Богородичният пост е постановен преди два важни празника Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица. Постът е с продължителност от две седмици от 1 август до 15 август.
Препоръчителната храна за този период е в понеделник, сряда и петък устава на Църквата ни предписва суха храна,във вторник и четвъртък готвена храна без олио,в събота се разрешава да се използва олио и вино.
На Преображение Господне се извършва освещаване на първото грозде и се разрешава риба.
Богородичният пост е дошъл от стари времена.Лъв Велики дава ясни указания за него:,,Църковните пости са постановени в годината така,че за всеки от тях е предписан специфичен начин за въздържание: така през пролетта е Великата Четиридесетница, за лятото Петровия пост, за есента Богородичният пост, и за зимата Рождественския пост".
Окончателното установяване на поста е станало на Константинополския събор през 1166 година,под председателството на патриарх Лука.Тогава било поставено,че православните християни според старите устави трябва да спазват Богородичния пост от 1 август до 15 август.
От Теодор Валсамон научаваме следното:,, Тогава се съмняваха някои за броят на дните на Богородичния пост и Рождественския пост.Затова светейшият патриарх потвърди,че тези дни на тези пости никъде не са обозначени, и се нуждаем, да последваме църковното предание от първия ден на август и четиридесетия ден на ноември".
На първи август се отбелязва и Изнасянето на Животворящия Кръст Господен.
Този празник е установен в Константинопол по причина болестите, които се разпространявали в града. Началото на този празник се отнася към 9 век, а през 12-13 век той се утвърждава във всички поместни църкви.
В Константинопол имало обичай, според които ежегодно се изнасял Животворящия Кръст Господен,пазен в домашния параклис на византийските императори, да се изнася в църквата,, Света София", където се правел водосвет. След това,от първи август в продължение на две седмици светинята се носела в града и се правели литии. На 14 август се връщал в царските палати.