Йов Многострадални

Таня Биринджиева

Историята на Йов Многострадални е най-страшната и може би най-удивителната история, разказана в Стария завет. Образът на Йов очарова не само вярващите, но и хората, далеч от религията. Християните виждат в живота на този човек пример за най-голяма вяра и смирение, докато философите от нехристиянската традиция виждат бунтар и борец срещу Бог. Патристичните тълкувания ни помагат да разберем истинското религиозно значение на страданието на Йов. Православната църква чества паметта на Йов Многострадални на 6 май.

Праведният Йов е живял 1500 -2000 години преди раждането на Христос, в Северна Арабия, страната Авситис, в земята Уз. Неговият живот и страдания са описани в Стария завет (Книга на Йов). Съществува мнение, че Йов е бил племенник на Авраам: той е бил син на брата на Авраам , Нахор. Йов бил богобоязлив и благочестив човек. С цялата си душа бил предан на Господ и действал във всичко според Неговата воля, избягвайки злото не само в делата си, но и в мислите си. Господ благословил земното съществуване и дарил праведния Йов с голямо богатство: той имал много добитък и всякакъв вид имущество. Седемте синове на праведния Йов и трите му дъщери били приятелски настроени помежду си и се събирали всички заедно на свой ред в домовете си . На всеки седем дни праведният Йов принасял жертва на Бога за децата си, казвайки,,Може би някой от тях е съгрешил или е похулил Бога в сърцето си "

Заради тази своя справедливост и честност, Йов бил високо ценен от съгражданите си и имал голямо влияние върху обществените дела.

Един ден , когато ангелите стояли пред Божия трон, сред тях се появил Сатаната. Господ Бог попитал Сатаната дали е видял слугата Му Йов, праведен човек и свободен от всякакви пороци. Сатаната смело отговорил, че Йов неслучайно се бои от Господ- Той го защитава и увеличава богатството му, но ако му бъдат изпратени нещастия, той ще спре да благославя Бог. Тогава Господ, желаейки да покаже търпението и вярата на Йов, казал на Сатаната:,, Всичко, което има Йов, го давам в ръцете ти, само не го докосвай." След това Йов внезапно загубил цялото си богатство, а след това и всичките си деца. Праведният Йов се обърнал към Бога и казал,, Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се върна при майка си земята. Господ даде, Господ взе. Благословено да бъде името Господне!" И Йов не съгреши пред Господа Бога и не изрече нито една глупава дума.

Когато Божиите ангели се явили отново пред Господ, и Сатаната бил сред тях, дяволът казал, че Йов е праведен, стига самият той да е невредим. Тогава Господ казал:,, Позволявам ти да правиш с него каквото искаш, само спаси душата му." След това Сатаната поразил праведния Йов със страшна болест- проказа, която го покрила от глава до пети. Страдащият бил принуден да напусне компанията на хората, седнал извън града върху купчина пепел и остъргвал гнойните си рани с глинен череп. Всичките му приятели и познати го напуснали. Жена му била принудена да изкарва прехраната, като работи и да скита от къща на къща. Тя не само не подкрепяла съпруга си в търпение, но си и мислела, че Бог наказва Йов за някакви тайни грехове, плачела, роптаела срещу Бог, упреквала съпруга си и накрая посъветвала Йов да хули Бога и да умре.  Праведният Йов скърбял много , но дори в тези страдания останал верен на Бога. Той отговорил на жена си:,, Говориш, като една от глупавите жени. Наистина ли ще приемаме доброто от Бога, а няма да приемаме злото?" И праведният човек не съгрешил в нищо пред Бог.

Чувайки за нещастието на Йов, трима негови приятели дошли отдалеч, за да поделят мъката му. Те вярвали , че Йов е наказан от Бога за греховете си и призовавали невинния праведен човек да се покае.

Праведникът отговорил, че не страда за грехове, а че тези изпитания са му изпратени от Господа  според Божествената воля, непонятна за човека. Приятелите обаче не повярвали  и продължили да вярват, че Господ постъпва с Йов според закона за човешкото възмездие, наказвайки го за греховете,които е извършил .В голяма духовна скръб праведният Йов се обърнал към Бога с молитва, молейки Го сам да им засвидетелства за своята невинност.Тогава  Бог се разкри в бурен вихър и упрекнал Йов, че се опитва с ума си да проникне в тайните на вселената и съдбите на Бога. Праведният човек се разкаял за тези мисли от все сърце и казал :,,Аз съм безполезен , отричам се и се покайвам в прах и пепел."Тогава Господ заповядал на приятелите на Йов  да се обърнат към него  и да го помолят да направят жертва за тях , ,,защото,, казал Господ, ,, само лицето на Йов ще приема, за да не те отхвърля , защото за Мен толкова истинно, колкото слугата ми Йов". Йов принесъл жертва на Бога и се помолил за приятелите си, а Господ приел неговото застъпничество и възстановил здравето на праведния Йов, като му дал двойно повече, отколкото имал преди. Вместо децата , които умрели, Йов имал седем сина и три дъщери, по-красиви от които нямаше никой на земята. След страданията , които претърпя , Йов живя 140 години( общо 248 години) и видя потомството си до четвърто поколение.

Йов е прототип на Господ Иисус Христос, който слезе на земята, пострада за спасението на хората, а след това се прослави чрез славното Си Възкресение.

,, Знам,, , каза праведният Йов, поразен от проказа, ,,знам, че моят Изкупител е жив и че Той ще въздигне от праха в последния ден гниещата ми кожа и аз в плътта си ще видя Бога. Ще Го видя сам, с моите собствени очи, а не с очите на друг, ще Го видят. С очакването на това сърцето ми се топи в гърдите ми!"( Йов 19:25-27)

,,Знай, че има съд, в който само онзи, който има истинска мъдрост-страх от Господа и истинско разбиране-отвръщайки се от злото, ще бъде оправдан".

Свети Йоан Златоуст казва:,,Няма такова човешко нещастие, че този човек, който е преживял глад, бедност, болест, загуба на деца и загуба на богатство, а след това преживял предателство от жена си, обиди от приятели, нападения от роби, във всичко да се е оказал по-корав от всеки камък, и освен това пред Закона и Благодатта." 

Херувимският химн

Таня Биринджиева

С появата на творбите на Дионисий Ареопагит в началото на 6 век, като например ,, За църковната йерархия", Божествената литургия все повече се разглежда като участие във вечната литургия на небето. Връзката с ангелската литургия, вече присъстваща в Посланието до евреите от първи век, и формулирана през 4 век от свети Йоан Златоуст, намира акцент в сценария за Божествената литургия в годините след смъртта на император Юстиниан .

