През 337 година император Константин за последен път празнувал Възкресение Христово в Константинопол, приел кръщение в Никодимия и починал на 65-годишна възраст и на 32-та си година от неговото царуване на Петдесетница, денят на основаването на християнската църква. Тялото му от Никодимия тържествено било пренесено в Константинопол и положено в храма на Дванадесетте апостоли. Този храм бил построен по проект на самият император в центъра на града като един от главните храмове на столицата. По замисъла на Константин, той бил предназначен за съхранение на светите мощи на Христовите апостоли, също и за императорска гробница. В храма мощите на свети император Константин, се съхранявали и останките на още много други императори в продължение на 1000 години, до 1453 година когато Константинопол паднал под османска власт. На мястото на храма била построена огромна джамия наричана Фатих, джамията на Завоевателя, която станала мавзолей на султан Мехмед Втори. И до ден днешен, няма никакви сведения какво се е случило и за местоположението на мощите на император Константин Велики, това е една много голяма загуба за целия християнски свят.
Мощите на императрица Елена е трябвало да бъдат постигнати от участта на останките, които са се намирали в църквата,, Свети Апостоли", но благодарение на обстоятелствата това не се случило. Императрица Елена починала според едни сведения през 327 година, а според други през 330 година в двореца си близо до Никомедия, или в Трир. По това време Константинопол не бил основан, останките на императрица Елена били пренесени в Рим и погребани в гробницата на императорите на Либиканската пътека при базиликата на светите Маркелин и Петър. А след няколко години, останките на царица Елена, или част от тях били пренесени в новата столица Константинопол и погребани в гробницата на императорите в църквата,, Дванадесетте Апостоли". По-късно започнала историята на разспространението на частици от нейните мощи в различни страни на Западна и Източна Европа. Така според римокатолическото предание и сведения, през 12 век по заповед на папа Инокентий Втори, част от мощите на императрица Елена били пренесени в римската базилика на Пресвета Богородица,, на жертвеника". Тази църква е била построена на върха на Капитолийския хълм, където според легендата сибилата Алибунея предсказала на император Август идването на Месията. Мощите на императрицата били положени в порфирена гробница в олтара на света Елена, които се намира от ляво на главният олтар на църквата, където те се намират за поклонение и в наше време.
Друга част от мощите били похитени от монаха Таджис, който получил изцеление и били поставени в манастира на Свети Петър в Овил, Реймс. Там светите мощи се съхранявали до началото на 19 век, и за всичкото това време се прославили в цяла Европа правейки многобройни чудеса, превръщайки Овил в поклоннически център. По време на Френската революция и започналите гонения на Църквата, един монах от Овил, знаеки, че манастира ще бъде разрушен и манастирските светини конфискувани пренесъл светинята в една църква намираща се в близкото село. През 19 век мощите на императрица Елена били предадени на рицарите на Гроба Господен, които ги положили в парижката църква Сен-Лю-Сен-Жил. Това е старинен френски храм от 12 век, посветен на светия мъченик епископа на Лю и отшелник Жил, където рицарите правели своите годишни събрания. Мощите били поставени в рака под олтара и заедно с документите, съпровождащи ги в течение на няколко века. В продължение на дълго време раката със светите мощи се намирала високо над главният престол на храма, но след това, когато била намерена и поклонниците започнали да го посещават, под тях била построена специална крипта за съхранение на мощите. На 28 септември 1997 година след Въздвижение на Кръста Господен в църквата Сен-Лю-Сен-Жил пред мощите на света императрица Елена бил направен първият молебен от девет века насам, който бил православен.
Още една част от мощите на императрица Елена, в продължение на векове се съхранява в Трир, това е нейната глава. Трир някога бил един от важните градове на империята, при император Диоклетиан бил една от четирите столици на империята, а при Константин цяло десетилетие столица на Римската империя. В Трир от Константин и Елена бил построен катедралният храм,, Свети Петър" най - старата катедрала на територията на Германия, за основаването му послужил дома на света Елена, пожертван от нея за християните от града. Именно в Трир през 326 година императрица Елена донесла част от реликвите намерени от нея в Йерусалим, което превърнало града в център на поклонничество. Според сведения на един от служителите в храма, на него е била предадена през 1356 година от император Карл Четвърти главата на света Елена, която и до ден днешен се пази там. Частици от мощите на императрица Елена има в Гърция, на Атон, в Кипър, Крит, Лесбос, Хиос.