, където пет години служил като дякон на митрополит Панталеймон(Котокос).

Заминава за Америка, за да продължи богословското си образование. В продължение на две години посещавал Бостънския университет,специалността„Социология на религиите“.

На 8 април 1948 година още когато бил в Бостън, Макариос  е бил избран за митрополит на Кития. Хиротонията му била на 13 юни 1948 година.

Когато се завърнал в Кипър,който още е бил британска колония, митрополит Макариос станал един от харизматичните лидери, на обединението за независимост и присъединяване на Кипър към Гърция. Това обединение се наричало ЕНОСИС.

На 20 октомври 1950 година, той заема мястото на духовен водач на Кипър- той става архиепископ на Нова Юстинияния и цял Кипър.
Като такъв, той отделя много голямо внимание на идеята за независимост на Кипър.Заедно с това и развивал идеята за образование и духовно просвещение.
На 9 март 1956 година тайно е арестуван и отведен на Сейшелските  острови, тук със собствени средства е построил училище за местните деца. През 1957 година е бил освободен, под условие да остане на мястото,където е бил. Но той заминава за Атина.

През месец декември 1959 година е избран за държавен глава на Република Кипър и е заел своят пост на 16 август 1960 година.
Той е починал на 3 август 1976 година.

   

Змийките на Пресвета Богородица на Кефалония се появиха

Таня Илиева

  Както всяка година, появата на змиите на остров Кефалония е очаквано събитие. Вчера сутринта се е появила първата змия.Това винаги се случва малко преди празника Преображение Годподне.

Историята разказва следното през 1705 година пирати нападнали селото наречено Макропуло и манастира на остров Кефалония. Монахините започнали да се молят да бъдат спасени. Станало чудо,появили се отровни змии,които прогонили нападателите и монахините се спасили от плен.

Всяка година това предание оживява пред очите на стотици вярващи. В периода от 6 август до 15 август в земите на манастира„Успение на Пресвета Богородица“,където се намира чудотворната икона„Пресвета Богородица Фидиотиса“,чието название идва от гръцката дума„φιδι“змия и е свързано с появата на  уникалните по рода си змии на 15 август. Докато трае празника тези змии са кротки и безвредни, хората могат да ги хващат с ръка, по време на литургията те пропълзяват по Евангелието, увиват се около жезъла на епископа.

На вид са сиви и тънички, не по- дълги от един метър.На главите си, както и на езичетата имат очертан кръст. Тялото им е топло и имат мека повърхност. И не са отровни.  

Любопитни факти за Византия

Таня Илиева

Първият император на Рим  е Октавиан Август от 13 януари 27 година до 19 август 14 година.

През 395 година империята била окончателно разделена на Западна Римска империя и Източна Римска империя.

През 476 година бил свален последния западен император Ромул Август. Така западната част на империята западнала, източната част продължила да съществува като Византия до 1453 година,когато Константинопол паднал под властта на османците.

Управляващите Византия наричали себе си наследници на Рим, „ ромеи“, както и носели съответните титли произхождащи от това. Според гръцките традиции императорите се наричали още автократори.

Те присъстват и в историята на църквата,със заслугите си към християнството, но и те са имали своите човешки качества.

В следващите редове на кратко ще разкажа за тяхната непозната страна.

