Снимка на деня : Атонско такси

 

Покаянието на Мис Европа 1930 година нарушила забраната за посещение на Атон от жени

 Таня Биринджиева

През 1930 година в Гърция станал нечуван скандал  -  победителката в конкурса Мис Европа 1930 , проведен в Париж, осемнадесетгодишната гъркиня Алики Диплараку, дъщеря на известен гръцки адвокат нарушава вековната забрана за посещение на Атон от жени. Като гостенка на яхтата на един от най-богатите гръцки бизнесмени тя се преоблича в мъжки дрехи и слиза на брега на Света Гора. Когато това става известно, избухва голям скандал. И ако преди това гърците са изразявали своето възхищение, то голяма част от тях са били възмутени и дават прякор,, Сатаната,, 

Малко след това Алики Диплараку се разболява тежко и заминава за Швейцария. Там тя преосмисля действията си и се покайва публично, като пише писмо до управата на Света Гора с молба да ѝ бъде простен греха.

Ето какво пише за това в  спомените си архимандрит Гавриил  Дионисиатски: През 1930 година бях представител на моя манастир и един ден през месец октомври в ръцете ми дойде писмото на Алики Диплараку в което тя се покайваше и молеше за прошка. Според архимандрит Гавриил Дионисиатски,, милосърдната въздишка на небето и земята прие покаянието на Алики Диплараку и възвърна здравето ѝ,,

Алики Диплараку живее 90 години и почива през 2002 година.

Този пример ясно показва колко опасно е за хората да нарушават вековни забрани, и освен това се доказва и силата на покаянието, способна да върне Божията милост дори и на последния грешник, осъзнал и покаял се за неговите грехове.

От какво се страхуват бесовете най-много

 Най-много от всичко бесовете се страхуват от шест неща

1. Жаждата
2. Молитвата Иисусова
3. Гладът
4. Кръстното  знамение
5. Честото причастие
6. Упованието в Бог

Свещенноинок Доротей 

Бележката, която Свети Паисий Атонски поставял на вратата си по време на болестта си

Блогът на Таня Биринджиева

,,Напишете каквото искате, пуснете го на посоченото място в кутията и аз ще ви помогна повече с молитви, вместо с много думи. Така ще имам повече време да помогна на повече хора и тяхната болка. Тук съм за молитва, а не да се правя на учител.,,

          Монах Паисий 

 

Молитва за покръстен православен християнин на осъден на смърт

 Таня Биринджиева

През септември 1984 година Франк Атууд, син известен военен, се забърква с банди и се увлича по наркотиците е арестуван за убийството на 8 - годишната Вики Лин Хоскисън. Доказателствата за неговата невинност са много. Но една розова драскотина на автомобила му обаче, която съвпада с цвета на колелото на детето го изпраща в затвора. Той получава смъртна присъда и е държан в затвор в Аризона в продължение на 34 години. Той и за миг не спира да твърди че е невинен. ,, Казвам ви от дъното на сърцето си, аз съм невинен,,.

В затвора той изучава право и теология, докато не открива съществуването на митрополит Атанасий Лимасолски, тогава е игумен в Кипър.

Франк Атууд е евреин, след като приема през 2000 година приема с помощта на стареца Ефрем Аризонски той открива както казва светлината на живота. Същото прави като него едно непознато момиче, което, развълнувано от историята, го подкрепя. Тя също е покръстена като християнка с името Сара и в крайна сметка се омъжва за него. Тяхната борба е обща. Франк Атууд и Сара пишат обща биография с благословията на митрополит Атанасий Лимасолски който се застъпва за Франк.

Очаква се Франк да бъде екзекутиран със смъртоносна инжекция днес на 8 юни, тъй като Върховния съд на Аризона е издал окончателна присъда и екзекуцията трябва да бъде окончателно. Франк Атууд ще бъде вторият затворник екзекутиран през 2022 година след осем години прекратяване на екзекуциите в този щат, поради бурята от негодувание по повод смъртта на Джо Ууд.

Нека да се помолим,, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, смили се над Твоя раб Антоний,,.

Чудото от манастира,, Живоприемни източник,, остров Патмос.

 Таня Биринджиева

На остров Патмос се намира манастирът,, Живоприемни източник,, който е основан през 1607 година.

В главната църква на манастира има фреска на Пресвета Богородица Елеуса, която е изрисувана през 1763 година от  йеродякон Атанасий от остров Крит.