Добавянето на Херувимската песен, или Херевикон, към Божествената литургия през 573-74 година при патриарх Йоан Трети Схоластик и император Юстин Втори засилва въздействието на евхаристийния обряд, като сочи към небето. Това съвпада с въвеждането на Великия вход в Божествената литургия, когато отделянето на стаята , където се освещават , прави необходимо провеждането на шествие. Като химн за приношение, изпълняван по време на пренасянето на хляба и виното към олтара, Херувимската песен призовава вечната литургия на ангелите, които обграждат Божия престол:

,,Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен , нека да отложим всяка житейска грижа"

Мистичното представяне на ангелите  не е просто игра на роли, а ние наистина изживяваме ролята, точно както пророк Исая го е видял в Исая 6:3. Добавянето на новия Херувимски химн, композиран от патриарх Йоан Схоластик, подчертава смисъла на пеенето на трисветое. Херувимският химн изрично показва това , което изпълнението на трисветое оставя имплецитно, а именно, че тези , които пеят Трисветое, се присъединяват към пеенето на ангелите. По този начин на верните се дава привилегията да участват в небесната литургия, присъединявайки се не към библейското минало, а към вечното настояще в Божия божествен хор. Това се подчертава допълнително, когато се вземе предвид фактът, че клирикът, който подготвя Светите Дарове, е невидимо съпроводен от ангелските чинове, които не е предназначено да призоваваме на поетичното въображение, а истинска небесна реалност на земята.

Патриарх Йоан Трети Схоластик е добавил още един химн/ молитва към Божествената литургия, която се пее непосредствено преди и по време на причастието на верните, известна с първите си думи,, За Твоята тайна вечеря", въпреки че първоначално е била предназначена да се използва само на Велики четвъртък:

     На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, приеми ме днес като причастник, защото няма да говоря за Твоята Тайна на Твоите врагове, нито ще Ти дам целувка, както Юда, но като разбойник ще Те изповядам: Помни ме, Господи, в Твоето Царство.

Тези два химна , добавени около 15 години след смъртта на Юстиниан, свързват вярващите с библейското минало, но най-важното е , че ги извеждат нагоре към небесните реалности чрез литургичното изпълнение. Ето как вярващите са призовани предимно да участват в Божествената литургия.

Старицата Макария Дезипри(1911-23.04.1999г)

Таня Биринджиева

Наричана от нейните духовни чеда,, Майката на страдащите,, , старицата Макария е съдът, избран от Бог да открие мощите на Свети Ефрем Нови Чудотворец от Неа Макри, североизточно от Атина, през 1950 година. На същото място тя основава настоящия манастир, посветен на Благовещение на Пресвета Богородица, и остава игуменка почти 50 години. Макария е родена на остров Тинос през 1911 година, от богобоязливи родители. 

От ранна възраст тя обича Бог и Църквата, което води нейния монашески постриг през 1932 година. През 1945 година тя посещава руините на мъжкия манастир, разположен на планината Амомон близо до град Неа Макри, където тя ще прекара живота си в подчинение на Божието призвание. Там тя живее в изолация в продължение на няколко години, понасяйки неблагоприятни условия и болести, докато се труди да разчисти руините на манастира. През това време тя преживява живота на мъчениците, напоили земята с кръвта си в миналото, и усеща, че е на свята земя. Тя се моли искрено на Бога да и бъде разкрито кои са населявали този манастир. След дълга молитва, Макария чува глас, който казва,, копай там и ще намериш това, което желаеш.

Така на 3 януари 1950 година блажената старица се удостоила с честта да открие чудотворните мощи на свети Ефрем. Сред многото добродетели, които притежаваше , беше тази на ,, филантропията,, - любовта към ближните. По-рано в живота си, по време на германската окупация през Втората световна война, Макария посещава женските затвори в Атина, утешавайки жените затворнице и техните деца. Въпреки болестта си , тя дълбоко споделяше неволите на онези, които идваха при нея и се молеше на Свети Ефрем за неговото ходатайство.

Тя поддържаше сиропиталище до 1980 година, което осигурява основни нужди, образование и най-важното, Божията любов , на десетки деца. Старицата Макария почина на 23 април 1999 година, на празника на свети Георги, след като прие Светите Тайни. След смъртта и тялото и остана топло и гъвкаво в продължение на три дни и излъчваше необяснимо ухание, признаци на благодатта , дадена от Бог на онези, които Го обичат с цялото си сърце и душа.

Старицата Макария с решение на Светия Синод на Църквата на Гърция е предложена да бъде канонизирана. Документите за нейната канонизация са предадени във Вселенска патриаршия и чакат разглеждане. 

Понтий Пилат- човекът , който можеше да предотврати присъдата на Иисус Христос

 Таня Биринджиева

Понтий Пилат е бил единствения, който реално би могъл да измени участта на Иисус Христос. И той се опитал да я измени. Съдейки по отзивите на съвременниците му, Пилат, назначен през 26 година като римски наместник( префект) на Юдея, не се отличавал нито със справедливост, нито даже с проста порядъчност. 

Юдейският философ Филон Александрийски го описва като жесток човек и продажен, виновник за много присъди, без съд. А юдейският цар Ирод Агрипа даже се жалва на император Калигула за ,, безконечната  и непоносима жестокост,, на Пилат.

Вероятно, за такава характеристика е имало основания, ако обвиняващите били  безпристрастни. Работата била там, че отношенията между префекта и иудеите не били гладки. Всички жители на Юдея много тежки преживявали загубата на държавна независимост след смъртта на Ирод Велики през 4 година преди новата ера и даже в маловажни случаи упорито отстоявали своите национални обичаи и традиции.

Известен е случаят , когато Пилат, решава да демонстрира своята преданост към императора, и заповядал да внесат знамена в Йерусалим с неговото изображение. Юдеите отреагирали на това крайно болезнено: пет дни те обкръжили резиденцията на префекта ( преторията) , периодично предприемайки опити за щурмуване и високо викайки да бъдат премахнати езическите изображения от светия град.

Заплахите на Пилат не подействали . В краят на краищата той бил принуден да отстъпи, но общественото мнение на юдеите било неблагоприятно.

Друга подобна история е , когато Пилат решил да построи водопровод. Идеята била добра: в града често нямало чиста питейна вода, и особено на празниците, когато идвали стотици хиляди поклонници от много страни.

Пилат решил, че финансирането на тази идея ще бъде за сметка на храмовата хазна, а първосвещеника и членовете на Синедриона били категорично против. Историята със заплахите се повторила, и отново Пилат бил губещ.

 Сред юдеите имало немалко зилоти- ревнители на Мойсеевият закон, сериозно стремящи се да изгонят римляните. И тук възникнали метежи ( метежите на Варава, Тевда и Юда Галилянина ние намираме в книгите на Новия Завет) и на Пилат му се налагало да моли за военна помощ императора.

С една дума , юдеите с техните религиозни обичаи и  безкрайни разпри Пилат, меко казано, го недолюбвал, и те му отговаряли с взаимност. 

 И така в навечерието на юдейската Пасха, когато му довели Иисус римският префект решил да бъде принципен.  Защо?

Възможно е да е искал да уязви юдейските вождове, които вечно му устройвали смутове за нелепи неща. И те решили да бъде за сметка на Иисус? Защо, прекрасно е, нека сами да изпълнят своето решение. А ако им е нужна санкцията на римския чиновник- тогава ще има пълно разбирателство. Юдеите били принципни в своите национални обичаи, а римляните- в следването на закона.

Пилат започнал да му задава прости въпроси: Справедливо ли те обвиняват? Действително ли си цар на Юдея? Пилат се надявал също на прост отговор, но той не го получил. 

Подсъдимият не казал нито да , нито не. Той отговорил както трябва (Йоан 18:36-37).

Не желаейки дълго да се занимава с тези въпроси Пилат, предприел още един опит да получи кратък и ясен отговор. ,, И така Ти Цар ли си?- уточнил той. И  не отново получил отговор какъвто искал.