• Император Лъв Първи Тракиец обичал да казва следното:„ Може да се случи в моето управление, заплатите на войниците да се предадат на учителите“.
• Император Констанций Втори е бил известен с изключително елегантни маниери.
• Характерните украшения,които висят от короните на императорите, са въведени от  император Маркиан.
• Император Йовиан никога не е стъпвал в Константинопол.След като е починал Юлиян Отстъпник той бил обявен за император от армията, след като договорил мир с персите„ тръгнал към столицата, но по пътя починал.
• Всички ние мислим Константин Велики за първи византийски император,но той всъщност прекарва по-голяма част от царуването си като император на Западната Римска империя.
• Единственият пример във византийската история,когато баща наследява сина си като император, е Зенон Исавър,който наследява Лъв Втори, след като е починал от детска болест.
• Първият император загубил властта си при преврат е бил Маврикий Тиберий. Армията предвождана от Фока, е влязла в Константинопол и го е свалила.
• Фока   е вероятно един от най-жестоките императори, както и най- некомпетентия. Той принудил сваления  Маврикий  да наблюдава как убиват синовете му и най-накрая е трябвало да се самоубие.Модата на носене на брада е въведена от Фока.
• Императорът с най-дълга брада   е бил император Константин Трети.
• Император Ираклий е известен с военната си мощ и победите си над персите. Но той се страхувал от вода и му трябвали месеци да прекоси Босфора. За това преминаване е бил построен специален мост от лодки.
• Когато император Филипик Вардан бил свален, не му са отрязали носът, а са го ослепили.
• Юстиниан Втори Безноси, първо бил свален от Леонтий, и както се полагало на свален монарх е трябвало да му отрежат носа и те му го отрязали. Това  било за първи и последен път в историята на Византия.
•  Императрица Ирина Атинянката, със сигурност не е имала майчин инстинкт. За да си подсигури трона и короната, ослепява сина си Константин Шести и го затваря в стаята,където е роден. Тя е първата жена, която управлява сама и използва титлата„император“,а не ,,императрица". Съвременница на  халифа     Харун ал Рашид и Карл Велики.Даже Карл Велики е искал да се ожени за нея, но тя отказва.
• Теодосий Трети Андрамит, е бил принуден от бунтовниците да вземе короната, защото бил смятан  за марионетка. Той се оттегля в манастир, където живее като аскет и след смъртта му се почита като светец. От мощите му след смъртта му са произлезли много чудеса.
• Никифор Първи Геник, който сваля Ирина Атинянката, е убит от българите при Върбишкият проход.
• Първият политически брак между Византия и Западна Европа е от времето на император Йоан Първи Цимисхий, който изпратил византийската   принцеса Теофания за съпруга на император Ото Втори, император на Свещената Римска империя.
•  Михаил Втори Балба е родоначалник на Аморийската династия, след свалянето на император Лъв Втори Арменец, той бил коронясан почти веднага след като бил освободен от затвора. В бързината забравили да му свалят белезниците.
• Император Константин Осми се твърди,че е бил висок 274 сантиметра.
• Първият византийски император, който използва семейното си име е Михаил Първи Рангаве. 
• Най- дълго управлявалият  император е Василий Втори от македонската династия.
•   Император Василий Първи Македонец е бил син на селянин и част от детството си прекарва в България,където той и семейството му през 813 година се намирали в плен на хан Крум. Чак през 836 година на Василий и на още няколко негови приятели им се отдало да избягат във византийската част на Тракия. Той е починал по време на лов, като бил хвърлен от коня си на рогата на един елен, който го влачил 16 километра преди да бъде заловен.
• Император Мануил Първи  Комнин е проявявал интерес към медицината. Най-висикопоставеният му пациент е император Конрад Трети.
• Най-дълго управлявалата династия е Палеолог, започнала с Михаил Осми и завършила с Константин Единадесети Драгаш- Палеолог. Продължителността на управлението на династията е била почти 200 години.
• Йоан Трети Дука Ватаци( канонизиран за  светец) е бил епилептик.
• Мануил Трети Палеолог е бил най- красиво изглеждащият император.

Пренасяне на мощите на първомъченик и архидякон Стефан

Таня Илиева


Пренасянето от Йерусалим в Константинопол на мощите на свети първомъченик  архидякон Стефан станало през 428 година. След като бил умъртвен с камъни, тялото на първомъченика било оставено без погребение и да бъде изядено от птиците и зверовете. Чак на втората нощ Гамалиил,този който защитавал апостолите в синедриона, изпратил верни нему хора да приберат тялото на първомъченика. Гамалиил погребал тялото на своя земя, в една гробница близо до Йерусалим. Когато дошло време и тайният ученик на Христос Никодим бил погребан и Гамалиил също бил погребан близо до гробницата на архидякон Стефан.

През 415 година пренесени мощите на Никодим, архидякон Стефан и   Гамалиил били тържествено пренесени в Йерусалим от епископите Ефтерий Севастийски и Елефтерий Йерихонски. От това време те започнали да правят чудеса.

