Старецът Аарон - монахът с най-дългата брада на Света гора

Таня Биринджиева

В началото на 19 век в скита Кавсокаливия живеел всеблаженият старец Аарон Дългобрадият. Брадата му била като на свети Онуфрий и свети Петър Атонски- една четвърт от брадата му лежала на земята. Когато някой искал да я види, заставал на пейката и тогава брадата му докосвала земята.

Старецът Аарон бил първият и известен певец на Света гора подобен глас нямало. Нямало манастир , който да не го покани на празника си да пее. На един от празниците той пеел на всенощното бдение и той се възгордял с гласа си. След това гласът му, напълно се изгубил и той не можел да пее, което изпълнило сърцето му с тъга.

Говорело се, че му било изпратено видение и че самата Пресвета Богородица му се явила и му казала, че гласът му бил отнет, защото той не знаел как да го контролира и се възгордял, обаче за утеха му била дадена голяма брада. Само че този път не трябва да се възгордява, защото и това ще му бъде отнето. И така брадата му започнала да расте и пораснала голяма. Винаги я носел вързана и я показвал само на тези, които искали да я видят.

Веднъж в Цариград султан Махмуд минавал покрай патриаршията. Той бил обхванат от любопитство да надникне в християнски храм. Той бил посрещнат от самия патриарх, султанът дълго оглеждал църквата. Виждайки иконата на свети Петър Атонски и Онуфрий Велики, той казал на патриарха:

,, Това е лъжа! Как е възможно хората да имат такива бради?,,

Патриархът спокойно отговорил, че това не е лъжа, а чиста истина и в момента на Света гора има един монах с толкова дълга брада.

Султанът заповядал да доведат стареца Аарон при него. Той му заповядал да покаже брадата си, монахът застанал на дивана и разпуснал брадата си. Султан Мурад бил много изненадан , че брадата била дори по-дълга от тези, които бил видял на иконите.

После поискал сам да опита  дали брадата е истинска . Той взел един косъм от самото лице и го издърпал с пръсти до края. След това , като погледнал брадата, казал:

,, За християните всичко което е написано е абсолютно вярно!,,

И дал на стареца Аарон ферман, че той ученикът му няма да плащат данък до смъртта си. Старецът Аарон починал през 1835 година.

За освещаването на дома и автомобила

 Таня Биринджиева 

Ще избави ли благословията( наричана от народа освещаване) жилището от крадци, а автомобила от аварии?- мнозина от нас задават този въпрос. 

Отговорът е следния- Благославянето на жилището  или автомобила не дава гаранция за избавяне от кражби, аварии или нещастни случаи . То има на първо място духовно значение. Трябва да помним, че освещаването на вещите - това е посвещаване на вещта в угодно на Бог използване.

В молитвата за благословение на жилището се призовава Божието благословение ,,над този дом и всички живеещи в него,, и покровителството на Ангела пазещ го от всичко зло и хората в него да бъдат наставлявани да извършват добродетелни дела и да изпълняват Божиите заповеди .

В молитвата която се чете при освещаване на автомобилите свещеникът моли Бог по следния начин:,, Простри Твоето благословение на това превозно средство и изпрати Твоят Ангел,, , така че пътуващите в това превозно средство да бъдат опазени и да пътуват благополучно, въздавайки благодарност на Бог.

Евангелието от Зографския манастир

Таня Биринджиева

Зографското евангелие е паметник на славянското ръкописно наследство, един от малкото глаголически ръкописи, оцелели до наши дни. Глаголицата е най-старата славянска азбука. Зографското евангелие ни позволява да проследим прехода от глаголица към кирилица.

Ръкописът е написан на пергамент. Според писмото то е разделено на три части,  по различно време.Основната част от ръкописа е създадена през 11 век- текстът е изписан със заоблена глаголица( най-старият вид глаголическа писменост).

В тази основна част на кодекса през 12 век листове (с 41-57) са вмъкнати с довършването на текста, който очевидно е бил изгубен до този момент. Тази вложка е написана с по-късен вид глаголица- ъглова глаголица,с епизодично използване на кирилски букви. Голям интерес представляват и вложените листове, защото представляват палимпсест. Това е името, дадено на пергаментовите ръкописи, чиито листове са били използвани за писане два или дори три пъти: оригиналният текст, който по някаква причина е станал ненужен, се измива и върху листа се нанася нов текст( което е скъпо за изработка). Палимпсестите са ценен материал за изучаване на историята на древните текстове, тъй като са запазили следи от по-древна писменост. Текстът на ,, долния,, слой може да бъде разчетен с помощта на оптоелекронни  методи на изследване. Зографското евангелие съдържа седем листа палимсест: този , написан на глаголица, е измит през 11 век текст на четирите евангелия.  