Най-малко на Пилат му се искало да се впуска в философски въпроси, за това какво е истина, и затова решил да пусне Иисус. Не по причина на Неговата невинност, а по сила на обичая да освобождава преди Пасха по един осъден.

Тук вече Пилат се сблъскал с вече познатото му упорито съпротивление на народа, който вече бил обработен от първосвещениците . Народът настоял да освободят не Иисус Христос, а друг затворник Варава.

Така става когато искаш да приемеш леко решение, което устройва всички , обстоятелствата не го позволяват.

Тълпата все така настойчиво искала Христос да бъде наказан, а при Пилат се появявали все повече аргументи в полза на Неговото освобождаване. Той разбрал, че първосвещениците искат да бъде наказан Иисус от завист. И второ, че Клавдия Прокула неговата съпруга искала да не причинява на Христос никакво зло( Матея 27:19)

И главно , че колкото Пилат разговарял с Иисус , той повече разбирал, че пред него стои особен Човек. Ако  фарисеите и първосвещениците се възмущавали , че Спасителят се назовава Син Божи, то Пилат все повече е искал да го пусне. (Йоан19:8,12) Видно е , че в душата на римският префект имало капка човещина. А може би , просто се боял че бидейки езичник, Пилат допускал, че юдеите имат свои Бог, и най-добре да не враждува с Него.

Пилат направил три опита да пусне Спасителя. Но всичко завършило така както и предните стълкновения с юдейската тълпа. Така малодушието на Пилат попречило да постъпи според съвестта си.

Можел ли е Пилат да настоява на своето? Навярно да. Нито един човек не се явява като сляпо оръдие на Божият Промисъл. Просто не му се искало на Пилат да се стига до стълкновение за пореден път с юдеите. И те можели да се оплачат на императора.

В края на краищата Пилат бил свален от поста си по донос . От него се оплакали жителите на Самария, след като наказал много от самаряните. Църковният историк Евсевий Кесарийски пише, че Пилат бил изпратен в изгнание, където той посегнал на живота си.

Така умрял човека, който изиграл една от важните роли в евангелската история

Полезно е да се знае:,, Единородни Сине,,- кой е авторът на песнопението, което се пее на всяка литургия?

 Таня Биринджиева

Как един византийски император е написал църковен химн, който се изпълнява в църквите почти хиляда и петстотин години.

Велик законодател , строител на градове и храмове, от една страна, и от друга, владетел , оставил след себе си огромна , но изтощена империя. Неговите съвременници го наричат мъдър, хитър, и коварен. Той е могъл да бъде неоправдано жесток, но в същото време хора от религиозно движение, които са се противопоставяли на него, са намерили убежище в неговия дворец. Той може да бъде открит в критичните рецензии като човек, чиято душа,, природата е поставила всички лоши неща, събрани от други хора,, . В същото време е известно, че той е бил дълбоко религиозен човек, който се опитвал да живее благочестиво.

Юстиниан Първи наследява своя чичо император. За да се ожени, бъдещият владетел дори променя закона. Факт е, че любимата му в миналото е била артистка в цирка, а на знатните хора им било забранено да се женят за жени от по-ниските прослойки и особено за актриса. Освен това до определен момент тя печелила пари чрез разврат и блудство, но когато тя срещна бъдещият си съпруг, тя се разкаяла и променила живота си. Тя била повлияна от познанството си с монофизитите, превърженици на ерес ,осъдена на Четвъртия вселенски събор в Халкидон.

Теодора споделяла царската власт със съпруга си и много решения били взети под нейно влияние или лично от нея. В трудни моменти тя била опора за Юстиниан, а понякога и по-решителна от него.

По въпросите на вярата в императорското семейство нямало пълно съгласие.

Теодора продължавала да покровителства монофизитите, докато Юстиниан им се противопоставял.  Докато привържениците на това учение били преследвани в цялата империя, някои от тях живеели в императорските палати под закрилата на императрицата и с мълчаливото съгласие на императора . Той все повече навлизал в църковните въпроси и търсил начин да преодолее раздора и неразбирателството сред християните.

За разлика от друг известен владетел, цар Давид, автор на много поетични текстове, прославящи Бога, които са част от съвременното богослужение, Юстиниан предпочита богословските писма, разговори, дебати. Но основният му отговор и аргумент в религиозните спорове от онова време в крайна сметка се превръща в химн- химнът ,, Единородни сине,, :

Единородни Сине и Слово Божие, Който си безсмъртен и Който заради нашето спасение благоволи да се въплътиш от Света Богородица и Приснодева Мария, Който неизменно стана човек и беше разпнат, Христе Боже наш, Който със смърт потъпка смъртта, Който си единствен от Света Троица, прославен с Отца и Светия Дух, спаси ни!

Този кратък текст, изразяващ учението на Църквата за спасението, изразява догмата за двете природи в Христос, формулирана на събора в Халкидон, но неприета от крайните монофизити:,, неподкупно въплътен,,.  А до него стои формулировката, която не противоречи на това твърдение, но е близка и разбираема за отрицателите на човешката природа на Христос, за Единството на Бога в Три лица-,, Единото Същество на Светата Троица,, .

Така тропарът , написан и въведен в богослужебната традиция от император Юстиниан през първата половина 530 година, е не само възхвала на Господа, но и опит да се помирят религиозните противници.

Петият вселенски събор , иницииран от императора, не донесъл пълно съгласие и самият той до края на живота си търси правилния отговор. През последните години той дори е бил склонен да приеме една от линиите на противоречивото учение. Православната църква вярва, че както императорът, така и неговата съпруга, която той надживява със 17 години, са се покаяли за грешните си представи преди смъртта си и сега на 14 ноември възпоменава светите православни цар Юстиниан и царица Теодора. А химнът ,, Единородни Сине,, се чува векове наред в началото на всяка литургия в църквите от византийски обред, които признават решението на Халкидонския събор. Между другото , може да се чуе и в тези църкви които са го отхвърлили като Сирийската и Арменската, където богословският диалог продължава.

Старецът Аарон - монахът с най-дългата брада на Света гора

Таня Биринджиева

В началото на 19 век в скита Кавсокаливия живеел всеблаженият старец Аарон Дългобрадият. Брадата му била като на свети Онуфрий и свети Петър Атонски- една четвърт от брадата му лежала на земята. Когато някой искал да я види, заставал на пейката и тогава брадата му докосвала земята.

Старецът Аарон бил първият и известен певец на Света гора подобен глас нямало. Нямало манастир , който да не го покани на празника си да пее. На един от празниците той пеел на всенощното бдение и той се възгордял с гласа си. След това гласът му, напълно се изгубил и той не можел да пее, което изпълнило сърцето му с тъга.

Говорело се, че му било изпратено видение и че самата Пресвета Богородица му се явила и му казала, че гласът му бил отнет, защото той не знаел как да го контролира и се възгордял, обаче за утеха му била дадена голяма брада. Само че този път не трябва да се възгордява, защото и това ще му бъде отнето. И така брадата му започнала да расте и пораснала голяма. Винаги я носел вързана и я показвал само на тези, които искали да я видят.