По-късно император Теодосий Младши, заповядал да бъдат пренесени мощите на свети първомъченик и архидякон Стефан от Йерусалим в Константинопол и да бъдат положени в църквата на свети Лаврентий, а след построяването на църква в чест на първомъченик Стефан били пренесени на 2 август. Десницата на архидякона се  съхранява в Серапионовата зала в Троице-Сергиевата Лавра.

Богородичният пост

Таня Илиева

Богородичният пост е постановен преди два важни празника Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица. Постът е с продължителност от две седмици от 1 август до 15 август.

Препоръчителната храна за този период е в понеделник, сряда и петък устава на Църквата ни предписва суха храна,във вторник и четвъртък готвена храна без олио,в събота се разрешава да се използва олио и вино.

На Преображение Господне се извършва освещаване на първото грозде и се разрешава риба.

Богородичният пост е дошъл от стари времена.Лъв Велики дава ясни указания за него:,,Църковните пости са постановени в годината така,че за всеки от тях е предписан специфичен начин за въздържание: така през пролетта е Великата Четиридесетница, за лятото Петровия пост, за есента Богородичният пост, и за зимата Рождественския пост".

Окончателното установяване на поста е станало на Константинополския събор през 1166 година,под председателството на патриарх Лука.Тогава било поставено,че православните християни според старите устави трябва да спазват Богородичния пост от 1 август до 15 август.

От Теодор Валсамон научаваме следното:,, Тогава се съмняваха някои за броят на дните на Богородичния пост и Рождественския пост.Затова светейшият патриарх потвърди,че тези дни на тези пости никъде не са обозначени, и се нуждаем, да последваме църковното предание от първия ден на август и четиридесетия ден на ноември".

На първи август се отбелязва и Изнасянето на Животворящия Кръст Господен.

Този празник е установен в Константинопол по причина болестите, които се разпространявали в града. Началото на този празник се отнася към 9 век, а през 12-13 век той се утвърждава във всички поместни църкви. 

В Константинопол имало обичай, според които ежегодно се изнасял Животворящия Кръст Господен,пазен в домашния параклис на византийските императори, да се изнася в църквата,, Света София", където се правел водосвет. След това,от първи август в продължение на две седмици светинята се носела в града и се правели литии. На 14 август се връщал в царските палати.

In memoriam

Негово Високопреосвещенство митрополит на Филипи,Неапол и Тасос Прокопий ( Михаил Цакумакис)

                   1939 година- 29 юли 2017 година

 Бог да прости и помилва душата му!

Чудотворната икона на Хилендар: Пресвета Богородица Троеручица

Таня Илиева

Чудотворната икона на Хилендар е иконата на Пресвета Богородица Троеручица. Тя е свързана с живота на преподобни Йоан Дамаскин, виден богослов, един от противниците на иконоборческата ерес, насадена от император Лъв Исавър.Императорът оклеветил Йоан Дамаскин, като изпратил писмо от името на Йоан,в което той уж предлагал своята помощ на императорът,да нападне своя повелител емира. Емирът заповядал да бъде отсечена дясната ръка до китката на Йоан. През нощта Йоан Дамаскин прилепил отсечената си ръка пред иконата на Пресвета Богородица, и така цялата нощ се молил.Получил изцеление.В знак на благодарност към Пресвета Богородица за своето изцеление,Йоан поръчал да се направи една сребърна ръка и поставил на иконата.След това Йоан приел монашество и постъпил в лаврата на свети Сава Освещени.Там иконата престояла около 500 години, докато не била посетена лаврата от сръбският принц Растко Неманя( свети Сава Сръбски), който била предадена. 

Първоначално иконата била занесена в Сърбия, но избухнал бунт,и иконата била сложена на едно магаре и то било пуснато да ходи по волята на Пресвета Богородица. Така иконата достигнала до Хилендар.

Първоначално иконата била сложена в олтара на катедралата в Хилендар. Но се случило, да започнат разправии, кой да стане игумен, монасите не могли да решат.Един ден те видяли,че иконата се намира на мястото на игумена.Върнали я обратно в олтара, но на следващия ден пак била на същото място.

И така три пъти, накрая братството решило Пресвета Богородица да бъде тяхна игуменка. До ден днешен в Хилендар няма избран игумен, а когато е нужно да се вземе важно решение, монасите вземат благословия от своята игуменка. Интересен факт е,че тази икона е двустранна, на едната страна е Пресвета Богородица, а от другата страна е свети Николай Мирликийски чудотворец.

