Днес се състоя първото честване на паметта на стареца Яков Цаликис

Таня Илиева

Днес се състоя първото общоцърковно честване на паметта на стареца Яков Цаликис в манастира,, Преподобни Давид" в Евбея.

Старецът Яков Цаликис е роден на 5 ноември 1920 година в село Ливей, Гръцка Мала Азия. През 1922 година след катастрофата в Мала Азия, семейството му се преселва в Гърция. В края на 1925 година се заселват в малкото село Фаракла в северната част на остров Евбея. На 15 юни 1952 година той постъпва като послушник в манастира,, Преподобни старец Давид". На 31 ноември същата година е подстриган за монах, а  на 19 декември е ръкоположен за йеромонах. На 25 юли 1975 година е избран за игумен на манастира. Починал е на 21 ноември 1991 година. Той е канонизиран за светец на 27 ноември 2017.

В провинция Бавария влезе в сила решението за поставянето на кръст на входа на обществените сгради

Таня Илиева

Решението за поставяне на кръстове на входа на обществените сгради влезе в сила от 1 юни 2018 година.

Министър - председателят на провинция Бавария Маркус Зедер, който стартира тази инициатива е заявил следното:,,Разпятието е основен символ на нашата идентичност и баварския начин на живот."

Трябва да се отбележи, че през 2017 година в Бавария бяха извършени няколко терористични акта, някои от които бяха дело на мюсюлмански мигранти.

Възстановяват богослуженията в православен манастир в Сирия

Таня Илиева 

Възстановяването на православният манастир,, Света Текла" в град Маалюля, Сирия ще бъде завършено до един месец и там ще започнат редовни богослужения.

2/3 от населението на града са християни от различни конфесии и богослуженията се водят в това число и на арамейски език. Арамейският език и езикът на който е говорил Христос.

През месец декември 2013 година монахините от манастира бяха отвлечени от бойци на терористична групировка. И бяха разменени срещу родственици на бойците.

През април 2017 година градът беше освободен от сирийските правителствени войски.

За времето, когато терористите са контролирали града, са били унищожени и осквернени много християнски светини.

Политическата намеса в църковните въпроси е неприемвлива

Таня Илиева

На състояла се среща между чешкия и словашки митрополит Ростислав и украински политици е била обсъдена църковната ситуация в Украйна.

Чешкият архиепископ между другото казва следното:,,Всяко участие на държавни служители в църковните дела в едно демократично общество, е неприемливо. Отцепничеството причинено от егоизма на един човек може да се излекува само чрез покаяние и връщане към каноничната църква".

В края на срещата предстоятеля на Чешката и Словашката църква е изразил мнение, че църковната ситуация в Украйна ще бъде решена със законови средства, за да не се усложни вече напрегнатата обществено- политическа обстановка. 

Тленните останки на папа Йоан Двадесет и трети в Сото ил Монте

Таня Илиева 

Затворът в град Бергамо, семинарията, катедралата, болницата, Богородичното светилище в Корнобуза, францисканският манастир в Боканело и накрая след много спирки, които са изпълнени със символика, на 27 май тленните останки на свети Йоан Двадесет и трети са пристигнали в родното място на Анджело Ронкали, Сото ил Монте. Хиляди вярващи са посрещнали тленните останки на ,,Добрия папа".

Поклонничеството на тленните останки бе оповестено преди една година от епископа на Бергамо, монсеньор Бески. Има няколко повода за това завръщане на тленните останки на Анджело Ронкали, а те са 60 години от избирането му за приемник на свети Петър, 55 години от публикуването на енцикликата Pasem in Terris и неговата смърт през 1963 година.

Това събитие има само един прецедент в историята на Църквата, което датира от 1881 година, когато тленните останки на папа Пий Девети, са били преместени от Ватикана във Верано в базиликата ,,Свети Лоренцо".

Останките на папа Йоан ще останат в Сото ил Монте до 10 юни. 

Съкровищата на християнството: Света Богородица Агиосотириса

Таня Илиева

Според преданието апостол Лука е трябвало да изобрази пресвета Богородица, но на приготвената  дъска се самоизписал сам  образа. Иконата се съхранява в Истанбул.