През 1955 година през месец февруари около 25 ти, по време на божествената литургия в момента на освещаването на светите дарове се чул вик в храма,, Пресвета Богородица я няма!,, Този вик дошъл от една благочестива жена по име Ирина Ойкуному. И наистина стената където бил стенописа била чисто бяла. 

На Патмос се възцарили страхопочитание, страх, тревога за изчезването на Пресвета Богородица. Последвали всенощни бдения и молитви в продължение на три дни.

След като изтекли три дни образът на Пресвета Богородица се появил отново с една особеност, че над дясното око се било появило трето око, което се забелязва и днес, очевидно като ,, знак,, за чудото.

Всъщност какво се било случило?

В онези времена един грък в Америка бил тежко болен от рак. Името му било Георгиос Маринос, родом от Пелопонес. Лекарите били безсилни. Тогава един негов приятел от Патмос му казал за иконата на Пресвета Богородица.

Георгиос се помолил с много вяра и през нощта в стаята му в болницата се появила една жена в черно която му казала:,, Аз съм тази която призова и дойдох да те оздравя. Утре ще се прибереш вкъщи,, и си тръгнала.

На следващата сутрин лекари, близки и приятели не можели да повярват на това което видяли.

Възстановявен, той се прибрал вкъщи, разказвайки за случилото се.

Всъщност той в знак на благодарност написал писмо до игуменката на манастира ,, Живоприемни източник,, в което описва случилото се с него и той внесъл в банката пари със заповед лихвата да се превежда всяка година на манастира.

Пресвета Богородица Елеуса не е спряла да прави чудеса. Има много свидетелства на хора особено на онкоболни, преживели чудотворна операция, които са живи и до днес.

Пресвета Богородица Елеуса никога няма да спре да дава здраве на онези които призовават за нейната благодат.

Монах или престъпник ?

 Таня Биринджиева 

През 2010 година в храма,, Свети великомъченик Георги Победоносец,, в град Тирнауз в Кабардино-Балкария монашески подстриг приел Андрей Головко, в миналото разбойник и убиец, който съдът бил осъдил на 20 години затвор.

Бившият затворник Андрей Головко с мъка пристъпвал, когато го подстригвали за монах, но прага на храма престъпил сам.

Головко записва всеки ден от живота си в течение на години, намиращ се в последен стадий на рак. Болката била по цялото тяло и сълзи се стичали от очите му. Но Головко не пропуснал нито един ден от дневника си. Той винаги славел Бога и благодарял за болката си,, Господ ми я е изпратил за моето спасение,,.

Всеки ден той четял утринното  и вечерното правило-500 пъти молитвата,, Господи Иисусе Христе, помилвай ме мен грешният,,

Той пише в дневника си:,, Даже не знам, как щях да живея без Бог и свещеника. По скоро, като мръсно и озлобено животно, щях да умирам, правейки на всички злини и беди, озлобявайки целия свят. Благодаря ти Боже, затова че ме прероди отново,,

Той считал болката от рака като дар от Бога, която му е дадена за вразумяване,, И Господ изпълнил неговото желание да бъде подстриган за монах. Монашеското му име било Тадей в чест на свещеномъченик Тадей.

Скоро след това монах Тадей се върнал в дома си при майка си. По местоживеенето си той получавал необходимите лекарства -инсулин и обезболяващи средства. Свещеник посещавал няколко пъти Тадей, направил водосвет, изповядал го, причастие го. Месец и половина след като бил подстриган за монах на 1 март 2010 година той починал. Свещеникът дошъл да го опее, но майката на разкаяният  убиец не позволила да се направи това в храма. Монашеският чин на погребението бил направен в моргата. Близките на починалия отказали да признаят монашеското му подстригване, затова облачението му било тайно положено в гроба.

Разбойник или монах. Това ще реши Бог. Аз се надявам на Божията милост към душата на монах Тадей и към нас грешните.

Снимка на деня: От бойното поле в Украйна

И двете страни се молят на Пресвета Богородица. Украинци и руснаци имат Пресвета Богородица за водач. Нашата Богородица иска да сме обединени!

 

Молитва към свети Партений за болен от рак човек

Вчера църквата отбеляза паметта на свети Партений епископ Лампакски , който е покровител на онкоболните заедно със свети Нектарий Егински. Молитвата е одобрена от Еладската църква за употреба.

