Молитва към Пресветата Троица от преподобни Василий Велики

 Станал от сън, благодаря Ти, Света Троице, че  поради голямата Твоя благост и дълготърпение не се прогневи на мене, ленивия и грешния, нито ме погуби  с беззаконията ми, но както обикновено се показа човеколюбива и, като лежах без надежда ме дигна, за да стана рано и да прославя  Твоето могъщество. 

И сега  просвети духовните ми очи, отвори  устата ми, за да се поучавам с Твоите слова, да разбирам Твоите заповеди и да върша Твоята  воля, и да Ти пея със сърдечна хвала, и да възпявам  Твоето всесвято име:

на Отца, и Сина, и Светаго Духа, сега  и винаги , и вовеки веков. Амин!

Там където Рождество Христово е ,, престъпление"

 Повече от 2000 години след раждането на Иисус Христос християните са най - преследваната религиозна общност на планетата.

Преследване , заплахи, провокации дори смърт очакват християните в много краища на земята, които въпреки всичко това запазват вярата си и ще празнуват Рождество Христово и тази година въпреки опасностите.

Има пет държави, в които забраната на Рождество Христово е със закон и почитането му е престъпление.

Смъртно наказание в Северна Корея. В Северна Корея християнството е извън закона- вярващите трябва да празнуват Рождество Христово в пълна тайна, в домовете или в затворите и трудовите лагери, тъй като много от християните са държани от властите. Много от християните от Северна Корея рискуват всичко да празнуват Рождество Христово, дори могат да бъдат осъдени на смърт.

 Интересно е, че лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун е забранил Рождество Христово и е предложил да се празнува рожденият ден на баба му, която е родена в навечерието на празника.

В Саудитска Арабия църкви, кръстове и християнски събирания от всякакъв вид са незаконни в цялата страна. Няма църкви и дори използването на какъвто и да е религиозен символ е забранено.

Промяната на вярата от ислям към християнство се наказва със смърт или затвор и има много хора, които, макар и кръстени като християни, все още изповядват исляма и тайно празнуват Рождество.

Дори законите на страната,, позволява,, на християните да празнуват тайно, има много случаи, когато  службите за сигурност нахлуват в домовете и извършват арести.

,, Незаконно,, Рождество в Сомалия.

В Сомалия Рождество Христово е било забранено  през 2015 година шест години след приемането на шериата. Всяка година има съобщение, напомнящо  на гражданите, че празнуването на Рождетво Христово е незаконно.

През 2015 година правителството е,, предупредило" сомалийците да не празнуват Рождество, като заявило, че това е само за християни.

Същата година кметът на  Могадишу заявил пред Ройтерс:,, Рождество Христово няма да се празнува в Сомалия по две причини. Всички сомалийци са мюсюлмани и тук няма християнска общност. Другата причина е безопасността. Рождество е за християните. Не за мюсюлманите."

В Таджикистан. В мюсюлманския Таджикистан никой не празнува публично Рождество Христово, тъй като е  забранено. Указ от 2015 година на Министерството на образованието на бившата съветска република забранява публичните рождественски събития, особено в училищата и университетите .

Лишаване от свобода и глоби в Бруней.

В Бруней , богата на петрол държава в Югоизточна Азия, всеки хванат да празнува Рождество Христово, е изправен пред 5 години затвор и 20 000 долара глоба.

Притежаването на Библия носи наказание до 9 години затвор, докато затворник може да бъде наказан за нещо малко и безмислено, като например шапка на дядо Коледа.

Немюсюлманите могат да празнуват Рождество Христово в домовете си, но първо трябва да уведомят властите.

източник Вима ортодоксия

Чудото на света Матрона Хиоска в Псара

 Таня Биринджиева

Църквата на света Матрона Хиоска  в Псара е източник на много чудеса. Тя е построена през 1735 година и районът, където е построена се нарича Агия Киура. Там се е намирал стар манастир на името на света Матрона. В района имало много змии затова наименованието му било Фидолакос.

Веднъж по време на богослужение една малка змия попаднала в Светото Причастие и свещеникът не можел да го изхвърли затова го приел без страх. Благодатта на тайнството го запазила жив , но той  бил много изплашен. Молил Христос да изтреби всички змии от острова. Молбата му била чута и от този момент нататък  в Псара няма нито една змия.

Много пъти се случвало да бъдат пренесени змии от съседните острови, но щом змиите наближавали те умирали.

Много чужденци вземат пръст от това място, пренасят я и я разпръскват змиите веднага изчезват.