Македонското правителство нарушава религиозните свободи

Таня Илиева 

Държавният департамент е публикувал доклад за състоянието на религиозните свободи  в република Македония. 

Докладът посочва, че през месец март 2017 година съдът е осъдил архиепископ Йоан и правителството е конфискувало имущество на Охридската архиепископия към Сръбската православна църква. Отбелязва се, че Охридската архиепископия към СПЦ не е още регистрирана като религиозен субект и че Европейският съд по правата на човека е нарушил правата на архиепископията като отказва регистрация, също се отбелязва,че правителството в Скопие трябва да заплати глоба заради това. Нарушена е според доклада и Конвенцията на Съвета на Европа за защита на човека и основните свободи относно религиозните общности.

Искане на македонската църква за признаване ще бъде обсъдена от Вселенска патриаршия

Таня Илиева

Искането на македонската църква за признаването на самостоятелна църква ще бъде разгледано на днешното заседание на Вселенска патриаршия. Във Вселенска патриаршия е постъпило писмо от министър - председателя на Македония Зоран Заев за признаването на независима църква.

На този ден: Падането на Константинопол под османска власт

Таня Илиева 

На 29 май 1453 година окончателно пада столицата на Византия- Константинопол под османска власт. Убит е последният византийски император Константин Единадесети Драгаш Палеолог.

На този ден: Цар Симеон Велики

Таня Илиева 

На 27 май 927 година цар Симеон, най-силният монарх в  средновековната история, умира от сърдечна недостатъчност в столицата си Велики Преслав. Според легендата на византийските летописци, той е починал в същия момент, в който император Роман Лакапин в Константинопол обезглавил статуя на цар Симеон.

Свети Йоан Руски

Таня Илиева 

Днес се почита паметта на свети Йоан Руски. Той е роден в едно руско село в областта Мала Русия, около 1690 година в семейството на благочестиви родители. Когато навършил пълнолетие постъпил във войската на Петър Велики. Той е участвал във войната срещу османците през 1711 година и е бил пленен от татарите, които го продали в робство на един офицер от Кападокия.

Мощите му се намират в Гърция и са източник на много чудеса. 

Светият Синод на Украинската православна църква: Нашият народ може да бъде разделен за дълго, ако не и завинаги

Таня Илиева

Вчера, 25 май 2018 се е провело заседание на Светия синод на Украинската православна църква. На това заседание под председателството на митрополит Онуфрий е било прието специално обръщение към клира и народа. В него се обръща специално внимание на инициативата за независима църква и отделянето и от Руската православна църква. В посланието се изказва становищата на отделните поместни църкви за това.

Светият Синод призовава отцепниците да се завърнат в лоното и, и призовава политиците да не се месят в работата  и делата на църквата. 

Всеки, който помага на украинските разколници е враг не само на Руската църква....

,,Сръбската църква напълно поддържа единството и целостта на Руската православна църква и категорично осъжда действията на униатите и разколниците, които разкъсват туниката на Христос. Всеки, който помага на украинските разколници е враг не само на Руската църква, но и на всички православни славянски народи и целия православен свят" е заявил в Москва сръбския патриарх Ириней.

Руската църква:Има консесус по главните въпроси за даване на автокефалия"

Православието е в центъра на интереса на политици и медии поради инициативата на украинския президент Петро Порошенко за създаване на,, независима църква".

Светият синод на Вселенската патриаршия изрази своята готовност да обсъди с всички поместни православни  църкви, искането на Порошенко.

Защото, ако в момента има някои православни църкви предприемат процедури за независимост, то трябва да се съобразят с църковните канони. Пред кореспондент на Риа Новости е говорил експертът по тази тема протойерей Николай Балашов, заместник председател на Отдел за външни църковни връзки на Московската патриаршия.

-Отец Николай, защо въпросът за предоставяне на независимост на определена църква не дава категорично ясен отговор веднъж завинаги- няма съответстващи основни рецепти  за това?

