Отшелникът Йоан Давид пастир Божий

Таня Биринджиева

Блаженият Йоан Давид е роден на 15 февруари 1920 година в селцето Плай, близо до село Струнгари, в бедно семейство. От младостта си той получава даровете на наставниците си Симеон и Варсануфий, той се трудел неуморно в молитва, четял Псалтира и се трудил в добродетелите. Заради праведния си живот той бил търсен от много вярващи и дори от учениците на отец Варсануфий. 

Отшелникът Йоан обаче приемал рядко някого, защото се считал за недостоен за такова служение.

Много хора свидетелстват, че благочестивият Йоан познавал душите и мислите на хората, дори и на тези, които никога не бил виждал или познавал. През последните години от живота му той имал за духовен наставник един от отците на манастира Афтия, който потвърждава тази дарба на Йоан Давид. 

Също така , ценно свидетелство за този факт е това, което разказва майка Йерусалима Гибу от манастира Рамец, която съобщава за ценните разговори с отшелника Йоан по много въпроси. За отбелязване са моментите , в които Йоан Давид знаел духом датата на кончината на отец Дометий Манолаче и отец Пайсий Олару.

Въпреки че не е бил монах, отшелникът Йоан е смятан за човек на молитвата. Всяка неделя той отивал на Светата литургия, а овцете му оставали сами на пасището и никога не са били нападнати от диви животни. В същото време, според свидетелствата на близките му, Пресвета Богородица му се явила три пъти и Господ го дарил с голяма мъдрост. 

От почит към неговия свят живот, както в манастира Афтея, така и в църквата на монашеското селище в Струнгари, то е изобразен заедно със светците. Той е починал на 7 януари 1995 година след дълги страдания, които бил предсказал. Гробът му се намира в Струнгари, както той бил пожелал.

Чудотворната лоза на преподобни Симеон Мироточиви в манастира Хилендар

 Таня Биринджиева

Преподобни Симеон Мироточиви е баща на свети Сава архиепископ на Сърбия, който се смята за основател на Сръбската църква. Бездетните двойки призовават името му в своите молитви да бъдат избавени от безплодието . Мощите на светеца почиват в Сърбия.

Стефан Неман наследява своя баща на престола на Сърбия. 

Той претърпява преследване и лишаване от свобода от страна на своите братя, които също претендирали за престола. Благодарение на твърдата си вяра и застъпничеството на свети великомъченик Георги той превръща Сърбия в могъщо княжество . Той отвоюва сръбските земи от Унгария и Византия. Неговите противници се страхували от неговата мощ и не смеели да нападнат страната му.

Стефан Неман разпространява православната вяра и изкоренява богомилството.

Стефан и неговата праведна съпруга Анна имали двама сина Стефан и Укан. Двамата съпрузи на зряла възраст достигнали мечтата си да имат още един син, който да прослави страната си и да укрепи православната вяра. Те се молели горещо на Бог. Техните молитви били чути и Анна родила син на който му дали името Растко.

Растко на седемнадесет години заминал тайно на Света гора и приема монашество, приемайки името Сава. Именно той през 1219 година установява в Сърбия автокефалната православна църква и коронясва по-големия си брат Стефан Първовенчани, също прославен като светец.

Когато княз Стефан остарял , Сава убедил баща си да предаде царството си на по-големия  си син и да посвети на Бога останалите години от живота  на Бог. Симеон послушал сина и приел монашество. Двамата заедно построили на Света гора манастира Хилендар, където Симеон почива на 84 години.

След смъртта му тялото му остава нетленно, меко и топло, сякаш били още жив.  От мощите му потекло миро, което благоухаело и имало целебна сила.

Първоначално мощите му лежали в манастира Хилендар. Но скоро Сава напуснал Света гора и ги взел в опит да помири братята си Стефан и Укан поради враждата им . Те видели мироточенето и чудодейните изцеления и се помирили.

Мощите на преподобни Симеон Мироточиви били пренесени с голяма почит в Студенишката лавра.

Мироточенето спирало само един път, когато княз Стефан искал да промени вярата си.

Отначало монасите на Света гора плакали за заминаването на реликвата. Тогава преподобни Симеон се явил в съня на игумена Методий и му казал, че неговите мощи принадлежат на Сърбия, и на тяхно място ще порастне чудотворна лоза за утеха на братята и в памет на светеца. Това пророчество се сбъдва през 1207 година, когато от стената на празната крипта израства лоза. Стъблото и излиза на повърхността на 1,5 метра над земята. Монасите вярват, че благословението на преподобни Симеон ще остане в Хилендар, докато лозата дава плод.

Лозата има специално значение за преподобни Симеон и Бог и изборът и не е случаен. В Евангелието Господ Иисус Христос е оприличен на лоза( Йоан 15, 1-2)

Подобно на плода на лозата, царската династия на Неманите се разклонява и много от нейните членове са прославени като светци.

Всяка година монасите събират богата реколта от грозде. Изсушават гроздето и го дават на бездетни семейства.

За да се поиска от това грозде, трябва да се напише писмо до Света гора с кръщелните имена на съпрузите . Не са необходими пари. Чака се от четири до шест седмици , за да се получи плик с три гроздови зърна и инструкции за консумацията им. Писмото също така уведомява , че монасите от Хилиндарския манастир са започнали четирдесетдневни молитви да се сдобие семейството с дете. Също така братята молят да изпратите снимка на детето, ако настъпи бременност . 

Адресът на манастира е: Monastire Hilendar 63086 Karyes Mount Athos Creece Phone +30-23770-23797

Чудотворната икона на Пресвета Богородица Огневидна

Таня Биринджиева

Иконата на Божията Майка ,, Огнеподобна,, има дар на чудотворство и е в състояние да помогне на всеки човек в беда.

Има малко информация за историята на тази икона , а историята за нейното появяване е обвита в мистерия. Знаем само, че вече изгубеният оригинал е рисуван около 845 година. въпреки това има причина да се смята, че иконографският тип Hagifsoritissa. Копия на тази древна икона са широко разпространени във Византия през 12-15 век, една от тях попада в Русия.

Първоначалният вариант на иконата изобразява Пресвета Богородица без Младенеца, държаща свитък в ръцете си . Този свитък символизира молбите на Пресвета Богородица за нас, които са отправени към Нейния Син. Това ни вдъхва надежда, че иконата на Божията Майка,, Огневидна,, както и другите нейни икони, ще ни помогне и ще ни пази от всички нещастия и беди. Затова ние се молим пред иконата за всичко, което надхвърля нашите сили и изисква Божията помощ.

Лицето на Богородица е обърнато към дясната и страна, а дрехите и са яркочервени на цвят. Ето защо иконата се нарича ,, Огневидна,, или ,, Видима в огън,,

Осем съвременни чудеса на Свети свещеномъченик Харалампий епископ Магнезийски

Свети свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, най-големият град в Тесалия. Той живял по времето на император Александър Север, когато Лукиан бил проконсул на Магнезия. По време на мъченическата си смърт светецът бил на 103 години.