Господи Иисусе Христе, Боже наш, който смиряваш духовете на болестта и изобилстващ със здраве онези, които Те призоваваш с копнеж и вяра към Теб, чуй нас грешните, дълбоко в скръб и болка от името на нашите бащи, братя и деца, за тяхната смърт от която не сме в състояние да избягаме, тъй като тя ни призовава всички, след мъчително боледуване и кратко време, взети от нас със страданието от страшният бич на рака.

Чрез Твоя просветляващ и освещаващ Дух, Господи, напътствай чрез медицинската наука онези,които търсят чрез изследвания да унищожат неговото нечестие, разкрий им лекарството и пътя към изцелението, и дай сила на страдащите, търпение и почивка в болката им, възнаграждавайки всички с изцелението на душата и тялото им, чрез застъпничество на нашата Пресвета Богородица, Животворящия източник, чиито води в Цатския град се изливат върху болните от рак и страданията им престават, както и молитвите на нашия Свети отец Партений епископ Лампакски, светите славни и чудотворни Безсребреници, светия , преславен великомъченик Пантелеймон и всички Твои светии. Амин!

 

Сълзите на Пресвета Богородица

Таня Биринджиева

През януари 1867 година смъртоносно земетресение изравнило голяма част от Палили и причинило сериозни щети на Кефалония. Според данните от тогава 2642 къщи били разрушени, 2946 къщи били с щети и 244 загинали. Общите щети били оценени на 15 милиона драхми.

В това време както се разказва, един благочестив християнин от покрайнините на Ликсури имал видение,, че земетресението е изпратено от Бог и че островът ще потъне, Пресвета Богородица Корониотиса чрез нейните молитви ще спаси Кефалония,, . На сутринта жителите отишли заедно с този благочестив християнин в манастира Панагия Корониотиса, да благодарят. Те намерили иконата на Пресвета Богородица Корониотиса паднала и от очите и бликали сълзи. Тези сълзи все още личат на иконата.

Манастирът на Пресвета Богородица Корониотиса се намира на 3 километра от град Ликсури. Според преданието владетелят Лъв Поликалас, след като бил принуден да напусне Пелопонес , се укрива в Кефалония и донася със себе си иконата на Пресвета Богородица Корониотиса.

Овчар от семейство Мегалогенови от село Покалитон пасял овцете си в местността, където се намира сега манастирът. Всеки ден един овен от стадото му отивал до извора, които се намирал под една смокиня. Овчарят, видял това и се приближил. Там видял иконата с малко енгопие. То я свалил от дървото и я отнесъл в дома си. Иконата се върнала сама на това място. Това се случило няколко пъти, така че овчарят бил принуден да съобщи за чудото. На това място била издигната църква.

 

Молитва при смъртоносна болест от свети Симеон , архиепископ Солунски

 

Нетленни, безсмъртни, неизменни Господи, Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който единствен Си безсмъртен и Който единствен имаш безначален и безкраен живот, защото Твоите години няма да се свършат! Чуй ни, смирените и най-малки Твои раби, и ни освободи от продължаващия Твой гняв на преждевременна смърт над нас, който погубва нашата природа и без време ни затрива. Защото Ти не си ни създал за смърт, нито Си ни сътворил за тление, нито Си ни сътворил, за да се намираме в небитие, Благо, а Си ни привел в битие от нищо, така че да живеем и да пребъдваме, и да Те величаем и славим- Теб, нашия Творец и Владика. Защото това, че умираме- това ние сами на себе си причинихме, като обикнахме повече тлението и не спазихме Твоите божествени и животворящи заповеди.

Затова Адам, и всички произлезли от Адам, сме подложени на тление, тъй като не само той стана отстъпник, но и всички ние сме отстъпници. Ето защо, и Единородният Той Син се въплати и стана Втори Адам, освободи ни от смъртта и ни дарува безсмъртен живот. Но ние отново умъртвяване себе си телесно и душевно, на като никак не изпълняваме Неговите слова за живот, а живеем неразумно, и изобщо не се грижим за онзи живот, който е приготвен за нас от създание Мира и за нетленните блага. Затова сме оценени като недостойни и за настоящия живот, и още оттук получаваме залога на онази бъдеща печал и мъка. И бащи ридаят безутешно над мъртвите си чеда, а деца- над родителите си; и мъже и жени един за друг страдат и скърбят мъчително поради раздялата, и всеки гледа тленността на всеки друг. Но и още, достойни за нашите дела нещастия, се задават. Злините, които вършат против нас нашите врагове, Ти допускаш за наше възпитание; от друга страна,те са и признак за беснуването на нашите врагове против нас, воювайки срещу нас в изстъпление и безчовечно. Онова обаче, което допуснато от Тебе, човечолюбче Господи, свидетелства за изобилието на нашите грехове. Защото спрямо Твоята милост, която е безмерна, нашите грехове са скоропреходни и незначителни. Затова, спаси ни поради милостта Си. Избави ни от това смъртно тление, заради Твоето добросърдечие, което лесно прощава.