- Наистина, условията и реда за предоставяне на автокефалия не е изрично посочено в решенията на Вселенските събори( техните решения са от съществено значение и от първостепенно значение за всички църкви ).

Следователно, когато подготовката за Пан-Ортодаксалния събор започна на остров Родос през 1961 година, Тази тема беше с общо съгласие вписана в списъка на темите за обсъждане. За практическите съображения поместните църкви започнаха разискванията на сесията на Междурегионалната подготвителна комисия в Шамбези, близо до Женева през 1993 година.

До този момент осем поместни православни църкви представиха своите доклади по темата ,, Автокефалията и начините на нейното придобиване". В разнообразните мнения могат да се разграничат две концептуално различни позиции.

Константинопол, Алексанодрия, Йерусалимската патриаршия и Гръцката църква подчертават приоритет на юрисдикцията на Вселенските събори и светия синод на Константинополската патриаршия за предоставяне на автокефалия.

Московската, Румънската и Българската патриаршии, както и полската православна църква, изхождат от независимото право на всяка автокефална църква да даде автокефалия на каноничната си част.

Въпреки това, по време на дискусиите могат да постигнат споразумение за едно нещо:няма автокефалия без съгласието на Църквата -майка, т.е всяка поместна православна църква, към която принадлежи тази част, която желае да получи автокефалия. И няма автокефалия без всеправославно съгласие, което се изразява със съгласие на Събор на автокефалните църкви. При достигане на пълно единодушие на църквите по отношение на тези принципе остава да се договорят процедурата, и детайлите на този процес.

- За какви детайли се говори на първо време?

- С оглед на важността на въпроса, който сега се дължи на добре познатите събития е получил особена острота и трябва да се вгледаме в документа от 1993година, който е скрепен с подписите на представителите на всички поместни църкви.

По такъв начин, при пълното съгласие в основополагащите принципи е предстояло да се постигне съгласие за провъзгласяването на автокефалията, представляващо общото съгласие на поместните църкви, а именно кой и как да подписва съответния документ. След всичко това е преостановена работата.

-Кое попречило на пълното съгласуване на процедурата и накрая решаването на този въпрос?

- След 1993 година Константинополската църква, която председателстваше не свика в продължение на  шест години заседанията, а когато беше направен опит през 1999 година- тогава беше предотварватено избухването на три години преди това на естонската църковна криза. Константинополската патриаршия поиска да участва на равни начала в заседанията естонската православна църква, основана на каноничната територия на Руската православна църква. И руската православна църква не можеше да се съгласи с това.

,, Но по-късно разговорите по този въпрос бяха възобновени. Как беше постигнато това?"

,, Още девет години преди Константинополската патриаршия да отхвърли предходните искания през 2008 година. Процесът на подготовка на Всеправославния събор беше възобновен. По време на заседанията в Шамбези през 2009 година имаше възможност да се направи още една стъпка за постигане на пълно съгласие: беше разработена формула.

 В същото  време не беше формулиран въпросът за съдържанието на Томосът за автокефалия и начина, по който да се подписват предстоятелите.

- Защо начинът за подписването на Томосът за автокефалия не е дефиниран и досега?

- Въпросът за начина на подписването на томос бе обсъдено по време конференцията през 2011 година, но не беше постигнато пълното съгласие на поместните църкви за него. Но консенсуса на всички общопризнати автокефални църкви беше основният принцип на всички предишни действия за подготовката на Всеправославния събор.

Всички църкви се съгласиха, че Томос може да бъде подписан от всички предствоятели. Всеки се съгласи, подписът на Вселенския патриарх ще заема първо място. Делегацията на Константинополската патриаршия обаче настояваше, че подписът на Вселенският патриарх трябва да стои на специално място. По-специално, беше позицията на думата,, решава" и подписът на приматите на другите поместни църкви да са ,, съвместно решава". Делегацията на Руската православна църква изрази мнението, че томосът трябва да бъде одобрен от с подписите на всички предстоятели на поместните Православни църкви и Константинополският патриарх трябва да е пръв измежду равни. Поради непреодолимите различия в това, като цяло, на въпроса за автокефалията тази тема не беше дискутирана на Всеправославния събор. Според решението взето на заседанието на предстоятелите, което се проведе в Истанбул през 2014 година, този въпрос беше по подробно разгледан в интер-православната комисия, така че в случай на постигане на консенсус, да бъде разгледан по време на събора. В действителност обаче тази комисия не можа да започне да разглежда този въпрос, въпреки призивите на редица църкви. Така че, през 2015 година представителите на грузинската, сръбската и българската православни църкви в своята кореспонденция с Вселеския патриарх Вартомей започнаха да настояват за налагането на темата на Събора.

