Базиликата„Свети Франциск“Асизи

Таня Илиева

Базиликата Свети Франческо де Асизи е една от забележителностите на града, и то основна. Нейното местоположение е на 1 километър от катедралата на Асизи и е една от шестте базилики,които са важни в Римокатолическата църква.

Свети Франциск роден като Джовани ди Пиетро Бернардоне(роден на 24 юни  1182 година и починал на 3 октомври 1226 година), един от най-почитаните светии  основател на ордена на  францисканците.Той бил единствен син в заможното семейство Бернардоне,но се отказал от богатството и тщеславието,напуснал дома на родителите си.На гроба му се стичат многобройни поклонници.

При смъртта си той помолил да бъде погребан отвъд градските стени,на един скалист хълм, назоваван като Адският хълм.Там се изпълнявали наказанията на престъпниците.След погребението на свети Франциск вече се наричал Райски хълм.Свети Франциск починал през 1226 година, бил канонизиран през 1228 година от папа Пий Девети и на този хълм се издигнал манастира Сакро Конвенто.Ръководителят на строежа бил Елия Бонбардоне, един от първите спътници на свети Франциск, имал опит в строителството от Сирия, където той бил строил за нуждите на кръстоносците.През 1239 година била построена камбанарията, а през 1253 била осветена от папа Инокентий Четвърти базиликата.Богатите граждани били подарили този участък за нуждите на ордена на францисканците,но уставът забранявал братята да имат собственост.Парцелът и базиликата станали собственост на Ватикана и му принадлежи до днешни времена.Манастирът и базиликата са част от световното наследство на ЮНЕСКО и е духовен център на ордена на Францисканците.

Базиликата е построена  в стил италианска готика и е на две нива.Частта,която се намира над хълма е горната част, а на долното ниво е долната църква,където има много крипти и параклиси.В долната част се намира и криптата,където се намира гробът на свети Франциск.На южната фасада на църквата се  извисява една 60 метрова камбанария. В атриума на долната църква се намира параклиса на света Бернардина,която е построена от ломбардски  майстори през средата на 15 век.Зад портала е входа на манастира,където в днешно време се намира Богословски институт и Център за документи и архиви и библиотечни фондове.

Църквата е световно известна благодарение на фреските изрисувани от Джото и неговите ученици, представляващи мотиви от живота на свети Франциск и датирани от 13 век.
Папският олтар в  апсидата е изрязан от един каменен блок, донесен от Комо в 1230 година.Под главният олтар се намира мястото,където е погребан свети Франциск.В продължение на две столетия за вход към гробницата е служел тесен коридор.През 1442 година е направен опит да се откраднат мощите на свети Франциск от граждани на Перуджа.През 1818 година по заповед на папа Пий Седми,в криптата започнали разкопки.В раката на свети Франциск са поставени тленните останки на четирима от първите му последователи:Масео,Анджело,Руфин и Лъв.Пред раката с мощите горят кандила от италианските градове.

Свети свещеномъченик Дионисий Ареопагит

Таня Илиева

Свети Дионисий Ареопагит е един от учениците на апостол Павел и първи епископ на Атина.През 95 година е изпратен от апостол Климент в Галия да проповядва,където е загинал при гонението на император Домициан. Той е роден през 1 век в Атина.

Под негово име са написани съчинения,станали известни през 5 век.През 16 век тези съчинения са станали предмет на критика,след което се утвърждава мнението,че те са повлияни силно от неоплатонизма. Те оказват голямо влияние върху развитието на християнската религия и философия.В науката те се наричат Ареопагитики.

Дионисий Ареопогит е живял в Атина.И получава класическото за онова време образование.

Следвайки примера на Питагор и Платон,той се отправил към Египет,в град Хелиопол, за да изучава астрономия.Там заедно с един друг философ на име Аполотаном станал свидетел на слънчевото затъмнение съпътстващо разпъването на Иисус Христос описано в евангелието на Матей. Тогава Дионисий възкликнал следното:„Този Бог,Творецът на целия свят,страда или този видим свят свършва“.

Когато се завърнал в Атина заради своята мъдрост Дионисий бил избран в Ареопага, той ходел на проповедите и повярвал в Христос(Деян 17:34).След като бил покръстен в продължение на три години проповядвал  заедно с апостол Павел и в последствие станал епископ на Атина.През 57 година присъствал при погребението на Дева Мария в Йерусалим.

