Иверската икона на Божията Майка. Пътешествие в пещерата на преподобни Гавриил Атонски(филм)

 Иверската икона , която се съхранява на Света гора през 9 век била притежание на една благочестива вдовица, която живеела до град Никея. При император Теофил в къщата на тази християнка дошли иконоборци, и един войник ударил образа на Божията майка с копие. От иконата потекла кръв. Вдовицата, страхувайки се от унищожаването на светинята, обещала пари на императорските войници и ги помолила да не докосват иконата до сутринта. Когато  си тръгнали , жената заедно със сина си, я пуснали в морето, за да запазят светата икона. Иконата, стояща върху водата, отплавала за Атон.  Атонските монаси , след няколко дни в морето видели огнен стълб да се издига към небето, дошли на брега и намерили свещения образ, стоящ над водата. След молебен на монаха от Иверския манастир свети Гавриил Грузински по заповед на Пресвета Богородица, му се явила на сън , и му заповядала да тръгне по водата, за да вземе светата икона и да я постави в храма. Той тръгнал по водата и я взел и поставил в храма. На следващия ден обаче иконата била намерена над портите на манастира. Това се повторило няколко пъти, докато Пресветата Дева разкрила волята си на свети Гавриил насън, като казала, че не иска да бъде пазена от монасите, а иска да бъде тяхна Пазителка. След това изображението било поставено над манастирската порта, където се намира и днес. Затова се нарича Портатиса или Вратарница.

Личности: Теодора Басараб царица Българска( монахиня Теофана)

 

Таня Биринджиева

Теодора Басараб е родена около 1300 година като най-голямата дъщеря на княз Басараб І , първият владетел на централизираната държава Влашко. За да се укрепят политическите връзки през 1322 година Басараб омъжва  дъщеря си за българския цар Иван Александър . Теодора става покровителка на широка духовна и културна дейност, включваща преписване и превод на ръкописи от Света гора и Константинопол. Тя е ученичка на свети Теодосий Търновски исихаст.

Теодора и цар Иван Александър имат трима сина и дъщеря. Тя била почитана от народа, и наричана ,, Майка на България,, , заради нейните добри дела , благочестие, смирение, култура и образование, бракът и с цар Иван Александър се разпаднал , когато той се влюбил в друга жена. Теодора постъпва в манастир край Велико Търново, като приема името Теофана. 

По-късно се премества в Алботинския манастир на територията на Видинска епархия, където се подвизава и мирно почива в Господа. Според една версия нейните мощи са пренесени в Белград заедно с мощите на Света Параскева Сръбска , за да бъдат спасени от османското нашествие, където се предполага, че остават до 1521 година, когато Белград е превзет от османците. След известно време султан Сюлейман Великолепни наредил мощите да бъдат пренесени в Истанбул.

За съдбата на мощите на света Теофана обаче се знае много малко и няма достоверна информация и може би те не са били пренасяни никога от Алботинския манастир в Белград.

Средновековният Алботински манастир е действал в едноименната местност по поречието на река Тополовец. Предполага се, че главната му църква е била посветена на Възкресение Христово. В този момент манастира не е действащ. Обявен е през 1927 година за паметник на културата. Манастирският комплекс се състои от осем сгради, включително частично запазен храм, монашески килии, кухня, трапезария, изба. Баптистерият, фрагменти от стенописи са оцелели до наши дни. Освен монашеските погребения са открити гробовете на около 30 ктитори, което говори за високата репутация на манастира в миналото.

На 17 февруари 2022 румънската православна митрополия на Мунтения и Добруджа е финализирала и одобрила текстовете за канонизацията на Теофана царица Българска.

Още на следващия ден нейната канонизация е одобрена от Светия Синод на Румънската православна църква.

Нейният празник се чества ежегодно на 28 октомври.

Съдът в който се съхранява кръвта на свети великомъченик Димитър

Таня Биринджиева

Една от реликвите свързани със свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец се съхранява в църквата,, Свети Димитър " в Солун. Това е древна керамична стомна, за която се твърди, че съдържа кръвта на свети  Димитър, която е била смесена с пръст от земята , върху която е пролята неговата мъченическа кръв. Когато кръвта и пръстта  в тази стомна се смеси с вода, се получава свето миро.

