Манастирът Каракала се намира на един склон , откъдето се открива великолепна гледка към морето.
Има няколко версии за произхода на думата,, Каракала".Такова е името на монаха основател на манастира през 10 век Антоний Каракала, също и от името на император Каракала, и от името на един монах от 11 век Караколоса. Има също мнение, че името на манастира може да произхожда от турската дума,, каракуле", което означава ,, черна кула". Най-вероятният вариант на името е свързан с това, че през 11 век неголямата монашеска община се разрастнала до голям размер на манастира благодарение на усилията на един монах на име Каракал.
Неоспорван е факта, че манастира вече е съществувал през 11 век. Споменава се през 1018 година в документи определящи манастирските граници, а в друг документ от 1081 година се споменава името на игумена на манастира Михаил.
През историята манастира е опустошаван от пирати и кръстоносци. През 13 век напълно опустял, но при византийските императори Михаил Осми, Андроник Втори, Йоан Пети от династията на Палеолозите и при Йоан Шести Кантакузин той бил възстановен.
Манастирът има характерен за светогорските манастири вид на правоъгълник, към който водят две железни порти, високи укрепени стени. На западната страна има красива четириъгълна кула. Стоящият в центъра на манастира катедрален храм е посветен на апостолите Петър и Павел.
В манастира се намират части от мощите на свети апостол Вартоломей, свети великомъченик Меркурий, свети Йоан Милостиви, свети Йоан Предтеча, свети свещеномъченик Харалампий, свети мъченик Орест и свети Аверкий Йераполоски.
Манастирската библиотека съдържа около 300 ръкописи, които 42 са написани на пергамент, а останалите на книга, около 2500 печатни книги. В манастира се съхраняват също няколко оригинали на хрисовули и други документи от официален характер.
Има няколко версии за произхода на думата,, Каракала".Такова е името на монаха основател на манастира през 10 век Антоний Каракала, също и от името на император Каракала, и от името на един монах от 11 век Караколоса. Има също мнение, че името на манастира може да произхожда от турската дума,, каракуле", което означава ,, черна кула". Най-вероятният вариант на името е свързан с това, че през 11 век неголямата монашеска община се разрастнала до голям размер на манастира благодарение на усилията на един монах на име Каракал.
Неоспорван е факта, че манастира вече е съществувал през 11 век. Споменава се през 1018 година в документи определящи манастирските граници, а в друг документ от 1081 година се споменава името на игумена на манастира Михаил.
През историята манастира е опустошаван от пирати и кръстоносци. През 13 век напълно опустял, но при византийските императори Михаил Осми, Андроник Втори, Йоан Пети от династията на Палеолозите и при Йоан Шести Кантакузин той бил възстановен.
Манастирът има характерен за светогорските манастири вид на правоъгълник, към който водят две железни порти, високи укрепени стени. На западната страна има красива четириъгълна кула. Стоящият в центъра на манастира катедрален храм е посветен на апостолите Петър и Павел.
В манастира се намират части от мощите на свети апостол Вартоломей, свети великомъченик Меркурий, свети Йоан Милостиви, свети Йоан Предтеча, свети свещеномъченик Харалампий, свети мъченик Орест и свети Аверкий Йераполоски.
Манастирската библиотека съдържа около 300 ръкописи, които 42 са написани на пергамент, а останалите на книга, около 2500 печатни книги. В манастира се съхраняват също няколко оригинали на хрисовули и други документи от официален характер.