На новата среща на предстоятелите, която се проведе в Шамбези през 2016 година януари месец, Руската православна църква препоръча да се завърши въпроса, и да се достигне споразумение по въпроса за автокефалията и така да се вземе окончателно решение на Събора. Но Константинополската патриаршия се опасяваше, че това може да се доведе до забавяне на свикването на събора.

-Но  Съборът на Крит не стана Всеправославен. Това отлага ли решението по въпроса за автокефалията? Или има надежда?

- За съжаление, по-нататъшна подготовка за Събор е извън контрола на Руската православна църква, не беше предоставено внимание на многократните изявления на Антиохийската църква да вземе участие в него, без решаването на въпросът за църковната юрисдикция на Катар, както и онези възражения, повдигнати от грузинската и българската църкви. Всичко това доведе до факта, Съборът, въпреки това, че се е състоял, не стана Всеправославен. 

Но това е друга история. Това не променя факта, че основните въпроси за автокефалията- ролята на Майката-Църква като процес, инициатор на наменим консенсус на всички поместни църкви, са изразени в единодушие- Всеправославно съгласие, или по думите на документа, ,,пълно сближаване на възгледите", беше достигнато преди около четвърт век.

Снимка на деня: Саркофагът на света Рита

Саркофагът на света Рита от Каши

Патриарх Вартоломей в Рим

Таня Илиева

Вселенският патриарх Вартоломей ще пристигне днес 23 май 2018 година в Рим. Причината за неговата визита е участието му в международна конференция на тема ,,Нови политики в живота в условията на цифрова среда". 

Програмата му предвижда среща с почетния папа Бенедикт и с папа Франциск. Негово Всесветейшество ще се поклони пред мощите на апостолите Филип и Яков.

Свети Йоан -Владимир

Таня Илиева

Днес  църквата почита един малко  известен светец. Княз Йоан Владимир е княз на сръбското княжество Дукля. Баща му се казва Петрислав и бил първия владетел на Дукля. Йоан - Владимир се е възкачил на престола на Дукля в периода 990-95 година. След неуспешна война с цар Самуил през 998 година той е пленен и доведен в България. Той се жени за дъщерята на Самуил Теодора - Косара и е върнат като васал на дуклянския престол.

След убийството на цар Гавраил- Радомир през 1015 година, новият български цар Иван Владислав го убива посредством измама на 22 май 1016 година, като евентуален претендент за престола на България.

Мощите на Йоан Владимир се съхраняват в Албания, град Елбасан.  

Мощите на равноапостолни император Константин Велики и императрица Елена

Таня Илиева 

През 337 година император Константин за последен път празнувал Възкресение Христово в Константинопол, приел кръщение в Никодимия и починал на 65-годишна възраст и на 32-та си година от неговото царуване на Петдесетница, денят на основаването на християнската църква. Тялото му от Никодимия тържествено било пренесено в Константинопол и положено в храма на Дванадесетте апостоли. Този храм бил построен по проект на самият император в центъра на града като един от главните храмове на столицата. По замисъла на Константин, той бил предназначен за съхранение на светите мощи на Христовите апостоли, също и за императорска гробница. В храма мощите на свети император Константин, се съхранявали и останките на още много други императори в продължение на 1000 години, до 1453 година когато Константинопол паднал под османска власт. На мястото на храма била построена огромна джамия наричана Фатих, джамията на Завоевателя, която станала мавзолей на султан Мехмед Втори. И до ден днешен, няма никакви сведения какво се е случило и за местоположението на мощите на император Константин Велики, това е една много голяма загуба за целия християнски свят.

