Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

Таня Биринджиева

На 31 август ние празнуваме Полагане на честния пояс на Дева Мария. Той е единствената свята реликва, която е свързана със земния живот на Пресвета Богородица и се съхранява и до днешни дни в светата обител Ватопед, в Градината на Дева Мария.

Поясът е изработен от камилска вълна от благословените ръце на Богородица.

Сведенията за земното пребиваване на Богородица са много оскъдни и идват от Новия завет и от преданието, останало ни от времената на апостолите.

Богородица е останала в Йерусалим до своето Успение под закрилата на любимият ученик на Иисус Христос, евангелист Йоан.

Последните и мигове от нейния земен живот са прекрасни и вълнуващи. Близо до нея били апостолите, които били донесени от всички краища на земята в Йерусалим по чуден начин на облаци.

Сам Господ Иисус Христос се явил, придружен от множество ангели. Богородица се помолила на своя Син, утешила апостолите и обещала, че винаги ще бъде близо до Църквата, за да ходатайства пред своя Син и предала непорочната си душа на Господ.

Апостолите положили Светото тяло на Богородица в ,, нов гроб,, в Гетсимания. На това място след време света императрица Елена построила храма ,, Успение Богородично,,.  Три дни след успението Господ слязъл придружен от архангелите Михаил и Гавриил и множество ангели.

Архангел Михаил, по заповед на Господ, взел Светото тяло на Богородица и я възнесъл на небето. Станало Преображение Богородично. Светото и тяло се съединило с душата.

Апостол Тома единствен от апостолите видял чудното Преображение Богородично . Той не успял да присъства на погребението и, тъй като той бил в Индия. Там по време на литургията, която той отслужвал, по чуден начин се озовал в Гетсимания и видял всичко, което се случило.

Той помолил Дева Мария да му даде своя пояс като благословия. И тя, като се възнесла на небесата, оставила тази реликва.

След всичко това апостол Тома разказал на останалите апостоли за тези чудесни събития  като им показал светия пояс на Дева Мария.

Апостолите възхвалили Бог и помолили апостол Тома да ги благослови, тъй като той бил единствено удостоен да бъде свидетел на славното Преображение Богородично.

Пазителки на Светия пояс станали двете благочестиви жени от Йерусалим, които се грижели за Богородица. Те взели с благоволение свещената реликва и така тя се предавала от поколение на поколение.

Полагането и пренасянето на Светия пояс било извършено от император Аркадий(395-408) . Полагането на пояса на Пресвета Богородица било съпроводено от блестяща церемония. Император Аркадий поставил Светия пояс на Богородица в мощехранителница. Полагането било извършено на 31 август, последния ден на църковната година. 

Дъщерята на император Аркадий, императрица Пулхерия, издигнала прекрасен храм посветен на Пресвета Богородица.

В този храм императрицата положила Светия пояс на Дева Мария . Всъщност самата Пулхерия украсила със златен конец Светия пояс. Златната нишка се вижда ясно и днес .

Император Юстин Втори и съпругата му София обновяват храма на Богородица. Тълпи от вярващи са се стичали да се поклонят с благоговение, молейки Дева Мария да ходатайства пред Господ. Много чудеса извършил Светия Пояс. Нещастни и изстрадали хора намерили спасение.

След това Светият пояс бил разделен и неговите части били пренесени в различни църкви в Константинопол. След като бил превзет от кръстоносците през 1204 година, някои от парчетата били взети от тях и били изпратени на Запад.

Една част била спасена и останала в Константинопол дори след освобождението на града от император Михаил Осми Палеолог. Те се съхранявали в църквата на Пресвета Богородица Влахернска. Последното споменаване на светата реликва е от анонимен руски поклонник в Константинопол в периода 1424-1453 година.

След падането на Константинопол от османците през 1453 година няма сведения какво се е случило с останалите части на Светия пояс. Така единствената запазена част е тази, която се съхранява във Ватопедската света обител.

Император Константин направил златен кръст, за да го пази във военните походи. В средата на кръста имало парче от Кръста Господен заедно с мощи на светии и частицата от светия пояс. Всички византийски императори са носили този кръст на походи. Същото направил и император Исак Ангел (1185-1195 ) в похода срещу българския владетел Асен. Той обаче бил победен и в паниката един от свещениците го хвърлил в реката, за да не го осквернят враговете. След няколко дни обаче българите го намерили и така той преминал в ръцете на Асен.

Българските владетели, подражавайки на византийските императори, носели кръста със себе си в своите походи. Така в битката срещу сърбите обаче българската войска била разбита от сръбския владетел княз Лазар(1371- 1389) .  По-късно княз Лазар дарил кръста на Ватопедската света обител заедно с частицата на светия пояс.

Също се пази предание, според което поясът на Дева Мария е бил предаден на светата обител Ватопед от император Йоан Шести Кантакузин, които впоследствие абдикирал, станал монах с името Йоасаф и се замонашил във Ватопед.

