Чудото на гроба на апостол Андрей случващо се всяка година

Свети Григорий от Тур, в своята книга от края на 6-ти век, озаглавена ,, Славата на мъчениците(глава 30) описва следното ежегодно чудо, което се случва на гроба на апостол Андрей в Патра, Гърция:

,,В деня на своя празник апостол Андрей извършва голямо чудо ( като излизат и двете) манна във вид на брашно и масло с аромат на нектар, който прелива от гроба му. Ако тече само малко масло, земята ще даде много реколта; казват , че през няколко години от гробницата му избликвало толкова много масло, че в средата на църквата се стича порой. Тези събития се случили в провинция Ахея, в град Патра, където блаженият апостол и мъченик е бил разпнат в името на Изкупителя и завърши сегашния си живот със славна смърт. Но когато маслото потече, то издава толкова силен аромат, че може да си помислите за колекция от много различни подправки. Чудо и благословия е за хората е това масло, което се използва за голямо облекчение на болните. След славното приемане на Андрей[в Рая      ;] се казва, че много чудеса са се случили или на гроба му, или на различни места, където се намират неговите мощи,,

Свети Стилиан небесния покровител на децата

Таня Биринджиева 

Молитвите отправени към Бог за децата са едни от най- пламените и искрени. От първите минути от раждането на детето майката се вслушва в дишането на своето бебе. Тя забравя за себе си, тя го обгръща с грижа и любов. Сърцето на родителя, сякаш извадено от гърдите, с болка се моли на Господ за здравето, благополучието и спасението на своите деца. Ние се молим на светите Божии угодници за тяхното небесно застъпничество. Днес 26 ноември ние честваме паметта на свети Стилиан Пафлогонийски. У нас той не е толкова известен , но в Гърция и Кипър светецът е много известен. Родителите се обръщат към него като небесен покровител на децата. 

Свети Стилиан е роден през 5 век в Пафлагония, която се намира в Мала Азия сегашна Турция. От утробата на майка си той е благословен от Господ. От малък той се стремял към Бог, към молитвата, святия и чист живот. Той бил различен от останалите деца, неговото сърце не било привързано към нищо земно, а имал стремеж към небесното. Още в юношеските си години той отива при монаси отшелници, които го научили на непрестанната молитва. Когато навършил пълнолетие, той раздал цялото си имущество на бедните и почуствал облекчение. 

Свети Стилиан се замонашил в един манастир в Мала Азия. Там той водил суров живот, изпълнен с аскетизъм, молитва и послушание. С течение на времето той напредвал в добродетелите и израствал духовно. Въпреки всичко това той желаел да се доближи до Бог, и светецът с благословението на своя старец се оттеглил в пустинята и започнал да живее в уединена пещера. Там той останал много години, като непрекъснато славел Бог и го призовавал в молитвите си. Постепенно хората осъзнали колко е велик подвижник. Хората започнали да идват при него за духовни съвети и напътствия. Той винаги бил приветлив . Никой не останал без съвет и напътствие. Той вдъхвал в хората вяра, възраждал надеждата в техните сърца и дарявал любов, с която била пълна душата му. Дори и най-закоравелите грешници си отивали помирени със себе си, възродени за покаяние.

Свети Стилиан особено много обичал децата. Те са нежни, миролюбиви и чисти, не се ядосват за дълго време, нямат лоши помисли. Светецът винаги помнел думите от Евангелието,, Истини ви казвам, ако не се обърнете и станете като деца, няма да влезете в царството небесно,, ( Матей 18:3) Светецът се стремял към онази ангелска чистота, която притежават детските души, които още не са се докоснали до изкушенията на този свят. За това желание и искрена любов към децата Бог дарил свети Стилиан със специалната благодат на застъпничеството за най-малките. Много майки отивали разплакани при него , просейки молитви за болните им деца. И светецът горещо се молел на Бог за изцелението на детето. Неговите молитви винаги били чувани от Всемилостивият Господ.

Освен това родители водели своите деца при светеца и ги оставяли на временна грижа- за възпитание и духовно обгрижване. След известно време имало толкова деца , че той имал нужда от помощници. Един ден с една от помощниците му се случило чудо , тя нямала дълго време деца и забременяла. Новината за това се разпространила бързо в различни краища и много нещастни съпруги , лишени от радостта на майчинството, започнали да се стичат при монаха. По молитвите на свети Стилиан Господ ги дарявал с дългоочакваното дете.

Свети Стилиан починал в дълбока старост. В Гърция и Кипър бързо се развива традицията да бъде почитан. След канонизарането му се появяват църкви и параклиси, посветени на светеца. Интересно е, че на иконите Божият угодник се изобразява с грижливо повито дете на ръце. 