Мощите на императрица Елена е трябвало да бъдат постигнати от участта на останките, които са се намирали в църквата,, Свети Апостоли", но благодарение на обстоятелствата това не се случило. Императрица Елена починала според едни сведения през 327 година, а според други през 330 година в двореца си близо до Никомедия, или в Трир. По това време Константинопол не бил основан, останките на императрица Елена били пренесени в Рим и погребани в гробницата на императорите на Либиканската пътека при базиликата на светите Маркелин и Петър. А след няколко години, останките на царица Елена, или  част от тях били пренесени в новата столица Константинопол и погребани в гробницата на императорите в църквата,, Дванадесетте Апостоли". По-късно започнала историята на разспространението на частици от нейните мощи в различни страни на Западна и Източна Европа. Така според римокатолическото предание и сведения, през 12 век по заповед на папа Инокентий Втори, част от мощите на императрица Елена били пренесени в римската базилика на Пресвета Богородица,, на жертвеника". Тази  църква е била построена на върха на Капитолийския хълм, където според легендата сибилата Алибунея предсказала на император Август идването на Месията. Мощите на императрицата били положени в порфирена гробница в олтара на света Елена, които се намира от ляво на главният олтар на църквата, където те се намират за поклонение и в наше време.

Друга част от мощите били похитени от монаха Таджис, който получил изцеление и били поставени в манастира на Свети Петър в Овил, Реймс. Там светите мощи се съхранявали до началото на 19 век, и за всичкото това време се прославили в цяла Европа правейки многобройни чудеса, превръщайки Овил в поклоннически център. По време на Френската революция и започналите гонения на Църквата, един монах от Овил, знаеки, че манастира ще бъде разрушен и манастирските светини конфискувани пренесъл светинята в една църква намираща се в близкото село. През 19 век мощите на императрица Елена били предадени на рицарите на Гроба Господен, които ги положили в парижката църква Сен-Лю-Сен-Жил. Това е старинен френски храм от 12 век, посветен на светия мъченик епископа на Лю и отшелник Жил, където рицарите правели своите годишни събрания. Мощите били поставени в рака под олтара и заедно с документите, съпровождащи ги в течение на няколко века.  В продължение на дълго време раката  със светите мощи се намирала високо над главният престол на храма, но след това, когато била намерена и поклонниците започнали да го посещават, под тях била построена специална крипта за съхранение на мощите. На 28 септември 1997 година след Въздвижение на Кръста Господен в църквата Сен-Лю-Сен-Жил пред мощите на света императрица Елена бил направен първият молебен от девет века насам, който бил православен.

Още една част от мощите на императрица Елена, в продължение на векове се съхранява в Трир, това е нейната глава. Трир някога бил един от важните градове на империята, при император Диоклетиан бил една от четирите столици на империята, а при Константин цяло десетилетие столица на Римската империя. В Трир от Константин и Елена бил построен катедралният храм,, Свети Петър" най - старата катедрала на територията на Германия, за основаването му послужил дома на света Елена, пожертван от нея за християните от града. Именно в Трир през 326 година императрица Елена донесла част от реликвите намерени от нея в Йерусалим, което превърнало града в център на поклонничество. Според сведения на един от служителите в храма, на него е била предадена през 1356 година от император Карл Четвърти главата на света Елена, която и до ден днешен се пази там. Частици от мощите на императрица Елена има в Гърция, на Атон, в Кипър, Крит, Лесбос, Хиос.

Митрополит Антоний за протестите пред Светия Синод

Таня Илиева

В интервю за вестник,,Зов нюз" митрополит Антоний коментира протестите пред Светия Синод, както и за оказвания натиск, който някой общественици се опитват да наложат на митрополитите, по отношение на въпроса за Македонската православна църква. 

Негово Високопреосвещенство е казал следното:,, Аз не мисля, че има някакъв скандал, дори ако може да се нарече скандал, то трябва да бъде поставен в кавички. Този,, скандал" се инспирира от една група маргинали, които не са църковници и нямат нищо общо с Българската православна църква. Те не разбират канона, устава, устройството на БПЦ. По-скоро това са едни анархисти, които искат да всяват смут в обществото и да се изживяват като медиатори между БПЦ и Македонската православна църква без никой да ги е молил за това.

