Рождественска народна приказка от Крит
В нощта, в която се родил Христос, било много студено. Пещерата била студена и Девата не знаела какво да прави. Тогава Йосиф помислил да запали огън, за да се стопли малко , но не могъл да намери дърва. Излязъл от пещерата, разходил се, но нищо. Влязъл отново и взел слама от яслата и запалил огън. Щом Девата видяла това, тя се разплакала и казала, че сламките винаги трябва да бъдат златни.
Но след известно време сламките изгаснали. Пещерата станала студена. Йосиф отново излязъл и в краката му се заплел сух клон. Йосиф го запалил и Девата казала,че с него ще украсяват иконите. Но огънят продължил известно време и студът се засилил.
Тогава Йосиф чул гласове от чантата си, които му казвали: Йосифе, отиди при нашата маслина над пещерата и ѝ кажи, че Христос е в опасност. Тя ще бъде много разстроена, че сме знаели и не сме и казали нищо. Това са били шепа маслини, които той бе съхранявал заедно с малко хляб за спешни случаи.
Йосиф отишъл до маслиновото дърво и започнал да чупи парчета от него и да ги бута към пещерата. Огънят горял цяла нощ и топлината се разпространявала около новородения Христос.
На следващата сутрин от дървото останало пън. Девата го погалила и казала: Моето желание е никога да не изсъхва. Издънките от корена да не остаряват. И нека вашият плод да бъде благословен и да подхранва хората, а маслото да ги подхранва и просветлява, за да запалват кандилото на Христос през нощта. Така се случило. Издънката от пънчето, където Дева Мария била докоснала достигнала височината на момче. До вечерта маслиновото дърво било толкова голямо, колкото и преди. Оттогава маслиновото дърво не старее. То изсъхва, но от корените му пониква и подмладява.