Много са чудесата , извършени от Светия Пояс. Той помага на неплодните жени да имат дете. Ако те се молят усърдно за помощта на Дева Мария, им се дава парче панделка, която се освещава в мощехранителницата на Светия пояс, те забременяват.

Иконата на Пресвета Богородица Пресъществуваща

 Таня Биринджиева

Иконата на Пресвета Богородица Пресъществуваща е сравнително нова. Тя е изписана след появата на Пресвета Богородица на едно момиче в Йерусалим през 1995 година, което било мюсюлманка и впоследствие приема православната вяра водено от Пресвета Богородица.

Волята на Пресвета Богородица Пресъществуваща била следната: ,, Искам да ми бъде направено изображение, където лицето ми ще бъде тъжно, дрехите ми ще бъдат черни и трите ми пръста на дясната ръка ще бъдат съединени, името ми ще бъде ,, Пресъществуваща,,.

Чудото с иконата на Пресъществуващата Пресвета Богородица станало в деня на Успение Богородично през 2002 година.  Иконата започнала да плаче. Тъжното лице на Пресвета Богородица, черните дрехи и сълзите и показват отстъпничеството на човечеството и предричат предстоящата скръб и присъствието на Антихриста.

Трите съединени пръста на дясната ръка символизират Светата Троица.

Наименованието ,, Пресъществуваща,, показва съществуването на Божията майка и че тя спасява нашите души. И ако еретиците и антихристите я хулят и твърдят , че я няма ние винаги ще изповядваме,, Ти съществуваш, Богородице, и грешниците Те имат за застъпница пред Господ,,

На остров Наксос е намерена рядка фреска с образа на Пресвета Богородица

 Таня Биринджиева

На остров Наксос при ремонтни работи във византийска църква е открита рядко срещано изображение на Пресвета Богородица. Фреската е била покрита с слоеве вар , които са я покривали. Образът на Пресвета Богородица е датиран от периода на иконоборството(726 година- 842 година).

Пресвета Богородица Прусоитиса- иконата пред която 1200 години кандилото не угасва

Таня Биринджиева

Историята ни връща хиляди години назад във времето, когато ереста срещу светите икони, иконоборството, бушува из целия християнски свят. Византийският император Теофил заповядал всички свети икони да бъдат премахнати от църквите и изгорени. Православният народ пазел и криел светите икони. Хората са се излагали на риск от изгнание и дори смърт заради иконите.

През 829 година иконата на Пресвета Богородица, която според преданието е била изписана от ръката на свети евангелист Лука, се съхранявала в красива църква в град Проуса. Днес тази църква още съществува в града на име Бурса. Иконата била източник на много чудеса.

Веднага щом указът на император Теофил станал факт, един благочестив човек, син на офицер от императорския двор, решил да не се подчини на заповедта на императора. Той взел иконата и избягал в континентална Гърция, тъй като иконоборческите гонения били по-слаби. Младежът по пътя за Галиполи изгубил иконата. Скръбта му била голяма. ,, Уви , на мен нещастника", изплакал той. ,, Богородица ме напусна заради греховете ми". Той не се върнал назад, защото не искал да живее сред враговете на иконите. Той продължил пътуването си и се установил в град Нова Патра, близо до северозападния край на Пелопонес. Изминало дълго време и той чул новини за чудеса станали в района Айтола.  По това време този район бил напълно непознат и недостъпен. Теренът бил много пресечен, със стръмни планини и дълбоки пропасти. Нямало дори малко селце, освен няколко заслона за овчари. Районът бил неподходящ за живеене. Дори животни оцелявали трудно. Само християни бягащи от иконоборците се криели понякога.

 

Според новините детето на един овчар докато пазело стадото на баща си видяло през нощта светлина и тържествено и сладко пеене. Пеенето идвало от една пещера, която била зад гърба му. Уплашено, то видяло стълб от светлина, излизащ от пещерата и стигащ до небето. Първоначално то си помислило, че това е дъга. Но времето било сухо и нямало как да има дъга. Много изплашено то разказало на баща си на какво било свидетел. Баща му си помислил , че това е плод на въображението на детето. Казал му да не се страхува от неща, които не са реални и да не се плаши от собствената си сянка. Детето настояло, че това е самата истина.

Затова на следващата нощ детето завело баща си християнин на същото място, където видяло стълба от светлина , за да провери и потвърди видението си.  Човекът видял , че детето казвало истината, но не посмял да влезе в пещерата да види какво има. На другия ден взел със себе си още хора и се върнал в пещерата. Всички станали свидетели на видението. След това претърсили околността и намерили иконата на Пресвета Богородица в пещерата, светла и сияеща. След като се поклонили на иконата, подредили място, за да съхраняват иконата. Хората всеки ден носели свещи и тамян.  Това било първото чудо на Пресвета Богородица, именно намирането на чудотворната икона.

