Преподобни Роман Сладкопевец

Таня Биринджиева

Монахът Роман, наричан,, Сладкопевец,, , е грък по произход и е роден в средата на 5 век в сирийския град Емеса. След като получава образование, той става дякон в църквата,, Възкресение Христово,, в Бейрут. При император Анастасий Дикор(491-518) той се премества в Константинопол и става клирик в патриаршеската църква,,Света София" . Той усърдно помагал по време на богослуженията, въпреки че не се отличавал нито с глас, нито със слух. Тогавашният патриарх Евтимий обаче заобичал Роман и дори го приближил до себе си заради неговата искрена вяра и добродетелен живот.

Тази привързаност на патриарха към свети Роман възбудила няколко катедрални духовници срещу него, и те започнали да го тормозят. На една от предрождественските служби тези духовници изтикали Роман на църковния амвон и го принудили да пее. Храмът бил пълен с поклонници , самият патриарх служил в присъствието на императора и придворните. Объркан и уплашен, свети Роман публично се опозорил с треперещ глас и неясно пеене. Пристигайки си в дома напълно унил, свети Роман се молил дълго усилено през нощта пред иконата на Божията Майка, изливайки си болката. Тогава му се явила Богородица, която му подала хартиен свитък и му наредила да го изяде. И тогава се случило чудо: Роман получил красив , мелодичен глас и в същото време поетичен дар. В прилив на вдъхновение той веднага съчинява прочутия си кондак за празника Рождество Христово:,, Дева днес ражда Свръхестествения,  и земята поднася пещера на Непрестъпния, ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътуват, защото заради нас се роди Младенец- Предвечния Бог"

На следващият ден преподобни Роман отишъл в църквата за всенощното бдение на Рождество Христово. Той настоял отново да му бъде позволено да пее на амвона и този път изпял химна толкова красиво, че предизвикал всеобщо  възхищение. Императорът и патриархът благодарили на Роман, а хората го нарекли Сладкопевец. От този момент свети Роман украсявал богослуженията с дивното си пеене и вдъхновени молитви. 

Обичан от всички, свети Роман станал учител по пеене в Константинопол и издигнал блясъка на богослужението до високо ниво. За своя поетичен дар той заел почетно място сред авторите на църковни песнопения. На него се приписват повече от хиляда молитви и песнопения за различни празници. Особено място заема Акатистът на Пресвета Богородица , който се изпълнява по време на Великия пост. По негов модел са съставени и други акатисти.

Преподобни Роман Сладкопевец е починал през 556 година. 

 

 

 

 

Атонските старци : Старецът Геронтий Капсалски (1908-2001)

Таня Биринджиева 

Старецът Геронтий Капсалски станал монах в манастира Григориат. Той заболял от туберколоза , и той и още един болен монах били изпратени в туберколозна болница в Солун. Когата стареца Геронтий се излекувал, се върнал отново в манастира, но някои от монасите в манастира Григориат се страхували от това да не се заразят и му казали:,, Върни се , братко, в Солун, ние ще ти дадем каквото ти трябва. ,, Старецът не се съгласил, и си тръгнал, като нищо не взел от Григориат. Пребивал в различни манастири и работейки си изкарвал прехраната. Той живял в района на скита на килията Свети Василий и свети Петър. Това били най-хубавите му години от неговия монашески живот. Старецът редовно се причестявал и винаги бил радостен.

Старецът Геронтий се установява в областта Капсала, в килията на Свети Николай, а на стари години той се завръща и прекарва последните си години от живота си в Григориат.

През 1945 година на Атон в продължение на няколко дни имало силни валежи, които причинили много беди. Старецът Герондий тръгнал по време на тези дъждове към Карея. Стигнал до Морфон, където се скрил на сушина, чакайки да спре дъжда. През нощта се молил и изведнъж чул тропот от копита. Старецът отворил вратата и видял , че пред него стоял светъл ездач на кон.

,, Влез вътре , приятелю,, , предложил старецът на ездача- Къде отиваш в този порой?

,, Бързам, защото домът ми е в опасност,, , отговорил ездачът .