Молитва за Рождество Христово

 Пребезначално Начало, Боже Свети Вечни, Създателя на всички твари! С какви слова да Ти благодарим, с какви песни да възвеличим Твоето неизказано снизхождение заради нас, човеците, неотстъпил от волята на Своето Божество и неотделим се от недрата на Отца. Ти, бидейки Бог, като Човек си се положил в пещера на безсловесни, Христов Боже наш!

Кой ще изповяда неизказаното величие и преславно изпълнение на това Тайнство: Синът Божий се явява Син на Дева, за да избави света от клетвата на закона и синовете на греха и беззаконието- да направи чеда Божии и наследници на вечните блага -и Себе Си като непорочна и Всесвета жертва да принесе в залог за спасяването на падналия човек.

Иисусе , Пресладки, Владико Всемилостиви! Чрез Твоето Пребожествено снизхождение земната долина се освети като храм на Твоята Божествена Слава и всички живеещи на нея се изпълниха с небесно веселие. Сподоби и нас в деня на Преславното Твое Рождество с чисто сърце и открита душа да Те изповядаме като истинен Агнец Божий, услаждаш и укрепяваш ни с надеждата на бъдещите блага в незалязващата Светлина на Трисиятелното Божество, чрез Което всичко живее и се движи и чрез Което ще се извърши обновлението на нашето първообразно битие.

Да, Господи, богат и благ Подателю на всяко благодеяние, Ти, Който толкова обикна света, че благоволи да понесеш върху Себе си всички наши скърби и болести, не ни оставяй, докато земната суета не е изсушила душите ни със своите скърби и напасти, и пътят на спасението не е погинал под нозете ни, за да не ни се надсмеят нашите врагове, но ни дари в светлината на Твоето Божествено Откровение да познаем пътя на мира, доброто и истината, и възбуди в нас ненаситна жажда по Тебе, нашия Спасител, за да изпълняваме Твоята Преблага воля със страх пред Тебе. И за похвала на Твоето неизказано снизхождение като благовонно кадило да Ти принасяме нескверно житие и нелицемерна любов, та в нашите дела и в упованието на нашата вяра непрестанно да се изпълнява Твоята Свята воля, и Твоята слава никога да не замлъкне под небето, слава като на Единороден от Отца,изпълнен с благодат и истина. Защото за Тебе, Родилката се от Безневестната и Пречиста Дева Мария, всички небесни и земни колена, изпълнени с радост, изповядват: с нас е Бог, на Когото подобава чест и поклонение- на Отца и Сина, и Светия Дух във вечни векове. Амин.

Защо маслиновото дърво е благословено от Дева Мария

Рождественска народна приказка от Крит

В нощта, в която се родил Христос, било много студено. Пещерата била студена и Девата не знаела какво да прави. Тогава Йосиф помислил да запали огън, за да се стопли малко , но не могъл да намери дърва. Излязъл от пещерата, разходил се, но нищо. Влязъл отново и взел слама от яслата и запалил огън. Щом Девата видяла това, тя се разплакала и казала, че сламките винаги трябва да бъдат златни.

Но след известно време сламките изгаснали. Пещерата станала студена. Йосиф отново излязъл и в краката му се заплел сух клон. Йосиф го запалил и Девата казала,че с него ще украсяват иконите. Но огънят продължил известно време и студът се засилил.

Тогава Йосиф чул гласове от чантата си, които му казвали: Йосифе, отиди при нашата маслина над пещерата и ѝ кажи, че Христос е в опасност. Тя ще бъде много разстроена, че сме знаели и не сме и казали нищо. Това са били шепа маслини, които той бе съхранявал заедно с малко хляб за спешни случаи.

Йосиф отишъл до маслиновото дърво и започнал да чупи парчета от него и да ги бута към пещерата. Огънят горял цяла нощ и топлината се разпространявала около новородения Христос.

На следващата сутрин от дървото останало пън. Девата го погалила и казала: Моето желание е никога да не изсъхва. Издънките от корена да не остаряват. И нека вашият плод да бъде благословен и да подхранва хората, а маслото да ги подхранва и просветлява, за да запалват кандилото на Христос през нощта. Така се случило. Издънката от пънчето, където Дева Мария била докоснала достигнала височината на момче. До вечерта маслиновото дърво било толкова голямо, колкото и преди. Оттогава маслиновото дърво не старее. То изсъхва, но от корените му пониква и подмладява.

 

Всички ние имаме частица от Бога в себе си

 Таня Биринджиева

Това е Аристидис, той е израснал с вярата си в Бог. Бивш служител в специалните служби и мечтаел да стане монах и да пътува от Синай до Света Гора.

За него приятелите разказват, че е прекрасен човек и е израснал в семейство на вярващи християни. 

