Таня Илиева
Преображение Господне е един от дванадесетте господски празника. Той е основан на едно от събитията описани от трите синоптични Евангелия, именно явяването на Иисус Христос със Своята Божествена природа. То се е случило, малко преди Неговата кръстна смърт. Христос с неговите трима ученици- Йоан,Яков и Петър се изкачил на високата планина да се моли. В Евангелието името на планината отсъства, църковното предание приема,че това е планината Тавор в долна Галилея(сега Израел), някои от съвременните изследователи приемат, това може да е планината Ермон(на територията на днешна Сирия).На планината обликът на Христос се изменил: лицето му започнало да сияе като слънце, одеждите му станали бели като сняг. Преображението на Христос било придружено с появата на пророците Мойсей и Илия, и се чул гласът на Бог Отец от дошлия до планината облак:„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение; Него Слушайте“(Мат.17:5).
Смисълът на Преображение Господне се открива в контекста на спасителното служение на Христос, по това време той вече е бил считан за земен владетел освободител, в Преображението Той е показал Своята Божественост, давайки да се разбере, че близките за него страдания няма да са поражения, а победа над смъртта,слава увенчана с Възкресението. В православното богословие т.н Таворска светилина,която съпровожда Преображение Господне е нетварната енергия на Божествената природа на Христос. Преображение Господне е съединение на човека с Бог.
Празникът първоначално се отбелязвал в Източните църкви, има сведения,че е бил въведен в Армения от свети Григорий Просветител през 4 век. В палестинските писмени сведения се казва,че датата на празнуване 6 август. До 8 век вече е празнуван като общоприет празник.Причината за датата 6 август, не е известна. Вероятно се свързва с узряването на първото грозде в района на Средиземноморието.Това е било диктувано от нуждите да се ограничат езическите празници и да им се предаде християнски характер.