И накрая третата част на кодекса е написана през 13 век на кирилица. Авторът на тази част, свещеник Йоан, е оставил името си в записа, който се чете на страница 288 . Тази последна част съдържа добавки към Евангелието - Синанаксар и Менологий. Съдейки по езиковите особености на текста на кирилската част, свещеник Йоан е бил българин. 

По полетата на страниците на ръкописа могат да се прочетат многобройни бележки и пояснения, направени на глаголица и кирилица: различни видове добавки, поправки, тълкувания на основния текст, начални думи на четива. Съдържанието на тези бележки представлява специален предмет на изследване.

Зографското евангелие има характерен дизайн под формата на глави с геометрични орнаменти и инициали. Особен интерес представляват архаичните рисунки на някои от страниците на книгата. Съвременни изследвания показват, че първоначално ръкописът е бил украсен с миниатюри, изобразяващи евангелистите. Това се доказва от следи от контакт с боядисания слой върху тези листове, които, въз основа на структурата на кодекса, биха могли да бъдат съседни на изгубените листове с миниатюри. Тези миниатюри все още не са открити.

Историята на създаването на Зографското евангелие е неизвестна. Според устното предание ръкописът се е съхранявал в подворието на манастира Зограф близо до гред Йересос на полуостров Атон, а след това пренесен в манастира Зограф. Паметникът става известен  на научната общност, след като Антон Миханович, хърватски писател и колекционер на ръкописи, служил като австрийски консул в Константинопол , го видял в манастира Зограф през 1843 година. Още през следващата 1844 година Зографския манастир посещава Виктор Иванович Григорович, историк и филолог -славист, преподавател в университетите в Казан, Москва и Одеса. Той  говори за Зографското евангелие като за най- важния ръкопис, съхраняван по това време на Атон. През 1860 година игуменът на Зографския манастир архимандрит Антим заедно с всички братя подарява Зографското евангелие на руския император Александър Втори.

Скъпоценният подарък е даден чрез Пьотър Иванович Севастиянов , археолог, пътешественик и колекционер. Той се озовава на Атон, след като през 1859 година е назначен от руското правителство за ръководител на специалната експедиция за събиране на християнски антики. В резултат на дейността на експедицията са формирани археологически колекции в Москва и Санкт Петербург.

Колекцията на Севастиянов- голяма колекция от копия и снимки на древни картини и писания е придобила световна слава.

Части от тази колекция днес се намират в Руската държавна библиотека в Москва, Академията на изкуствата в Санкт Петербург и Ръкописния отдел на Руската национална библиотека. Тази колекция съдържа луксозен подвързан с кожа албум със снимки на Зографското евангелие направени от Пьотър Севастиянов през 1859 година в Зографския манастир , предназначени за императора.

През 1861 година Зографското евангелие , както всички останали книжни подаръци на руските императори, постъпва в Императорската публична библиотека . В Русия за ръкописа е изработена подвързия с корица, която е произведение на приложното изкуство от 19 век. Подвързията, в която ръкописът пристига в Санкт Петербург може да се види на снимка в албума на Пьотър Севастиянов . Съдейки по това изображение, подвързването също е направено през 19 век, вероятно специално за представянето на ръкописа на Александър Втори.

Снимките на П. Севастиянов показват, че някои листове от ръкописа са сериозно повредени от гъбички. През 90 -те години от 20 век Кодексът е развързан и възстановен. В момента ръкописът се съхранява неподвързан, отделно от подвързията.

Зографското евангелие има богата библиография от научни трудове и публикации.

Документален филм за манастира Амалфион на Света гора( филм)

 Историята на латинския манастир Амалфион в Атон е малко известна страница от историята на Света гора. Манастирът е съществувал от десети до края на тринадесети век и дори след разделянето на християнството през 1054 година той продължава да бъде мост на духовното единство между монасите на Източната и Западната църква повече от 200 години. 

Това и много други неща  са представени подробно в документалния филм за Амалфион- бенедиктинския манастир на Атон.

Филмът е създаден , за да отбележи 1700 годишнина от Първия вселенски събор в Никея, който символизира единството на християните от Изтока и Запада.

Филмът е създаден с благословението на френския митрополит Димитриос(Плумис).

Митрополит Йоан от Корча е новият архиепископ на Албания

Таня Биринджиева

 Митрополит Йоан от Корча беше избран от Светия синод на Православната автокефална църква на Албания за нов архиепископ на Тирана, Дурас и цяла Албания след избора, който се проведе в неделя сутринта.

Интронизацията на новия предстоятел на Автокефалната православна църква на Албания се очаква да се състои на 29 март.

Митрополит Йоан се счита за духовно чедо на покойния архиепископ Анастасий . Покойният архиепископ вярваше в митрополита на Корча, затова винаги го взимаше на важни мисии в чужбина. 