За неговите чудеса  разказват монахините от манастира,, Свети Стефан,,  в Метеора, мястото където се съхранява светия череп на свети Харалампий.

1 Епидемията на Света гора

Свети Харалампий има особена дарба да лекува болести и често е спирал епидимии от тиф, холера и чума. През 1908 година имало смъртоносна епидемия достигнала Света гора и светия череп на светеца бил пренесен от манастира ,, Свети Стефан,, на Света гора, където било отслужено всенощно бдение. Епидемията незабавно спряла и оттогава всяка година се отслужва в манастирите всенощно бдение в чест на свети Харалампий- единственият светец освен Богородица, почитан от всички на Света гора.

2 Детето на Мария

През 1950 година четиригодишната дъщеря на Мария Наири била парализирана. Тъй като не могли да помогнат лекарите не могли да направят нещо за детето и го изпратили да умре в дома си. След много нощни молитви Мария видяла на сън свети Харалампий и, като взела назаем от църквата неговата икона, я държала в дома си със запалено кандило пред нея. В навечерието на празника на Светите апостоли -30 юни светецът се явил на детето и го изцерил . Стаята се изпълнила с неописуемо благоухание и от иконата потекло  благоуханно миро.

3 Една година без думи

На западния бряг на Гърция има църква, посветена на свети Харалампий  в знак на благодарност за това, че е спасил града от епидемия от тиф. Една година празникът на свети Харалампий се паднала в седмицата преди Великия пост. В Гърция, както и в други части на света, през тази седмица има карнавали. Съпрузи , които минавали покрай църква в навечерието на празника на светеца, чули пеенето . Съпругата искала да отиде на службата, но съпругът похулил светеца и казал, че вместо това ще отиде на карнавала. Той веднага онемял . Жена му го завела в църквата, където той коленичил и се покаял , той възвърнал речта си точно година по-късно, на празника на свети Харалампий.

4 Спестяванията на Николау

През 1966 година някой си господин Николау се завръщал в родното си село, където планирал да се пенсионира, носел спестяванията си. Когато стигнал селото си, той с ужас установил, че е загубил парите си. На следващата сутрин той тръгнал отново за Пирея, надявайки се ги намери. Когато стигнал до село Палигорос, той видял малък параклис, посветен на свети Харалампий, и той влезал  да се помоли за помощ. Веднага той чул глас, който му казал да погледне под седалката на автомобила, с който се бил прибрал предишния ден. Проследил колата и установил, че парите наистина са паднали под седалката. 

5 Търпение за Христос

Човек с неизлечима болест се молел често и горещо на свети Харалампий да го излекува. Най-после една нощ светецът му се явил и му казал, че неговите страдания са по-малки от тези, понесени от Христос, и че за него ще бъде по-добре да понесе търпеливо болестта си, отколкото да я излекува, защото тя е изпратена от Бог, за негово спасение.

6 Сестрата на послушницата

През 1978 година една млада жена отишла в манастира,, Свети Стефан,, да стане монахиня. Тя станала послушница, но страдала ужасно през първите няколко месеца, защото тъгувала за семейството си. По-голямата и сестра отишла да я посети, но направила скръбта на послушницата още по-голяма, като я помолила да напусне манастира. В ярки цветове тя нарисувала картината на техните родители, седнали вечер , натежали от скръб поради по-малката си дъщеря . Същата нощ сестрата преспала в манастира и на разсъмване тя сънувала свети Харалампий, който я смъмрил строго , че прави опити да накара сестра си да напусне, като казал, че ще навреди много на младото момиче, ако се откаже от монашеския път. Докато и се карал, той я ударил силно по бузата и тя се събудила, усещайки ръката му. Излишно е,  да се казва , че тя се подчинила, а тя и до днес чувства болка от шамара.

7 Близнаците

През януари 1995 година една жена отишла да посети манастира от  град Трикала и казала на сестрите, че е била бездетна през първите деветнадесет години от брака си и че лекарите и са казали, че никога няма да има деца. В началото на 1994 година тя започнала да се моли на свети Харалампий, който и се явил една нощ на сън и казал:,, Ще имаш деца,, . Два месеца по-късно жената заченала и в края на годината родила близнаци. Тя често ходела в манастира с малките си синове. 

8 Манастирският свещеник

В началото на 90-те години на миналия век млад мъж от селото в района отишъл в манастира ,, Свети Стефан,, с намерение да се самоубие, като се хвърли от моста, който свързва върха на скалата с пътя. Той стоял на моста, гладал надолу в пропастта и се готвел да скочи, когато един стар свещеник се приближил и се представил като свещеника на манастира. Въпреки че никога преди не са се били срещали, той започнал да говори на младия мъж за неговия живот и изпитания го насърчил да не се отчайва, като му обещал, че Бог ще му помогне. Младият мъж изпитал вътрешна радост и мир. Той се върнал в дома си, той започнал редовно да посещава Божествената литургия. Няколко седмици по-късно той отново отишъл в манастира и поискал да поговори отново със свещеника. Сестрата, която срещнал на вратата, му казала, че в манастира не живее свещеник, че свещеници идват само от време на време, за да отслужат Божествена литургия, нито е имало свещеник в споменатия ден. Тя го попитала как е изглеждал старият свещеник и той подробно описал свети Харалампий.

Установяването на празника Сретение Господне

Свети Дмитрий Ростовски

Празнуването на Сретение Господне е установено през времето на император Юстиниан Първи, но по-рано, въпреки че Сретение Господне се отбелязва в Църквата, не толкова тържествено. Благочестивият император Юстиниан установил този празник да се празнува като Господен и Богородичен празник заедно с други празници. Особени обстоятелства били мотивите да се създаде този празник. По времето на царуването на Юстиниан във Византия и нейните околности в продължение на три месеца, започвайки от последните дни на месец октомври, имало силна чума, така че отначало пет хиляди души умирали на ден, а след това десет хиляди; телата дори на богати и високопоставени хора били оставени без погребение, защото всички слуги и роби били умрели и нямало кой да погребе самите господари.

В Антиохия за греховете на хората към чумата се присъединило друго Божие наказание- страшно земетресение, от което паднали всички големи къщи и високи сгради и църкви и много хора умрели под стените им; сред мъртвите бил и Ефразий, епископ на Антиохия, който бил смазан до смърт от падането на църквата. В това страшно и пагубно време един благочестив човек получил откровение, че трябва да се установи тържествено празнуване на Сретението Господне, както и на други празници посветени на Господ и Богородица. И така, при настъпването на деня на Сретението Господне, на 2 февруари, когато започнало всенощно бдение и шествие с кръста, смъртоносните чума и земетресение веднага престанали, чрез Божията милост и по молитвите на Пречистата Богородица. На нея с родения от нея Христос Бог да бъде почит, слава и благодарност во веки веков. Амин!  