Веднъж в Цариград султан Махмуд минавал покрай патриаршията. Той бил обхванат от любопитство да надникне в християнски храм. Той бил посрещнат от самия патриарх, султанът дълго оглеждал църквата. Виждайки иконата на свети Петър Атонски и Онуфрий Велики, той казал на патриарха:

,, Това е лъжа! Как е възможно хората да имат такива бради?,,

Патриархът спокойно отговорил, че това не е лъжа, а чиста истина и в момента на Света гора има един монах с толкова дълга брада.

Султанът заповядал да доведат стареца Аарон при него. Той му заповядал да покаже брадата си, монахът застанал на дивана и разпуснал брадата си. Султан Мурад бил много изненадан , че брадата била дори по-дълга от тези, които бил видял на иконите.

После поискал сам да опита  дали брадата е истинска . Той взел един косъм от самото лице и го издърпал с пръсти до края. След това , като погледнал брадата, казал:

,, За християните всичко което е написано е абсолютно вярно!,,

И дал на стареца Аарон ферман, че той ученикът му няма да плащат данък до смъртта си. Старецът Аарон починал през 1835 година.

За освещаването на дома и автомобила

 Таня Биринджиева 

Ще избави ли благословията( наричана от народа освещаване) жилището от крадци, а автомобила от аварии?- мнозина от нас задават този въпрос. 

Отговорът е следния- Благославянето на жилището  или автомобила не дава гаранция за избавяне от кражби, аварии или нещастни случаи . То има на първо място духовно значение. Трябва да помним, че освещаването на вещите - това е посвещаване на вещта в угодно на Бог използване.

В молитвата за благословение на жилището се призовава Божието благословение ,,над този дом и всички живеещи в него,, и покровителството на Ангела пазещ го от всичко зло и хората в него да бъдат наставлявани да извършват добродетелни дела и да изпълняват Божиите заповеди .

В молитвата която се чете при освещаване на автомобилите свещеникът моли Бог по следния начин:,, Простри Твоето благословение на това превозно средство и изпрати Твоят Ангел,, , така че пътуващите в това превозно средство да бъдат опазени и да пътуват благополучно, въздавайки благодарност на Бог.

Евангелието от Зографския манастир

Таня Биринджиева

Зографското евангелие е паметник на славянското ръкописно наследство, един от малкото глаголически ръкописи, оцелели до наши дни. Глаголицата е най-старата славянска азбука. Зографското евангелие ни позволява да проследим прехода от глаголица към кирилица.

Ръкописът е написан на пергамент. Според писмото то е разделено на три части,  по различно време.Основната част от ръкописа е създадена през 11 век- текстът е изписан със заоблена глаголица( най-старият вид глаголическа писменост).

В тази основна част на кодекса през 12 век листове (с 41-57) са вмъкнати с довършването на текста, който очевидно е бил изгубен до този момент. Тази вложка е написана с по-късен вид глаголица- ъглова глаголица,с епизодично използване на кирилски букви. Голям интерес представляват и вложените листове, защото представляват палимпсест. Това е името, дадено на пергаментовите ръкописи, чиито листове са били използвани за писане два или дори три пъти: оригиналният текст, който по някаква причина е станал ненужен, се измива и върху листа се нанася нов текст( което е скъпо за изработка). Палимпсестите са ценен материал за изучаване на историята на древните текстове, тъй като са запазили следи от по-древна писменост. Текстът на ,, долния,, слой може да бъде разчетен с помощта на оптоелекронни  методи на изследване. Зографското евангелие съдържа седем листа палимсест: този , написан на глаголица, е измит през 11 век текст на четирите евангелия.  

И накрая третата част на кодекса е написана през 13 век на кирилица. Авторът на тази част, свещеник Йоан, е оставил името си в записа, който се чете на страница 288 . Тази последна част съдържа добавки към Евангелието - Синанаксар и Менологий. Съдейки по езиковите особености на текста на кирилската част, свещеник Йоан е бил българин. 

По полетата на страниците на ръкописа могат да се прочетат многобройни бележки и пояснения, направени на глаголица и кирилица: различни видове добавки, поправки, тълкувания на основния текст, начални думи на четива. Съдържанието на тези бележки представлява специален предмет на изследване.

Зографското евангелие има характерен дизайн под формата на глави с геометрични орнаменти и инициали. Особен интерес представляват архаичните рисунки на някои от страниците на книгата. Съвременни изследвания показват, че първоначално ръкописът е бил украсен с миниатюри, изобразяващи евангелистите. Това се доказва от следи от контакт с боядисания слой върху тези листове, които, въз основа на структурата на кодекса, биха могли да бъдат съседни на изгубените листове с миниатюри. Тези миниатюри все още не са открити.

Историята на създаването на Зографското евангелие е неизвестна. Според устното предание ръкописът се е съхранявал в подворието на манастира Зограф близо до гред Йересос на полуостров Атон, а след това пренесен в манастира Зограф. Паметникът става известен  на научната общност, след като Антон Миханович, хърватски писател и колекционер на ръкописи, служил като австрийски консул в Константинопол , го видял в манастира Зограф през 1843 година. Още през следващата 1844 година Зографския манастир посещава Виктор Иванович Григорович, историк и филолог -славист, преподавател в университетите в Казан, Москва и Одеса. Той  говори за Зографското евангелие като за най- важния ръкопис, съхраняван по това време на Атон. През 1860 година игуменът на Зографския манастир архимандрит Антим заедно с всички братя подарява Зографското евангелие на руския император Александър Втори.

Скъпоценният подарък е даден чрез Пьотър Иванович Севастиянов , археолог, пътешественик и колекционер. Той се озовава на Атон, след като през 1859 година е назначен от руското правителство за ръководител на специалната експедиция за събиране на християнски антики. В резултат на дейността на експедицията са формирани археологически колекции в Москва и Санкт Петербург.

Колекцията на Севастиянов- голяма колекция от копия и снимки на древни картини и писания е придобила световна слава.

Части от тази колекция днес се намират в Руската държавна библиотека в Москва, Академията на изкуствата в Санкт Петербург и Ръкописния отдел на Руската национална библиотека. Тази колекция съдържа луксозен подвързан с кожа албум със снимки на Зографското евангелие направени от Пьотър Севастиянов през 1859 година в Зографския манастир , предназначени за императора.

През 1861 година Зографското евангелие , както всички останали книжни подаръци на руските императори, постъпва в Императорската публична библиотека . В Русия за ръкописа е изработена подвързия с корица, която е произведение на приложното изкуство от 19 век. Подвързията, в която ръкописът пристига в Санкт Петербург може да се види на снимка в албума на Пьотър Севастиянов . Съдейки по това изображение, подвързването също е направено през 19 век, вероятно специално за представянето на ръкописа на Александър Втори.

Снимките на П. Севастиянов показват, че някои листове от ръкописа са сериозно повредени от гъбички. През 90 -те години от 20 век Кодексът е развързан и възстановен. В момента ръкописът се съхранява неподвързан, отделно от подвързията.

Зографското евангелие има богата библиография от научни трудове и публикации.

Документален филм за манастира Амалфион на Света гора( филм)

 Историята на латинския манастир Амалфион в Атон е малко известна страница от историята на Света гора. Манастирът е съществувал от десети до края на тринадесети век и дори след разделянето на християнството през 1054 година той продължава да бъде мост на духовното единство между монасите на Източната и Западната църква повече от 200 години. 

Това и много други неща  са представени подробно в документалния филм за Амалфион- бенедиктинския манастир на Атон.