Скоро младежът , който изгубил иконата и сега живеел в Нова Патра, чул, че иконата на Пресвета Богородица била открита чрез видение на стълб светлина. Без да губи време, той взел слугите си и след два дни пристигнал в пещерата при иконата. Когато видял иконата , той разбрал, че това е тази икона, която загубил. След като се поклонил и целунал иконата, той раздал подаръци на овчарите и се запътил към Неа Патра със светата икона. Радостта на овчарите се превърнала в скръб от това лишение и те замолили младежа да им остави иконата. Той обяснил, че иконата е негова и той ги е дарил богато. Казал им също, че местността не е подходяща за построяване на църква . Това им казал, взел иконата и си тръгнал. Когато той и приятелите му се уморили от пътя решили да починат. Скоро заспали и когато се събудили, не могли да намерят иконата. Те си помислили , че овчарите са я откраднали, докато спят, те се върнали.  Пристигнали до тясното място близо да реката и младежът чул глас:

,, О, младежо, бъди спасен, иди си с мир и не се мъчи повече. Приятно ми е да остана тук в тази сурова земя с пастирите и селяните и да не бъда в градовете с хората, които проповядват ереси: и ако искаш да останеш с мен, ела там, където ме намери. Това ще е добре."

Само младежът чул гласа. Покорен от божественото призвание, освободил слугите си , изоставил всичките си притежания и с един от слугите си, който решил да остане при него, се върнал в пещерата, където се намирала иконата. Той смятал, че това е волята на Пресвета Богородица. Младият мъж построил в пещерата параклис за иконата. Той и слугата му били постригани за монаси от свещеник монах от близкия скит посветен на свети великомъченик Димитър. Младежът получил името Деметрий , а слугата му името Тимотей. След това построили килия срещу параклиса на тихо място, далеч от шумните поклонници . Там когато дошло времето мирно починал. Слугата му Тимотей погребал тялото , а блажената му душа отлетяла в небето. Това е началото на манастира на Пресвета Богородица в Проуса. Манастирът съществува от хиляда години и стои до наши дни. Той е устоял на опустошенията от природни и причинени от човека бедствия. В пещерата се намира главната църква, посветена на Успение Богородично. Древната и потъмняла от тамян икона остава във вътрешната пещера, заобиколена от безброй драгоценни дарове. Тези дарения са истинското свидетелство за безбройните чудеса от миналото и настоящето. В близост до манастира е построено село Проусос . Иконата очаква тълпите от поклонници , които се стичат там от 15 август до 23 август, когато е празникът . В стари времена тишината на планината е била нарушавана от гласовете на групи хора, отиващи на празника. Те е трябвало да вървят по кози пътеки, сред вековни кестени, ели и чинари. Пътуването продължавало по 15 часа и хората носели кошници с храна и вързопи с одеяла, балансирани върху главите им. Язденето на кон било запазено за стари и немощни. Някои от тях можело да се видят да ходят боси или да пълзят на колене, изпълнявайки обет заради чудотворно изцеление. Хората отивали там, запалвали свещите на вярата и оставали да нощуват в манастирската къща за гости или на открито. На сутринта хората посещавали много ранна църковна служба и след това си тръгвали с надеждата да се върнат на следващата година.

Днес манастирът е достъпен с кола. Колата търпеливо крачи по черния път, издълбан в стръмния планински склон. Пътят от юг стига до местност, наречена Ставрос, откъдето се вижда манастирът, кацнал върху ниша на пропаст в северозападния ъгъл на тясната долина, заобиколена от планински върхове . търпението на поклонника е възнаградено с голямо благословение, почитането на иконата на Пресвета Богородица от Проуса.

Реплика на чудотворната икона на Пресвета Богородица от Проуса има и в Америка в едноименния манастир на Успение на Пресвета Богородица. Тя също е известна със своите чудеса.

Снимка на деня: Връх Атон и църквата ,, Преображение Господне" на Света Гора

Таня Биринджиева

  

Сакралният център на Атон-върхът на Света Гора с храма,,Преображение Господне" . Връх Атон е висок 2, 033 метра. 

Свети мъченици Севериан и Мемнон и свети 38 мъченици Пловдивски

 Таня Биринджиева

 Тези свети мъченици са изповядали вярата си в името на Спасителя по времето на Голямото гонение( 303 - 305 година)

Свети мъченик Севериан произлиза от семейство на благочестиви християни . Баща му Петроний е бил родом от Тракия, а майка му Мигдония била родом от град Сиде в Памфилия. Те били въведени в християнската вяра от епископ Ксенофонт, който бил възпитан в традиция , датираща от свети апостол Йоан Богослов. За да избегнат гоненията , Мигдония и Петроний напуснали Памфилия и се заселели в тракийския град Филипополис, родината на Петроний. Малко след като пристигнали проконсулът Апелиан издал заповед да бъдат екзекутирани тридесет и осем християни(екзекуцията е извършена на 14 май), така че Петроний и Мигдония отново решили да избягат.