 

Плачещата икона на Пресвета Богородица от манастира Сокол в Румъния

Таня Биринджиева

Иконата на Пресвета Богородица която се намирала в църквата ,, Преображение Господне,, в православната духовна семинария към манастира Сокол в Румъния. През месец февруари 1854 година става известна със проливането на сълзи.

След Божествената литургия на 1 февруари 1854 един уплашен служител отишъл при еклисиарха йеромонах Исая и му казал, че е видял сълзи на иконата Пресвета Богородица. Няколко от служителите изтичали към църквата. Там всички станали свидетели на сълзите , които се стичали от очите на Пресвета Богородица. Епископ Филарет Скрибан, ректорът на семинарията, извадил иконата на Божията майка от рамката и внимателно я разгледал. Той си помислил, че това е светена вода от празника на свети великомъченик Трифон, владиката изтрил сълзите с кърпа и върнал иконата на мястото и. След това, наредил на всички да напуснат църквата, той огледал цялата църква и след това я заключил.

Няколко часа по-късно преподавателите и учениците на семинарията влезли в църквата с ректора за вечерня и всички били удивени да видят същия чудотворен поток от сълзи от очите на Пресвета Богородица.

Веднага епископ Филарет отслужил молебен и акатист към Богородица. Скоро цяла Румъния научила за това чудотворно събитие и хора от всички краища на страната започнали да пристигат в манастира Сокол, за да се поклонят на новооткритата плачеща икона на Богородица. Сълзите понякога течели всеки ден; и понякога се появявали на два, три или четири дни. В резултат на това много хора успели да видят истинското чудо от първа ръка и да станат свидетели на това чудо. Онези, които не са видели истинското чудо , са били убедени, че е станало истинско чудо, защото са виждали следи от засъхнали сълзи повърхността на иконата.

По време на Кримската война Княжество Молдова е било окупирано от австрийска войска. Генерал Паар, командващият офицер на австрийската армия, чул за иконата в Сокол и наредил на щабния си офицер да проучи докладваното чудо и да направи доклад за резултатите от него. Полковникът отишъл в манастира и разгледал иконата, която в този момент не плачела. Като не видял нещо необичайно, той върнал иконата в рамката. Взел запалена свещ и внимателно погледнал лицето на Пресвета Богородица. Изведнъж две малки блестящи сълзи се образували в очите на Богородица и сълзите започнали да текат. Офицерът се отдръпнал от ужас и възкликнал :,, Тя плаче! Това е голямо чудо! Отци, молете се на Бога!"

Полковникът докладвал какво се е случило на своя командир. Неговото описание на чудотворните сълзи от иконата е от безспорно значение, тъй като той е бил дошъл в манастира Сокол без вяра, че такова чудо е възможно. На излизане той обаче се убедил, че това безспорен факт.  Това не било единственото доказателство, че се е случило истинско чудо. Има много други разкази на очевидци, включително на хора, чиято искреност ни би имало причина да се поставя под въпрос.

Разказите за плачещата икона в манастира Сокол също се разпространили в Русия и някои хора смятат, че плачещата икона , спомената във ,, Война и мир" на Толстой, може да е тази икона.

Разказът на епископ Мелхиседек Стефанеску от Румъния заслужава специално внимание. Той е един от първите свидетели на това чудо, когато бил ректор на семинарията на манастира Сокол. Спомняйки си 35 години по-късно как е видял сълзите да се леят от очите на Богородица, старецът си спомня как е предполагал причината за сълзите. Той знаел, че в миналото е имало такива икони, които от време на време плачели, и че такива събития винаги са предвещавали тежки изпитания за Христовата Църква и за отечеството.

Историята подкрепили заключението на стареца. Скоро след чудотворното появяване на сълзите молдовските княжества били подложени на тежки изпитания. 

Манастир Сокол също претърпял големи трудности.  Тази икона е толкова важна за румънците, колкото лаврата на свети Сергей за руския народ.

Големият религиозен и образователен център на Румъния бил разрушен. Семинарията била преместена в Яш, а местните учители и монаси са били разпръснати. Там, където се намирала славната историческа семинария, служеща почти цял век като център на религиозното образование, остава само малко начално училище. Когато семинарията се премества от манастира Сокол в Яш през 1886 година , иконата на Божията майка е пренесена в новата митрополитска катедрала в Яш.

Кой може да се мери с него?

Случаят с Православна църква на Албания е сложен. незаменим ли е архиепископ Анастасий? Всеки, който е запознат с църковните въпроси, при никакви обстоятелства не може да каже категорично ,, да,, . Архиепископ Анастасий е оставил незаличима следа , по същество възстановявайки тази Църква от основата.

Въпросът за неговото наследяване винаги е бил предизвикателство. Кой може да се сравни с него?

Здравето на архиепископ Анастасий е под въпрос предвид напредналата му възраст и медицинския екип на д-р Котаниду прави всичко възможно от научна гледна точка, за да го запази жив. Той е казал на тези, които са го посещавали, че поверява бъдещето си на Божията воля. Архиепископ Анастасий е един от малкото йерарси с международно влияние, излизащо далеч извън границите на Албания.

Много имена са предложени като потенциални приемници на архиепископа на Албания, включително и гръцки епископи. Месогийският митрополит Николай се споменава поради общия духовен произход, Димитриадският митрополит Игнатий- заради връзките му с Албания. Уставът на Църквата на Албания обаче предполага тези сценарии малко вероятни.

Правителството на Мицотакис заяви, че не желае да се намесва във вътрешните работи на Църквата, оставяйки място на правителството на Еди Рама. Междувременно както Вселенската патриаршия , така и Московската патриаршия следят отблизо развитието , всяка по свои стратегически причини. И двете очевидно оценяват възможността да имат влияние, съобразено с техните интереси.

Не е моментът да се прави анализ на профилите на потенциалните наследници в Албания. Просто е очевидно, че възможността за йерарх от гръцки произход е изключително трудна, ако не и невъзможна.

Едно име обаче се откроява като ключово за бъдещето на Църквата на Албания: митрополит Йоанис от Корча, чиято роля, ако не като наследник, несъмнено ще бъде катализатор.

Къде изпрати Бог чрез хората архиепископ Анастасий? Абсолютно никъде. Няма църква, няма инфраструктура, нищо. Малко архиереи могат да постигнат това, което той направи. Бог го взе от мястото, където беше поставен, издигна го и го направи йерарх с международна величина.

,, Позицията не прави човека, а човекът прави позицията,, каза ми наскоро един приятер духовник. Анастасий взе това, което представляваше нищо и го направи ,, нещо,,.