Свещеникът от църквата, архимандрит Дамаскинос Петикас, разказва, че църквата се е сдобила с тази реликва на 23 октомври 1985 година, стомната била притежание на семейство Сава от Солун, което крие своите корени от векове. Семейство Сава живяло във византийската епоха и населявали къща под църквата Свети Димитър, близо намираща се до сегашната църква Свети Никола. Тази къща била унищожена от голям пожар през 1917 година . Заедно с къщата били унищожени и писмените свидетелства относно историята на семейството и придобиването на стомната.

Останали са само устни разкази, за мястото , където се намирала къщата. Имало е малък параклис, в който имало специално изградена ниша- в нея имало дървена кутия в тъмнозелен цвят с нарисувани жълти цветя , където била съхранявана стомната. До параклиса се отивало през подземен тунел с дължина шест метра, който бил разрушен при пожара. Първоначално стомната била запечатана. В по-късни времена по настояване на духовник , тя била отворена и много пестеливо се раздавало малко миро на болни, които го смесвали с вода и го изпивали след двадесет и четири часов пост. 

По време на големия пожар през 1977 година семейството в паниката да се спаси, бързо напуска къщата, но не изоставя свещената реликва. Първата им мисъл била да спасят светинята. Те успели да изкопаят в двора и да скрият там стомната. Няколко дни след това Фотини Христодуло , която била по това време , придружена от чичо си , изровила и извадила стомната. От ударите с кирката гърлото на стомната се счупила малко, но за щастие тази щета не била непоправима. След това стомната била преместена и хората не знаели за нейното съществуване. Желанието на семейството било стомната да бъде предадена на църквата, след реставрация.

С пренасянето на Светата глава на светия великомъченик в Солун на 25 октомври 1978 година  последният потомък на фамилията Константинос Астериос, собственик на стомната решава да предаде стомната , така че да съвпадне с със пренасянето на светите мощи.

Семейство Сава от Солун , чиито корени се губят във вековете, твърдо вярвали в това, че стомната и светото миро са автентични. За тази автентичност говори солунският археолог Петрос Папагеоргиос , изследовател  на византийския Солун пише в изследването си :,, Върху древната икона на свети великомъченик Димитър, покровителя на Солун,, от 1982 година пише,, вътре в стомната се съдържа кръвта на свети Димитър, която, смесена с вода, лекува хората, които са запалени с вяра". 

Днес стомната се съхранява се пази с уважение в сакристията на храма, заедно със свещената утвар и светите мощи на светия великомъченик. Стомната се излага по време на вечернята в чест на светия великомъченик.

Монах Геронтий Тисмански юродив ради Христа

б

Таня Биринджиева

Преподобният Геронтий е роден на 4 ноември 1934 година в провинция Фагарас, почти в средата на Румъния, в село Вискри, община Буншти, недалеч от град Рупеа, сега окръг Брашов. Името което получава при кръщението е Георги, но в семейството го наричат Георге или Георгита. Майка му носела името Елена, а баща му Йоан. Той изпитвал особена признателност към майка си, която смятал за образец на благочестие и свой духовен водач. Също той имал по-голям брат Йоан, който починал млад и сестра Рафира. Особено място в живота му заемал чичо му Мойсей като мирянин, или Модест, като монах. Става дума за брата на баща му Модест Алдеа, бивш игумен на манастира Чолану и след това протосингел на Бузау. 

В ежедневието си Георги неведнъж е изоставял земеделската работа , за да се моли. На 16-17 години той имал духовната сила да спазва строг пост до вечерта, дори и цял ден да копае. За периода преди да отиде в армията е посещавал чичо си манастира Чолану. 

Отбива военната си служба в началото на 50-те години на миналия век, това са били пиковите години на сталинизма в Румъния. За този период е известно, че религиозния живот и публичното изповядване на истините на вярата се смятали за истинска атака срещу официалния атеизъм и тази,, вина,, била много сериозна. 

За живота му по време на военната служба е бил белязан от страдания, които е трябвало да понесе в резултат на дълбоките си религиозни тревоги, особено от факта , че не му било разрешено да се моли.

След военната служба той отива при чичо си в манастира Чолану. През този период той има духовни преживявания , които бележат и укрепват вярата му в съществуването на духовния свят . Той винаги напомнял , че врагът дяволът се опитвал да го изплаши и да го отклони от вярата. След 1956 година след като чичо му неочаквано починал, преподобни Геронтий води три години живот, в който редувал живот в манастира с подпомагане на семейството си при обработката на земята, още повече, че преследването на селяните било започнало.