Частицата от мощите на свети Николай Мирликийски Чудотворец се завърнаха в Бари

Таня Илиева

Частицата от мощите на свети Николай Мирликийски чудотворец беше върната в град Бари с полет от Санкт Петербург. Делегацията на Ватикана е била ръководена от кардинал Курт Кох, епископа на Бари- Бинтонто, монсеньор Франческо Какучи, ректора на базиликата свети Никола в Бари,отец Чиро Капостото и представители на Московската патриаршия. Делегацията е била посрещната от епископ Назарий от Кронщад, игумен на лаврата,, Свети Александър Невски", която е приютила делегацията на Ватикана по време престоя им от 26 юли до 28 юли в Москва.

На 27 юли делегацията на Ватикана е била приета от Волколамския митрополит Иларион.

На 28 юли кардинал Курт Кох и останалите придружаващи го са били приети от патриарх Кирил.Бил е отслужен съвместен молебен пред мощите на свети Николай Мирликийски, преди завръщането им в Бари.

Урната с частицата  от мощите на светеца е пристигнала в Бари в 19 часа на 28 юли, и е била занесена в базиликата на светеца, където е била отслужена вечерня.Частицата от мощите са били положени в гробницата в присъствието на нотариус, който е съставил документ удостоверяващ, който удостоверява за бъдещите поколения,, завръщането на свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Свети Николай Мирликийски е почитан от всички християнски църкви и деноминации.Пред мощите му да се поклонили около 2 милиона и половина души.

Хилендарски манастир

Таня Илиева

Манастирът Хилендар е посветен на Рождество Богородично. Той е съществувал още през 10 век, но се случило така че, да бъде обезлюден. Първо той се е наричал на името на пустинника Георги Хилендар, той се е подвизавал в манастира в края на 10 век. От първоначалния вид на манастира се е съхранил само един кладенец. През 1198 година император Алексий Трети Ангел издал указ за предаването на манастира на сръбския светия Сава и неговия баща Стефан Неман. Те двамата възстановили  обителта. Ктитори на манастира са също крал Стефан Урош Милутин и Стефан Душан. Ставайки най- значителна от славянските обители на Атон, Хилендар е мост между Сърбия и Византия, център на исихазма и основен негов разпространител в славянския свят. Всички предстоятели на Сръбската църква са свързани с манастира.

Хилендар е бил покровителстван от руските царе и византийски императори като Андроник Втори и Михаил Седми Палеолог.

През 18 век са преобладавали българските монаси.Тук е написана,, История славянобългарска"от Пайсий Хилендарски, тук е пребивавал и екзарх Антим Първи.

Катедралата в Хилендар е построена през 13 век, на мястото на старата катедрала. Това е една от църквите на Света Гора, която се слави със своето великолепие.Фреските са от 1320 година и са дело на Георги Калиергиу от гръцката провинция Македония. Дървеният иконостас се датира от 1774 година, някои от иконите са от 16 век.Зад тях има стар мраморен иконостас.В западната част на притвора може да се види изображение на крал Стефан Урош Милутин и до него византийския император Андроник Втори Палеолог. Там може да се види хоругвата подарена от крал Александър Първи Обренович през 1896 година.

През 1200 година е била изградена Кулата на свети Сава.Също има и един параклис посветен на свети Йоан Кръстител и един параклис посветен на Арахангелите. Също могат да се видят и два кипариси подадени от свети Сава. Камбанарията на манастира се намира в източната част на обителта.Също има и един параклис посветен на свети Йоан Рилски, на юг е манастирската болница и параклиса на Света Богородица.

Вътре в катедралата в дясно от клироса се намира посребрената гробница на преподобни Симеон, основателя на манастира.

В обителта се съхранява фиала с кръвта на Иисус Христос, част от Кръста Господен, трънения венец, пелените на Иисус Христос и част от смирната от подаръците на влъхвите. Също се съхранява главата на пророк Исая, мощи на свети великомъченик Пантелеймон и Теодор Стратилат, на мъченик Евстратий и мъченица Марина, свети Григорий Богослов, на патриарсите Евтихий и Никифор Ц

Константинополски.