Техният син Севериан, който бил надарен от Бог с физическа сила и несравнима смелост, обаче решил да остане, за да изповяда своята вяра в Бог и да бъде удостоен с венеца на мъченичеството. През нощта му се явил сам Христос пред него във видение и му заповядал на сутринта да отиде при източната порта на града, където той ще понесе своето мъченичество. Сутринта пристигайки там, Севериан срещнал един центурион по име Мемнон. Като отвел воина настрана, той му обяснил великата тайна на нашето спасение и го убедил да се откаже от безплодното поклонение на идолите, за да може в Христос да се роди отново за вечен живот.

 

До Апелиан стигнало, че Севериан е проповедник на вярата и Апелиан го призовал на съд. Тъй като той показал непоколебима решителност, магистратът го предал на Мемнон, без да знае , че той е приел християнството. Севериан и Мемнон оставени сами, започнали да се насърчават взаимно да издържат всякакви мъчения в името на Христос.

На следващата сутрин, явявайки се пред съда, и двамата изповядали вярата си. Апелиан заповядал Мемнон да бъде бит без милост с камшик , а челюстите на Севериан били счупени. След това те били поставени в тежки вериги и принудени да следват владетеля до Адрианопол и след това до Визиум.  Там те пак били разпитани и те заявили, че нищо не може да разклати тяхната вяра в Христос. Тогава тиранинът заповядал да опънат Мемнон между две колони и войниците използвали куки, за да изрежат три ремъка от кожата му, от главата до краката. Светецът бил радостен , че е успял да издържи такова трудно изпитание, и възкликнал:,, Знайте, че като жертвах тези три парчета кожа, получих Светата Троица". На трети юли палачите отрязали ръцете и краката му и гохвърлили в гореща пещ. В мига, когато той предал духа си, се чул небесен глас, който благословил мъченика да се присъедини към сомна на светиите.

Севериан също бил предаден на мъчения: плътта му била разкъсана с железни куки. И точно както по времето на мъченията на Мемнон, глас от небето насърчил мъченика. Палачите , като го чули, останали като зашеметени. Въпреки това те сложили нагорещени пръстени на краката на светеца, а след това четирима войници го хванали и, като го разпънали на кръст, започнали да режат части от тялото му. Плътта на мъченика обаче не се поддала на техните усилия. Неспособни да продължават с мъченията, воините спряли, осъзнавайки, че Севериан е защитен от Божествена сила. След това му сложили колан от нажежен метал. На 23 август свети мъченик Севериан е обеглавен на високото място западно от град Визия.

Тридесет и осем други свети мъченици, които изповядваха вярата на Христос чрез проливане на кръвта им, някои във Визия, а други във Филипопол. Техните имена са: Орион, Анатилин, Молий, Евдемон, Силван, Савин, Евстатий,  Стратон и Восва, родом от Византия. Тимотей, Палмат, Мест, Никон, Дифил, Дометий, Максим, Неофит, Виктор, Рин, Сатурнин, Епафродит, Керка, Гай, Зотик,Кронион, Анф,Ор, Зоил, Тиран, Агат, Панстен, Ахил, Пантир, Хризант, Атенодор, Панталеон, Теосевий и Генефлий, родом от Филипопол. След като им били отрязани ръцете и краката, те били хвърлени живи в огъня също като Мемнон.

Чудото на планината Тавор

 Таня Биринджиева

 Планината Тавор( на иврит:Har Tavor) е хълм , който се издига на 500 метра над долината Израел в района на Галилея. Поради важното си разположение по пътя север-юг, тя е била важна крепост в старите времена. Според Писанието на тази планина е мястото на Преображението на Господ Иисус Христос. 

Всяка година на 19 август, когато се отбелязва празникът на Преображение Господне, според Юлианския календар, който следва Йерусалимската патриаршия може да се наблюдава за кратко време т.нар Светият облак , който се спуска над планината. Това е явление което няма своето научно обяснение. Свидетели стават на това чудо хиляди хора и то може да се наблюдава с просто око.

Появата на чудото започва след Всенощното бдение, когато събралите се вярващи излизат след края на Божествената литургия и пеят песнопения.

 Чудото започва винаги по едно и също време независимо колко е ясно небето. Около 4:00 часа с приключването на Божествената литургия то вече може да бъде видяно. Това явление е подобно на Божествения огън, който слиза всяка година по едно и също време на Божи гроб на Велика събота. Светият облак слиза само върху православния манастир в планината Тавор. Когато Светият облак се спусне, той озарява района с наситен ароматен червеникаво-бял( според свидетелството на някои) оранжев цвят в разгара на нощта. Ароматът се разпространява като аромата на тамяна, въпреки че има разлика от тамяна.

