Блогът на Таня Биринджиева
Установяването на Рождественския пост, подобно на другите многодневни пости, датира от древните времена на християството. През 4 век свети Амвросий Медиолански, Филастрий, свети Августин споменават за рожденственските пости в своите трудове. Също през 5 век Лъв Велики пише за тях.
Първоначално Рожденственския пост е продължавал седем дни за някои християни, докато за други продължавал по-дълго. На събора през 1166 година повремето на император Мануил и патриарх Лука вече всички християни е трябвало да постят четирдесет дни преди Рождество Христово.
Патриархът на Александрия Теодор Валсамон пише, че трябва да се пости от 15-ят ден на месец ноември.
Постът за Рождество е последният през годината, който продължава много дни. Той започва на 15 ноември и продължава до 25 декември или четирдесет дни. Поради това се нарича Четирдесятница точно като Великия пост. И тъй като началото му съвпада с празника на свети апостол Филип той се нарича Филипов пост.
Рождественският пост е зимен пост и той служи за освещаване на последната част от годината и подготовка за честването на Рождество Христово.
Според свети Лъв Велики Рождественският пост е жертва пред Бог за събраните плодове.
Според Симеон Солунски ,, постът за Рождество четирдесет дни изобразява постът на Мойсей, който е постил четирдесет дни и нощи и е след това е получил Божиите думи на каменни плочи. Ние постим четирдесет дни, съзерцаваме и приемаме живото слово от Девата, написано не на каменните плочи, въплътено и родено , и ние се причастяваме от Неговата Божествена плът."
Постът за Рождество е установен така, че до деня на Рождество Христово да се очистим чрез покаяние, молитво и пост, за да можем с чисто сърце, душа и тяло да благоговеем да се срещнем с Божия Син, който се е появил на света, за да можем , освен обичайните дарове и жертви , да Му принесем и нашето чисто сърце, и желание да следваме Неговото учение.