Филмът е създаден , за да отбележи 1700 годишнина от Първия вселенски събор в Никея, който символизира единството на християните от Изтока и Запада.

Филмът е създаден с благословението на френския митрополит Димитриос(Плумис).

Митрополит Йоан от Корча е новият архиепископ на Албания

Таня Биринджиева

 Митрополит Йоан от Корча беше избран от Светия синод на Православната автокефална църква на Албания за нов архиепископ на Тирана, Дурас и цяла Албания след избора, който се проведе в неделя сутринта.

Интронизацията на новия предстоятел на Автокефалната православна църква на Албания се очаква да се състои на 29 март.

Митрополит Йоан се счита за духовно чедо на покойния архиепископ Анастасий . Покойният архиепископ вярваше в митрополита на Корча, затова винаги го взимаше на важни мисии в чужбина. 

Митрополитът на Корча е първият хиротонисан епископ от архиепископ Анастасий. Това беше негов личен избор за пастирството на тази важна митрополия.

Митрополитът на Корча е компетентен йерарх с високо богословско образование. Той е завършил Теологичното училище на Светия кръст в Бостън, с отлично познания по английски, албански и гръцки език.

Митрополит Йоан е роден като Фатмир ( Евтихий) Пелуши в Тирана на 2 януари 1956 година. Семейството му принадлежи към бекташите.

В младите си години, по време на религиозните преследвания в Албания(през 1979 година), той е кръстен тайно от свещеника отец Козма Кириос, който по-късно става епископ на Аполония, и се присъединява към малка нелегална група на преследваната църква.

Учи психология в университета в Тирана и от 1979 година до 1990 година работи в рехабилитационния отдел на психиатричната болница в Тирана, специализирайки се в трудова терапия за пациенти. Още през 1944 година баща му е обявен за враг на режима, който преследвал всички религиозни общности и често е бил изправен пред опасност да бъде арестуван.

През 1990 година той бяга в Италия и след това в Бостън, където следва теология в гръцкото православно училище по теология на Светия кръст със стипендия на албанската общност. През 1993 година той получава магистърска степен по богословски науки с отличие.

През 1992 година когато албанците масово напускат страната, той избира вместо това да допринесе за възстановяването на Албанската църква. Той информира архиепископ Анастасий за решението си да се върне , за което получил сърдечно насърчение. През септември същата година е назначен за професор в Духовната академия на Православната автокефална църква на Албания.

На 27 февруари 1994 година е ръкоположен за дякон, а на 4 декември същата година е ръкоположен за презвитер. През 1995 година по предложение на архиепископ Анастасий, той продължава следдипломно богословско обучение в Светия Кръст в Бостън. Отличава се с високите си резултати и името му е записано в националния списък на деканите, заедно с имената на най- добрите студенти от всички американски университети.

През 1996 година получава архимандритски сан , а през 1997 година получава магистърска степен по богословие с отличие. От 1996 година до 1998 година е декан на Богословската академия на Православната църква на Албания. През 1998 година той е хиротонисан за епископ и избран за митрополит на Корча - 20.06 . 1998 - като същевременно продължава да преподава.

Владеенето на английски, френски, италиански и гръцки, заедно с познанието му по латински и иврит, му позволяват да се заеме с превода на значими богословски и светоотечески трудове на албански. Сред тях е основополагащия трактат на Василий Велики,, За Светия Дух,,.

Освен това той е съавтор на първото ръководство по Догматика на албански език, официално издание на Православната църква. Превел е множество богословски книги и е публикувал статии в академични списания както в Албания, така и в чужбина, както и в вестници и списания.

През 2000 година той основава и оттогава ръководи списание ,, Темпъл,, , едно от най- уважаваните периодични научни издания в Албания.

Той е представлявал Православната автокефална църква на Албания на много православни форуми.

Снимка на деня: Света Гора Атон от космоса

 Така изглежда Света Гора Атон от космоса. Снимки Иван Вагнер 

Завещанието Негово Блаженство архиепископ на Тирана, Дурас и цяла Албания Анастасий (Янулатос)

 

 Завещание на Архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий Янулатос

Благословено да е Твоето име, Господи. С дълбока благодарност размишлявам за годините, които прекарах на тази земя, на този удивителен космически кораб, отправен в безкрая. Благодаря ти, Дево Мария, че ми разкри, че безкрайността е любов. И Ти ме призова още в детството ми към активно участие в приключението на Твоята любов, като ме заслужи от радостта на Тайните на Църквата да живея като клетка в мистичното Тяло на Христос, в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква. Благодаря Ти, защото въпреки моята духовна бедност и слабост, Ти ме прие да служа на хората през различни географски и социални граници, съзерцавайки тайната на Кръста и Възкресението, често,, в много скръб, но с радостта на Светия Дух"

Аз също благодаря ,, от дъното на сърцето си" на мойте покойни родители, учители, протосвещеници, духовни водачи, които ме подкрепяха в моя духовен път, моите скъпи роднини по плът или дух, братя, сестри, сътрудници в мисията, моите бивши ученици, моите скъпи африкански братя и накрая избрания Божи народ, Църквата на Албания, за тяхната сърдечна любов и преданост.

По Божия милост нямам недвижимо или движимо имущество. Всичко, което съм придобил с течение на времето, е разпределено за дела на любов. Паричните депозити на мое име като архиепископ принадлежат на Църквата на Албания. Моля изпълнителите на моето завещание половината от сумата на тези депозити да бъде разпределена за завършването на катедралата на Възкресението в Тирана, а другата половина да остане подходящо инвестирана, а приходите от инвестицията да бъдат разпределени за подпомагане на заплатите на духовенството и младежките програми на Църквата на Албания.

Моля хонорарите от продажбата на моите книги да бъдат депозирани в полза на Междуправославния център,,Poreuthentes''.

За изпълнители на това завещание определям моя наследник архиепископ, главния секретар на Светия Синод, епископ Амантийски Натанаил. Горните трябва да се погрижат да раздадат за спомен малкото неща, които ползвах, на моите избрани сътрудници, които със себеотрицание придружаваха и служиха на Църквата с мен.

Книгите ми да бъдат предоставени на библиотеката на Архиерейското наместничество и на библиотеката на Православната духовна академия Възкресение Христово. Също символично някои в другите три митрополии. Всички книги, намерени в Атина, трябва  да бъдат предоставени на библиотека на ,,Poreuthentes,, .

През живота си, служейки на различни църковни длъжности и други международни организации, със сигурност съм натъжавал мнозина чрез слабост или вълнение. Търся тяхната прошка в този свещен час на раздяла и от дълбините на душата си прощавам на всички, които съзнателно или несъзнателно с неправди, интриги и клевети направиха пътя ми труден и болезнен.

Опитвах се с оскъдните си сили да служа за отваряне на хоризонта на съвременното православие, в нашата апостолска  отговорност в Гърция, в Африка, на международната църковна арена и особено от 1991 година се посветих на възстановяването на измъчената Църква на Албания, която обичах с цялата си душа. Всичко, което е постигнато, по същество принадлежи на Божията благодат.