На следващия ден старецът Геронтий научил ,че в обителта Ксенофонт бурни потоци са отмили манастирската градина заедно с градинаря и къщата му, както  и половината сгради в манастирският скит. Тогава стареца Геронтий осъзнал, че този светъл ездач е бил свети великомъченик Георги, който се бил втурнал да спасява манастира Ксенофонт, чийто покровител бил той.

Срещата на стареца Геронтий е от ключово значение в живота на стареца Теоклит Дионисийски. Когата стареца Теоклит бил силно изкушен, стареца Геронтий му подал ръка и с благословията и насърчението на игумен Гавриил, те живели заедно два месеца. Старецът Геронтий помогнал на стареца Теоклит да преодолее изкушението , а той от своя страна го научил на умна молитва. Старецът Теоклит * нарича старецът Герондий свой учител.

Старецът Герондий много обичал Литургията. Имало такива недели, когато присъствал на три Литургии, една след друга. Първо ходел в Кутлумушкия скит, където завършвали рано, след това при йеромонах Арсений, а след това отивал при йеромонах Никодим, който завършвал Литургията по обяд. 

Един ден валяло силно. Отците видели стареца да върви от една Литургия на друга под дъжда и го попитали:,, Слушай, старче Герондий, къде отиваш в такъв порой?" - на което той искрено се изненадал:,, Само си помисли какво носиш! Не трябва ли да ходя на Литургия заради някакъв дъжд?"

Когато старецът се причестил, лицето му забележително се трансформирало. Той много постел. Дори в някои дни нищо не вкусвал. В килията му имало само една вълнена постелка и нищо друго. Един ден под тази постелка се скрила отровна змия от рода на пепелянките. Старецът докато се молел , я натиснал, а змията го ухапала. Старецът изобщо не се уплашил и не изтичал при лекарите. Влязъл в килията на йеромонах Арсений ,но той не бил там и старецът се върнал в килията си. Той се надявал преди всичко на грижите на Пресвета Богородица, взел елей от светилника пред иконата и, помазал ухапаното място, и отровата не му навредила. Както казва по-късно старецът, той се бил разстроил само защото извършил грях и убил змията.

Повечето монаси в Карея считали старецът Геронтий за странен, който ходи с кучета и гарвани. Присмивали му са се, но всъщност старецът бил истинска мистерия. Знаел много и най-вероятно бил получил висше образование, но той никога не е бил разказвал за себе си. Когато държавата причинявала зло на Църквата той винаги пишел протестни писма до различни държавни органи.

*Старецът Теоклит Дионисиатски (1916 -2006) е учен, светец , автор на многобройни статии и над 70 книги. Най-важните му творби са:,, Между земята и небето" ,  ,, Григорий Палама" , ,, Преподобни Никодим Светогорец,, , ,, Мария- Богородица", ,, Ереста на неправославните".

Кръвотечивата икона на Иисус Христос Спасител

Таня Биринджиева

В началото на 2000 година в една от къщите на село Державино , Оренбургска област в Русия, се случило събитие, което е трудно да се обясни - капчици кръв се появили върху образа Христос Спасител, тези капчици имали характерна тръпчива миризма. Последвали химически и медицински изследвания на тази течност, които доказват, че това е истинска човешка кръв. Докато траели изследванията капките кръв продължавали да текат това става и до днешни времена. В днешни времена изображението на Христос е покрито изцяло с дебели ивици кръв.

С благословението на тогавашният патриарх Алексей са направени три кръвни теста в Москва, Луганск и в Румъния. Изследванията доказват , че кръвта е от АВ група и съответства на кръвта от плащеницата от Торино.

След това патриарх Алексей благославя иконата да бъде разнесена в цяла Русия, за да свидетелства, че ние хората разпъваме Иисус Христос с грешния ни начин на живот, че сме по-лоши и от фарисеите, защото , познавайки Христос, ние продължаваме да го разпъваме.

Иконата е позната в България, Сърбия, Молдова, Турция , Унгария, както и в във всички страни от православния свят.

Днес иконата на Иисус Христос се намира в манастира в чест на Атонската икона на Божията Майка в местността Кипячие в Малински район на Житомирска област.