Мечтата му е да стане монах и тази му мечта го е отвела в Синай , където според Библията Мойсей е получил 10 заповеди, когато се върнал в Атина, Аристидис посещава Атон, за да стане послушник и да стане монах. Но той не издържа изпитанието. Сега отново е тръгнал да осъществи мечтата си и да се надяваме, че Аристидис ще постигне целта си.

Молитва към свети Спиридон за разрешаване на проблеми.

Свети Спиридон е бърз помощник при решаване на проблеми от различен характер. Той един от обичаните светии. На Корфу разказват, че когато сменят облачението на мощите на Свети Спиридон пантофите му се оказват износени това е знак , че дори и след смъртта си ходи по земята, за да помага на всички скърбящи и молещи се на Бога за помощ.

О, преблажени свети Спиридоне! Измоли благосклонността на Човеколюбивия Бог, да не ни съди според нашите беззакония, но да твори заедно с нас по своята милост. Изпроси за нас, Божиите раби( имената), от Христа и Бога, нашето мирно житие и здраве- душевно и телесно. Избави ни от всякакви беди, душевни и телесни, от всички мъки и дяволски изкушения. Поменувай ни пред Престола на Вседържителя и измоли от Господ да даде опрощение за многото наши грехове, да ни дари без бедно и мирно житие, кончината на живота да е мирна и достойна и да ни дари с вечно блаженство бъдещето, непрестанно да разнасяме славата и да благодарим на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и завинаги, и во всеки веков. Амин.

Тази молитва се чете всеки ден , докато се реши дадения проблем.

 

Молитва към дванадесетте целители безсребърници

 Светите целители безсребърници са Свети Козма, свети Дамян,свети великомъченик Пантелеймон Никодимийски, свети Трифон,свети безсребърници и чудотвореци Кир и Йоан, свети Ермолай Никодимийски,свети Сампсон и Диомед, Фотий и Аникита.

На вас , светци безсребърници и чудотворци Козма и Дамяне, Кир и Йоан, Панталеймон и Ермолай, Сампсон и Диомед, Фотий и Аникита, свети великомъчениче Трифон ,като бързи помощници и топли молители за нашето спасение, ние, недостойните коленичим и плачем искрено: не презирайте молитвата на нас грешните, слабите, които сме изпаднали в много беззакония и грехове по всяко време и дни. Молете се на Господ, Той да ни добави, недостойните  Негови слуги големи и богати Негови милости, избавете ни  от всяка скръб и болест, вие които сте получили от Господа и Спасителя нашия Иисус  Христос неизчерпаемата благодат на изцелението заради непоколебимостта на Вярата, несподеленото изцеление и мъченичеството на вашата смърт, чуйте ни ние се молим  и с вашето благосклонно  застъпничество помолете Христос Бог за всичко, което е полезно в нашия временен живот. Най-важното, служейки на вечно спасение, нека бъдем подкрепени с вашите молитви за постигане на християнски край безболезен и мирен и нека да се отървем от хитростите на дявола и вечните мъки, да бъдем в безкрайното и благословено Небесно царство. Вие, светии Божии, не преставайте да се молите за нас, които идваме при вас с вяра, ако поради множеството наши грехове ние не сме достойни за вашата милост вие ни върнете примера на подражание на Божието човеколюбие и нека да дадем плод, достоен за покаяние и да постигнем вечен покой, възхвалявайки и благославяйки чудните Негови светии, нашия Господ и Спасител Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка, и вашето  топло застъпничество да бъде винаги, сега и завинаги. Амин.

Рождественски пост

 Блогът на Таня Биринджиева

Установяването на Рождественския пост, подобно на другите многодневни  пости, датира от древните времена на християството. През 4 век  свети Амвросий Медиолански, Филастрий, свети  Августин споменават за рожденственските пости в своите трудове. Също през 5 век Лъв Велики пише за тях.

 Първоначално Рожденственския пост е продължавал седем дни за някои християни, докато за други продължавал по-дълго. На събора през 1166 година повремето на император Мануил и патриарх Лука вече всички християни е трябвало да постят четирдесет дни преди Рождество Христово.

Патриархът на Александрия Теодор Валсамон пише, че трябва да се пости от 15-ят ден на месец ноември.

Постът за Рождество е последният през годината, който продължава много дни. Той започва на 15 ноември и продължава до 25 декември или четирдесет дни. Поради това се нарича Четирдесятница точно като Великия пост. И тъй като началото му съвпада с празника на свети апостол Филип той се нарича Филипов пост.

Рождественският пост е зимен пост и той служи  за освещаване на последната част от годината и подготовка за честването на Рождество Христово.