Митрополитът на Корча е първият хиротонисан епископ от архиепископ Анастасий. Това беше негов личен избор за пастирството на тази важна митрополия.

Митрополитът на Корча е компетентен йерарх с високо богословско образование. Той е завършил Теологичното училище на Светия кръст в Бостън, с отлично познания по английски, албански и гръцки език.

Митрополит Йоан е роден като Фатмир ( Евтихий) Пелуши в Тирана на 2 януари 1956 година. Семейството му принадлежи към бекташите.

В младите си години, по време на религиозните преследвания в Албания(през 1979 година), той е кръстен тайно от свещеника отец Козма Кириос, който по-късно става епископ на Аполония, и се присъединява към малка нелегална група на преследваната църква.

Учи психология в университета в Тирана и от 1979 година до 1990 година работи в рехабилитационния отдел на психиатричната болница в Тирана, специализирайки се в трудова терапия за пациенти. Още през 1944 година баща му е обявен за враг на режима, който преследвал всички религиозни общности и често е бил изправен пред опасност да бъде арестуван.

През 1990 година той бяга в Италия и след това в Бостън, където следва теология в гръцкото православно училище по теология на Светия кръст със стипендия на албанската общност. През 1993 година той получава магистърска степен по богословски науки с отличие.

През 1992 година когато албанците масово напускат страната, той избира вместо това да допринесе за възстановяването на Албанската църква. Той информира архиепископ Анастасий за решението си да се върне , за което получил сърдечно насърчение. През септември същата година е назначен за професор в Духовната академия на Православната автокефална църква на Албания.

На 27 февруари 1994 година е ръкоположен за дякон, а на 4 декември същата година е ръкоположен за презвитер. През 1995 година по предложение на архиепископ Анастасий, той продължава следдипломно богословско обучение в Светия Кръст в Бостън. Отличава се с високите си резултати и името му е записано в националния списък на деканите, заедно с имената на най- добрите студенти от всички американски университети.

През 1996 година получава архимандритски сан , а през 1997 година получава магистърска степен по богословие с отличие. От 1996 година до 1998 година е декан на Богословската академия на Православната църква на Албания. През 1998 година той е хиротонисан за епископ и избран за митрополит на Корча - 20.06 . 1998 - като същевременно продължава да преподава.

Владеенето на английски, френски, италиански и гръцки, заедно с познанието му по латински и иврит, му позволяват да се заеме с превода на значими богословски и светоотечески трудове на албански. Сред тях е основополагащия трактат на Василий Велики,, За Светия Дух,,.

Освен това той е съавтор на първото ръководство по Догматика на албански език, официално издание на Православната църква. Превел е множество богословски книги и е публикувал статии в академични списания както в Албания, така и в чужбина, както и в вестници и списания.

През 2000 година той основава и оттогава ръководи списание ,, Темпъл,, , едно от най- уважаваните периодични научни издания в Албания.

Той е представлявал Православната автокефална църква на Албания на много православни форуми.

Снимка на деня: Света Гора Атон от космоса

 Така изглежда Света Гора Атон от космоса. Снимки Иван Вагнер 

Завещанието Негово Блаженство архиепископ на Тирана, Дурас и цяла Албания Анастасий (Янулатос)

 

 Завещание на Архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий Янулатос

Благословено да е Твоето име, Господи. С дълбока благодарност размишлявам за годините, които прекарах на тази земя, на този удивителен космически кораб, отправен в безкрая. Благодаря ти, Дево Мария, че ми разкри, че безкрайността е любов. И Ти ме призова още в детството ми към активно участие в приключението на Твоята любов, като ме заслужи от радостта на Тайните на Църквата да живея като клетка в мистичното Тяло на Христос, в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква. Благодаря Ти, защото въпреки моята духовна бедност и слабост, Ти ме прие да служа на хората през различни географски и социални граници, съзерцавайки тайната на Кръста и Възкресението, често,, в много скръб, но с радостта на Светия Дух"

Аз също благодаря ,, от дъното на сърцето си" на мойте покойни родители, учители, протосвещеници, духовни водачи, които ме подкрепяха в моя духовен път, моите скъпи роднини по плът или дух, братя, сестри, сътрудници в мисията, моите бивши ученици, моите скъпи африкански братя и накрая избрания Божи народ, Църквата на Албания, за тяхната сърдечна любов и преданост.

По Божия милост нямам недвижимо или движимо имущество. Всичко, което съм придобил с течение на времето, е разпределено за дела на любов. Паричните депозити на мое име като архиепископ принадлежат на Църквата на Албания. Моля изпълнителите на моето завещание половината от сумата на тези депозити да бъде разпределена за завършването на катедралата на Възкресението в Тирана, а другата половина да остане подходящо инвестирана, а приходите от инвестицията да бъдат разпределени за подпомагане на заплатите на духовенството и младежките програми на Църквата на Албания.