 

Вярващите хора възприемат това събитие и възхваляват Господ за благословията и освещаването, който Светият облак носи. Вярващите продължават своите химни към Всевишния, и облака изчезва. Хората се разотиват с сърца изпълнени с голяма радост, че са станали свидетели на това ежегодно случващо се чудо, което затвърждава тяхната вяра.

Науката не може да обясни тази мистерия, която се спуска всяка година над планината Тавор, където според Светото Писание се е случило Преображението Господне.

Чудото на Неръкотворния образ на Господ Иисус Христос

Таня Биринджиева

 

По времето на царуването на император Тиберий  Втори в Константинопол живеела една патрицианка по име Мария. Тя страдала от неизлечима болест. Тя помолила свещениците , които пазели Неръкотворният образ на Иисус Христос, да го донесат в дома и и да го оставят там четиридесет дни, за да може Мария да се излекува . Свещениците донесли светинята в къщата на Мария и тя му се поклонила. След това покрила с парче плат светинята, поставила я в калъф и я занесла в семейния параклис. Тя запалила кандило пред кутията, което горя през цялото време докато беше в дома и.

След като изминали четиридесет дни болката на Мария, вместо да изчезне, станала по-силна, дори непоносима. Тогава тя помолила една от своите прислужници да донесе кутията със светинята, за да може да и се поклони и да намери облекчение от страданието си. Но когато прислужницата влязла в параклиса, тя видяла огнени езици да се издигат от кутията до тавана на параклиса и да слизат надолу, без да обгарат предметите или съдовете намиращи се там. Слугинята паднала на земята от страх и удивление. Междувременно другите прислужници влезли в параклиса и като я видели да лежи на пода, съобщили на стопанката на къщата. Мария с голяма мъка станала от леглото си и като влязла в параклиса видяла пламъците. Тя веднага изпратила да повикат свещениците от храма. Заедно с тях дошли много хора. Свещениците отслужили молебен, събралите се хора с висок глас викали,,Господи помилуй! Господи помилуй!

В края на молебена пламъкът постепенно угаснал. Свещениците отворили кутията , за да се уверят, че Неръкотворният образ не е повреден. Той бил в цялост , но негово копие било се отпечатало върху покриващия го плат, който Мария била поставила. И когато тялото на Мария било покрито с този образ, болката и веднага отшумяла, тя се излекувала и станала напълно здрава.

  

Преди смъртта си Мария предала светото копие на Мандалиона на Мелитинския архиепископ Домитиан( Армения) , който бил на посещение в Константинопол заедно с мелитските владетели. По молба на Мария това свято копие на чудотворния образ било поставено в метоха посветен на Възнесение Господне в Мелитена.

Когато при император Ираклий персите започнали да плячкосват имперските територии, монасите от Мелитина избягали в Константинопол, като взели със себе си копие на Светия Неръкотворен образ.

Успение на Пресвета Богородица

Таня Биринджиева 

Празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от Църквата от дълбока древност.  За него споменават блажени Йероним, блажени Августин и Григорий , епископ от Тур. През 4 век Успение на Пресвета Богородица се празнува навсякъде в Константинопол. По искане на византийския император Маврикий , който на 15 август 595 година побеждава персите , Успение Богородично става общоцърковен празник.

Първоначално празникът се празнувал по различно време: на някои места - през месец януари, на други- през август. Така на Запад, Римската църква ( през 7 век) , на 18 януари се чествала ,, смъртта на Дева Мария", а на 14 август -,, възнесението и на небето". Това разделение е важно с това , че показва как древната Западна Римска църква , в съгласие с Източната църква, е гледала на смъртта на Божията Майка: без да отрича телесната смърт на Божията майка, към която сегашната Римска църква е склонна, Древната римска църква е вярвала , че тази смърт е последвана от възкресението на Божията Майка.

Общото честване на Успение Богородично на 15 август в повечето източни и западни църкви е установено по-късно.

Основната цел на празника е прославата на Богородица и нейното Успение. Към тази цел от 4-5 век е добавено още една цел: изобличаването на грешките на еретиците , които са посегнали на достойнството на Божията Майка, по-специално на колиндрианците( те са еретици от 4 век), които посягат отричат човешката природа на Прресветата Дева и съответно, отричат и Нейната телесна смърт.

През 5 век Константинополският патриарх Анатолий пише стихирите за празника Успение Богородично, а през 8 век са написани два канона от Козма Маюмски и Йоан Дамаскин.