Според свети Лъв Велики Рождественският пост е жертва пред Бог за събраните плодове.

Според  Симеон Солунски ,, постът за Рождество четирдесет дни изобразява постът на Мойсей, който е постил четирдесет дни и нощи и е след това е получил Божиите думи на каменни плочи. Ние постим четирдесет дни, съзерцаваме и приемаме живото слово от Девата, написано не на каменните плочи, въплътено и родено , и ние се причастяваме от Неговата Божествена плът."

Постът за Рождество е установен така, че до деня на Рождество Христово да се очистим чрез покаяние, молитво и пост, за да можем с чисто сърце, душа и тяло да благоговеем да се срещнем с Божия Син, който се е появил на света, за  да можем , освен обичайните дарове и жертви , да Му принесем и нашето чисто сърце, и желание да следваме Неговото учение.

Чудото на свети великомъченик Мина през 1826 година на остров Крит

Блогът на Таня Биринджиева

Това чудо се случило през 1826 година в Ираклион, остров Крит. Пет години преди началото на гръцката революция. Османците изклали голям брой гърци на остров Крит, като най- забележителното е, че самият епископ на Крит, заедно с много от неговите епископи от  различни области на 24 юни 1821 година в катедралата Свети Мина, заедно със служащия свещеник, който бил заклан на светия олтар по време на Светата литургия.

Пет години по-късно османците замислили поредното клане на християните на 18 април 1826 година, било Пасха, когато всички християни от града са се били събрали, за да отпразнуват празника на празниците. За да бъдат разсеяни запалили огън в различни райони на града. В това време  много хора се събрали в църквата, за да отпразнуват празника и да пеят,, Христос воскресе!,,

Докато се четяло евангелието, внезапно се появил сивокос мъж и започнал да тича около църквата с меч, и вярващите видяли да гони османците, които замислили клането.

Османците помислили, че мъжът е мюсюлманин, който е изпратен от губернаторът на града да отмени клането. Губернаторът обаче ги уверил, че не е изпратил никого и всъщност не е напускал дома си тази нощ. Тогава османците осъзнали, че това е чудо на свети великомъченик Мина, за да бъдат спасени гърците. Поради тази причина мюсюлманите започнали да почитат свети великомъченик Мина и да носят дарове в църквата.

Това чудо се празнува всяка година на Светъл вторник след Пасха в град Ираклион. По време на вечернята се изнасят мощите на свети великомъченик Мина за почитане от вярващите.

 

Свети Паисий Атонски :,, Маймуната отсъства "

Блогът на Таня Биринджиева

Едни младежи , които нямали духовни интереси, решили да посетят свети Паисий Атонски в килията му в Панагуда. Искали от любопитство да го видят. Светецът разбрал за идването им , но не искал да  го посетят, взел си торбичката с псалтира, затворил килията си и отишъл в гората, след като оставил бележка на вратата на която пишело:,, Зоопаркът е затворен! Маймуната липсва...."

Чудотворното е, че посетителите били докоснати от бележката, осъзнали се, и отишли да се изповядат. От този ден те станали осъзнати християни.

 

Отец Константин Сирбу :Идва време , когато няма да има свещеници, вратите ще бъдат заключени

Отец Константин Сирбу

Внимавайте , предстоят трудни години.

Идва времето, когато няма да има свещеници, вратите на църквите ще бъдат заключени, катинарите на вратите ще плачат, тъй като няма да има кой да отслужва литургия.

Отивайте при свещениците дори и без повод. Докато ги имате близо до себе си  ( свещениците ) , изповядвайте се и общувайте с тях. 

По това време Небесата ще бъдат затворени и тогава няма откъде да вземете вяра. Това, което имате, запазете го. Не се гордейте, не лъжете, правете добро. Малкото място, дълбоко в сърцето ви, оживява всеки път, когато направите добро дело.

Но ако не правиш нищо , не постиш, не се молиш, не се изповядваш, не даваш милостиня всичко губиш.

Молете се ! Не отлагайте . Продължавайте да казвате тези думи:,, Господи, бъди с мен по всяко време и на всяко място!"

Тогава злото ще бъде премахнато.

Отец Константин Сирбу е съвременен мъченик и изповедник. Той е бил затворен за 12 години от комунистическия режим заради смелостта си да изповядва православната вяра, без да се поддава на заплахата от смърт. До последния му дъх режимът в Румъния го наблюдава отблизо. Умира на 23 октомври 1975 година. Спуква му се язвата и умира при подозрителни  обстоятелства от сепсис.