Моля хонорарите от продажбата на моите книги да бъдат депозирани в полза на Междуправославния център,,Poreuthentes''.

За изпълнители на това завещание определям моя наследник архиепископ, главния секретар на Светия Синод, епископ Амантийски Натанаил. Горните трябва да се погрижат да раздадат за спомен малкото неща, които ползвах, на моите избрани сътрудници, които със себеотрицание придружаваха и служиха на Църквата с мен.

Книгите ми да бъдат предоставени на библиотеката на Архиерейското наместничество и на библиотеката на Православната духовна академия Възкресение Христово. Също символично някои в другите три митрополии. Всички книги, намерени в Атина, трябва  да бъдат предоставени на библиотека на ,,Poreuthentes,, .

През живота си, служейки на различни църковни длъжности и други международни организации, със сигурност съм натъжавал мнозина чрез слабост или вълнение. Търся тяхната прошка в този свещен час на раздяла и от дълбините на душата си прощавам на всички, които съзнателно или несъзнателно с неправди, интриги и клевети направиха пътя ми труден и болезнен.

Опитвах се с оскъдните си сили да служа за отваряне на хоризонта на съвременното православие, в нашата апостолска  отговорност в Гърция, в Африка, на международната църковна арена и особено от 1991 година се посветих на възстановяването на измъчената Църква на Албания, която обичах с цялата си душа. Всичко, което е постигнато, по същество принадлежи на Божията благодат.

И сега, мои братя, сътрудници, мои възлюбени духовни чеда в Албания, Гърция, Източна Африка и други части на света, ,, моя радост и венец,, , аз ви казвам сбогом, като ви пожелавам  най-доброто, което мога:,, Поради тази причина прекланям колене пред Отца на нашия Господ Иисус Христос,.... за да ви даде, според богатството на Неговата слава, да бъдете укрепени със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек, за да може Христос да живее във вашите сърца чрез вяра: вие, вкоренени и основани в любовта, можете да разберете с всички светии какво е ширината и дължината , и дълбочината, и да познаете Божията любов, която превъзхожда познанието. Христос, за да се изпълните с цялата Божия пълнота"( Еф.3:14-19)

Умолявам ви също да не преставате да се молите на Бог да се смили над мен, Своя грешен и нечестив слуга, и да ме приеме разкаян в необятността на Своята любов. ,, Сега Този, който може да направи изключително изобилно повече от всичко, което искаме или мислим, според силата, която действа в нас, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Иисус през всички поколения, завинаги и во веки веков"(3:20-21)

                  Най-малкия сред епископите

              + Тирана Анастасий

               Тирана, 10 март 1997 година

                  коригирано на 24 юни 2015 година

Неделя Сиропустна

 Таня Биринджиева

Тази неделя е Неделята на прошката. В понеделник започва Великият пост и се чете откъс от Евангелието, в който се казва, че за да бъде чута една молитва от Господ, човек трябва да направи жертва. Преди в храмовете са принасяли жертви   ,  но в днешни времена жертвата се смята за сърце, изпълнено със смирена молива и пост. Нашата жертва не се приема, ако човек не е в мир с врага си. По това време хората се опитват да достигнат мир с хората, които са обидили. Случва се дори да не знаете, че някой ви е обиден.

Християнинът  е високо морален човек той трябва да се опитва да постигне мир с всички. Дори някой да ви е обидил, пак трябва да се опитаме да постигнем мир. Какъв е правилният начин да поискаме прошка в този ден? 

Свещеникът излиза да проповядва и в края на проповедта моли всички за прошка, покланя се до земята и казва :,, Простете ми!,, , хората също молят за прошка. Свещеникът казва :,, Бог ще ви прости!,, Така протича ритуалът. Същото е и в ежедневието: човек  се приближава до друг и го моли за прошка, а той отговаря:,, Бог ще прости! " Трябва да разберем, че хората, които живеят по този начин, ходят на църква, слушат проповеди, участват в църковния живот , те приемат това по-сериозно. Ако човек не ходи на църква, а просто дойде при вас на улицата и ви помоли за прошка, това е същото като да поздравите някого за някой светски празник. Това няма  нищо общо с религиозния и духове живот. Ако постите, ако се причастявате,  ако се изповядвате , трябва също да се опитате да анализирате живота си: може би сте се скарали с някого или ви е обиден. В такъв случай и вие трябва да се извините.

Това е последният ден преди Великият пост, когато можете да ядете млечни храни или яйца. Обикновено християните се подготвят за пост и отиват на църква.