Свети Евтимий , патриарх Търновски

 Таня Биринджиева

Член на рода Цамблак, Евтимий е роден около 1325 година в Търново. Образованието си получава в килийните училища в околностите на Търново. През 1350 година се замонашва и постъпва в Килифаревския манастир, който е основан от Търновския патриарх Теодосий. Патриарх Теодосий го назначава за свой помощник, пътуват през 1363 година до Константинопол и прекарват известно време в Студийския манастир, който е известен със своя център за обучение и богата библиотека. Там Евтимий става известен сред образованото духовенство от областта, тъй като е повлиян от много изключителни мислители и реформатори на духовния живот в Югоизточна Европа. Скоро след тяхното пристигане патриарх Теодосий умира. Евтимий заминава за Света гора и се установява във Великата лавра на Атанасий Отшелник.

През 1365 година Евтимий отива в Атон в днешна Гърция, тогава център на православната църква, място където са пребивавали много светли умове като Григорий Синаит, Григорий Палама, Йоан Кукузел. Премества се в Зографския манастир, там Евтимий започва да разсъждава върху правописните реформи и планира поправки в преводите на свещените книги. В един момент император Йоан Пети Палеолог заточва Евтимий на остров Лемнос по неизвестни причини, може да се предполага че той е бил против унията с римокатолическата църква. Има едно завръщане за кратко време на Света гора в манастира Зограф.

През 1371 година Евтимий се завръща в България и става основател на манастира ,, Света Троица, близо до Търново. Манастирът става център на прочутата Търновска книжовна школа. Тук той създава своето наследство, ръководейки  реформата на старобългарския език , установява правописни правила и коригира неточно преведените религиозни книги, като прави съпоставка с гръцките оригинали. Тези коригирани текстове стават модели за православните църкви, използващи църковнославянски  език: България, Сърбия, Румъния и Украйна. Той премахва старите преводи на свещените книги, които са пълни с грешки, и снабдил православните народи с нови преводи на старобългарски език, които слагат край на поводите за спорове между християните и техните ереси.  Григорий Цамблак, неговият биограф,  прави сравнение на делото на Евтимий с това на Мойсей и египетския цар Птолемей Първи.

През 1375 година умира патриарх Йоаникий и Евтимий е избран за български патриарх със седалище Търново. Поддръжник на  исихазма , Евтимий си поставя за цел да преследва ересите и моралното разложение. Той става видна фигура в православния свят и много митрополити и игумени се обръщат към него за тълкуване на богословски въпроси.

През пролетта на 1393 година синът на османския султан Баязид Първи Сюлейман Челеби обсажда българската столица Търново със значителни военни сили . След като цар Иван Шишман е извън столицата, на Евтимий е поверена защитата на Търново. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 година османците превземат столицата въпреки силната съпротива. 

Няколко години по-късно Григорий Цамблак предполага, че превземането се дължи на предателство от един от нехристиянските квартали на Търново.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на събитието го описва така:,,  Стана голямо мюсюлманско нашествие и беше извършено пълно унищожение на този град и околностите му,,

Според Григорий Цамблак църквите са били превърнати в джамии, свещениците са били изгонени и заменени с ,, учители на безсрамието,,. 110 видни търновци и боляри са били избити, но патриарх Евтимий е отстранен и изпратен на заточение в Македония, вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че починал някъде между 1402 година и 1404 година.  След това Търновската патриаршия престава да съществува, тъй като българската църква губи своята независимост и става подчинена на Цариградската патриаршия до 1870 година.

Известни са 15 произведения на патриарх Евтимий , включително богослужебни книги , похвални слова. Сред неговите ученици са Григорий Цамблак, Киевски митрополит и Руския  митрополит Киприян, Йоасаф Бдински , Константин Костенечки.

Интересен факт: Скалата Свети Евтимий на остров Ливингстън в Южните Шетлански , Антарктида носи името на Патриарх Евтимий Търновски.

Възпоменание за чудото на Свети Василий Велики в Никеа

Таня Биринджиева

Днес  Църквата си спомня за великото чудо в Никея, когато Свети Василий Велики по своите молитви отворил вратите на катедралния храм.

По време на посещение в Никея император Валент, по искане на някои видни ариани, отнел със сила от православните и позволил на арианите да я заемат. Православните били поразени от това ужасно бедствие. По-късно, когато свети Василий пристигнал случайно в Никея, вярващите с плач му разказали какво е направил императорът. Светецът отишъл в Константинопол и критикувал Валент за несправедливата му постъпка. Императорът бил ядосан, но знаел, че е направил грешка, като е дал катедралата на еретиците. Той казал:,, Върни се в Никея и отсъди между страните, но не показвайте никакво фаворизиране на никоя страна.,,

Свети Василий се върнал в Никея с императорския указ и извикал арианите. Той им казал:,, Императорът ми даде власт да реша дали вие или православните ще имате църквата.,,

Те отговорили:,, Много добре, но съдете по начина, по който би съдил императорът, ако беше тук.,,

Свети Василий заповядал на арианите и православните да заключат вратите на църквата, да подпечатат със своите печати вратата и да назначат хора да я пазят. Тогава той казал на арианите да отидат да се молят три дни и три нощи и след това да се върнат. Ако вратите се отворят поради техните молитви, ще им бъде позволено да запазят притежанието на църквата. Той казал:,, Ако вратите не се отворят за вас, тогава ще се молим само една нощ и след това ще се върнем. Ако вратите ни се отворят, тогава отново православните ще притежават сградата. Ако не се отворят, тя ще бъде ваша.,,

Арианите приели това предложение, но православните смятали, че Свети Василий дава несправедливо предимство на еретиците, защото се страхува от императора. Църквата обаче била заключена, а там била поставена стража. След три дни и нощи молитви арианите не постигнали нищо, така че те продължили да се молят до обяд на четвъртия ден. Когато вратите все още не се отваряли, те навели глави от срам и си тръгнали. 

Свети Василий повел православните в църквата,, Свети Диомед,, извън  града и отслужил всенощно бдение. На следващата сутрин йерархът повел литийно шествие обратно към катедралата, докато хората пеели ,, Святий Боже,, . Като спряли пред вратите на църквата, той им заповядал да вдигнат ръцете си към небето и да извикат:,, Господи , помилуй". След това помолили и свети Василий три пъти прекръстил вратите и извикал:,, Благословен е Бог на християните винаги, сега и винаги, и во веки веков".

Изведнъж станало земетресение, което счупило ключалките, хвърлило на пода решетките и разцепило печатите, а след това вратите се отворили. Свети Василий влязъл в сградата с всички православни. Отслужил литургия, и отпуснал вярващите.

Много ариани , дошли да видят какво ще се случи, се отказали от ереста си  и се върнали в Православието. Що се отнася до Валент, той бил удивен, когато чул за това велико чудо, но не приел православието. По-късно бил ранен в битка и се скрил в една плевня, пълна със слама. Неговите врагове обградили плевнята и я подпалили. Злият тиранин загинал в пламъците, а душата му отишла във вечния огън.