Светецът и сега, пребивавайки в небесните обители, се застъпва за децата пред Бога. И ние, имаме вяра и надежда в Господ и да се молим на Него, на Пресвета Богородица и на светиите за любимите ни деца.

Света великомъченица Екатерина Александрийска

Таня Биринджиева

• Името Екатерина от гръцки означава ,, винаги чиста, непорочна,,
• Това име са носили много християнски светици, но най-почитаната от тях в православния свят е света великомъченица Екатерина Александрийска
• Великомъченица Екатерина е една от четиринадесетте особено почитани светии, които се смятат за свети помощници на християните.
• Един от най-старите непрекъснато действащи християнски манастири в света , основан през 4 век в подножието на Синай, е посветен на тази света дева.
• През 1935 година Международният астрономически съюз дава името на кратер от видимата страна на Луната на света великомъченица Екатерина Александрийска
• Името Екатерина е разпространено в  почти всички страни  и е едно от десетте най-популярни женски имена
• Манастирът на света великомъченица Екатерина никога не е бил превземан или разрушаван, тъй като в различни векове е бил покровителстван от Мохамед, турските султани, арабските халифи и дори от Наполеон
• Тъй като манастирът никога не е бил разрушаван от основаването си , в момента той притежава огромна колекция от уникални икони и ръкописи и е на второ място по брой и стойност и е равностоен на Апостолическата библиотека във Ватикана
• В манастира се съхраняват огромен брой ценни ръкописи и свитъци, както и около 5000 старинни книги, някои от които датират от първите десетилетия на печатарството
• Манастирската библиотека съхранява и уникални исторически документи и писма със златни и оловни печати и византийски патриарси , императори и султани
• Манастирът съхранява уникална колекция от икони, двадесет от които, най-редките и най-старите, са рисувани с восък още през 6 век и са най-старите икони в целия свят
• Сред игумените на манастира,, Света Екатерина,, в Синай е преподобни Йоан Лествечник(579-649), автор на прочутата ,,Лествица,,
• Зад олтара на манастирската базилика на Преображение Господне се намира една от най-древните сгради на манастира- Параклисът на Горящата къпина, построен точно на мястото, където според библейския разказ Господ е говорил на Мойсей( Изход 2:2-5) . Следвайки библейското указание, всички влизащи трябва да се събуят тук.
• Олтарът на параклиса не е разположен на мощи на светци, както обикновено, а над корените на Къпината, самият храст е прикрепен до параклиса и продължава да расте свободно.
• За първи път паметта на света великомъченица Екатерина е била отбелязана в ,,Типикона на Великата църква,, от 9-11 век. Нейната химнография датира от 9 век. Тогава монах Теофан от Никея и монах на име Вавил създали няколко прекрасни песнопения в чест на света великомъченица Екатерина, които и до ден днешен се пеят в деня на нейната кончина. Монах Теофан също е написал канон в чест на светата великомъченица.

100 години от освещаването на катедралата ,, Свети Александър Невски"

 Таня Биринджиева

Катедралният храм посветен на свети благоверен княз Александър Невски е патриаршеската катедрала на Българска православна църква . Престолите на катедралата са посветени на свети благоверен княз Александър, светите равноапостоли Кирил и Методий и свети княз Борис.

Катедралата Александър Невски се намира в центъра на голям площад , носещ същото име. Катедралата е построена под формата на кръстокуполна базилика, тя може да побере повече от 5 хиляди души. От 2008 година катедралата е втора по големина на Балканите след катедралата Свети Сава в Белград. От северната , източната и южната страна катедралата е заобиколена от покрити галерии, в източната част има сакристия и библиотека. Основата на катедралата е облицована със сив гранит. Дъбовите врати, водещи към храма , са украсени с резба. Камбаните на катедралата са излети от П.Н Финландски в Москва. Двете най-големи камбани са украсени с барелефни медальони- изображения на светци, петте големи камбани са с релефни орнаменти и надписи, останалите седем са с гравирани надписи. Най-голямата камбана тежи 11, 758 кг, най-малката около 16 кг, а звънът на камбаните се чува 30 км.