Според най-древното и общоприето предание на Църквата това важно за всеки човек събитие е станало по следния начин. След Възнесението на Господ Иисус Христос на небето Пресветата Дева, оставайки по волята на Сина Си под грижата на светия апостол Йоан Богослов, постоянно пребивавала в молитва и пост и в най- живото желание да съзерцава Нейния Син, седнал от дясната страна на Бог Отец. Съдбата на Пресвета Богородица, Нейното участие в делото на Божието благодатно видение за спасението на света, направи целия Неин живот чуден и поучителен. ,, Чудно е Твоето раждане, възкликва Църквата, Чуден е начинът на възпитание, чудесно, чудно и необяснимо за смъртните е всичко за Тебе, Невясто Божия"

,, Чудни са Твоите тайнства, Богородице! Ти , Владичице, се яви като Престол на Всевишния и днес премина от земята на Небето. Богоподна е Твоята слава, сияеща с чудеса, подобаващи на Бога"

Преди Своето Успение Пресвета Дева Мария живяла в Йерусалим. Тук , три дни преди нейната смърт , и се явил архангел Гавриил и тъй както и беше предсказано въплъщението на Божия Син от нея, когато наближило заминаването и от земната долина, Господ и разкрил тайната на Нейното светло Успение . ,,Отново Гавриил беше изпратен от Бога да извести идването на Пречистата Дева". Нейната кончина е белязана от чудеса, които Църквата възпява в своите песнопения. В деня на Нейната смърт апостолите, по Божия заповед, бяха грабнати на облаците и пренесени в Йерусалим. Апостолите трябвало да видят, че Успението на Божията Майка не е необикновена смърт , тайнствено упокоение, като Нейното раждане и многото обстоятелства в живота и са били чудни.

,, Беше необходимо очевидците на Словото и слугите да видят Успението по плът на Неговата Майка, тъй като това беше последното тайнство над Нея, за да не видят само възнесението на Спасителя от земята , но също така да станат свидетели на покоя на Онази, която Го е родила. Затова , събрани отвсякъде с Божествена сила, те пристигнаха в Сион и придружиха Висшия херувим, отиващ на небето".

На Успение Богородично Яков, брат Господен по плът, апостол Йоан Богослов, апостол Петър-,, почетната глава, началникът на богословите и другите апостоли, с изключение на апостол Тома, присъстваха.

Самият Господ с ангелите и светиите се яви в необикновена светлина при срещата с душата на Майка Си. Пресвета Богородица, като видя Господ, Го прослави, защото Той изпълни обещанието си да се яви на Нейното Успение и с радостна усмивка на лицето си предаде блажената Си душа в ръцете на Господа.

,, Тръгвайки сякаш с вдигнати ръце, с които Тя носеше Бога в плът, Пречистата с дръзновението на Майката каза това на Родения:,, Запази във всичко ония, които си Ми дал", онези,, които ще призовават Моето име и Тебе, родения от Мене, Мой Син и Мой Бог, и ще се изпълнят всичките им молби за добро". 

 Като прие святата душа на Пресвета Богородица, Господ Я предаде на архангел Михаил и Силите на безплътните Ангели,, Я облякоха", казва древният синаксар, ,, като че ли черупката, чиято слава не може да се издигне, и честната и душа се видя като бяла светлина".   ,, Небесните Божествени селения достойно Те приеха( Богородице), като оживено небе, и Ти, ярко украсена като Всенепорочна Невеста, се яви на Царя и Бога"

 На третия ден , когато апостол Тома, който не присъствал на смъртта и погребението на Пресвета Богородица, отиде в Гетсимания и отворили ковчега заради него, Пречистото тяло на Божията Майка не било вече там.

,, Защо разтваряте радостта със сълзи, проповедници Божии? Близнакът(апостол Тома) дойде, увещан отгоре, видял пояса на Богородица и разбрал, че Богородица е възкръснала от гроба"

Апостолите били много изненадани и огорчени, когато не намерили Светото тяло на Богородица- само плащеницата лежала в гроба като доказателство за нейното упокоение.

Църквата винаги е вярвала, че Божията Майка е възкресена от Своя Син и е взета на небето с тялото си.

След Успението Богородично апостолите по време на трапеза разказват за чудотворното изчезване на тялото на Божията Майка от гроба . Внезапно те видели на небето Пресветата Дева,, жива, стояща с много ангели и сияеща с неописуема слава" която им казала ,, Радвайте се" и те неволно вместо: ,, Господи Иисусе Христе, спаси ни", те възкликнали:,, Пресвета Богородице , помогни ни".

За достойното празнуване на Успение Богородично християните се подготвят с двуседмичен пост, който се нарича Богородичен пост и продължава от 1 август до 14 август. Този пост е вторият по строгост пост след Великия пост. По време на Успенския пост е забранено да се яде варена храна с растително масло само в събота и неделя, а без него във вторник и четвъртък. Постът е установен по подражание на Богородица, която прекарва живота си и особено преди Своето Успение в пост и молитва. Постът преди Успение през август е известен от 5 век. През 12 век на събора в Константинопол през 1166 година е взето решение да се пости две седмици преди празника Успение Богородично и само на празника Преображение Господне е разрешено да се яде риба.