Един от най-трудните периоди на живота на преподобни Геронтий бил този, който последвал след появата на указ№410 от 28 октомври 1959 година. Монасите били арестувани, осъждани или изпращани в провинцията. Преподобни Геронтий бил изпратен в затвора. Именно в този момент той става юродив ради Христос, след като му се появила самата Пресвета Богородица, която му казала да вземе кръста си , който Тя ще му помогне да носи. По-късно той се озовава в психиатрията , откъдето е освободен през 1964 година. Когато искал да си намери работа, хората се страхували да го приемат, страхувайки се от лоши последствия от властите. Така той намерил място като пазач на лозята при епископ Нестор Олтенийски. Когато го приел , епископът му дал обещание никога повече да не носи монашески дрехи, за да не предаде монаха в себе си.

През следващите години от живота на Геронтий прекарва в лутане из различни манастири, храмове, благочестиви хора го приемали, но той оставал на едно място само за кратко време.

Блаженният Геронтий бил почитан от много хора заради детската си простота, чистота на живота, правдата и молитвеността. Хората започнали да го наричат ,, Благочестивия". Тези, които са се доближавали до него, са знаели силата на молитвите му, прозрачността, помощта при различни трудни обстоятелства.

По време на църковните служби той често се молел с вдигнати ръце към Бога, понякога говорел със светиите или ангелите или проклинал демоните, които тормозели и пречели на хората да се молят, защото имал Божи дар да ги вижда. Въпреки всичко това имало хора, които виждайки делата му не ги разбирали, решавали , че е луд, но преподобни Геронтий бил юродив ради Христос.

Той по цяла нощ се молил през нощта, често с думите си той разговарял с Христос, Пресвета Богородица и Светиите.

Приближавайки се към заминаването си при Господ, преподобни Геронтий, докато бил в Светите земи с други румънски поклонници, казал, че на следващия ден той ще почине. Никой не му повярвал, знаейки, че е луд и казва разни неща. А на сутринта на 13 октомври, той бил намерен починал с отворени очи. В Израел отказали да го погребат, след което тялото му откарано в Румъния, където на 21 октомври е погребан в манастира Тисман, близо до олтара на катедралната църква.

Тялото на блажения Геронтий, 8 дни, преди погребението, било топло и меко, сякаш през цялото време спял. Излъчвал приятен аромат, сякаш от свети мощи. 

В памет на Негово Високопреосвещенство митрополит Арсений Пловдивски (29.07. 1932-13.10.2006 г)

Днес се навършват 18 години от блажената кончина на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений.

Роден на 29 юли 1932 година в село Дълго поле като Ангел Благоев Чакандраков. 

Завършва Пловдивската семинария през 1951 година. Минава през всички степени на духовната йерахия и през 1987 година е избран за митрополит на Пловдив.

Починал на 13 октомври 2006 от инфаркт на миокарда.

Бог да го прости ! Вечна и блажена да пребъде паметта му!

 

Благословия преди урагана

 Таня Биринджиева 

На 7 октомври в учакване на урагана,, Милтън'' отец Атанасий и отец Теофан, със специалното разрешение на полицейското управление на Тарпон Спрингс във Флорида са посетили с мощите и иконата на свети Николай Мирликийски Чудотворец Сънсет Бийч, за да благословят Мексиканския залив. 

' 

За чудотворното знамение, появило се над катедралния храм на манастира Зограф и паметника на 26-те свети мъченици в деня на тяхната памет 10 октомври 1873 година

  Таня Биринджиева

Частта от кулата, в която са пострадали светите зографски мъченици, е стояла на мястото си до 1873 година, но тъй като е покривала новопостроената северна сграда на манастира, а също е била преди падане поради овехтяване, се наложило да бъде разрушена. За да не се забравя мястото, където светите зографски мъченици са поели по своя мъченически път, и за да се съхрани по-добре паметта за тях, всички братя на Зографската света обител единодушно изразили желание на това място да се издигне паметник.

Със старанието на братята паметникът бързо започнал да се издига, и бил завършен през същата 1873 година и всички с радост очаквали деня за възпоменание на светиите, когато възнамерявали да осветят този паметник.

