Блогът на Таня Биринджиева
Псалмите са духовни песни, които съставляват една от книгите на Стария Завет, Псалтирът. Псалмите са съставени предимно от цар и пророк Давид, който е живял хиляда години преди раждането на Христос.
Има и други автори на псалми : Мойсей, главният псалмист на Давид Асаф, синовете на Корей, които са били вратари на храма. Общо в Псалтира има 150 псалма, а псалм 50 е един от известните.
Създаването на псалм 50 е свързано с един от важните епизоди от живота на цар Давид. Веднъж той се поддал на похотта и извършил прелюбодеяние с омъжена жена Вирсавия, след което тя забременяла. Но падението на цар Давид не спряло дотук. За да се оттърве от съпруга и на име Урия, Давид го изпратил на сигурна смърт. Така царят извършил и друг тежък грях -убийство.
Не е известно колко дълго съвестта на Давид е била заспала, докато не била събудена от пророк Натан. Той разказал на царя притча за един безсърдечен богаташ. Той взел и последната овца от един беден човек, за да приготви пир за своите гости.
Давид се ядосал и бил решен да накаже богаташа от притчата. Тогава пророк Натан казал на царя, че този безсърдечен богаташ. Едва тогава Давид се разпознал в него и осъзнал своята вина пред Бог. Царят излял своите сълзи на покаяние пред Бога в този сътворен от него псалм. Затова псалм 50 се нарича покаятелен.
Мотивите за изповед и покаяние са основни в псалм 50. В първите редове Давид изразява надеждата си за голямата Божия милост и се моли за прошка, осъзнавайки греховете си и се подчинява на праведния и справедлив съд на Всевишния. Давид също казва, че е заченат в грях. Но това не е самооправдание, а горчиво признание за несъвършенството на човешката природа и слабостта, на която той се е поддал, и така нарушавайки Божия закон.
Освен това Давид разпознава каква чест му е оказано , като има пророческа дарба, просветлявайки и разкривайки чрез него своята мъдрост. За да опише така желаното духовно очистване , царят използва различни символи. Така Давид сравнява пречиствонето на душата с оросяването с исоп. Исопът е растение , което се е използвало за поръсването на кръвта на жертвените животни върху осквернени дрехи и предмети . Без това те се смятали за негодни за употреба. Давид също , казва , че чиста, изпълнена с благодат душа е по-бяла от сняг. Той моли Бог за утеха и обновяване на неговата духовна природа.
Във втората половина на псалма Давид казва, че след като се е очистил, ще може да продължи да служи на Бог и хората като пророк. Той нарича основната жертва на Бога смирено и разкаяно сърце. Спасението е невъзможно без осъзнаване на нашата греховност и искрено покаяние.
В последните редове на псалма молим Бог да съживи стените на Йерусалим и службата в храма. Според библеистите и богословите съществува мнение, че краят на псалма е прибавен по времето на вавилонския плен на евреите, който се случил след смъртта на цар Давид. Тези думи изразяват покаянието на хората за греховете им, за които Бог допуска плен.
Псам 50 ясно показва състоянието на разкаялият се грешник. Той дава пример за едно дълбоко смирение и искрено разкаяние, без които не ни е възможно да спасим душите си. Този псалм се използва в различни песнопения, в службата на третия час, в обреда на изповедта.
Псалмът се използва широко от вярващите в домашната молитва, когато душата плаче за греховете си и се нуждае от утеха и прошка. Псалмът е особено актуален по време на Великия пост. Всеки християнин трябва да знае псалма наизуст и да прибягва до него след греховни дела, помисли и в момента на съжаление за грешките си.
Псалмът също е включен в правилото за ежедневна сутришна молитва и последващи действия при причастие. Четенето на псалма помага на вярващия да намери в покаянието на Давид причина за своето собствено покаяние и в надеждата на царя в Бог да види надеждата и неговото очистване от греховете , спасението на душата.