Ако празникът Успение Богородично се пада в сряда или петък , е разрешено да се яде риба. Ако е понеделник и други дни, на миряните е разрешено да ядат месо , сирене, яйца, а на монасите -риба.

На места като особено честване на празника, се извършва отделно погребение за Богородица. Особено тържествено се празнува в Йерусалим, в Гетсимания( на мястото където е гроба на Пресвета Богородица). Тази служба за погребението на Божията Майка в едно от гръцките издания се нарича,, Свещено почитане на упокоението на нашата Пресвета Владичица и Приснодева Мария". В ръкописи гръцки и славянски службата е открита не по-рано от 15 век. Богослужението се извършва по подобие на утренята на Велика събота и основната и част е умело подражание на Похвалата на Велика събота.

Истината за носенето на червен конец

 Таня Биринджиева

Червеният конец - това е атрибут на окултното учение,, кабала,,  , което няма нищо общо с православната вяра . Православният християнин не трябва да носи червен конец. Не бива да се подражава на звездите от шоу бизнеса и на политиците, те всички са суеверни.

В Православието не се допускат амулети. Бог ни защитава, а не материалните предмети. Кръстът- това е образът на нашето спасение. Всякакви форми на магии и магьосничество е забранено от Библията.

В Старият Завет маговете и магьосниците са били убивани с камъни, а каноните на Църквата такива хора и техните съучастници лишават от Светото Причастие за 6 години.*

Не е ли достатъчно за нашата духовна защита Светото Кръщение ? Не е ли достатъчно , че Господ Иисус Христос умря и бе разпнат за нас, и нужни ли са допълнителни гаранции? 

Непременно ли конеца, по правилата на търговците на амулети, трябва да са от Йерусалим, да бъдат осветени на всички свети места. Вероятно конеца трябва да е облят с вода от река Йордан и попит  със свети елей от всички кандила на Светия Град.

Защо този конец струва толкова скъпо? Ами как  иначе ще повярват в неговата сила? Не бива магия на ниска стойност! Иначе плацебото няма да сработи. Ако вместо човек да е вярващ той е суеверен, той започва да живее във вълшебната земя, да се облива в омагьосана вода и да носи червен конец.

*61 ПРАВИЛО НА ПЕТО-ШЕСТИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР(КОНСТАНТИНОПОЛСКИ, ТРУЛСКИ)

Ония, който се обръща към магьосници или към така наречените стоначалници, за да узнаят от тях не ще ли им се открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на отците, нека подлежат на правилото за шестгодишното покаяние. На същото наказание трябва да се подхвърлят и ония , които водят мечки или други животни за забава и съблазън и които предсказват щастие, съдба , родословие и много други подобни неща също така и тъй наричаните облакогонци, обойници, поставчици на амулети и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват от църквата, както и светите правила заповядват, защото:,, какво общо има между светлината и тъмнината" казва апостолът? Или :,, какво съгласие да има между Христа и Велиара? " Или :,, Каква прилика между Божия храм и идолите"!(2Кор.6:14,15,16)

Десет способа да обичаме

 Блогът на Таня Биринджиева

1. Слушайте без да прекъсвате - Който дава отговор , преди да е изслушал , глупав е , и е срам за него Притчи 18:14
2. Говори без да обвиняваш- И тъй , възлюбени братя , нека всеки човек бъде бърз на слушане , бавен на  говорене , бавен на гняв - Иаков 1:19
3. Давайте без съжаление - той всеки ден силно гладува, праведникът дава и не му е свидно- Притчи 21:26
4. Обещавай без да забравяш - Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено  е като дърво за живот. - Притчи 13:12
5. Отговори без спор - По-добре сух залък и с него мир, нежели къща , пълна със заклан добитък , но в нея раздор - Притчи 17 : 1- По добре ястие от зеленчук , и с любов, нежели угоен вол , и с него омраза. Притчи 15:17
6.  Приеми без претенции - а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава - Христос Ефесяни 4:15
7. Не се оплаквай - Всичко вършете без ропот и съмнение - Фил. 2 : 14 
8.  Вярвайте без съмнение - всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява - 1 Кор.13:7
9. Прости без упрек - като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие.
10. Непрестанно се молете - Затова и ние от деня, когато чухме това, не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране. - Кол 1:9 . -с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и  старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии. Ефесяни 6:18 

Преображение Господне

 Таня Биринджиева

Един от най-важните празници сред дванадесетте е Преображение Господне , който се празнува ежегодно на 6 август. Празникът Преображение Господне  има един ден предпразнество и седем дни следпразненство, като винаги се пада през Богородичния пост .