И сега, мои братя, сътрудници, мои възлюбени духовни чеда в Албания, Гърция, Източна Африка и други части на света, ,, моя радост и венец,, , аз ви казвам сбогом, като ви пожелавам  най-доброто, което мога:,, Поради тази причина прекланям колене пред Отца на нашия Господ Иисус Христос,.... за да ви даде, според богатството на Неговата слава, да бъдете укрепени със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек, за да може Христос да живее във вашите сърца чрез вяра: вие, вкоренени и основани в любовта, можете да разберете с всички светии какво е ширината и дължината , и дълбочината, и да познаете Божията любов, която превъзхожда познанието. Христос, за да се изпълните с цялата Божия пълнота"( Еф.3:14-19)

Умолявам ви също да не преставате да се молите на Бог да се смили над мен, Своя грешен и нечестив слуга, и да ме приеме разкаян в необятността на Своята любов. ,, Сега Този, който може да направи изключително изобилно повече от всичко, което искаме или мислим, според силата, която действа в нас, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Иисус през всички поколения, завинаги и во веки веков"(3:20-21)

                  Най-малкия сред епископите

              + Тирана Анастасий

               Тирана, 10 март 1997 година

                  коригирано на 24 юни 2015 година

Неделя Сиропустна

 Таня Биринджиева

Тази неделя е Неделята на прошката. В понеделник започва Великият пост и се чете откъс от Евангелието, в който се казва, че за да бъде чута една молитва от Господ, човек трябва да направи жертва. Преди в храмовете са принасяли жертви   ,  но в днешни времена жертвата се смята за сърце, изпълнено със смирена молива и пост. Нашата жертва не се приема, ако човек не е в мир с врага си. По това време хората се опитват да достигнат мир с хората, които са обидили. Случва се дори да не знаете, че някой ви е обиден.

Християнинът  е високо морален човек той трябва да се опитва да постигне мир с всички. Дори някой да ви е обидил, пак трябва да се опитаме да постигнем мир. Какъв е правилният начин да поискаме прошка в този ден? 

Свещеникът излиза да проповядва и в края на проповедта моли всички за прошка, покланя се до земята и казва :,, Простете ми!,, , хората също молят за прошка. Свещеникът казва :,, Бог ще ви прости!,, Така протича ритуалът. Същото е и в ежедневието: човек  се приближава до друг и го моли за прошка, а той отговаря:,, Бог ще прости! " Трябва да разберем, че хората, които живеят по този начин, ходят на църква, слушат проповеди, участват в църковния живот , те приемат това по-сериозно. Ако човек не ходи на църква, а просто дойде при вас на улицата и ви помоли за прошка, това е същото като да поздравите някого за някой светски празник. Това няма  нищо общо с религиозния и духове живот. Ако постите, ако се причастявате,  ако се изповядвате , трябва също да се опитате да анализирате живота си: може би сте се скарали с някого или ви е обиден. В такъв случай и вие трябва да се извините.

Това е последният ден преди Великият пост, когато можете да ядете млечни храни или яйца. Обикновено християните се подготвят за пост и отиват на църква.

Пророчеството на свети Нектарий Егински за свети Антим Хиоски

Таня Биринджиева

На 15 февруари църквата чества Свети Антим Ваянос от остров Хиос, покровител на прокажените. Свети Антим от Хиос е известен в света като Аргирос Ваянос и е роден в района на Свети Лука Ливадия в Хиос. Той се отличавал със святост и милосърдие. 

На 15 февруари 1960 година преди изгрев слънце свети Антим предава духа си в Божиите ръце на 91 години. Канонизацията  му е направена с решение на Светия Синод на Вселенската патриаршия.

Всяка неделя младият Аргирос ( по-късно свети Антим от Хиос) ходел на църковните служби в манастира свети Никита, Йоан и Йосиф, известен като Неа Мони, в Хиос. Там той се запознава със свети Нектарий Егински, който по това време бил дякон. След разговор с 8-годишният Аргирос той казал на игумена на манастира Пахомий: ,,Отче, виждаш ли това дете? Един ден то ще стане светец. " 

Това пророчество на свети Нектарий Егински наистина се сбъднало.

Отшелникът Йоан Давид пастир Божий

Таня Биринджиева

Блаженият Йоан Давид е роден на 15 февруари 1920 година в селцето Плай, близо до село Струнгари, в бедно семейство. От младостта си той получава даровете на наставниците си Симеон и Варсануфий, той се трудел неуморно в молитва, четял Псалтира и се трудил в добродетелите. Заради праведния си живот той бил търсен от много вярващи и дори от учениците на отец Варсануфий. 

Отшелникът Йоан обаче приемал рядко някого, защото се считал за недостоен за такова служение.

Много хора свидетелстват, че благочестивият Йоан познавал душите и мислите на хората, дори и на тези, които никога не бил виждал или познавал. През последните години от живота му той имал за духовен наставник един от отците на манастира Афтия, който потвърждава тази дарба на Йоан Давид. 

Също така , ценно свидетелство за този факт е това, което разказва майка Йерусалима Гибу от манастира Рамец, която съобщава за ценните разговори с отшелника Йоан по много въпроси. За отбелязване са моментите , в които Йоан Давид знаел духом датата на кончината на отец Дометий Манолаче и отец Пайсий Олару.

Въпреки че не е бил монах, отшелникът Йоан е смятан за човек на молитвата. Всяка неделя той отивал на Светата литургия, а овцете му оставали сами на пасището и никога не са били нападнати от диви животни. В същото време, според свидетелствата на близките му, Пресвета Богородица му се явила три пъти и Господ го дарил с голяма мъдрост. 

От почит към неговия свят живот, както в манастира Афтея, така и в църквата на монашеското селище в Струнгари, то е изобразен заедно със светците. Той е починал на 7 януари 1995 година след дълги страдания, които бил предсказал. Гробът му се намира в Струнгари, както той бил пожелал.

Чудотворната лоза на преподобни Симеон Мироточиви в манастира Хилендар

 Таня Биринджиева

Преподобни Симеон Мироточиви е баща на свети Сава архиепископ на Сърбия, който се смята за основател на Сръбската църква. Бездетните двойки призовават името му в своите молитви да бъдат избавени от безплодието . Мощите на светеца почиват в Сърбия.

Стефан Неман наследява своя баща на престола на Сърбия. 

Той претърпява преследване и лишаване от свобода от страна на своите братя, които също претендирали за престола. Благодарение на твърдата си вяра и застъпничеството на свети великомъченик Георги той превръща Сърбия в могъщо княжество . Той отвоюва сръбските земи от Унгария и Византия. Неговите противници се страхували от неговата мощ и не смеели да нападнат страната му.

Стефан Неман разпространява православната вяра и изкоренява богомилството.

Стефан и неговата праведна съпруга Анна имали двама сина Стефан и Укан. Двамата съпрузи на зряла възраст достигнали мечтата си да имат още един син, който да прослави страната си и да укрепи православната вяра. Те се молели горещо на Бог. Техните молитви били чути и Анна родила син на който му дали името Растко.

Растко на седемнадесет години заминал тайно на Света гора и приема монашество, приемайки името Сава. Именно той през 1219 година установява в Сърбия автокефалната православна църква и коронясва по-големия си брат Стефан Първовенчани, също прославен като светец.

Когато княз Стефан остарял , Сава убедил баща си да предаде царството си на по-големия  си син и да посвети на Бога останалите години от живота  на Бог. Симеон послушал сина и приел монашество. Двамата заедно построили на Света гора манастира Хилендар, където Симеон почива на 84 години.