Преди да стигне до манастира в Украйна, иконата пътува 10 години . Тя е била в Брест, Беларусия. От там с автомобили са я прекарали през границата . Когато била поставена в автомобила всички присъстващи твърдят, че са усетили миризмата на прясна кръв.

Покрай иконата са станали много изцеления. Например в Черновци е записан случай, когато момиче, което не можело да ходи , се изправя и целува иконата, бъбрекът на млад мъж започнал да работи, въпреки че лекарите вече го били подготвяли за операция. Началникът на гинекологичното отделение на една от болниците в Киев разказва, че след като целунала тази икона, тя видяла кръвта на децата, които са били убити поради аборти, извършени в отделението, тя се разкаяла искрено  и обещала , че няма да прави повече аборти. Основното чудо е, когато хората, след като прекарат известно време до нея , се променят и се покайват за сторените от тях грехове.

В момента когато се докоснат до иконата хората започват да проглеждат духовно, стават по-човечни и тяхната съвест се пробужда. 
Обсебените не могат да се докосват до тази икона, и казват , че тя е гореща и мирише на кръв 

 

Богородица е рая

Свещеник Йоан Валентин Истрати

Виждаме днес новороденото момиченце и разбираме колко е велика Божията любов. Чуваме плача на малкото дете и научаваме за неизразимата любов на Троицата. 

Гледаме човешкото дете и през сълзите си виждаме колко възвишен става човекът чрез любовта-издигнат до лъчезарната светлина на трона на Живота.

На този ден е родена Пресвета Богородица. Тя изгрява като слънце от сълзите на молитвата, от добротата на блажената старост и от свещената чистота.

Момиченцето свети в света като плод на Божието чудо, по-голямо от небесата, готвещо се да роди Създателя на всичко.

Малкото дете, едва чуто да плаче днес, ще стане Ходатай на човешкия род. Момичето е леко като перце, но по-просторно от небесата. Тя е мъничко бебе, притиснато до гърдите на бабата на Господа, готвещо се да стане осветен храм и духовен рай.

Тя е църква, защото успя да побере и успокои Небесния Цар. Тя е храмът на вечността, защото в нея самият Бог се облече в човешка същност. Създателят на галактиката чрез смирена любов се съдържа изцяло в малката и девствена утроба на майка Си. Тя е храмът на Непорочния Божи Агнец, защото носи  и люлее на ръцете си Този, Който носи цялото творение.

Богородица е Майка на Църквата, защото никой никога не може да наследи Христос, ако не Го роди в плът. Никой не може да приеме Източника на Живота, ако не почувства благоуханните божествени сълзи на девството в очите на тази, която Го е родила. Никой не може да обича Човеколюбеца, ако духовно не стане майка по душа, за да Го роди мистично. 

Обожението на човешката природа е образ и разгръщане на Господнето въплъщение от Девата. Когато тя люлее Бог в ръцете си , безброй ангели викат в хваление. Когато тя нежно шепне на Младенеца, целия свят долавя своя скрит смисъл.

Но дори повече от храм, Богородица е духовен, мистичен рай, който говори за висшето призвание на човека към вечната любов. Девата е храстът, който гори, без да изгори, в който материята е осветена и избавена завинаги от тлението, пламнала от любов към Бога, но не унищожена от тлението.

Нейната детеродна девственост представлява съществуването на рая, в който материята е проникната с благодат и побеждава законите на природата чрез законите на любовта. Нейната чистота , която ражда Живота, е богословска метафора за рая- мистичният образ на Царството Небесно, пътят, по който се насочва обременената с грехове вселена. Всеки човек, който наследява рая, всъщност е този, който е постигнал майчинската любов към Бога- да не спи през нощта в грижа и бдителност за Него и да Го отглежда в дълбините на сърцето си, за да стане Той всичко за него.

Светата Дева е извор на любовта, защото допълва със себе си плачещата любов на човека, лишен от благодат, и цялото Божие желание да се съедини с нас.  Нейните милости се изливат върху човечеството, без да чакат съгласие или молба, непрестанно разпръсквайки сладостта на любовта от нейното майчинско сърце. Цялата вселена, бременна с Бога, гледа с любов тази , която Го е родила, и се учи да се изпълва със светлината, която се излива от Вечния. Човечеството прониква от тайните на историята и научава евхаристийното превръщане на майката в енергия по благодат, както в Рождеството, което е девствено, така и в смъртта, която става гаранция за живот.

