Таня Биринджиева
Преподобният Геронтий е роден на 4 ноември 1934 година в провинция Фагарас, почти в средата на Румъния, в село Вискри, община Буншти, недалеч от град Рупеа, сега окръг Брашов. Името което получава при кръщението е Георги, но в семейството го наричат Георге или Георгита. Майка му носела името Елена, а баща му Йоан. Той изпитвал особена признателност към майка си, която смятал за образец на благочестие и свой духовен водач. Също той имал по-голям брат Йоан, който починал млад и сестра Рафира. Особено място в живота му заемал чичо му Мойсей като мирянин, или Модест, като монах. Става дума за брата на баща му Модест Алдеа, бивш игумен на манастира Чолану и след това протосингел на Бузау.
В ежедневието си Георги неведнъж е изоставял земеделската работа , за да се моли. На 16-17 години той имал духовната сила да спазва строг пост до вечерта, дори и цял ден да копае. За периода преди да отиде в армията е посещавал чичо си манастира Чолану.
Отбива военната си служба в началото на 50-те години на миналия век, това са били пиковите години на сталинизма в Румъния. За този период е известно, че религиозния живот и публичното изповядване на истините на вярата се смятали за истинска атака срещу официалния атеизъм и тази,, вина,, била много сериозна.
За живота му по време на военната служба е бил белязан от страдания, които е трябвало да понесе в резултат на дълбоките си религиозни тревоги, особено от факта , че не му било разрешено да се моли.
След военната служба той отива при чичо си в манастира Чолану. През този период той има духовни преживявания , които бележат и укрепват вярата му в съществуването на духовния свят . Той винаги напомнял , че врагът дяволът се опитвал да го изплаши и да го отклони от вярата. След 1956 година след като чичо му неочаквано починал, преподобни Геронтий води три години живот, в който редувал живот в манастира с подпомагане на семейството си при обработката на земята, още повече, че преследването на селяните било започнало.
Един от най-трудните периоди на живота на преподобни Геронтий бил този, който последвал след появата на указ№410 от 28 октомври 1959 година. Монасите били арестувани, осъждани или изпращани в провинцията. Преподобни Геронтий бил изпратен в затвора. Именно в този момент той става юродив ради Христос, след като му се появила самата Пресвета Богородица, която му казала да вземе кръста си , който Тя ще му помогне да носи. По-късно той се озовава в психиатрията , откъдето е освободен през 1964 година. Когато искал да си намери работа, хората се страхували да го приемат, страхувайки се от лоши последствия от властите. Така той намерил място като пазач на лозята при епископ Нестор Олтенийски. Когато го приел , епископът му дал обещание никога повече да не носи монашески дрехи, за да не предаде монаха в себе си.
През следващите години от живота на Геронтий прекарва в лутане из различни манастири, храмове, благочестиви хора го приемали, но той оставал на едно място само за кратко време.
Блаженният Геронтий бил почитан от много хора заради детската си простота, чистота на живота, правдата и молитвеността. Хората започнали да го наричат ,, Благочестивия". Тези, които са се доближавали до него, са знаели силата на молитвите му, прозрачността, помощта при различни трудни обстоятелства.
По време на църковните служби той често се молел с вдигнати ръце към Бога, понякога говорел със светиите или ангелите или проклинал демоните, които тормозели и пречели на хората да се молят, защото имал Божи дар да ги вижда. Въпреки всичко това имало хора, които виждайки делата му не ги разбирали, решавали , че е луд, но преподобни Геронтий бил юродив ради Христос.
Той по цяла нощ се молил през нощта, често с думите си той разговарял с Христос, Пресвета Богородица и Светиите.
Приближавайки се към заминаването си при Господ, преподобни Геронтий, докато бил в Светите земи с други румънски поклонници, казал, че на следващия ден той ще почине. Никой не му повярвал, знаейки, че е луд и казва разни неща. А на сутринта на 13 октомври, той бил намерен починал с отворени очи. В Израел отказали да го погребат, след което тялото му откарано в Румъния, където на 21 октомври е погребан в манастира Тисман, близо до олтара на катедралната църква.
Тялото на блажения Геронтий, 8 дни, преди погребението, било топло и меко, сякаш през цялото време спял. Излъчвал приятен аромат, сякаш от свети мощи.