Помилуй опечалените бащи, смили Се над майчините утроби, от които безмилостно са били откъснати техните чеда, пожали с благо състрадание тези в незряла възраст. Запази всички ни, тъй че да не ни откъсваш без време. Защото Ти знаеш, че Си ни създал за живот. И макар да желаем живота, тлението ни откъсва. Затова, молим Те, оживи ни и ни възрадвай на земята, и ни дай да прекараме дълго в живот и здраве, да живеем за слава на Твоята власт и да вършим благоугодното на Тебе,в мир и покаяние, тъй че в отреденото според Твоето благоволение и милост време да напуснем тялото и да се присъединим към  Твоите избраници. Към които причисли като щедър и починалите души на Твоите верни раби прощавайки всички техни прегрешения. Удостой ги с просвещението Си и с безкрайната Си утеха, и дай на тях и на нас да се изпълним с благата Ти, и вечно да Те славим и величаем-Теб, едничкия наш безсмъртен Живодател Владика. По молитвите на предоставилата за нас живот на единородния Ти Син Приснодева Богородица, на Твоите безсмъртни ангели, които не приемат тление, и на всички удостоили се с вечния Ти живот Твои светии.

Защото Ти Си единственият вечно Съществуващ преди вековете и вовеки веков, и винаги Живеещ, и на Тебе слава отдаваме, заедно с Единородния Ти Син и Пресветия и Благия и Животворящ Твой Дух, сега и винаги вовеки веков. Амин.

Какво е клюката.....

 Архимандрит Павлос Пападопулус

Източник: Orthodox news agency

Имало едно време една жена, която отишла с покаяние да се изповяда при свещеник. Свещеникът я посрещнал добре, сложил епатрахила си и я подканил да започне с изповедта. Жената се борела. Свещеникът я убедил, че не трябва да се срамува и да си признае грешките, жената започнала да му разказва за думите, критиките и клюките, които е била казвала през целия си живот за хора, които ги познавала и не познавала.

Свещеникът я изслушал търпеливо. Когато всичко свършило, той прочел молитвата. Жената помислила, че всичко е свършило и може да си върви.

Но свещеникът ѝ казал,, Не бързай, когато се прибереш, вземи възглавницата и  се качи на покрива. Вземи един нож и разпори възглавницата на две. Направи това и наблюдавай какво ще се случи. Ела утре и ми го разкажи.

Жената се прибрала вкъщи и направила каквото и казал свещеника.

На следващия ден жената отново отишла при свещеника.

- Направих това което ми каза,отче.

Свещеникът я попитал :,, Какво забеляза, когато разкъса възглавницата?,, Жената без колебание отговорила:,, Щом започнах да късам възглавницата, перата започнаха да излизат, някои от тях бяха отнесени от вятъра и отидоха много далеч,,.

Свещеникът след това ѝ казал:,, Сега искам да се прибереш и да събереш всички пера,,!

Жената казала: Как да събера всички тези пера? Бог знае къде са отишли сега по въздуха. Това, което казваш, отче, е невъзможно да направя.

Свещеникът я погледнал в очите и спокойно и казал:,,Е, какво е клюката,,!!!

Жената била озадачена. Тя осъзнала, че въпреки че съжалява за казаното, думите ѝ все още нараняват хората и предизвикват скандал сред другите.

Съкровищата на християнството: Икона на Иисус Христос и свети Йоан Кръстител , които играят на река Йордан като деца

 Таня Биринджиева

 

Авторът на тази икона е Теодорос Пулакис от първата половина на 17 век от Йонийските острови.