В края на 60-те години на 1 век Ареопагит посещава Рим, за да се види с апостолите Петър и Павел,които били арестувани от Нерон.След наказанието на апостолите заедно с презвитер Елевтерий и дякона Рустик отива да проповядва в Рим,Германия,Галия и Испания,продължавайки делото на апостол Павел.В Лютеция, Галия, по време на поредното гонение на християните,двамата били арестувани и хвърлени в тъмницата.Управителят Сисаний осъдил и тримата заради вярата им,като преди това ги измъчвал  и убеждавал да се откажат от вярата им Христос.Присъдата била обезглавяване.И се разказва,че обезглавеното тяло на свети Дионисий станало и взел главата си и поел към мястото,където сега има църква.

Православната църква два пъти отбелязва паметта на свещеномъченика в деня на Събор на седемдесетте апостоли на 3 януари и на 3 октомври.

Любопитен факт:През 1935 година Международният астрономически съюз кръстил един кратер на видимата страна на Луната на името на свети Дионисий Ареопагит.

Свети свещеномъченик Киприян и мъченица Юстина

Таня Илиева

Основните източници за светите Киприян Юстина са три анонимни гръцки текста от 4 век,те са: „Изповеданието на свети Киприян“,„Обръщането на светите Юстина и Киприян“ и „Мъченичеството на света Юстина и свети Киприян“(в някои от текстовете света Юстина се нарича Юста). Тези текстове са били отчасти основани на един по-ранен текст„Деянията на Павел и Текла“.Едно от първите споменавания на Юстина се съдържа в„Похвала за свети Киприян“ от Григорий Назиански.Григорий първо възхвалява Юстина,като подчертава нейното благочестие и красота.Разказът за Юстина служи за това да подчертае особената роля на жената в християнският живот: Григорий говори,че както света Богородица е донесла спасение на човечеството,така и Юстина е станала оръдие за спасението на Киприян.Преданието за Юстина е предадено от Симеон Метафраст, така има посвещение на императрица Евдокия за мъченичеството на Юстина в поемата„Киприян и Юстина“. Тържественото пренасяне на мощите на Киприян и Юстина в Пиаченца през 1001 година е станало повод за възраждане на интереса към двамата светии.В Милано се съхранява изготвената рака за мощите на Киприян и Юстина.На нея са изобразени основните моменти от разказа как с помощта на вълшебство Киприян се опитва да получи Юстина,как той става християнин и епископ;как император Диклециан заповядва да хвърлят двамата в котела с кипяща смола,но те остават невредими,присъдата на Киприян и Юстина.

Според житието,Юстина е родена в Антиохия;тя била дъщеря на езически жрец.Веднъж 18 - годишната Юстина случайно чула проповедта на един дякон-християнин, така поискала да узнае за християнството и започнала да посещава местната християнска църква.Тя решила да приеме  християнската религия и убедила така и родителите си да я последват.Един млад мъж на име Аглаид,езичник решил да я вземе  за съпруга,но тя му отказала.Така Аглаид се обърнал към могъщият магьосник Киприян с молба да направи всичко възможно.Кандидатът за съпруг на Юстина,обещал богат хонорар, и съответно Киприян се съгласил.Всичките магьоснически опити били неуспешни-Юстина с молитвата си и с  пост съкрушила дяволските козни.

В същото време в Антиохия започнала страшна епидемия.Тръгнал слух,че великият магьосник Киприян, претърпял неуспех в магията,отмъщава за съпротивлението на Юстина и изпращал на гражданите тази смъртоносна  болест. Изплашени гражданите се обърнали към Юстина,считайки я за причината за смъртта и я умолявали да се омъжи за Аглаид.Юстина успокоила хората и уповаваща се на Бога,обещала скоро прекратяване на мора.Когато тя се помолила на Бог и епидемията свършила.Под влияние на Юстина,Киприян се покръстил при местният епископ Антим, и впоследствие станал епископ.

По време на гоненията на християните се говорело,че двамата Киприян  и Юстина обръщат народа от езичеството.Управителят на областта Евтомий  заповядал да арестуват двамата и да бъдат изпратени в Никомидия,където се намирал тогава император  Диоклециан.Той заповядал да бъдат наказани.Телата на Киприян и Юстина стояли няколко дни непогребани,затова моряци,които били християни ги взели и ги отнесли в Рим,където били погребани от една благочестива жена на име Руфина.През 1001 година се състояло тържественото пренасяне на мощите на Киприян и Юстина в Пиаченца(Италия).