Атонска история за монаха който повярвал, че може да стане патриарх

Таня Биринджиева 

Полезна и поучителна атонска история, която ни показва колко много вреди може да ни донесе гордостта дори и да сме духовно напреднали.

Старецът Христодулос от Катунакия ми разказа, че в скита Света Анна , с лице към морето, имало един монах на име Харалампос, който бил сам.

Хитрият и изобретателен на зло демон, бавно му внушил , че  е подходящ за патриарх, поради духовните му качества и физически вид, и когато един ден го видял да се грижи за дългата и буйна брада, негодникът разбрал , че го е заловил.

В един момент той се явил на сън на монаха като клирик и му казал, че ,,от Константинопол идва пратеничество от архисвещеници, за да го приемат и възкачат на Вселенския престол."

Монахът повярвал на демона, и бедния човек може би от страх, за да не попречи никой на грандиозните му планове, започнал големи приготовления, очаквайки пристигането на пратеничеството и неговото отпътуване без да казва на никого. Една нощ под колибата му пристигнал ярко осветен кораб със стражи , със свещи, шестокрили кораби и въображаеми духовници.

Щом нещастникът ги видял, той побързал да слезе с оскъдните си вещи.

Но о, неизмеримата Божия милост и неустоимата сила на Кръста !!! Докато бедният човек се готвел да стъпи на въображаемия кораб, той по навик се прекръстил и изведнъж демоничното изображение изчезнало, оставяйки нещастния човек да стои пред ръба на дълбоката и стръмна бездна, пълна с акули. Тогава той осъзнал за демоничната тъмнина и, връщайки се в аскетичната си колиба, с благодарност прославил всемилостивия Бог, за неочакваното си спасение и отишъл при духовния си старец, за да се изповяда за случилото се.

Пренасяне на мощите на свети Серафим Саровски

Таня Биринджиева

Преподобният Серафим Саровски починал през 1833 година и седемдесет години по-късно е бил канонизаран  от Руската църква. На 18 юли 1903 година по улиците на Саров имало между 200 000 и 300 000 поклонници , докато мощите на свети Серафим Саровски били пренесени в катедралата ,, Успение Богородично". Там от нощта на 18 юли до следващата сутрин във всички църкви на Русия имало всенощно бдение.

Пренасянето на светите мощи на свети Серафим Саровски на 19 юли 1903 година събрало хиляди хора, сред които най-видните представители на духовенството и царското семейство, цар Николай Втори е бил един от носещите мощите по време на процесията, а великата княгиня Елисавета е записала разказа на очевидец на многото чудеса, които са се случили.

Свети Серафим не само е предсказал за идването на царя за неговото прославяне и че от радост ще пеят,, Христос Воскресе" през лятото, но и бил оставил писмо за ,, четвъртия суверен, който ще дойде в Саров,, . Това бил Николай Втори, на когото е било дадено писмото, съдържанието на това писмо не е известно, но когато го е прочел , царят и бъдещ мъченик, макар да не е бил човек, който показва емоциите си, бил видимо разтърсен.

През 1926 година болшевиките затварят Саровския манастир и вземат мощите на свети Серафим. Първо ги пренасят в Арзамас, а след това в Москва. В Москва били занесени и много други свети мощи от цяла Русия, като били изследвани от специална комисия. Когато комисията стигнала до мощите на свети Серафим Саровски и отварят раката, светите мощи по чудо не са намерени.

Мощите са намерени на 11 януари 1991 година в църквата ,, Казанска Богородица " в Санкт Петербург. Същата нощ гръмотевици и светкавици прекосяват небето над Санкт Петербург и всички разбират, че се случва нещо .

От Санкт Петербург светите мощи на свети Серафим били пренесени в Дивеево, за да се изпълни пророчеството на свети Серафим, който преди смъртта си казал, че ще намери покой в Дивеево.

На този ден:Великата схизма 16 юли 1054 година

 Таня Биринджиева

Великата Схизма, която е известна още като Източно-Западната Схизма, е ключово събитие в християнската история, довело до разделянето на Римокатолическата Църква и Източноправославната Църква.

Този разрив, който се е случил през 1054 година има дългосрочни последици, оформяйки религиозния, културния и геополитическия пейзаж на Европа и отвъд нея.

