Таня Биринджиева
Член на рода Цамблак, Евтимий е роден около 1325 година в Търново. Образованието си получава в килийните училища в околностите на Търново. През 1350 година се замонашва и постъпва в Килифаревския манастир, който е основан от Търновския патриарх Теодосий. Патриарх Теодосий го назначава за свой помощник, пътуват през 1363 година до Константинопол и прекарват известно време в Студийския манастир, който е известен със своя център за обучение и богата библиотека. Там Евтимий става известен сред образованото духовенство от областта, тъй като е повлиян от много изключителни мислители и реформатори на духовния живот в Югоизточна Европа. Скоро след тяхното пристигане патриарх Теодосий умира. Евтимий заминава за Света гора и се установява във Великата лавра на Атанасий Отшелник.
През 1365 година Евтимий отива в Атон в днешна Гърция, тогава център на православната църква, място където са пребивавали много светли умове като Григорий Синаит, Григорий Палама, Йоан Кукузел. Премества се в Зографския манастир, там Евтимий започва да разсъждава върху правописните реформи и планира поправки в преводите на свещените книги. В един момент император Йоан Пети Палеолог заточва Евтимий на остров Лемнос по неизвестни причини, може да се предполага че той е бил против унията с римокатолическата църква. Има едно завръщане за кратко време на Света гора в манастира Зограф.
През 1371 година Евтимий се завръща в България и става основател на манастира ,, Света Троица, близо до Търново. Манастирът става център на прочутата Търновска книжовна школа. Тук той създава своето наследство, ръководейки реформата на старобългарския език , установява правописни правила и коригира неточно преведените религиозни книги, като прави съпоставка с гръцките оригинали. Тези коригирани текстове стават модели за православните църкви, използващи църковнославянски език: България, Сърбия, Румъния и Украйна. Той премахва старите преводи на свещените книги, които са пълни с грешки, и снабдил православните народи с нови преводи на старобългарски език, които слагат край на поводите за спорове между християните и техните ереси. Григорий Цамблак, неговият биограф, прави сравнение на делото на Евтимий с това на Мойсей и египетския цар Птолемей Първи.
През 1375 година умира патриарх Йоаникий и Евтимий е избран за български патриарх със седалище Търново. Поддръжник на исихазма , Евтимий си поставя за цел да преследва ересите и моралното разложение. Той става видна фигура в православния свят и много митрополити и игумени се обръщат към него за тълкуване на богословски въпроси.
През пролетта на 1393 година синът на османския султан Баязид Първи Сюлейман Челеби обсажда българската столица Търново със значителни военни сили . След като цар Иван Шишман е извън столицата, на Евтимий е поверена защитата на Търново. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 година османците превземат столицата въпреки силната съпротива.
Няколко години по-късно Григорий Цамблак предполага, че превземането се дължи на предателство от един от нехристиянските квартали на Търново.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на събитието го описва така:,, Стана голямо мюсюлманско нашествие и беше извършено пълно унищожение на този град и околностите му,,
Според Григорий Цамблак църквите са били превърнати в джамии, свещениците са били изгонени и заменени с ,, учители на безсрамието,,. 110 видни търновци и боляри са били избити, но патриарх Евтимий е отстранен и изпратен на заточение в Македония, вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че починал някъде между 1402 година и 1404 година. След това Търновската патриаршия престава да съществува, тъй като българската църква губи своята независимост и става подчинена на Цариградската патриаршия до 1870 година.
Известни са 15 произведения на патриарх Евтимий , включително богослужебни книги , похвални слова. Сред неговите ученици са Григорий Цамблак, Киевски митрополит и Руския митрополит Киприян, Йоасаф Бдински , Константин Костенечки.
Интересен факт: Скалата Свети Евтимий на остров Ливингстън в Южните Шетлански , Антарктида носи името на Патриарх Евтимий Търновски.