След смъртта му тялото му остава нетленно, меко и топло, сякаш били още жив.  От мощите му потекло миро, което благоухаело и имало целебна сила.

Първоначално мощите му лежали в манастира Хилендар. Но скоро Сава напуснал Света гора и ги взел в опит да помири братята си Стефан и Укан поради враждата им . Те видели мироточенето и чудодейните изцеления и се помирили.

Мощите на преподобни Симеон Мироточиви били пренесени с голяма почит в Студенишката лавра.

Мироточенето спирало само един път, когато княз Стефан искал да промени вярата си.

Отначало монасите на Света гора плакали за заминаването на реликвата. Тогава преподобни Симеон се явил в съня на игумена Методий и му казал, че неговите мощи принадлежат на Сърбия, и на тяхно място ще порастне чудотворна лоза за утеха на братята и в памет на светеца. Това пророчество се сбъдва през 1207 година, когато от стената на празната крипта израства лоза. Стъблото и излиза на повърхността на 1,5 метра над земята. Монасите вярват, че благословението на преподобни Симеон ще остане в Хилендар, докато лозата дава плод.

Лозата има специално значение за преподобни Симеон и Бог и изборът и не е случаен. В Евангелието Господ Иисус Христос е оприличен на лоза( Йоан 15, 1-2)

Подобно на плода на лозата, царската династия на Неманите се разклонява и много от нейните членове са прославени като светци.

Всяка година монасите събират богата реколта от грозде. Изсушават гроздето и го дават на бездетни семейства.

За да се поиска от това грозде, трябва да се напише писмо до Света гора с кръщелните имена на съпрузите . Не са необходими пари. Чака се от четири до шест седмици , за да се получи плик с три гроздови зърна и инструкции за консумацията им. Писмото също така уведомява , че монасите от Хилиндарския манастир са започнали четирдесетдневни молитви да се сдобие семейството с дете. Също така братята молят да изпратите снимка на детето, ако настъпи бременност . 

Адресът на манастира е: Monastire Hilendar 63086 Karyes Mount Athos Creece Phone +30-23770-23797

Чудотворната икона на Пресвета Богородица Огневидна

Таня Биринджиева

Иконата на Божията Майка ,, Огнеподобна,, има дар на чудотворство и е в състояние да помогне на всеки човек в беда.

Има малко информация за историята на тази икона , а историята за нейното появяване е обвита в мистерия. Знаем само, че вече изгубеният оригинал е рисуван около 845 година. въпреки това има причина да се смята, че иконографският тип Hagifsoritissa. Копия на тази древна икона са широко разпространени във Византия през 12-15 век, една от тях попада в Русия.

Първоначалният вариант на иконата изобразява Пресвета Богородица без Младенеца, държаща свитък в ръцете си . Този свитък символизира молбите на Пресвета Богородица за нас, които са отправени към Нейния Син. Това ни вдъхва надежда, че иконата на Божията Майка,, Огневидна,, както и другите нейни икони, ще ни помогне и ще ни пази от всички нещастия и беди. Затова ние се молим пред иконата за всичко, което надхвърля нашите сили и изисква Божията помощ.

Лицето на Богородица е обърнато към дясната и страна, а дрехите и са яркочервени на цвят. Ето защо иконата се нарича ,, Огневидна,, или ,, Видима в огън,,

Осем съвременни чудеса на Свети свещеномъченик Харалампий епископ Магнезийски

Свети свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, най-големият град в Тесалия. Той живял по времето на император Александър Север, когато Лукиан бил проконсул на Магнезия. По време на мъченическата си смърт светецът бил на 103 години.

За неговите чудеса  разказват монахините от манастира,, Свети Стефан,,  в Метеора, мястото където се съхранява светия череп на свети Харалампий.

1 Епидемията на Света гора

Свети Харалампий има особена дарба да лекува болести и често е спирал епидимии от тиф, холера и чума. През 1908 година имало смъртоносна епидемия достигнала Света гора и светия череп на светеца бил пренесен от манастира ,, Свети Стефан,, на Света гора, където било отслужено всенощно бдение. Епидемията незабавно спряла и оттогава всяка година се отслужва в манастирите всенощно бдение в чест на свети Харалампий- единственият светец освен Богородица, почитан от всички на Света гора.

2 Детето на Мария

През 1950 година четиригодишната дъщеря на Мария Наири била парализирана. Тъй като не могли да помогнат лекарите не могли да направят нещо за детето и го изпратили да умре в дома си. След много нощни молитви Мария видяла на сън свети Харалампий и, като взела назаем от църквата неговата икона, я държала в дома си със запалено кандило пред нея. В навечерието на празника на Светите апостоли -30 юни светецът се явил на детето и го изцерил . Стаята се изпълнила с неописуемо благоухание и от иконата потекло  благоуханно миро.

3 Една година без думи

На западния бряг на Гърция има църква, посветена на свети Харалампий  в знак на благодарност за това, че е спасил града от епидемия от тиф. Една година празникът на свети Харалампий се паднала в седмицата преди Великия пост. В Гърция, както и в други части на света, през тази седмица има карнавали. Съпрузи , които минавали покрай църква в навечерието на празника на светеца, чули пеенето . Съпругата искала да отиде на службата, но съпругът похулил светеца и казал, че вместо това ще отиде на карнавала. Той веднага онемял . Жена му го завела в църквата, където той коленичил и се покаял , той възвърнал речта си точно година по-късно, на празника на свети Харалампий.

4 Спестяванията на Николау

През 1966 година някой си господин Николау се завръщал в родното си село, където планирал да се пенсионира, носел спестяванията си. Когато стигнал селото си, той с ужас установил, че е загубил парите си. На следващата сутрин той тръгнал отново за Пирея, надявайки се ги намери. Когато стигнал до село Палигорос, той видял малък параклис, посветен на свети Харалампий, и той влезал  да се помоли за помощ. Веднага той чул глас, който му казал да погледне под седалката на автомобила, с който се бил прибрал предишния ден. Проследил колата и установил, че парите наистина са паднали под седалката. 

5 Търпение за Христос

Човек с неизлечима болест се молел често и горещо на свети Харалампий да го излекува. Най-после една нощ светецът му се явил и му казал, че неговите страдания са по-малки от тези, понесени от Христос, и че за него ще бъде по-добре да понесе търпеливо болестта си, отколкото да я излекува, защото тя е изпратена от Бог, за негово спасение.

6 Сестрата на послушницата

През 1978 година една млада жена отишла в манастира,, Свети Стефан,, да стане монахиня. Тя станала послушница, но страдала ужасно през първите няколко месеца, защото тъгувала за семейството си. По-голямата и сестра отишла да я посети, но направила скръбта на послушницата още по-голяма, като я помолила да напусне манастира. В ярки цветове тя нарисувала картината на техните родители, седнали вечер , натежали от скръб поради по-малката си дъщеря . Същата нощ сестрата преспала в манастира и на разсъмване тя сънувала свети Харалампий, който я смъмрил строго , че прави опити да накара сестра си да напусне, като казал, че ще навреди много на младото момиче, ако се откаже от монашеския път. Докато и се карал, той я ударил силно по бузата и тя се събудила, усещайки ръката му. Излишно е,  да се казва , че тя се подчинила, а тя и до днес чувства болка от шамара.

