Когато са извадили костите и те са били ароматни. Аргиро е родена в Крит извън Ираклион около 1920 година. Тя е била смела, красива и известна!
Обичала е един млад мъж, но преди да се оженят , е избухнала война. Момчето напуснало Крит и отишло да воюва с италианците в Албания. След края на тази война той се завърнал в Крит, за да се бори с окупацията на германците. Бил е заловен от тях и затворен, осъден на смърт. Аргиро научила за това и побягнала към мястото на изпълнение на присъдата. Десет гърци били поставени до стената и десет германски войници били готови да ги застрелят.
Аргиро, красива, горда минала пред тях и свалила готовите оръжия.
Всички били втрещени. Командирът на немските войници я извикал пред себе си.
,, Какво правиш там? Моят годеник е тук. Или ще го пуснеш или ще застреляш и мен!
Германският командир никога не бил виждал такава смелост, такава отдаденост,, Нека тръгне с теб" казал той.
Но Аргиро не спряла до тук. И другите момци били гърци, те били от нейното село . Тя отговорила,, Не!Не! Не! Или всички ще тръгнат, или и аз ще се изправя до стената! и с тези думи се насочила към стената. Командирът се изправил безмълвен. Войниците също.
Той занимавал самия фюрер, който изразил своето възхищение от тази героична постъпка и желание да се срещне с тази героична девойка. И така всички били спасени.
Аргиро и мъжът и се оженили. Имали дете. Но Аргиро заболяла от проказа. Тя е трябвало да напусне съпругът и, детето, дома си, целият и живот и да отиде на остров Спиналонга, островът на прокажените. Там я очаквала съдбата на всички болни. Мъжът и намерил друга жена и изпратил писмо до Аргиро да го освободи от брака им. Тя преплува морето , седем дни и седем нощи преоблечена като мъж. Тя присъства отдалече на сватбата , когато обредът свършил тя се приближила до невестата на мъжа и оставила подаръка си спестени пари. Същото направила и когато са се раждали децата на мъжа и.
През 1957 година Спиналонга е затворена , намерено е лекарство за проказата. Тези, които са били в ранен стадий на заболяването са се върнали при семействата си излекувани. Тези, които са били в напреднал стадий са били преместени в Инфекциозната болница в Атина в отделно отделение.
Тук Аргиро се превърнала в скромен служител на по-възрастните пациенти. Тук тя среща свети Никифор Прокажени и свети Ефемениос Саридакис и ще изпита безкрайната любов на Бога. Тя тук получава и дава любов и ще освети безрадостното съществование на болните. Заедно с още три жени мият, почистват, лекуват прокажените.
Забележителен е обетът, който са дали:,,Направи Боже, лекарството за проказа, не за нас, за младите хора, които губят достойнство и живота си и няма да вкусим масло завинаги!,,
И след като лекарството е намерено, те трябвало да спазят обещанието си.
Това е била Аргиро. Кой знае колко скрити праведни души са скрити! Но Бог я е направил видима и останките и са ароматни.