Таня Биринджиева
Преподобният Серафим Саровски починал през 1833 година и седемдесет години по-късно е бил канонизаран от Руската църква. На 18 юли 1903 година по улиците на Саров имало между 200 000 и 300 000 поклонници , докато мощите на свети Серафим Саровски били пренесени в катедралата ,, Успение Богородично". Там от нощта на 18 юли до следващата сутрин във всички църкви на Русия имало всенощно бдение.
Пренасянето на светите мощи на свети Серафим Саровски на 19 юли 1903 година събрало хиляди хора, сред които най-видните представители на духовенството и царското семейство, цар Николай Втори е бил един от носещите мощите по време на процесията, а великата княгиня Елисавета е записала разказа на очевидец на многото чудеса, които са се случили.
Свети Серафим не само е предсказал за идването на царя за неговото прославяне и че от радост ще пеят,, Христос Воскресе" през лятото, но и бил оставил писмо за ,, четвъртия суверен, който ще дойде в Саров,, . Това бил Николай Втори, на когото е било дадено писмото, съдържанието на това писмо не е известно, но когато го е прочел , царят и бъдещ мъченик, макар да не е бил човек, който показва емоциите си, бил видимо разтърсен.
През 1926 година болшевиките затварят Саровския манастир и вземат мощите на свети Серафим. Първо ги пренасят в Арзамас, а след това в Москва. В Москва били занесени и много други свети мощи от цяла Русия, като били изследвани от специална комисия. Когато комисията стигнала до мощите на свети Серафим Саровски и отварят раката, светите мощи по чудо не са намерени.
Мощите са намерени на 11 януари 1991 година в църквата ,, Казанска Богородица " в Санкт Петербург. Същата нощ гръмотевици и светкавици прекосяват небето над Санкт Петербург и всички разбират, че се случва нещо .
От Санкт Петербург светите мощи на свети Серафим били пренесени в Дивеево, за да се изпълни пророчеството на свети Серафим, който преди смъртта си казал, че ще намери покой в Дивеево.