7 Близнаците

През януари 1995 година една жена отишла да посети манастира от  град Трикала и казала на сестрите, че е била бездетна през първите деветнадесет години от брака си и че лекарите и са казали, че никога няма да има деца. В началото на 1994 година тя започнала да се моли на свети Харалампий, който и се явил една нощ на сън и казал:,, Ще имаш деца,, . Два месеца по-късно жената заченала и в края на годината родила близнаци. Тя често ходела в манастира с малките си синове. 

8 Манастирският свещеник

В началото на 90-те години на миналия век млад мъж от селото в района отишъл в манастира ,, Свети Стефан,, с намерение да се самоубие, като се хвърли от моста, който свързва върха на скалата с пътя. Той стоял на моста, гладал надолу в пропастта и се готвел да скочи, когато един стар свещеник се приближил и се представил като свещеника на манастира. Въпреки че никога преди не са се били срещали, той започнал да говори на младия мъж за неговия живот и изпитания го насърчил да не се отчайва, като му обещал, че Бог ще му помогне. Младият мъж изпитал вътрешна радост и мир. Той се върнал в дома си, той започнал редовно да посещава Божествената литургия. Няколко седмици по-късно той отново отишъл в манастира и поискал да поговори отново със свещеника. Сестрата, която срещнал на вратата, му казала, че в манастира не живее свещеник, че свещеници идват само от време на време, за да отслужат Божествена литургия, нито е имало свещеник в споменатия ден. Тя го попитала как е изглеждал старият свещеник и той подробно описал свети Харалампий.

Установяването на празника Сретение Господне

Свети Дмитрий Ростовски

Празнуването на Сретение Господне е установено през времето на император Юстиниан Първи, но по-рано, въпреки че Сретение Господне се отбелязва в Църквата, не толкова тържествено. Благочестивият император Юстиниан установил този празник да се празнува като Господен и Богородичен празник заедно с други празници. Особени обстоятелства били мотивите да се създаде този празник. По времето на царуването на Юстиниан във Византия и нейните околности в продължение на три месеца, започвайки от последните дни на месец октомври, имало силна чума, така че отначало пет хиляди души умирали на ден, а след това десет хиляди; телата дори на богати и високопоставени хора били оставени без погребение, защото всички слуги и роби били умрели и нямало кой да погребе самите господари.

В Антиохия за греховете на хората към чумата се присъединило друго Божие наказание- страшно земетресение, от което паднали всички големи къщи и високи сгради и църкви и много хора умрели под стените им; сред мъртвите бил и Ефразий, епископ на Антиохия, който бил смазан до смърт от падането на църквата. В това страшно и пагубно време един благочестив човек получил откровение, че трябва да се установи тържествено празнуване на Сретението Господне, както и на други празници посветени на Господ и Богородица. И така, при настъпването на деня на Сретението Господне, на 2 февруари, когато започнало всенощно бдение и шествие с кръста, смъртоносните чума и земетресение веднага престанали, чрез Божията милост и по молитвите на Пречистата Богородица. На нея с родения от нея Христос Бог да бъде почит, слава и благодарност во веки веков. Амин!  

 

Плачещата икона на Пресвета Богородица от манастира Сокол в Румъния

Таня Биринджиева

Иконата на Пресвета Богородица която се намирала в църквата ,, Преображение Господне,, в православната духовна семинария към манастира Сокол в Румъния. През месец февруари 1854 година става известна със проливането на сълзи.

След Божествената литургия на 1 февруари 1854 един уплашен служител отишъл при еклисиарха йеромонах Исая и му казал, че е видял сълзи на иконата Пресвета Богородица. Няколко от служителите изтичали към църквата. Там всички станали свидетели на сълзите , които се стичали от очите на Пресвета Богородица. Епископ Филарет Скрибан, ректорът на семинарията, извадил иконата на Божията майка от рамката и внимателно я разгледал. Той си помислил, че това е светена вода от празника на свети великомъченик Трифон, владиката изтрил сълзите с кърпа и върнал иконата на мястото и. След това, наредил на всички да напуснат църквата, той огледал цялата църква и след това я заключил.

Няколко часа по-късно преподавателите и учениците на семинарията влезли в църквата с ректора за вечерня и всички били удивени да видят същия чудотворен поток от сълзи от очите на Пресвета Богородица.

Веднага епископ Филарет отслужил молебен и акатист към Богородица. Скоро цяла Румъния научила за това чудотворно събитие и хора от всички краища на страната започнали да пристигат в манастира Сокол, за да се поклонят на новооткритата плачеща икона на Богородица. Сълзите понякога течели всеки ден; и понякога се появявали на два, три или четири дни. В резултат на това много хора успели да видят истинското чудо от първа ръка и да станат свидетели на това чудо. Онези, които не са видели истинското чудо , са били убедени, че е станало истинско чудо, защото са виждали следи от засъхнали сълзи повърхността на иконата.

По време на Кримската война Княжество Молдова е било окупирано от австрийска войска. Генерал Паар, командващият офицер на австрийската армия, чул за иконата в Сокол и наредил на щабния си офицер да проучи докладваното чудо и да направи доклад за резултатите от него. Полковникът отишъл в манастира и разгледал иконата, която в този момент не плачела. Като не видял нещо необичайно, той върнал иконата в рамката. Взел запалена свещ и внимателно погледнал лицето на Пресвета Богородица. Изведнъж две малки блестящи сълзи се образували в очите на Богородица и сълзите започнали да текат. Офицерът се отдръпнал от ужас и възкликнал :,, Тя плаче! Това е голямо чудо! Отци, молете се на Бога!"

Полковникът докладвал какво се е случило на своя командир. Неговото описание на чудотворните сълзи от иконата е от безспорно значение, тъй като той е бил дошъл в манастира Сокол без вяра, че такова чудо е възможно. На излизане той обаче се убедил, че това безспорен факт.  Това не било единственото доказателство, че се е случило истинско чудо. Има много други разкази на очевидци, включително на хора, чиято искреност ни би имало причина да се поставя под въпрос.

Разказите за плачещата икона в манастира Сокол също се разпространили в Русия и някои хора смятат, че плачещата икона , спомената във ,, Война и мир" на Толстой, може да е тази икона.

Разказът на епископ Мелхиседек Стефанеску от Румъния заслужава специално внимание. Той е един от първите свидетели на това чудо, когато бил ректор на семинарията на манастира Сокол. Спомняйки си 35 години по-късно как е видял сълзите да се леят от очите на Богородица, старецът си спомня как е предполагал причината за сълзите. Той знаел, че в миналото е имало такива икони, които от време на време плачели, и че такива събития винаги са предвещавали тежки изпитания за Христовата Църква и за отечеството.

Историята подкрепили заключението на стареца. Скоро след чудотворното появяване на сълзите молдовските княжества били подложени на тежки изпитания. 

Манастир Сокол също претърпял големи трудности.  Тази икона е толкова важна за румънците, колкото лаврата на свети Сергей за руския народ.

Големият религиозен и образователен център на Румъния бил разрушен. Семинарията била преместена в Яш, а местните учители и монаси са били разпръснати. Там, където се намирала славната историческа семинария, служеща почти цял век като център на религиозното образование, остава само малко начално училище. Когато семинарията се премества от манастира Сокол в Яш през 1886 година , иконата на Божията майка е пренесена в новата митрополитска катедрала в Яш.