1. Езиковите разделения                                

Езикът е изиграл значителна роля във Великата схизма. Западната църква е използвала предимно латински език, докато Източната църква използва гръцки език като свой литургичен език. Езиковата бариера допринася за недоразумения и различни богословски тълкувания.

1. Папската була                                             
2. Един от ключовите фактори за разкола е публикуването на папската була през 1054 година от папа Лъв Девети, с която се отлъчва от църквата константинополският патриарх Михаил Керуларий. Този декрет бележи важна отправна точка между източния и западния клон на разкола.
3. Иконоборческия спор                                Иконоборческата борба, която се случва през 8-ми и 9-ти век , е допринесла за нарастващото напрежение между Изтока и Запада. Позицията на Източната църква относно иконите е била в противоречие с гледната точка на Западната църква, което задълбочило разделението.
4. Употребата на хляб при причастието      Една на пръв поглед банална разлика между двата клона на църквата е видът хляб, използван при Евхаристията. Западната църква е използвала безквасен хляб, докато Източната е използвала квасен хляб. Този малък детайл символизира по-широки богословски различия.
5. Включването на ,, Филиокве"                   Включването на ,, Филиокве" в Никейския символ на вярата е основен богословски спор. Източната църква отхвърля това допълнение, задълбочавайки доктриналните разделения.
6. Културни и политически фактори            Освен богословски различия, роля са изиграли и културните и политическите фактори. Падането на Западната Римска империя и възходът на Византийската империя на Изток са допринесли за различните светогледи и динамика на властта.
7. Ролята на папската власт                          Западната църква поставя по-силен акцент върху авторитета на папата като религиозен водач. Източната църква поддържа по-колегиален подход, ценейки консенсуса на епископите.
8. Въздействието върху изкуството и архитектурата                                            Разделението оказва дълбоко влияние върху художествените и  архитектурните стилове. Западът възприема романската и готическата архитектура, докато Изтокът развива византийските и православните архитектурни традиции.
9. Усилия за помирение                                Усилията за преодоляване на разделението са продължавали през цялата история. Вторият Лионски събор през 1274 година и Фераро-Флорентинския събор през 1439 година се опитват да помирят двата клона, но трайното единство не е възможно.
10. Съвременни последици                             Голямата схизма продължава да оказва влияние върху християнството и до наши дни. Православната църква и Римокатолическата църква поддържат отделни традиции, литургични и църковни структури.

Голямата схизма е многостранно историческо събитие с изненадващи измерения, които се простират отвъд богословските различия. Разкрива се сложното взаимодействие между език, култура , политика и дори ритуали. Разплитайки тези неочаквани аспекти , ние получаваме по-дълбоко разбиране за това как този разкол е оформил хода на християнството и е оставил незаличим отпечатък върху религиозната история.                                                           

Нова книга: Любовта между светците и животните

 Таня Биринджиева 

На книжният пазар в България излезе нова книга със заглавие ,,Любовта между светците и животните" на Симон Светогорец.

Накъдето и да погледне човек в прекрасния свят на животните, той е изумен: от малките насекоми и пъстрите пеперуди, пчелите и изящния дар , който ни дават, безкрайните видове птици и техните мелодични чуруликания, безбройните видове от риби, огромните китове, до легендарните общества от бозайници, малки ,големи, опитомени и диви.

Въпреки това, ние сме силно трогнати от техните,, чувства,, , в зависимост от нашата собствена чувствителност: обичта на майките, които кърмят, защитават и обучават малките си, тяхното сътрудничество и взаимопомощ. Особено сме трогнати от тяхната любов към нас хората. Хиляди книги и истории са написани за тази любов, и особено за верния приятел на човека , кучето. Дори сме виждали лъвове да прегръщат своите благодетели!

В тази книга ще се възхитим на ,, обмяната,, на любов между светците и животните! Тъй като светците са надхвърлили тленната човешка природа и са станали богоподобни, те ни пренасят в един съвършен свят, изгубен: първият след Сътворението на света, където е имало абсолютна хармония между човека и цялото Творение. Светците са имали любов към животните несравнимо по-голяма от тази на всички любители на животни. Те са имали любовта на Бог към Неговите създания! В книгата ще видим как: лъв е станал пощальон, гущер е отговарял на въпрос на свети Паисий, орел  е пуснал риба от небето, от благодарност към моряците, които са го спасили, коза е напуснала стадото си и е отишла да кърми бебе в определено време.