Българската православна църковна общност в Манхайм набира средства за свой храм

Таня Биринджиева 

Българската православна църковна общност в Майнхайм обслужва духовните потребности на православната диаспора в югозападния регион на Германия. Ролята на общността  налага да бъде построен православен храм за нуждите на диаспората. За тази цел се набират средства по банковата сметка на общината:

Bulgariche orthodoxa Kirchengemeinde IBAN DE 74 6709 0000 0095 054200 BIC GENODE 61MA2 VR Bank Rhein-Neckar eG

Българската православна църковна община,, Света Петка Търновска" в Майнхайм е основана на 12 декември 2009 година от Негово  Преосвещенство епископ Тихон.  Общината в Майнхайм първоначално е била обгрижвана от свещеноиконом Недялко Калинов от БПЦО ,, Свети Климент Охридски" в Мюнхен и от протоиерей Милчо Маринов от БПЦО ,, Свети цар Борис Покръстител" .

От  2017 година общината има свой свещеник в лицето на отец Васил Бечевски, който с грижата на добър пастир обгрижва православните в региона на Рейн-Некар.

Монахът- тайноядец

Блогът на Таня Биринджиева

Картината е нарисувана в наше време през 2007 година, въз основа на чудо , случило се на Атон в един от манастирите . Тя се намира в помещението за посрещане на гостите в манастира Дохиар. Един от монасите  работещи в кухнята , откраднал храна и я изял вечерта в килията си тайно от другите монаси. И един ден след службата , когато всички отишли да се хранят, в присъствието на всички братя , земята се отворила и се появила змия, която погълнала душата на монаха.

Тайното хранене е грехът да се яде храна в неподходящо време, така че никой да не вижда. Той е присъщ на монах, който в нарушение на устава и правилата на манастира яде тайно от братята си.

Интересна е съдбата на монаха, който я е нарисувал. Това е отец Йеротей, монах от манастира Дохиар. Известно време след като я е нарисувал самият монах е изпаднал в греха на тайното ядене и неподчинението. В последствие той изгубил интерес към духовният живот и страха от Бога. Понастоящем той живее в Лондон.

Свети Йоан Златоуст: Как можем да се справим с тези, които ни обиждат и обвиняват?

Свети Йоан Златоуст

Проклинат ли те? не отговаряй на проклятието, защото все едно ти проклинаш.

Удрят ли те? Не удряйте вие, защото тогава няма да има разлика за отношението ви.

Натъжават ли ви? Не причинявай тъга, защото няма да имаш полза, но ще станеш подобен на него.

Само тогава ще можеш да го накараш да промени отношението си, ако го изтърпиш с доброта и разбиране, това е единственият начин да накараш човек да се засрами, така само ще му попречиш да се ядоса.

Никой не може да излекува злото по лош начин, но злото лекува по добър начин.

Но дали сте били ощетени от някой? Смили се над него и не го мрази, плачи и скърби за него, и не му отвръщай.

Защото ти не си този, който ще влезе в конфликт с Бога, но Той, и ще постигнеш напредък в добродетелта, ако страдаш от несправедливост.

Мислете, че когато Христос е трябвало да бъде разпънат, той се е радвал за себе си.

Ето как трябва да се държим. И колкото повече бъдем ощетени, толкова повече трябва да скърбим за тези, които ни ощетяват. 

Свети Нектарий Егински и светогорските монаси

Източник: Aγαπω του Χριστού

 Когато през 1961 година свети Нектарий бил канонизиран в един от манастирите на Света гора се оформили две групи от монаси. На тези които го признавали за светия и на тези които не го признавали. Игуменът на манастира, виждайки създалата се ситуация в манастира, извикал монасите и им казал:,, Въпросът за светостта на свети Нектарий Егински няма да е въпрос на загуба на душите ни, и борба помежду ни. Затова нареждам тридневен пост и молитва, за да  помолим Бог да ни разкрие дали преподобни Нектарий е светец или не!"

Това наистина  се случило и на третия ден игуменът се готвел да слезе в църквата, на вретата тихо се почукало и свети Нектарий влязъл! Когато влязъл, игуменът го разпознал и паднал на земята. Тогава свети Нектарий Егински му казал:,, Брат Анастасиос, отиди и кажи на отците да не се морят! Господ ме е благословил и аз съм свят, чудотворен и мироточив! Господ не ме освети по друга причина освен,че аз простих!!