На иконата са изобразени Иисус Христос и свети Йоан Кръстител. Иисус Христос е облечен в бял хитон с кръгъл златен ореол, дясната му ръка е повдигната в знак на удивление, лявата му ръка сочи в отрицание, сякаш прави опит да попречи на свети Йоан Кръстител да погледне в купата, която държи. Свети Йоан Кръстител е облечен в син хитон и над главата му има златен ореол. Между двамата има агне и кръст, елен, на заден план има сгради на селище с църква и различни дървета. Над тях е Бог Отец , изобразен като Старият по дни заобиколен от три херувима.

Иконата е собственост на семейство Матеси, което е записано в книгата на италианското благородство. Корените на семейството може да се проследят до Лазаро Матеси, който е бил на служба във Венеция и управител на Закинтос. До началото на 17 век семейството е било католическо, но след бракът на Джовани Матеси с гъркинята Ясмина Калофону потомството им става православно. Именно Джовани Матеси, който е бил съвременник на Теодорос Пулакис е поръчал изписването на иконата.

Неизвестната светица света Томаиса Лесбоска

Таня Биринджиева

Света Томаиса Лесбоска е родена на остров Лесбос в началото на 10 век в богато и благочестиво семейство, имената на нейните родители са Михаил и Кали. Те били бездетни, но благодарение на молитвите им към Пресвета Богородица тя дошла на света. По настояване на родителите си на 24 годишна възраст тя била омъжена за мъж на име Стефан. Стефан бил много арогантен, биел жестоко всеки ден съпругата си в продължение на дълги години, той наистина бил ,, трънен венец,, за благочестивата и добродетелна Томаиса. Тя била ритана, подигравана, ругана и изгаряна всекидневно. Томаиса отговаряла с молитва, търпение, милосърдие, славословие и благодарение.

В замяна на това , което търпяла, Бог ѝ дал дара на чудотворството. Освен това ѝ била дадена силата да прогонва злите духове от обладаните. Нейното състрадание се разпростряло и върху жените с леко поведение, които тя обръщала и лекувала от болестите им.

Томаиса и Стефан се преместили в Константинопол заедно с нейните родители. След като бащата на Томаиса починал нейната майка постъпва в манастир и по-късно става игуменка. Ежедневните изпитания на Томаиса се увеличавали ежедневно. За нея била утеха да прави добрини, да посещава църковните служби във Влахерна, въпреки че често била възпрепятствана от съпруга си. Тя през нощта се молела за спасението на света.

Света Томаиса починала на 38 години и била погребана в един метох, който се намирал между Селимбрия и Полиандриу на седмия хълм на Константинопол. Четиридесет дни след погребението ѝ светите ѝ мощи били положени в прекрасна мощехранителница в главната църква на манастира. Тялото ѝ било нетленно и на ръцете и тя носела раните нанесени от мъжа ѝ. В по- стари времена се почитала на 1 януари, но съвпаднала с празниците на Христовото Обрязване и на Свети Василий Велики, но след 11 век  нейната памет се пренася на 3 януари. Мощите и били загубени при разграбването на Константинопол от латинците през 1204 година. Паметта на света Томаиса Лесбоска била забравена в продължение на векове до 1961 година когато професор Йоан Фунтулис открива нейното житие. Монах Герасим от Микра Агия Анна съставя служба в нейна чест през 1967 година.

Гробът ѝ и нейните свети мощи са станали извор на чудеса. Обсебен от демон мъж на име Константинос, който се докоснал до гробницата ѝ, бил изцелен. Паралитик на име Евтихиан, който се докоснал до гробницата ѝ, се вдигнал на крака. Една монахиня , която имала страшни болки в главата била излекувана. Съпругът на света Томаиса Лесбоска също бил излекуван, той бил обладан от демони. Той бил окован и бил отведен на гроба ѝ където бил изцелен

 