Преводач и разпространител е журналиста Ангел Бончев. Книгата може да се намери в църковните магазини в страната и при Ангел Бончев на телефон:0898802638

Възпоменание на чудото на света великомъченица Ефимия по време на Четвъртия Вселенски събор

 Таня Биринджиева

Света великомъченица Ефимия е претърпяла мъченическа смърт в град Халкидон през 304 година по време на гонението при император Диоклециан. Век и половина по-късно, по време на победата на християнската църква в Римската империя, Бог е благоволил Ефимия Всехвална отново да бъде свидетел и изповедник на чистотата на православното учение.

През 451 година в град Халкидон, в самата църква, където почиват прославените мощи на светата великомъченица Ефимия, се провеждали заседанията на Четвъртия Вселенски събор. Съборът е свикан, за да определи точната догматическа формула на Православната църква относно природата на Богочовека Иисус Христос. Това се налага поради широкото разпространение на ереста на монофизитите, които се противопоставяли на православното учение за двете природи в Иисус Христос- Божествената и Човешката( в едно Божествено Лице). Монофизите лъжливо твърдели , че в Христос има само една природа- Божествената( т.е че Иисус Христос е Бог, но не и човек по природа), което причинява раздори и вълнения в Църквата. На събора присъствали 630 представители от всички поместни християнски църкви. От православната страна присъствали Анатолий, патриарх на Константинопол, Ювеналий, патриарх на Йерусалим и представители на Лъв, папа Римски. Монофизитите били много, начело с Диоскор , патриарх на Александрия и константинополския архимандрит Евтихий.

След продължителни дискусии двете страни не успели да постигнат споразумение. Светият патриарх Анатолий Константинополски  предложил решението на църковния спор да се предаде на Светия Дух, чрез Неговия несъмнен носител света Ефимия Всехвална, чиито чудотворни мощи били открити по време на дискусиите на събора. Православните йерарси и техните противници записали своите изповедания на вярата на отделни свитъци и ги запечатали с печатите си. Те отворили гробницата на света великомъченица Ефимия и поставили двата свитъка в пазвата и. След това , в присъствието на император Маркиан, участниците запечатали гробницата, като поставили върху нея императорския печат и поставили стража, която да я пази в продължение на три дни. През тези дни и двете страни си наложили строг пост и се молили усилено. След три дни патриархът и императорът в присъствието на събора отворили гробницата с мощите: свитъкът с православното изповедание бил държан от света Ефимия в дясната ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката и. Света Ефимия,сякаш жива, вдигнала ръката си и подала свитъка на патриарха. След това чудо мнозина от колебаещите се приели православното изповедание, докато онези, които упорствали в ереста, били осъдени и отлъчени.

След нашествието на персите през 7 век , мощите на света Ефимия са били пренесени в Константинопол, в новопостроена църква, посветена на нея. Много години по-късно, по време на иконоборческата ерес, реликварият с мощите на светицата бил хвърлен в морето по заповед на император Лъв Исавр. Реликварият е бил спасен от морето от братята корабособственици Сергий и Сергон, които го предават на местния епископ. Светият епископ наредил мощите да се съхраняват тайно, в крипта, тъй като иконоборческата ерес продължавала да бушува. Над мощите е била построена малка църква, а върху реликварият е бил поставен надпис, в който се посочва чии мощи почиват вътре. Когато иконоборческата ерес била окончателно осъдена на 7 Вселенски събор, по времето на Тарасий, патриарх Константинополски и император Константин и майка му Ирина, мощите на света великомъченица Ефимия отново били тържествено пренесени в Константинопол.

Информация за чудото на света великомъченица Ефимия се споменава в две писма: едното от събора до папа Лъв, а другото от патриарх Анатолий до папа Лъв. Въпреки че пасажите относно чудото са малко неясни, се казва, че определението за вяра е било дадено от света великомъченица Ефимия като нейно собствено изповедание на вярата потвърдено от присъстващите свети отци.

Изглежда ясно, че папа Лъв вече е знаел за чудото или е било станало общоизвестно по времето, когато двете писма са публикувани.