Старицата Гаврилия Папаяни

Блогът на Таня Биринджиева

Герондиса е названието в Гърция на възрастна монахиня или на игуменката на даден манастир. Ако посетим някой гръцки манастир ние можем да видим как към всеоще младата игуменка се обръщат с ,, Герондиса". Герондиса Гаврилия в края на своя дълъг живот се превръща в ,,стара жена", тоес носителка на духовния талант на старчеството. Но нейният път е бил по особен. Тя е пътувала много и, както се е изразявала ,, изорала съм почти цялото земно кълбо". Тези нейни пътувания винаги са били посветени на ближните или заради мисионерската работа.

Специално място в живота и заема престоят и в Индия, където тя полага грижи за прокажените и където тя, без да знае езика, проповядва на ,, петте езика" на любовта , които са разбираеми за всички. В Индия е живяла заедно с йоги в ашрама на гуру Шивананда. Там тя е преживяла действието на окултните сили, когато другата духовност им е станала неприятна. Но благодарение на Божията благодат тя се задържа. Тя се влюбва в тази красива страна, за която казва, че Индия все още преживява ,, предхристиянската ера" и че е готова да приеме хистиянството. Там тя често се е срещала с ,,изгубените овце от дома на Израел" т.е. с християни от Европа и Америка, който са дошли в Индия,, да търсят истината", много от които тя отново е обърнала към Христос.

Геронтиса  Гаврилия е познавала много видни личности  от миналия век. И където и да се е намирала, тя навсякъде с живота си тя въплъщавала евангелските заповеди  и преди всичко заповедта на любовта, защото тя винаги е живяла с Божието присъствие. Тя се е отличавала с абсолютно нестяжение. Имала е специален афинитет към  ангелите.

Коя е геронтиса Гаврилия? Тя е родена на 2 октомври 1897 година в Константинопол, известна православна физиотерпевка, мисионер, монахиня, старица, която е посветила целия си съзнателен живот на бедните и болни хора. Тя е родена в богато семейство, което е живяла в района на Фанари. Баща и Илия Папаяни, е бил представител на голяма френска компания. Майка и Виктория Папаяни е била дъщеря на лекаря Кристакис, личен лекар на турския султан. Нейният прадядо е Харисия Мегданис, свещеник, мислител и писател, участник в националноосвебедителното двежение, той дарява своята богата библиотека на Казанското духовно училище, където е бил учител.

Гаврилия получава добро образование. През 1923 година след като учи в агротехническото училище в Швейцария постъпва като студентка във философския факултет  на Солунския университет. От 1932 година тя работи в различни лечебни заведения в Атина. По време на Втората световна война живее във Великобритания и там тя получава специалност като физиотерапевт, по-късно  открива частна клиника в Атина. През 1955 година тя продава и разпределя имуществото си  и остава без пари и заминава за Индия, където прекарва 5 години посветени на прокажените и проповядване на православието като пример от живота си. Тя проповядвала православието не толкова с думи колокото с дела. Тя обърнала много хора в православието. През 1959 година става послушница в манастира на светите Марта и Мария във Витания, където живее 3 години. През април 1962 патриарх Антинагор я изпраща като част от православното присъствие във Франция, след това като мисионер в САЩ и Канада. През 1963 година тя е подстригана на остров Патмос от свети Амфилохий Макрис и скоро след това заминава отново за Индия. Тя живее в продължение на 3 години в град Найни Тал(Утар Прадеш) където помага на православния мисионер йеромонах Лазар Мур в превода на псалмите и делата на светите отци. Монахиня Гаврилия през 1966 година се установява  в манастира Новия Йерусалим в Атика. От 1967 до 1977 година пътува до Кения, Танзания, Западна Европа, САЩ, Канада, Индия, Светите земи и Синай. От 1979 година в продължение на 10 години тя живее един апартамент  в  центъра Атина, който става известен като ,Домът на ангелите". През 1989 година Гаврилия се премества в манастира на Покров Богородичен на остров Егина основан от свети Нектарий Егински, митрополит на Пентаполис. В началото на 1990 година старицата Гаврилия е хоспитализирана с диагноза рак на лимфните възли. На Великден същата година тя приема Светото Причастие  и ракът напълно изчезва. След това чудо тя се премества на остров Лерос, където се заселва в килията на светите ангели. Тя почива на 28 март 1992 година на 95 години и е била погребана в манастирската църква Пресвета Богродица Кастру.

Всяко място може да стане мястото на Възкресението. Достатъчно е да живеете със смирението на Христос.

Не желайте много неща- повече, отколкото имате, това, което е далеч. По-скоро се стремете да се погрижите за това, което имате, за да го осветите.

Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бог.

Ако имате любов към целия свят, целият свят е красив.

Ние желаем нашата свобода. Заща? За да бъдем роби на нашите страсти.

Всяко отхвърляне и негативизъм унищожава нашата работа.