10 факта, които трябва да знаем за свети Атанасий Александрийски( Велики)

Таня Биринджиева

1. Той е бил велик ранен християнски защитник на пълната божественост на Господ Иисус Христос                                                                Човешки казано, неговата защита на божествеността на Христос, както е изповядана в Никейския символ на вярата от 325 година и след това развита в редица негови трактати е била предназначена да запази тази фундаментална християнска истина
2. Той присъ ства на събора в Никея през 325 година                                                                           Вероятно роден в християнски дом в Александрия около началото на 4 век - вероятно не по-рано 299 година сл . Христос- Атанасий е ръкоположен за дякон в Александрия през 320-година и в това си качество присъства на Никейския събор през 325 година. Този събор е призван да разреши теологичната криза, породена от учението на Арий.
3. Избирането му за епископ                                  Когато епископ Александър умира през 328 година Атанасий го наследява като епископ  срещу него се изправят мелитианите . Те са били разколническа група, която скъсва с църквата на Александрия по време на последното голямо преследване на християните 301-311 година по въпроса за подходяща църковна практика за онези които били отстъпили и след това искали да се върнат в църквата. Иронията е, че Атанасий и мелитианците заемат подобна позиция по отношение на доктрината за Троицата.
4. Той е бил освободен от позицията си на епископ  заради подкрепата си за Никейския символ на вярата.                                                Въпреки факта , че Никейският символ на вярата бил потвърден с огромна мнозинство на Никейския събор, арианите успяват да си проправят път обратно към позицията на властта и организират премахването на редица ключови епископи, които подкрепяли Никейския символ на вярата, включително Марцел от Анкира, Евстатий от Антиохия и Атанасий.
5. Той имал много врагове                                      Арианите и мелитианите излезли с редица обвинения срещу Атанасий. Например Атанасий бил обвинен, че извършил убийството на мелитийския епископ Арсений и след това е използвал една от ръцете на мъртвия за магически цели. Атанасий  трябвало да отиде в Трир, за да се яви пред император Константин, за да опровергае двойното обвинение в убийство и магия. Когато влязъл в стаята, Атанасий първо се убедил , че обвинителите му знаят как изглежда Арсений. За тяхно огорчение ,, убитият,, Арсений бил жив и здрав и се криел в самият град Трир. Но когато Атанасий бил обвинен , че искал да спре доставките на царевица от Египет за Константинопол , ако бъде приет отново Арий обратно в Църквата.Атанасий  признава истинността на твърдението и е заточен в Северна Франция от  336 до 337 година
6. Това е първото от петте изгнания, четири които са за неговата защита на божествеността на Христос срещу арианството. Двете най-дълги , от 339 до 346 година и 356-361 година са съответно в Рим и египетската пустиня. Именно тогава е измислена поговорката,, Атанасий срещу света,, 
7. Подбира внимателно думите си                         Заслужава да се отбележи, че Анастасий не използва често термина,, единосъщен,, открит в Никейския символ на вярата, за да изложи божествеността на Христос, по-специално , че той е ,,единосъщен с Отца,, до 350 година. Дотогава Атанасий е използвал други твърдения и образи, извлечени от Писанието, в своята защита на божествеността на Христос.
8.  Той написва първия трактат, защитаващ пълната божественост на Светия Дух през 358 -359 година.                                                  Неговият близък приятел епископ Серапион от Тмиус, град на делтата на Нил, му разказва за бинитаризма на някои хора в неговата църква, които изповядват , че Христос е пълен Бог, но твърдели, че Светият Дух трябва да бъде включен сред ангелските същества. Има три писма от Атанасий до Серапион които защитават божествеността на Духа.
9. Биографията на свети Атанасий Велики          Биографията на Атанасий е написана от египетския монах Антоний и тя играе ключова роля в обръщането на Августин от Хипон през 386 година. Сред нещата които разказва Антоний е феноменалното наизустяване на Библията от Атанасий. Най-вероятно Атанасий също е знаел наизуст и Светото Писание
10. Едно от писмата на Атанасий съдържа най-ранния пълен списък на новозаветните книги, които отговарят на новозаветния канон.           Писмото от Възкресение Христово от 367 година на Атанасий съдържа първия известен списък от Новия завет, който отговаря точно на съвременния списък на новозаветния канон. Наред със  Стария завет, Атанасий обявява тези книги като ,, извори на спасението, за да могат жадните да се наситят с живите думи, които съдържат. Само в тях е провъзгласено учението за благочестието,,                                                         

Свети Антоний велики - основоположник на монашеския живот

 Таня Биринджиева 

Свети Антоний е роден през 251 година сл.Хр. много благочестиви родители. Той редовно посещавал църквата заедно с родителите си и задълбочено наблюдавал службите, искайки да обогати духовното си израстване. Родителите му починали, когато той бил на 18 години. Той живеел заедно със сестра си и се грижел за семейните дела. Един ден по време на литургията той чул думите на Христос които бил казал на един богат млад мъж,, Ако искаш да бъдеш съвършен, иди продай всичко, което имаш, раздай го на бедните и ела след Мене,,

Той бил толкова впечатлен от тези думи, че решил да направи това, което Христос казал на младежа. Той разпродал имотите си, раздал парите си на бедните и поверил сестра си в християнски дом за девици, тъй като по това време още нямало манастири. Тези, които искали да се усамотят , строели килии на малко разстояние от града и живеели там.  Това направил и Антоний. 

В района имало един стар отшелник. Антоний последвал примера му, като молел, размишлявал и постел, за да преодолее многото изкушения , които са присъщи на младите мъже. Той се пробуждал и оставал без сън дни наред, ядал веднъж на ден, понякога по два пъти и спял на земята. Той смятал,че младите мъже трябва да измъчват телата си колкото е възможно повече, така че тяхната устойчивост на физически и духовни болести да бъде по-висока. Минали години. За да продължи духовната си борба, на 35 - годишна възраст той заминава за пустинята, където намира изоставена крепост, в която се заселил. Напълно изолиран,един добър християнин му купувал храна на всеки шест месеца, той следваше с по-голяма строгост аскетичния си начин на живот, като постоянно се бореше с изкушенията на Сатаната.

С течение на времето се оформя първият манастир, който е основан през 305 година сл Христа. Поради тази причина свети Антоний е известен като бащата на монашеството. От това братство възникнали още много. Скоро били установени правила, които трябвало да се спазват от всички монаси отшелници. По време на гоненията на император Максимиан Антоний и няколко други монаси пътували  до Александрия, за да насърчат и утешат многото страдащи християни . През 325 година Антоний и монасите му помагат да победят арианските еретици на Първия вселенски събор в Никея. На него се приписват много чудеса. Славата му достига до Константинопол. Император Константин Велики и синовете му пишат писма за неговата благословия и съвет.

Свети Антоний умира през 356 година на 105 години.