Наставление на свети Василий Велики към свещениците

Това наставление на свети Василий Велики към свещениците е  съставено през 375 година и всеки свещеник го е получавал веднага след ръкополагането си . Опитай се, свещенико, да бъдеш безупречен работник, правилно управляващ словото на истината. Никога не идвай на църковната служба, ако враждуваш с някого, за да не те напусне Светият Дух в деня на службата. Не съди и не се карай, но докато си в Църквата, моли се и чети, докато дойде времето за извършване на божественото тайнство, а след това се приближи до светия олтар с разкаяние и с чисто сърце, освен това не гледай наоколо, и стой пред Небесния Цар с трепет и страх. За да угодиш на хората, не бързай и не съкращавай молитвите, не обръщай внимание на хората, а насочи погледа си към Царя, който присъства тук, и небесните сили стоящи наоколо. Бъди достоен изпълнител на светите правила. Не служи с тези, на които е забранено да го правят. Погледни пред Кого стоиш, как служиш и кого причастяваш. Не забравяй заповедите Господни и заповедите на светите апостоли (Мат.7:6)( Фил.3,2) Внимавай да не паднеш, страхувайки се от човека, и не предавайте Божия Син в недостойни ръце. В този час не се страхувай от земните благородници и дори от този, който носи тиара. Онези, които са достойни за Божественото Тайнство, го получават тяхната част безплатно, както самите те получиха;а тези, на които това е забранено от божествените правила, не участват, защото са като езичници и ако не се обърнат, горко на тях и на онези, които ги причастяват. Гледай( не е мое, а твое дело) за да не се докосне поради твоя небрежност светите дарове мишка или нещо друго, да не се развалят даровете, да почернеят от ръцете на нечистите и недостойните които го докосват. Ако винаги имаш това и подобни в ума си,ще може да спасиш себе си и своето паство.

Молитва към свети Серафим Саровски

 

О, пречудни отче Серафиме, велики Саровски чудотворче, скоропослушен помощниче на всички пробягващи към тебе! В дните на твоя земен живот никой не си отиде празен и неутешен, но всички се наслаждаваха от зрението на твоето лице и от твоите благосклонни думи. В теб се яви обилен дар на изцеление, дар на прозрение и дар за излекуване на немощните души. Когато Бог те призова от земните трудове към небесно упокоение, твоята любов към нас не се прекрати и е невъзможно да се преброят твоите чудеса, които се умножиха като небесните звезди; ти се явяваш на Божиите люде по всички краища на земята и им даряваш изцеление. Затова и ние те молим: о претихи и кротки Божий угодниче и дръзновен пред Него молитвениче, който не отхвърляш никого от призоваващите те, възнеси към Господа на силите твоята благомощна молитва за нас, та да укрепи отечеството ни, да ни дарува всичко потребно за този живот и всичко полезно за нашето спасение, да ни опази от греховните падения и да ни научи на истинско покаяние, за да влезем безпрепятствено във вечното Небесно Царство, където ти сияеш с незалязваща слава и там с всички светии да възпяваме Живоначалната Троица до края на вековете. Амин.

Издирва се, отец Димитър Ценов

 

Предстои официално откриване на православна книжарница,, Паралигва,, в Пловдив

Таня Биринджиева

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай на 14 октомври в Пловдив ще отвори врати книжарницата за църковна, богословска, философска, историческа и друга хуманитарна литература,, Паралигва,,.

Адресът на книжарницата е ул.,,Хан Аспарух,, 1 в Пловдив, срещу двора на храм,, Света Петка Българска,,. 

 

Личности : Монахиня Касиния Везенкова

 Таня Биринджиева

Монахиня Касиния Везенкова е родена на 27 март 1909 като Галина Владимирова Везенкова. Нейни родители са Владимир Стоянов Везенков и Мария Митрофанова Фаворская- Везенкова. Майката на Галина била  племенницата на митрополит Филарет Московски и дъщеря на йерей Митрофан Фаворски. Семейството ѝ живеело близо до храма Света Троица. Майката на монахиня Касиния следвала два семестъра медицина. Тя искала да стане лекар, но поради отпадането си от университета получила право да работи като акушерка. Майката на монахиня Касиния свирела превъзходно на пиано. Баща ѝ служил като охрана на Кремъл и взел участие в Сръбско българската война,Руско японската война, Балканската война и в  Първата световна война . През 1916 година той бил ранен и изпратен в тила. През 1919 година заедно с Галина се завръща в България. В Русия остава майка ѝ, която през 1925 година успява да се присъедини към семейството си. Владимир Везенков има двама сина от първия си брак с Вера Тилева и една дъщеря Мария, която била архитект.

След като пристигнала в България монахиня Касиния била заболяла от двоен порок на сърцето. Заедно с баща си тя живеела много бедно. Тя била записана в руското училище в София. Тя получила финансова помощ от богат американски гражданин и се записала да учи в Американския колеж в Самоков. Там възпитанието било изцяло в протестантски дух. Но младата Галина изкарвала летните месеци в Рилския манастир и там се случило чудо, свети Йоан Рилски я обърнал към православието.