Бог често не желае постъпката, а намерението. Достатъчно е, че Той вижда, че сте готови да изпълните Неговите заповеди.

Християнинът трябва да уважава тайната на съществуването на всички и всичко.

Никога не пожелавайте нищо, освен волята на Бог, и  приемайте с любов злото, което ви дава.

Не отговаряйте на човек със злото, което носи, но виждайте Христос в сърцето му.

Божият език е мълчанието.

Матушка Либушка юродивата ради Христа от Санкт Петербург

Блогът на Таня Биринджиева

Благословената Либушка( Любов Ивановна Лазарева) е родена на 17 септември 1912 година в село Колодези, Сухнически район, Калужка област, в селско семейство.  Семейството на Иван Степанович и Евдокия  Ивановна Лазареви, родителите на старицата, е било много религиозно. Иван Степанович е бил свещеник в селото. Имали седем деца. Либушка  била най-малката. Четирите лели, сестрите на Евдокия Ивановна, също оказали влияние върху възпитанието на старицата. Те много обичали Либушка и я водели на поклонения в околните манастири и свети места.

На петгодишна възраст Либушка  останала сирак, майка и си отишла при Господ. Няколко години по-късно баща и е бил арестуван за това че е бил свещеник. Добрите хора не оставили сираците на произвола на съдбата. Когато Либушка навършила 18 години, леля и искала да я омъжи за съсед, но тя казала, че е избрана за друг живот от Бог и няма да се омъжи.

Момичето отишло в Ленинград при по-големия си брат. Той я настанил и тя започнала работа в завода на Красний триъгълник . Работа била вредна и и се полагало мляко. Либушка го давала на колегите си, които имали деца. Най-трудният период за Либушка бил поста. Във столовата на фабриката предлагали готова храна,тя нямала време да готви за себе си- когато се прибирала от работа, тя бързала към църквата. Затова храната и била само вряла вода с хляб. Либушка се разболяла от туберколоза, очевидно от изтощение- лекарите открили потъмняване на белите  дробове.

Веднъж тя, отслабнала, паднала на улицата. Пристигнал лекар, който отказал да я приеме в терапевтичното отделение:,, Тя не е мой пациент" . И Либушка била откарана в психиатрична болница. Тя успяла да избяга от там, без да вземе паспорта си. Три дни Либушка не яла нищо, защото се срамувала да помоли. Накрая една вярваща жена , която видяла плачещото момиче, се смилила и я нахранила.

Либушка взела решение да се отдаде изцяло служение на Бога и тръгнала да скита. Тя поела върху себе си подвига на юродството заради Христа.

Тя живеела без дом, без регистрация. Понасяла студ и глад, слана и дъжд, ходела боса и полуоблечена. Тя живеела в гората, на гробищата. Понякога вярващи я приютявали, а също и невярващи. Тя обикаляла светите места на Русия, повечето които били в разруха и запустение, молела Господ за милост, за да звънят отново камбаните, да светят свещите и да започне да се принася Безкръвната жертва.

Така дошло времето, когато според Божественото Провидение тя трябвало да стане старица, помощник и наставник на много хора, които трябвало да я разпознаят като проницателната Либушка Сусанинска.

Малкото село Сусанино отвъд Ленинград, в което се била установила Либушка, станало известно в цяла православна Русия благодарение на нея. Тук тя прекарала тридесет години в къщата на благочестивата вдовица Лукия Ивановна Мироновна, молейки се в местната църква на Казанската икона на Божията майка.

Старицата Либушка Сусанска се молела денем и нощем без да легне и седне. Това бил подвигът, който носела дълги години. В събота , неделя и на празник Либушка се изповядвала и причастявала, а след службата приемала всички, които идвали при нея.

Идвали при нея всякакви хора, не само от различни части на Русия, но и от чужбина. Те са се обръщали към нея за изцеление от болести, за съвет в трудни ситуации. Към нея са се обръщали не само обикновени хора, но и архиереи и опитни изповедници, много свещеници и монаси.

Либушка изглеждала като обикновена приведена жена на възраст. Била облечена в стари износени дрехи, но спретната. На главата си винаги носела памучна кърпа, чийто преден ръб стърчал напред. Когато разбоваряла с човек, Либушка често,, пишела на ръката си", прекарвала пръст по дланта си и отговаряла понякога с разбираеми думи, понякога загадъчно, а понякога знаейки, че човекът няма да  изпълни казаното, казвала:,, Прави каквото знаеш".

Либушка изпращала много хора да се помолят в манастира в Карповка на светия праведник Йоан Кронщадски или блажената Ксения. Тя ги почитала много.