Почитане на честните вериги на апостол Петър

Таня Биринджиева

Ирод Агрипа, внука на Ирод Велики и цар на евреите, почувствал гняв срещу Христовата църква и уби Яков, брата на евангелист Йоан. Виждайки, че това се харесало на еврейския народ, той затвори под стража в тъмница Петър, като възнамерявал да го държи до празника Пасха, да може да спечели симпатиите на народа, като им го даде като жертва. Но апостол Петър бил спасен от ангел(Деяния 12:1-19). Веригите , с които бил вързан апостола, получили от пресветото му тяло благодатта на освещение и изцеление, която се дава на верните, които ги докосват с вяра, освобождавайки ги от робството на всяко зло и болест.

За чудесата и многобройните чудеса и изцеления има свидетелства в божественото Писание, където се говори за Павел, като се казва, че християните от Ефес имали такава почит към него, неговите вещи вземани с огромно благоговение изцелявали болните от техните болести( Деяния 19:12). Не само дрехите на апостолите, но дори и сянката им извършвала изцеления. Виждайки това , хората слагали болните си на носилки и легла и ги извеждали на улицата, така че Петър когато мине сянката му ,, да осени някой от тях,, (Деяния5:15). От това църквата се научила да проявява почит и благочестие не само към мощите на техните тела, но и към облеклото на Божиите угодници.

В продължение на  три века Честните Вериги се съхранявали в Йерусалим, а тези, които страдали от болести и пристъпвали към тях с вяра, получавали изцеление от болести и страдания. Йерусалимският патриарх Ювеналий подарил веригите на Евдокия, съпругата на император Теодосий Млади, а тя от своя страна ги пренесла от Йерусалим в Константинопол.

През 1200 година Антоний от Новгород поставил веригите на апостол Петър близо до североизточния ъгъл на Света София. Там на 16 януари се извършвало специално възпоменание изобразено в  Менология на Василий Втори.

Никой от посетителите на Константинопол след управлението на латините не споменава този параклис посветен на Веригите все още били почитани в този параклис.

Всъщност един арменски поклонник от края на 14 век или началото на 15 век записва , че ги е виждал. Те изглежда са били изгубени след падането на Константинопол.

Императрица Евдокия изпратила една от веригите на най-голямата си дъщеря Лициния Евдокия , съпруга на император Валентиниан Трети, която построява църква на хълма Есквилин, посветена на апостол Петър, и поставя там веригите в нея. Това се случило  на 1 август, поради което празникът на Запад се отбелязвал до 1960. В Рим имало и други вериги, като тази, с която е бил оковал апостол Петър по време на деветмесечния му затвор в Мамертинския затвор близо до Форума, с която апостол Петър бил окован преди мъченическата си смърт при Нерон. Те също били поставени в църквата. Говори се, че когато били сравнени двете вериги те по чудодеен начин се сливат в една неразрушима връзка. Заради това чудо императрица Евдокия построява базиликата Свети Петър в окови и я посвещава на апостола през 442 година. В днешно време реликвата се съхранява в златна урна под главния олтар.

Десет години от канонизацията на преподобни Паисий Светогорец

 Таня Биринджиева

Днес се навършват 10 години от канонизирането на преподобни Паисий Светогорец. По целия свят се очакваше с нетърпение това радостно събитие и дори се строяха църкви , като хората бяха уверени, Паисий Светогорец скоро ще бъде прославен в редиците на светците. На 13 януари 2015 година, любимият на милиони, почитаният старец Паисий Атонски ( Езнепилис) беше канонизиран за светец- само 20 години след преминаването си в другия свят. В момента по света има стотици църкви и параклиси посветени на този велик аскет на нашето време. По неговите молитви и мъдри съвети са получили помощ мнозина и са устояли на бурите на живота и са успели да намерят пътят на спасението.

Днес съм подготвила за вас избрани поучения на известния атонски старец на различни житейски теми, които може да намерите в поредицата от книги,,Истории и притчи на свети Паисий Светогорец,,

1. НЕ ВЯРВАЙТЕ НА УШИТЕ СИ- Не вярвайте лесно на това, което чувате, защото някои говорят дотолкова, дотолкова което те разбират. 
2. БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ- Нека всеки се радва как го е създал Създателят
3. НАПИШЕТЕ КАКВО ВИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ- Запишете какво ви прави впечатление. Ако го запишете и постоянно мислите за него, няма да можете да го забравите лесно и ще започнете да го правите.
4. ИМАЙТЕ ТЪРПЕНИЕ- По-добре на теб да ти е трудно, отколкото на някой друг заради теб.
5. ДАВАЙТЕ И НЕ СЪЖАЛЯВАЙТЕ- Никой псалм не казва, неправедните просперират. Но Господ се грижи за преведните.
6. УДРЯЙТЕ , ДОКАТО ЮТИЯТА Е ГОРЕЩА-Ако човек от малък не се възползва от благоприятните възможности, които му се дават, тогава дяволът се възползва от това. Защото поговорката гласи:,, Удари , докато желязото е горещо,,
7. УВАЖАВАЙТЕ ДРУГИТЕ-Уважавайки ближния си, човек уважава себе си, но в същото време не се съобразява със себе си.
8. НЕ СЕ ТОРМОЗЕТЕ- И ако мислите бяха духовни, тогава човекът би изпитал духовна утеха и не би страдал от главоболие.
9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ДА ЖЕРТВАТЕ СЕБЕ СИ- Хората се стремят да изпитват радост, но за да дойде радостта, човек трябва да се жертва.
10. ПОВЕРЕТЕ ВСИЧКО НА БОГ-Винаги, каквото и да правите, казвайте,, ако Бог пожелае,, , за да не ви се случва това, което се е случило с един самоуверен човек .

Нови правила за посещение на Света гора

 Таня Биринджиева

На Света гора Атон считано от 1 01 2025 година се въвеждат ограничения за посещения. Решението е взето с оглед на увеличението количеството на посетителите и необходимостта да се съхрани монашеското спокойствие и молитвен порядък.  

Според новите правила максималният брой поклонници , които могат да бъдат настанени в манастирите и монашеските селища на Света гора, ще бъде строго ограничен, както следва:

• За свещените скитове: максимум 200 поклонници
• За кириакон( централните църкви) на други скитове: максимум 50 поклонници на месец
• За килии и колиби: максимум 20 поклонници на месец
• Поканите трябва да бъдат изпратени не по-късно от 12 :00 часа в деня преди пристигането.
• Групи по-големи от 5 поклонници са забранени, освен ако не са ученици, монаси или военни

Достъпът на поклонниците ще бъде разрешен изключително въз основа на покани. Преместването и искането за настаняване в други килии или манастири без официална покана от тях е строго забранено.

Освен това, по време на големи празнични периоди, ще бъде разрешена временна гъвкавост, но само с одобрение на Поклонническата служба на Атон.

За да се предотврати пренаселеност, всички поклонници трябва да поискат и получат одобрение от Службата за поклонение най- малко един ден преди пристигане, до 12:00 часа.

Свети Серафим Саровски за отчаянието

Както Господ е загрижен за нашето спасение, така и дяволът, убиецът на хората, се грижи да доведе човешката душа до отчаяние.