Естествено, ако си спомним, преди шест месеца,  когато Светия Синод заседаваше, същите тези маргинали упражниха натиск над БПЦ, което е недопустимо.

БПЦ устоя на този натиск,тъй като тяхното императивно искане беше БПЦ да стане автоматично Майка-църква на Македонската православна църква. Хората,които са запознати с устройството и реда на БПЦ,  нейният устав,каноните, много добре знаят, че тя е правоприемник, според устава и, а и исторически, на Охридската архиепископия. Така че няма как да изхвърлим нашата история и първоприемственост и дефакто да подкопаем основите на БПЦ, като признаем Македонската православна църква- Охридска архиепископия и им дадем автокефалност.

Тази шепа хора, които се опитват чрез викове и крясъци да наложат една или друга идея, се опитаха и във вчерашния ден отново да се намесят пряко в делата на Българската православна църква.

Те много добре знаят, че БПЦ е отделена от българската държава. Тя е независима институция, която има своя устав и нейните решения се взимат не въз основа на председателството на България на ЕС или приоритета на Западните Балкани, а те се взимат дългосрочно с цел преди всичко Божията правда и върху основата на канона.

Затова това е една безпрецедентна, недопустима  намеса. Скандална, не за църквата, но за самото общество, защото, пак казвам, това са хора, които по един или друг начин се опитват да извиват ръцете на БПЦ.

Може би г-н Врабевски и сие си мислят, че БПЦ е подвластна на външен натиск тъй като самите те оказват такъв на църквата от една страна. От друга страна твърдението, че зад гърба на Българския патриарх Светия Синод е взел някакво решение е невярно, тъй като Българският патриарх, макар и в болницата, се информира от главния секретар на Св. Синод за дневния ред, а и за всички решения, които са взети на съответното заседание. Самото заседание се проведе под председателството на Сливенския митрополит Йоаникий, който е изрично упълномощен за това от Българския патриарх Неофит. На него присъстваха почти всички членове на Св.Синод, така че имаше кворум. Беше обсъден въпросът с поканата от архиепископ Стефан, глава на Македонската православна църква и естествено тази покана бе счетена за незачитане на правоприемството на БПЦ като правоприемник на Охридската архиепископия. И затова БПЦ реши, че нямаме място на такива тържества. Светият синод в свое решение също реши да бъде изготвено специално послание към българския народ относно тази бележита годишнина от основаването на Охридската архиепископия. Това ще стане на Неделя на всички български светии- най-подобаващо да отбележим със съборна света литургия в Патриаршеската катедрала,, Свети Александър Невски", този празник.

Пак казвам, че в обществото  се насаждат неверни и неправилни усещания от страна на такива фондации и организации, които се опитват по някакъв начин да заработят парче хляб пред македонската държава.

Ако те са имали някакви уговорки с македонската държава да бъдат медиатори между БПЦ И МПЦ, ние не сме поемали такива ангажименти, няма и да поемем, защото каноничните въпроси, въпросът със статута на една или друга православна църква се уреждат сред общото семейство на Православните църкви без да има външни светски лица.

Обръщението ми към българското общество е да не се съблазняват и поддават на такива ,, патриотични" настроения. Бих казал, накратко, че въпросът с вдигането на схизмата на Македонската църква или уреждането на нейния каноничен статут- е църковен въпрос. Този въпрос  зависи от общото семейство на Поместните православни  църкви и за разлика от г-н Врабевски и сие, този въпрос не може да бъде решен като тв рекламата за македонската наденица. Нека всеки да си греда своята работа и да остави БПЦ да ръководи, преди всичко българския народ, в пътя на вярата, правдата и любовта. Имаме доста неща, които  да свършим в България, а по този начин бих казал, че колкото повече се намесват външни лица в делата на БПЦ, толкова повече и това, което са те са поели като ангажимент е обречено на провал".

Снимка на деня: Скалната Богородица