Най-после настъпило навечерието на очаквания празник и всенощното бдение започнало в катедралната манастирска църква. Нощта била тиха и безлунна и осветена само от слабата светлина на звездите. В шест часа, в полунощ, когато след първата катизма на утренята четели ,, Житието и страданието на зографските мъченици" , изведнъж се чул лек шум в църквата и в същото време над църквата се появил огнен стълб, осветявайки манастира и близките места с толкова силна светлина, че било възможно да се видят не само близки, но и отдалечени обекти. Този чуден стълб, след като стоял над църквата няколко минути, се преместил до паметника и се спрял на него, а след това започнал да се издига нагоре и накрая се превърнал в кръг, сякаш увенчаващ паметника и мястото, където светите мъченици са получили мъченическата си смърт. Така се случило това чудно знамение, което продължило около 15 минути и свидетели станали много от братята и дошлите хора на празника.

Тези, които видели това чудо, прославили Бога, Който прославя Своите светии, и на Него отдаваме чест и слава во веки веков. Амин!

Снимка на деня : Старият монах

 Снимки:Кай Орхаус 

Едно съвременно чудо на свети апостол Тома през 1978 година на остров Сими

 Таня Биринджиева

През 1978 година целия остров Сими в Додекатезите, с изключение на манастира Панормитис, бил нападнат от скакалци, които не били изчезнали от никакъв пестицид. Тогава жителите на острова се обърнали към митрополията на остров Родос до свещения манастир Свети Йоан Богослов на Патмос и поискали чудотворния череп на апостол Тома, който се съхранява там. Населението на Сими искало да се направи лития с него както е ставало в стари времена.

Манастирът на Патмос разрешил и черепът бил донесен на остров Сими в неделя, 14 май. Чудотворният череп на апостол Тома бил донесен от митрополита на Родос Спиридон, преподобния игумен на манастира,, Свети Йоан Богослов,, и патриаршеския екзарх Исидор и братя от манастира.

Веднага започнало литията и кутията с черепа била занесена в катедралата посветена на свети Йоан Предтеча в Сими. 

Веднага след шествието черепът бил занесен в Педи, Сими, където се намират градините и нивите, и веднага скакалците започнали да бягат. Местните хора се развълнували и прославили Бог.

По този случай за чудотворната сила на черепа е отбелязано във вестник ,,Прогрес,, от 16 май 1978 година:

,, Няма да повярвате , но е истина! Видяхме го със собствените си очи. Всички скакалци на Сими умряха веднага след шествието, което се състоя с чудотворния череп на апостол Тома, донесен от Патмос за тази цел.

Тези думи бяха изречени от симийците, които се върнаха вчера следобед от Сими след двудневно пътуване, което бяха предприели по повод на шествието там.

Вчера сутринта в катедралния храм,, Свети Йоан,, в Сими се отслужи молебен от митрополит Спиридон заедно с игумените на манастирите Патмос и Панормитис, със свещеници, представители на властта и жителите на острова. След молебена се проведе процесия с надеждата да изчезнат скакалците, които се бяха разпространили из острова се са превърнали в истинска напаст за растенията и посевите.

Няколко часа след шествието, както съобщават очевидци, купчини мъртви скакалци са били видени по краищата на пътищата и полетата.

Казват, че черепът на апостол Тома е чудотворен, но особено в случаите, когато има селскостопански щети от насекоми или други болести".

Светите отци за Пресвета Богородица

 

Никифор Калист:

Тя беше средна на ръст или както казват някои, малко по-средна. Косата и беше златна, очите живи, веждите и бяха дълги, носът и беше прав, удължен,устните и цъфтяха, лицето и не беше кръгло или остро, а донякъде удължено, а ръцете и пръстите и бяха дълги.

В разговор тя запазваше скромно достойнство, не се усмихваше, не се възмущаваше, не се ядосваше. Тя не мислеше за Себе си, и се отличаваше с пълно смирение. Тя беше доволна от естествения цвят на дрехите си. Накратко във всички Нейни действия имаше особена благодат.

Свети Амвросий Медиолански:

Тя беше Богородица не само по тяло, но и по душа: смирена по сърце, наблюдателна в думите, благоразумна, с малко думи, любителка на четенето.... трудолюбива, мъдра в словото. Нейното правило беше-никого да не обижда, желае на всички добро, да почита по- възрастните , да не завижда на равните, да избягва хвалбата, да бъде разумна, никога не е обиждала родителите си с изражението на лицето си или не е съгласна с роднините си, не се е присмивала и не е презирала смирен човек, не се е смяла на слабите, не е избягвала бедните. Тя нямаше нищо сурово в погледа си, нищо нагло в думите си, нищо неприлично в действията си: движенията и бяха скромни, стъпката и беше тиха, гласът и беше равномерен, така че външният и вид беше отражение на душата, олицетворение на чистотата.