Предателят Юда беше малодушен и неопитен в борбата, поради което дяволът, като го видя в състояние на отчаяние, нахвърли и го убеди да се обеси.

Петър, страховитата скала, паднал в голям грях и опитен в борбата, не се отчая и загуби присъствието на Духа, а проля горчиви сълзи от горещо сърце и като видя това, дяволът избяга от него като изгорен от огън.

Така, братя, преподобни Антиох учи, че когато ни сполети отчаяние, не  трябва да му се поддаваме, а укрепени и обхванати от светата вяра, да кажем с голяма смелост на лукавия дух (дяволът):,, Какво имаш ти с нас О, отстъпник от Бога, беглец от небето и роб на злото! Божият син има власт над нас, укрепени от честния Му кръст, тъпчим твоята змийска глава ,, 

Нова книга : Благодатният огън Харис Скарлакидис

Книгата за Благодатния огън на Харис Скарлакидис, архитект и магистър по богословие, е издадена досега на девет езика - гръцки, английски, немски, френски, испански, италиански, руски, румънски, сръбски. Преди около 15 години автора отива в Зографския манастир  и е предложил първото си издание за превод. Още тогава са оценени достойнствата на труда му, но манастирското издание давало предимство на други произведения, повечето написани от светогорски отци. Преди няколко години към издателството на Зографският манастир се обръща Стефанка Василева с предложение да се издаде същата книга, която тя е вече превела от по-новите издания. Трудът на Харис Скарлакидис е огромен . Последното издание се основава на 85 свидетелства, докато в първото те били 42.

Авторът използва голям брой ръкописни и други извори, докато с превода привежда и оригиналните текстове, които са поместени в голямата си част в книгата под формата на факсимилета. В изданието на Зографската света обител е работено максимално с изворните текстове. Над преводите са работили Петя Стоянова от латински език и Гоар Абовян. 

Книгата на Харис Скарлакидис са изпълнени всички условия за едно научно изследване. Интерес    представляват и възстановките на Голгота и Гроба Господен такива каквито са били през 1 век . Те са дело на автора. От книгата се успява да се предаде благодатното вълнение  от досега с това повтарящо се Божие чудо осветяващо душата със светлината на Христовото Възкресение. 

Преподобни Даниил Стълпник

Таня Биринджиева

Преподобни Даниил живял по време на управлението на Лъв Велики, чието фамилно име било Марцел и бил от Месопотамия , от района на Самосата, от селото, известно като Марута, и чиито баща бил Илия и майка му Марта.  Той се родил след чудно видение на майка му, което се случило преди зачеването му. На петгодишна възраст родителите му го завели в манастир, за да може да получи името си. В манастира той получил името Даниил от неговия старец. И разбира се той бил посветен на Бога, изпълнявайки обещанието на неговите родители, точно като пророк Самуил бил посветен на Бог от ранна възраст. По същия начин игуменът на манастира го приема. 

Когато Даниил навършил двадесет години, той презрял нещата от света и отишъл в Коенобиума, където бил посветен в монашеска схима. Там Даниил напредва и надделява както във физическата си възраст, така и в духовната си  добродетел. След това отива при свети Симеон Стълпник и получава неговата благословия. Връщайки се в манастира той научил, че игумена е починал. Затова със сила братята на манастира го направили игумен, но той не бил много съгласен. Той напуска тайно манастира , за да отиде в Йерусалим, докато вървял , смятал да се върне при свети Симеон Стълпник за благословия. След като се върнал там, той бил възпрепятстван от него отиде в Йерусалим, той отишъл в Константинопол , където преживял много изкушения от демоните.

Той се изкачил на един стълб, без покрив той издържал на летните горещини и зимните студове. За всичко това той получил от Бог дарбата да върши много чудеса. Неговата добродетел станала известна на император Лъв, както и на неговия приемник Зенон и дори на тиранина след него Василиск. Самите те отишли и му се поклонили. След като чули нещата от неговата уста, те решили да го последват. Светецът помогнал на Христовата църква, срещу която по това време се борели еретиците.

Българските светци: Преподобни Нектарий Битолски

Таня Биринджиева

Божественият Нектарий е роден в Битоля от благочестиви родители българи и при Светото кръщение получил името Николай. Когато османците възнамерявали да превземат този град, майката на светеца, работеща на хармана, заспала за кратко и видяла Пресвета Богородица, която и заповядала незабавно да бяга с мъжа си и да се скрие в непозната земя, като и казала, че османците ще превземат града.  Веднага след като видението свършило, тя съобщила   на съпруга си и те без да се бавят взели децата си, напуснали града и се скрили, докато агаряните , след като превзели Битоля, грабили и безчинствали. Така благочестивото семейство било спасено чрез застъпничестното на Пресвета Богородица, на която оттогава се поверили с особена вяра, благодарност и любов.

Бащата на Нектарий по това време вече бил в напреднала възраст и затова със съгласието на съпругата си напусна света и, като взел със себе си Николай и неговия брат, се оттеглил в манастира на Светите безсребреници Кузма и Дамян, разположен близо до съседната планина в околностите на Битоля. Там той приел ангелски образ под името Пахомий и, угодил на Господ, положил всички усилия да възпитава децата си, като ги учил на страх Божи и ги утвърждавал в правилата на християнския морал.

Животът му течал спокойно докато не се случило чудо. Местните християни имали обичай да посвещават част от плодовете и всичко, което земята давала. Такъв принос имало всяка година в памет на светите Безсребреници Козма и Дамян. Един ден когато се отбелязвала паметта им била организирана трапеза и виното свършило.  Пахомий отишъл да изимие и очисти съда от виното заедно с децата си. Но щом хванал съда, усетил, че още не е наченат и е пълен догоре с вино. Всички благодарили и прославили Бог и светите безсребреници за прекрасното вино. Николай , виждайки последите от примерния монашески живот пожелал да се оттегли на Света гора . На Света гора той избрал един старец на име Дионисий, опитен в духовния живот и, останал при него. Този Дионисий бил син на един от високопоставените благородници от Константинопол , той самия бил ученик на един от атонските старци , на име Филотей. 

Дионисий представил Николай на стареца си Филотей , който имал дара на прозорливост, преди Николай да каже нещо за себе си, нарекъл него и баща му по име и с любов го приел в своето подвижничество.

Така Николай, след като се установил на Света гора, скоро приел монашески образ с името Нектарий и безусловно се отдал на послушание на волята на своите старци и стриктно изпълнявал на своя обет.