На старица и било предложено да бъде подстригана като монахиня, но тя отказала,, Аз съм скитница, така ме помнете".

Думите на Либушка били прости, несложни, но имали благословена сила. Те били на самото си място. Благодарение на душевната си чистота и вътрешната свобода от страсти, старицата можела да даде отговори на най-трудните въпроси на съвременния живот и думите  и звучали с онази твърда увереност, която само благодатта на Светия Дух можел да даде.

Повече от 20 години Либушка пребивавала в Сусанино, но на 80 годишна възраст тя тръгнала на ново пътешествие. Този път тя избрала манастира,, Свети Никола" в село Введение, област Шуйска, Ивановска област. Тя живее там точно една година, като от време на време посещавала свети места. Последното и убежище се намира във Вишневолоцк, Казанския манастир. Тя казвала за него, че това място е благословено от самата Богородица и е под специалните и грижи, тя казвала,, Самата Богородица запалва лампите тук".

В началото на 1997 година през месец април Либушка се разболява тежко. Тя отказва предлаганата от лекарите операция. След това болестта се отдръпнала малко, след това отново се върнала, донасяйки тежки страдания на възрастната жена.

На празника на Отсичането на главата на свети Йоан Кръстител (11 септември 1997 година) тя умира.

Погребана е на 13 септември, църквата е била препълнена с онези, които са били дошли да се сбогуват със старицата, двама епископи, повече от двадесет духовници, няколко игуменки. Тя е погребана вдясно от входа на Казанската катедрала на манастира. Нейното предсказание, че Казанската Богородица ще дойде и ще я вземе се сбъднало.

Скоро на мястото, където Либушка е била погребана е построен параклис в чест на Вяра, Надежда и Любов и майка им София, където и до днес тя почива заедно с друга благословена подвижница схимонахиня Мария.

Въздвижение на Светия Кръст Господен

 Таня Биринджиева

Езическите римски императори направили опит да унищожат напълно в човечеството спомените за свещените места, където нашият Господ Иисус Христос е страдал за хората и възкръснал. Император Адриан заповядал да се покрие Голгота и Гроба Господен с пръст и да бъде издигнат храм на езическата богиня Афродита и също статуя на Юпитер. На това място са се събирали езичници и извършвали идолски жертвиприношения. Но 300 години по-късно , по Провидение Божие, скъпите за всеки християнин места за поклонение- Гроба Господен и Животворящия кръст са били преоткрити от християните и отворени за поклонение.

Това се случило при равноапостолния император Константин Велики, първият от римските  императори, който прекратил преследването на християните. Император Константин Велики, след победата си през 312 година на Максенций, владетелят на западната Римска империя, и над Лициний владетелят на източната част на империята, през 323 година става суверен владетел на обширната Римска империя. През 313 година той издава Миланския едикт, според който християнската религия е легализирана и преследването на християните в западната част на Римската империя спира.

Цезарят Лициний, въпреки че е подписал Миланския едикт, за да угоди на Константин продължава да преследва християните. Едва след неговото поражение указът за религиозна търпимост влиза в сила и в източната част на империята. Константин , равният на апостолите, който с Божията помощ печели победа над враговете в три войни, който е видял на небето Божия знак,, Под този знак ти ще победиш" изпраща майка си императрица Елена в Йерусалим, за да намери Кръста Господен. Тя го намира и издига храмът на Възкресението. Така на 13 септември 335 година той е осветен. На 14 септември 335 година е отпразнуван първия празник на Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен и така до наши дни. 

На 14 септември се припомня и едно друго събитие, свързано с Кръста Господен-завръщането му от Персия след 14-годишен плен обратно в Йерусалим. По време на управлението на византийският император Фока персийският цар Хозрой Втори победил гръцката армия  и ограбил Йерусалим и взел в плен Животоворящия Кръст Господен и светия патриарх Захария. Кръстът останал в Персия в продължение на 14 години и само при император Ираклий, който с Божия помощ побеждава Хосрой и сключва мир със сина на последния, Сироес, християните си връщат светинята - Кръста Господен. Триумфално е донсен Животворящият кръст в Йерусалим. Император Ираклий, облечен в порфир и корона, носел Христовия кръст към църквата на Възкресението. Патриарх Захария вървял до императора. На портата, където се изкачвала Голгота император Ираклий спрял и не могъл да продължи, патриарх Захария му обяснил, че трябва да свали короната и порфира и да облече прости дрехи.

Документите за самоличност на свети Пайсий Светогорец

 Блогът на Таня Биринджиева

Това са документите за самоличност на свети Паисий Светогорец те се съхраняват в администрацията на Света гора Атон.