На този ден: Битката при Велбъжд

Таня Илиева

На 28 юли 1330 година се е състояла битката при Велбъжд (сега Кюстендил). Тя е последната голяма кампания от военен характер в историята на Второто българско царство.Приключила с големи загуби от страна на България, макар и да си е възвърнала някои от териториите, тя губи авторитета си на Балканите.

Събитията предшествали битката са дали отражение върху цялостното състояние на двете държави, които са се сблъскали помежду си: Сърбия и България.

България в началото на 14 век била в много голяма политическа криза.Царската институция била слаба, татарското влияние било силно.По времето на управлението на цар Теодор Светослав вече имало стабилност, която била разклатена по времето на цар Георги Втори Тертер.Той оставил престола без наследник.Нещо благоприятно за Византия, която опустошила Тракия.Когато на престола на България се възкачил видинския аристократ Михаил Шишман започва период на стабилизация.

Михаил Трети Шишман е бил български цар в периода 1323-30 година.Той е бил син на видинския деспот Шишман и брат на деспот Белаур.Точната година на раждането му не е известна, но има предположения, че е роден между 1280 година и 1292 година.Той се смята за основател на последната династия управлявала в България преди падането на царството под османска власт, династията на Шишмановците, въпреки че използва след коронацията си името Асен, за да подчертае връзката си с династията на Асеневци. 

Михаил Трети Шишман бил енергичен и амбициозен водел агресивна, но изпълнена с противоречие политика в отношенията с Византия и Сърбия, нещо знаково и станало причина за катастрофата при битката при Велбъжд, коствало му живота.Той  е последният български управник, който е искал да установи политическа и военна хегемония на Балканския полуостров и които се е опитал да превземе Константинопол. Той е бил наследен от сина му Иван Стефан, и след това от Иван Александър, негов племенник.

В Сърбия по това време е бил периода на управлението на династията на Неманичите и е бил период на възход.От едно малко княжество, Сърбия станала силно и обширно кралство.На сръбският престол по това време е бил крал Стефан Урош Трети Дечански. За него се приема,че е роден през 1276 година от брака на крал Милутин и сръбската аристократка Елена

според други източници майка му е била Анна Тертер, българска принцеса дъщеря на цар Георги Тертер. Баща на сръбските крале Стефан Душан и Симеон Синиша. Продължил политиката на разширяване на Сърбия за сметка на  Византия и направил кралството най- могъщата сила на Балканите

Бил детрониран от сина си Стефан Душан.Починал при загадъчни обстоятелства по време на заточението си в Звечане. Канонизиран за светец.

През 1324 година между България и Византия е подписан пореден мирен договор, които бил подсилен с династичен брак между цар Михаил Шишман и Теодора, сестра на византийския император Андроник Трети.Имало една пречка, цар Михаил вече бил женен за сестрата на крал Стефан Дечански, Анна- Неда, която била изгонена и изпратена заедно със синът им Иван Стефан и останалите им деца обратно в Сърбия. Това влошило отношенията между двете държави.Но и във Византия не било спокойно и цар Михаил,замислял да превземе Константинопол.На 25 май 1328 година във Византия имало държавен преврат, Андроник Трети превзел Константинопол и детронирал дядо си.В същата година имало и един военен конфликт между България и Византия в областта Кримни,но се постигнало споразумение, което включвало и общи военни действия срещу Сърбия.

Последвало и едно нахлуване на османска войска в Тракия, докато Византия се бранела, сърбите обсадили Охрид, но бързо била снета обсадата.

На 1 май 1330 година крал Стефан Дечански забранил на търговците от Дубровник да изнасят стоки за България. Това била причината Византия и България да нападнат Сърбия заедно.

Командването на сръбската войска е било в ръцете на крал Стефан Дечански, участие в сражението е взел и сина му Стефан Душан.

На 27 юли 1330 година е имало еднодневен мир.
На другата сутрин на 28 юли 1330 година,крал Стефан Дечански е разделил на три войската си.