Напразно врагът на доброто- дяволът- първо го разбунтувал срещу него в мислите му, предубедил го срещу стареца  и се опитал да го отдели от него с надеждата впоследствие да го смаже без защитата на молитвата и съветите на стареца. В крайна сметка Сатаната знаел, че докато послушникът е със стареца, е трудно да го хване в мрежите си, тъй като той има незрушима крепост срещу това- молитвата и бащинските наставления. Старецът Филотей имал освен Нектарий, имал още един послушник. Сатаната толкова озлобил този последния и вдъхновен от омраза и завист към Нектарий, открито казвал на старците Филотей и Дионисий да прогонят Нектарий, иначе ще убие или него, или себе си. Старците треперели от ужас, когато чували за тези демонични планове. Напразна убеждавали нещастника и го молели да смири сърцето и да потисне чувството на гняв и завист, напразно го заплашвали с Божия съд и ада: той нищо не искал да чуе, но изисквал да изпълнят желанието му . Старците предложили на Нектарий да се оттегли от тях за кратко време, докато завистливият му събрат дойде на себе си. Насърчавайки Нектарий със старчески молитви, те го изпратили при тогавашния протат на Света гора Даниил, който го приел с любов и с бащинска грижа го наставлявал и укрепил в подвизите на монашеския живот. 

По време на престоя на Нектарий при стареца Даниил, боголюбивия Филотей починал в дълбока старост. Тогава Дионисий  Ягарис, неспособен да понесе безнравственото поведение на своя ученик, поканил Нектарий да живее при него като брат по дух и оставил нещастника да търси друго място и друг старец. Така Дионисий и Нектарий прекарали живота си мирно, хранейки от своите занаяти и помагайки на бедните, както могат, докато този нещастен брат, недостигайки до чувство на смирение и покаяние, се местел от място на място, след което се оттеглил , отдавайки се на невъздържаност, умрял по жалък начин насред обществения площад, без християнско погребение. Ето какво означава да мразиш брата си да му завиждаш! Човек напълно изживява пагубните последици дори в реалния живот и често отива във вечността без никаква надежда за спасение! Трябва да се пазим от подобни богомерзки пороци!

 Накрая блаженият Дионисий , след много скърби и строг монашески живот, постигнал духовно съвършество и мирно се оттеглил при Господ. Загубата на такъв искрен приятел и баща силно засегнал Нектарий . От този момент нататък всичките му мисли, желания и надежди се пренесли в отвъдното. Желаейки бързо да се съедини със своя възлюбен и любящ Господа и да види своите старци, той се отдал на цялата строгост на пустинните подвизи: постът и бдението изтощавали телесните му сили, а духът му ставал все по-смел и вдъхновен. Врагът видял това и се измъчил. Накрая, подобно на Йов, блаженият Нектарий бил предаден на изпитание и изкушение. За да събуди у него чувство на малодушие и оплакване, врагът го поразил с тежки телесни болести, но истинският подвижник бил непоклатим и в тези страдалчески изкушения, пречистен като злато, мирно предал духа си на Господа. Било 5 декември 1500  година. След четири години неговите ученици му отворили гроба и от светите му мощи се разнасъл небесен аромат. По същото време е бил изработен кивот с изображението на светия лик на монаха на предната дъска. Светите му мощи били положени в ковчега, а той бил поставен в килийната църква.

По молитвите на светеца да се удостоим и ние с Царството Небесно! Амин!

Прощалното писмо на стареца Порфирий

 Докато бил в Кавсокаливския свети скит на Света гора, старецът Порфирий заповядал да изкопаят гроба му. Чрез свое духовно чадо той продиктувал прощалното му писмо със съвети и прошка към всички свои духовни чеда. То е с дата 17 юни 1991 година. Намерено е сред дрехите на монаха, поставени за погребението му.

       Мои скъпи духовни деца,

Сега, когато все още отговарям за своите способности, искам да ви дам някои съвети.

От дете винаги бях в грях. Когато майката ми ме изпрати да гледам животните в планината( баща ми беше отишъл в Америка да работи по Панамския канал за нас,неговите деца, защото бяхме бедни), там, пасах животните, прочетох бавно, дума по дума, житието на свети Йоан Колибар и много го обичах свети Йоан.

Казах много молитви, като малкото дете, което бях, на дванадесет или на петнадесет години, не помня много добре, исках да последвам примера му. И така , с много трудности , тайно напуснах родителите си и дойдох в Кавсокаливия на Света гора. Станах послушник на двама старци, истински братя, Пантелеймон и Йоаникий.

Те се оказаха много набожни и пълни с добродетели, аз ги обичах много и поради това, с тяхната благословия, дадох им абсолютно подчинение. Това много ми помогна. Освен това изпитвах голяма любов към Бог и се разбирах с тях много добре.

Но поради моите грехове Бог позволи да се разболея и старците ми казаха да отида при родителите си в моето село Йоан, Евия. Въпреки че бях съгрешил, когато бях малко дете, когато се върнах в света, продължих да извършвам грехове, които днес са много. Светът обаче ме помисли за добър и всички казват, че съм светец.

Аз обаче се чувствам най-грешният човек на света. Разбира се, каквото си спомнях, го изповядвах и познавам ,че  Бог ми е простил. Но сега имам чувството, че духовните ми грехове са много и моля всички, които са ме познавали да се молите за мен, защото, докато бях жив, смирено се молех и за вас. Сега, когато заминавам за рая, имам чувството, че Бог ще ми каже,, Какво правиш тук?" Имам само едно нещо да му кажа:,, Не съм достоен за тук, Господи, но каквото иска твоята любов,това ще стане за мен." Оттогава нататък не знам какво ще се случи. Аз обаче желая Божията любов да действа.

Винаги се моля моите духовни деца да обичат Бог, Който е всичко, за да ни направи достойни да влезнем в Неговата земнонесътворена Църква. Трябва да започнем от тук. Винаги полагах усилия да се моля, да чета църковните песнопения, Светото писание и Житията на светиите. Може и вие да направите същото. Опитах се с Божията милост да се приближа до Бога и нека да направите същото.

Моля всички ви да ми простите за всичко, което направих, за да ви разстроя.

Йеромонах Порфирий 4/17 юни 1991 година

На този ден: На 2 декември 1375 година Киприан Цамблак става митрополит на Русия , Киев и Литва

Таня Биринджиева

Митрополит Киприан Московски е роден около 1330 година в Търново, където започнал своя монашески път, впоследствие продължен в Константинопол и на Света гора. На 2 декември 1375 година става митрополит на цяла Русия поставен от константинополския патриарх Филотей . Митрополит Киприан управлявал първоначално само юго-западната част на Руската църква . През 1390 година окончателно заема Московската катедра.

Постиженията на митрополит Киприан са : способствал за сплотяването на руските княжества около  новия политически център -Москва- което повишило авторитета на московските князе, нещо което укрепило руската държава, занимавал се с реформирането на богослужението, привел го към установените канони, собственоръчно преписал някои от богослужебните книги, при него започнал прехода на септемврийското новолетие, започнало строителство на храмове и тяхното украсяване.

Митрополит Киприан умира на 16 септември 1406 година, прославен в лика на светиите след половин век, за неговите заслуги пред православната Църква. Мощите му се намират в Успенският събор в Кремъл.