Виждаме днес новородената Дева и разбираме величието на Божията любов. Чуваме плача на малкото момиченце и научаваме за неизразимата мъдрост на Троицата. Гледаме човешкото дете и през сълзите си виждаме колко високо може да се издигне едно човешко същество чрез любовта- до блестящата светлина на трона на Живота. Да целунем Младенеца в душите си и да се учим във вечната школа на богословието. 

Нейното мълчание е по-ценно от всички думи на този свят. В края на краищата най-голямата сила във Вселената е любовта, която дава живот, принасяйки себе си в жертва и която ражда дете. И най- голямата светлина в цялата вселена е силата да обичаш завинаги тези, който убиват твоето Дете.

На 30 август монахът - проповедник от 19 -ти век Христофорос ,, Папулакос,, беше канонизиран

Таня Биринджиева

Монахът Христофорос Панайотопулос,,Папулакос,, от 19-ти век , който смело проповядва в един от трудните моменти в историята на православна Гърция, беше канонизиран на 30 август, петък от Константинополската патриаршия. Денят в който ще се отбелязва неговия празник е 18 януари, деня на неговата кончина.

Предложението за неговата канонизация е направено от митрополията на Калаврита. Предложението е потвърдено и одобрено от Синода на Гръцката църква след даването на положителна оценка на Синодалната комисия по номоканонични и догматични въпроси на Църквата на Гърция.

Преподобни Папулакос всеотдайно се бори с чуждите влияния, западните традиции, които са чужди на православната традиция. Той смело критикува крал Отон Първи, който затваря много манастири и разрушава църкви. Заради пламенните си проповеди той е бил преследван, измъчван, изпращан на заточение и завършил дните в затвор.

Преподобни Христофор е роден през 1770 година в село Армпунас в област Калаврита като Христофор Панайотопулас и работи като месар. Той бил напълно неграмотен, като решил да стане монах. Първоначално станал монах в манастира на Голямата пещера в Калаврита, а по-късно живял като  аскет в направена от него колиба близо до родното му село. Той остава в уединение около 20 години през които той се научава да пише и чете.

На 80-годишна възраст той взема решение да стане проповедник и да помага за обучението на гръцкия народ в православната вяра, тъй като протестантството и атеизмът процъфтяват в тогавашна Гърция. Славата му на проповедник се разпространила много бързо, тъй като той имал свой начин на проповядване. Той проповядвал главно срещу прелюбодеянието и кражбата в полза на молитвата. Със своите проповеди той критикувал антиправославната политика на тогавашното баварско правителство и снизхождението от страна на Синода на Църквата. За тези си действия той бил изправен пред епископа на Калаврита, който го порицал и го помолил да ограничи проповедите си.

Шест месеца по-късно Папулакос започва обиколка из Южен Пелопонес, събирайки хиляди хора по пътя си. След натиск крал Отон подписва указ, с който заповядва Папулакос да бъде затворен в манастир. Преподобни Христофор бяга в Мани, за да се спаси.

На 21 юни 1852 година Папулакос е арестуван и обвинен в държавна измяна от армията и е изпратен в затвора на Рио, където прекарва две години в изолация. Трябвало е да бъде съден от наказателния съд на Атина като бунтовник, но впоследствие е амнистиран от крал Отон Първи. През 1854 година той е изпратен на заточение в манастира Панахранту на остров Андрос, където умира на 18 януари 1861 година и е погребан там. По време на престоя си в манастира той приема много посетители.

Неговото мислене е силно повлияно от неговия духовен учител Космас Фламиат, чиято дейност е паралелна и чието учение е подобно.

В нашите пропилени, мрачни и трудни дни ние отново се нуждаем от ярък призив за покаяние, възстановяване и правилна позиция. Имаме нужда от смелия глас, героичния дух, изповядването на вярата и пламенната вяра на преподобния Папулакос.