Начело на войската на България бил цар Михаил Трети Шишман,той се опитал да  я подреди въпреки неизгодните обстоятелства.Към 12 часа на обяд сърбите предприели атака. При тази атака бил пленен българския цар Михаил Трети Шишман и отведен при крал Стефан Душан. Последвал разгром на българската войска и били пленени болярите и много войници. На четвъртия ден след пленяването си цар Михаил Трети Шишман починал от раните си.
На цар Михаил Трети Шишман било предсказано,че ще умре в Теранова, той си мислел,че ще почине в Търново.Но Мавро Орбини подсказва,че в близост в района на битката има място с такова звучене. Днес има Трнаник,в Кратовско има с.Търновац.

Тъй като в момента на сражението българската войска е била малка част от общата войска, загубата не е била много голяма.Смъртта на цар Михаил Трети Шишман е създадена политическа криза в държавата. Наред с това България е била затруднена, защото е била между два колоса Византия и Сърбия.



                  

Свети великомъченик Пантелеймон

Таня Илиева

Свети великомъченик Пантелеймон е роден в град Никомедия, през 275 година, в семейството на знатния езичник Еусторгий, и бил въведен в християнската вяра от майка му, която е била християнка, нейното име е било Евбула.Тя починала, когато е бил много малък.Под влиянието на баща си е получил прекрасно за онова време образование.Панталеон( до връщането му в християнството е носел това име, което означава,, лъв във всичко") изучил медицината при един от известните лекари по онова време Ефросин. След това той бил назначен за лекар на император Максимин.Младият лекар се завърнал към християнството благодарение на един свещеник на име Ермолай.След смъртта на баща му,той придобива голямо богатство.

Негови завистливи колеги го наклеветили пред император Диоклециан.Императорът искал да го спаси и се опитал да го откаже от вярата в Иисус Христос.Панталеон обаче открито изповядал вярата си и като доказателство за това излекувал един паралелки( болест нелечима по онова време). Независимо от това, той бил осъден на смърт от императора, който сметнал това чудо за магия. Тялото му било горено с факли.Христос многократно се явявал да го укрепи и оздрави.След това разпалили огън и сложили един казан с разтопено олово, но когато ги пуснали вътре, огънят изгаснал и оловото станало студено.Бил хвърлен в морето, но не потънал.Тогава го хвърлили на дивите зверове, но не бил разкъсан.Бил вързано за колело,но въжетата се скъсали и колелото се счупило.Накрая бил посечен.Той в сетния си час се помолил за палачите.От този момент той се наричал Панталеймон (всемилостив).
Първите сведения за почитта към свети великомъченик Пантелеймон са при Теодор и Прокопий Кесарийски.Светият великомъченик е почитан като покровител на лекарите и акушерките в западната църква, също той е един от четиринадесетте светии помощници.

В Константинопол се съхранява една фиала, за което се смята,че е съдържа част от кръвта на свети великомъченик Пантелеймон.

Част от мощите на свети великомъченик Пантелеймон

Черепът на свети великомъченик Пантелеймон

Преподобномъченица Параскева Римлянка

Таня Илиева

Преподобномъченица Параскева Римлянка е родена в Рим по времето на управлението на император Антонин Пий.Родителите ѝ се казвали Агатон и Полита, те били благочестиви християни.Параскева била измолено дете и носела името си,защото е била родена в петък.

Когато Агатон и Полита починали, тя раздала наследството си на бедните и започнала проповедническа дейност в Рим и в неговите околности.

За всичко това научил император Антонин Пий(138-161 година),  и света Параскева била изправена пред съда. Тя без страх заявила,че тя е християнка.Нито обещанията, нито заплахите са могли да я пречупят. Тя била предадена на зверски мъчения.На главата ѝ надянали нажежен шлем и я хвърлили в казан с кипяща смола.Тя останала невредима.Императорът погледнал в казана и няколко пръски от смолата достигнали до очите му.Той ослепял. Веднага започнал да я моли да го излекува, и тя го излекувала. След това тя била пусната на свобода.

Параскева тръгнала да проповядва от град на град,докато достигнала един град, където управлявал Асклепий.Тук пак последвал съд и смъртна присъда.Тук те я повели към един змей,които живеел в една пещера,за да я изгори с огън.Света Параскева направила кръст и той умрял.Асклепий и хората,като видяли това чудо, повярвали в Христа и пуснали светицата. Така тя продължила проповедническата си дейност. В един град, където управител бил някой си Тарасий, света Параскева приела мъченическа смърт.След жестоки мъчения тя била обезглавена.