Свети великомъченик Игнатий Богоносец:

Всички знаем, че Пресвета Богородица беше пълна с благодат и всякакви добродетели. Казват, че Тя винаги е била весела в гонения и беди, не се разстройвала в нужда и бедност, не се е ядосвала на тези, които Я обиждали, а дори Тя била кротка в благополучието, благосклонна към бедните и им помагала с каквото може, като помагаше в благочестие и във всяко добро дело. Особено обичаше смирените, защото самата тя била изпълнена със смирение. 

Десницата на свети Киприан в църквата ,, Златари ,, Букурещ

 Таня Биринджиева

В църквата,, Златари,, или църквата на свети Киприан   в Букурещ се намира чудотворна реликва-дясната ръка на свети Киприан от Антиохия, бивш магьосник от трети век приел християнството и станал епископ.

Църквата Златари е исторически паметник, известна още като ,,църквата на чудесата,, поради силата на мощите на свети Киприан е получила името си от квартала на златарите които са я издигнали през 17 век. Храмът е бил разрушен през 1800 година от земетресение и възстановен през 1850 година. Куполите на църквата са били повредени от земетресение през 1940 година и ремонтирани през 70-те години на миналия век. 

Свети Киприан се смята за бърз  помощник срещу магьосничество. Мощехранителницата със свещената реликва е поставена пред красиво изписана икона на свети Киприан със сцени от неговия живот и от сподвижниците му света Юстина и свети Теоктист. Всяка сряда се отслужва вечерня и се чете акатиста на свети Киприан, прави се водосвет и се четат молитви за прогонване на злите духове. Освен това всеки петък се отслужва вечерня с акатиста на Пресвета Богородица и се четат молитвите за прогонване на духовете на свети Василий Велики. 

Според енорийския свещеник който е жив свидетел на фрапиращи случаи, но избягва да говори за тях, за начина, по който се правят и разпространяват магиите. Това което го интересува най-много и изглежда най-полезно за хората, е,че те знаят колко ужасно е едно проклятие, обикновено предавано от човек на човек впоследствие на гняв чрез мисли и думи.

В църквата има много болка. Всеки има своя история и проблеми . Не е лесно да се изслушат без да те безпокоят. Почти двадесет години енорийският свещеник отец Дяконеску се опитва се опитва да е спокоен, но казва ,че това е трудно, има дни когато се прибира в дома си съсипан, с наранена душа, а през нощта му се случва да сънува страшни сънища. Той изпитва радост, когато вижда силата на изцелението на свети Киприан, когато хората идват да му благодарят в олтара, но битката с тъмните сили е страшна и без край. Без да иска , той е напълно потопен в мерзостите, които преживяват другите, за историите за отмъщение и бурите от вълненията.

От това, което е видял и чул, най-тежките магии са свързани с мъртвите: нокти, откъснати парчета от дрехите, пръст от гробовете. След това следват по тежест заклинанията със свещени частици: частици от икони, реликви, свещенически одежди. Със сянка на тъга в очите той показва мощехранителницата на свети Киприан, която заключена с два реда ключалки. След това той показва пролуките  в иконостаса и счупените орнаменти по ръба, които хората чупят тайно или да вмъкват бележки, или да използват късчетата стърготини за тъмните си дела .

В църквата на свети Киприан борбата с духовете на злото е ожесточена. Много хора молят отеца за молитви, да оставят носни кърпички под реликвария на свети Киприан, или на входа, или близо до олтара. Той им отказва, ако искат нещо неподходящо, но , доколкото е възможно, ги учи на правата вяра, като ги съветва да отвърнат въображението си от тъмнината и да се приближат до Бог, уверени в Неговата непоколебима помощ и сила. Важно е да не губим надеждата, казва отеца. Нека да не се заблуждаваме, че ще се отървем от магии чрез други магии. Хората тичат из цяла Румъния и търсят лек, привлечени от славата на скит, старец, чудотворна икона, но се случва чудото и съкровището на изцелението да са само на няколко крачки от тях- в църквата Златари. Малко известен , свети Киприан не може да избере по-подходящ дом- насред шумен, забързан Букурещ, пълен с грижи и лоши помисли.