Тя завършва Американския колеж през 1927 и започва да посещава лекции в продължение на една година във Философския факултет на Софийският университет след това продължава обучението си във Факултета по славянски филологии, където специализира руски език в продължение на четири семестъра. По това време време почива баща и и тя е принудена да напусне университета , за да издържа семейството си. Тя започва да дава частни уроци на деца по английски език . По късно тя започва работа в Природонаучния музей. През 1944 година става личен преводач на генерал Захари Захариев и получава офицерско звание старши лейтенант от ВВС. Поради заболяването си двоен порок на сърцето тя през 1950 година се пенсионира по болест. На следващата 1951 година тя полага своите монашески обети в Руския Покровски манастир, който е основан от свети Серафим Соболев и приема името Касиния. До 1963 година тя живее в Покровския манастир след което се премества в манастира ,, Свети Йоаким и Анна,, в Бистрица. Тя прекарва там последните си 19 години от живота си в усърдно четени на книги и проповед за Апокалипсиса. По време на пребиваването си там тя е написала множество стихотворения.

Тежките години на гонение започват  в началото на Великият пост, през февруари 1981 година. Обвиненията срещу нея са били основани на слухове. Според нейното духовно чедо Анастасия Бойкикева това са доносите на свещеник Драгомир в Комитета по вероизповеданията. Светият Синод на Българската Православна Църква взима решение тя да бъде отстранена от манастира в Бистрица и да бъде изпратена в Струпецкият манастир във Врачанска епархия. Но поради стечение на обстоятелствата тя не отива в този манастир и е настанена в къщата на една жена.

На 8 октомври 1981 година тя умира мъченически при пожар възникнал в къщата , където тя живеела.

Монахиня Касиния е погребана на гробището в село Бистрица, близо до гроба на майка и, която била тайна монахиня близо до гробищния параклис,, Света Троица,,. Интересно е, че около гроба на монахиня Касиния е погребано цялото семейство на свещеник Добромир, който е правил доноси за монахиня Касиния.

За земетресението и погребаната църква

 Таня Биринджиева

Страхът е навсякъде в община Миноа и особено около Аркалохори, Ираклион Крит, след силното земетресение, което изравни цели села.

Жителите на областта се надяват злото да спре скоро, но дълбоко в себе си те вярват, че няма да бъде спряно, освен ако не бъде отстранено голямото светотатство, което е разтърсило местната общност. Упорито се говори за,, наказанието,, на света Параскева Римлянка. Нейната църква е била засипана и погребана под тонове пръст заради изграждане на летище Кастели, Ираклион.

Църквата на света Параскева Римлянка в Русохория била в плановете на новото летище и била,, пречка,,. Строителната компания била решила да я събори, но срещнало отпор от жителите и свещениците, които се надигнали. Свещеникът на селото, отец Петрос, и селяните не позволили на булдозерите да изравнят малката църква, в която се чествал всяка година празника на света Параскева Римлянка. Строителната компания предложила да се построи нова църква в  рамките на летището, но отец Петрос и селяните не приемат. Дори работника на машината, които е трябвало да разруши църквата отказал да го направи. Последната литургия в църквата е била на 4 юли миналата година.

Снимката на заровената църква, шокират, не само дълбоко вярващите християни, но и всеки, който има уважение на църквата.

Оттогава насам започват да се случват поредица от земетресения, които разтърсват от време на време Алкалохори, много от селяните свързват с,, желанието,, на светицата да се върне в дома си. Други настояват, че това е просто съвпадение.

Според слуховете, които се разпространяват в района, твърдят, нощния пазач на строителната площадка е видял една нощ женска  фигура да се движи в района на летището, когато се приближил до нея тя изчезнала. Друг път хора са видели облечена в черно старица , която се разхождала по улицата около летището. Други  пък са я сънували.

Погребаната църква е издигната върху руините на оригиналната сграда на света Параскева Римлянка, която не е известно кога е построена. Жителите, които пазели паметта жива, решили да възстановят църквата, посветена на света Параскева Римлянка. Строежът на църквата е започнал през 1956 година от свещеника Антониос Василакис. След продължително спиране на строителството е възобновено и е завършено през юни 1981 когато е осветена от архиепископ Тимотей