Това е вторият празник през август, който е посветен на Господ Иисус Христос. Първият, празник на Всемилостивия Господ и Пресвета Богородица, се празнува на първия ден от август. Третият празник , в памет на пренасянето от Едеса в Константинопол на Неръкотворния образ на Господ Иисус Христос, се чества на следващия ден след Успение Богородично. 

Според традиция датираща от Стария завет, на тези дни хората благодарят на Господ за даровете от новата реколта и носят плодове в храма за освещаване.

На гръцки ,, преображение,, звучи като ,, метаморфоза,,, което означава ,, да бъдеш преобразен,, . Светите евангелисти Матей, Марко и Лука разказват за това най-важно събитие от земния път на Иисус Христос. Господ е искал да подготви учениците Си за Кръстните страдания, които Му предстояха , та, както се пее в кондака на празника, когато Го видят разпнат, да разберат, че това Страдание е доброволно и тогава могат да проповядват на целия свят, че Христос е ,, наистина сиянието на Отца,,.

Малко преди това събитие Господ пита учениците Си: Кой съм според хората? Те отговарят , че някои Го смятат за Йоан Кръстител, други за Илия, а други - за един от пророците .

Господ ги пита: според вас кой съм Аз? Петър Му  отговори: Ти си Христос( Марк 8:27-29) 

Тогава Господ , възнамерявайки да утвърди своите ученици в истината, изповядана от Петър, че Той наистина е Божият Помазаник, казва,, Има някои от стоящите тук които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, идващо със сила ,, Марк 9: 1.

И шест дни след изричането на тези думи Господ Иисус Христос, като взе със себе си апостолите Петър, Яков и Йоан, се изкачи на планината да се помоли и ,, както се молеше, видът на лицето Му се промени и дрехите Му станаха бели и сияещи,, Лука 9:29 . В същото време пророците Мойсей и Илия се явиха на Господ Иисус Христос, сияещи с Божествена светлина ,  ,, говореха за Неговия изход , който трябваше да извърши в Йерусалим ,, Лука 9:31. Така апостолите научиха от опит, Иисус Христос не е нито Илия, нито някой от древните пророци, а че Той е Господ и Бог на пророците.

Апостол Петър каза на Господ,, Господи! За нас е добре да сме тук, Ако искаш , ще направим тук три скинии: една за теб, една за Мойсей и една за Илия,, ( Матей 17:4) . Писанието говори за шатри и колиби като за скинии. Думите на апостол Петър показват, че той той изпитва такава благодат, че вече не желае да се връща към земните неща. Тогава облак засенчва планината,  ,, и от облака се чу глас, който казваше:Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте"( Марк 9:7)  ,, На Преображение Господне глас от небето не казва нищо повече от ,, Него слушайте" (Матей 17:5) , пише свети Теофан Затворник. 

Защо така? Защото тук пред очите ни се представя плодът на покорството. Небесният Отец казва така: искаш ли да постигнеш това? Слушайте какво ще ви вдъхнови и заповяда. И ако следвате Неговия път, тогава несъмнено ще влезете в царството на светлината, която ще ви прегърне не отвън, а ще дойде отвътре и винаги ще ви държи в такова състояние, че всичките ви кости ще кажат: добре е за да сме такива"

Преображението на планината Тавор беше потвърждение на Божественото достойнство на Христос, Той отвори завесата на,, Своята плът пред учениците и им показа Бог, живеещ в Него. Апостолите лично се убедиха в това и впоследствие свидетелстваха: ,, Ние ви възвестихме силата и пришествието на нашия Господ Иисус Христос, като бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той получи чест и слава от Бог Отец" ( 2 Петрово 1:16-17)

,, Преображението Господне на Тавор е образ на преображението на душата, последвала Христос. Както по Христовия път имаше не само тръните на Кръста, но и славата на Тавор, така и по пътя на душата, поела Кръста, ще има своето благоволение и сладостта на Таворската светлина. Когато Божествената Светлина озари душата, тя, цялата запалена от Божествения огън, сама ще гори по-ярко от слънцето и, като огледало на душата, ще блести с пленителната Божия Светлина. И Божието Слово добавя, че това осветяване на телесната природа изобщо не е резултат от някакви земни причини, някакви закони на органичния и неорганичен живот , а е свръхземно явление.

  

Основната цел на празника Преображение Господне е да предаде на всеки православен християнин, че всеки от нас може да промени себе си и да се доближи до светлината Христова. Нещо повече, Господ ни призовава да бъдем участници в Неговата Божествена Светлина, да се приобщим към Неговата благодат. Желаейки всичко това за нас да се сбъдне, Църквата пее в празничния тропар:

,, Преобразил си се на планината, Христе Боже, Който си показал славата Си на Твоите ученици, като на човек, нека Твоята Светлина винаги присъства чрез молитвите на Богородица, осияй нас грешните, Светлодарче, слава Тебе!