В украсата на катедралата са участвали изтъкнати руски и български художници: професор Месоедов(Господ на Силите-главен купол), професор М.Судковски( Тайнството на светата Евхаристия) , професор И. Мърквичка ( Детето Иисус сред книжниците в храма- северната ниша) , В.Болотнов(Сватбата в Кана Галилейска -южната ниша) , академик А.А Кисельов( Страшният съд- над мястото на хора, напомнящ фреската на В.М. Васнецов във Владимирската катедрала в Киев), Н. Маринов(Укротяване на бурята), А.М . Корин( Възкресението на Лазар и Проповедта на планината), А.Белковски(Мария Магдалена), академик Г. Желязков( Свети Йоан Рилски отхвърлящ царските дарове), академик А.Н. Новосколцев, професор А. Митов, професор Б. Михайлов, Н.Д. Кузнецов, Д. Тачев, Х. Берберов, Х. Димов, Н. Петров, Вахрамеев, Ланской, Шелковой, Родзянко и други.

Декоративно.орнаменталната украса на катедралата е изцяло извършена от български майстори- П.Клисуров, А.Белковски, Х.Берберов, А. Митов, С. Иванов, Н. Петров- под прякото ръководство на професор В.Т. Перминов. Мозаечните пана на катедралата са изработени в Германия и Италия. На прозорците са използвани витражи. В украсата на катедралата са използвани скъпи видове мрамор и оникс в различни цветове, алжирски ахат и уралски скъпоценни камъни.

В създаването на иконостаса и иконите за катедралния храм участват известни руски и български художници като В.М. Васнецов- иконите на Пресвета Богородица и Христос Спасител в централния олтар, В . Е Савински- иконите на свети Александър Невски и свети Николай в главния олтар, Н.А.Бруни-иконите на свети Йоан Кръстител , свети архидякон Стефан от централния олтар, иконата на свети княз Владимир, И. Мърквичка- иконите на северния иконостас, А.Митов -изображенията на свети Александър Невски на камбанарията, икони от южния престол, С. Иванов-изображенията на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и майка им София, свети Седмочисленици, А.М.Корин, Месоедов, Киселев, Петров,Ц.Тодоров. Основната част от стенописите са работа на четката на българския художник Х.Тачев. На престола на главния олтар се съхранява Иверската икона на Божията Майка в богат обков от перли, тя е дар от патриарха на Москва и цяла Русия Алексий Първи. Освен иконата, патриархът е подарил на храма престола на главния олтар, украсен със злато и сребро, Евангелие, престолен кръст и позлатени съдове.

Храмът ,, Александър Невски,, е издигнат по волята и със средства на българския народ в знак на признателност към руския народ за освобождението си. На 13 април 1879 година на заседание на Първото учредително народно събрание във Велико Търнова, което изработва и приема Търновската конституция, Петко Каравелов предлага да се издигне храм - паметник в чест на Освобождението на България и да бъде посветен на Свети Александър Невски, небесният покровител на руския император Александър Втори, което решение е прието единодушно и за изпълнението това решение е избрана комисия оглавявана от председателя на събранието митрополит Климент Друмев . На 26 февруари 1881 година е образувана Централна строителна комисия с комитет към нея, която на 1 юни 1882 година отправя Възвание към българския народ. На 19 февруари 1882 година е положен основният камък на храма.

През 1883 година руският академик по архетектура  И.С Богомолов е поканен да изготви проекта и да ръководи строителните работи. По време на управлението на княз Александър Батенберг и Фердинанд Първи се забавя проекта. Едва през 1895 година правителството на Константин Стоилов отново повдига въпроса за строителството на храма.  През това Богомолов умира и вместо него е поканен друг руски архитект А.Н . Померанцев, който е помолен да преработи проекта на Богомолов и да се издигне по-обширен и величествен храм, който по външен вид да отговаря на предназначението си, а в архитектурен вид да отговаря на характерните черти на българската архитектура. Поради несагласие между  страните по административни и технически въпроси, преговорите се проточват и проектът е подписан едва на 31 март 1904 година. Изкопните работи започват на 5 август 1904 година, а цялостното строителство на катедралата е завършено през 1912 година , по време на Първата балканска война. Работата се ръководи от помощниците на Померанцев.

През 1915 година храмът е преименуван на св.св. Кирил и Методий през 1916 година са подменени паметните плочи, сменено и разположението на иконите. По това време България участва в Първата световна война на страната на централните сили срещу Русия. Едва след абдикацията на цар Фердинанд и принуден да напусне България, Светият Синод на БПЦ иска от правителството да отмени решението за преименуването на катедралата. Въпросът е бил внесен в Народното събрание, което връща  първоначалното име на катедралата. На 12 септември 1924 година в деня на честването на паметта на светия княз Александър Невски, Пловдивският митрополит Максим освещава главния олтар на храма в чест на княз Александър, северния в чест на св.св Кирил и Методий, а южния на свети цар Борис.

Силно пострадал от бомбардировките през 1944 година, храма-паметникът е основно реновиран след Втората световна войска. Според Устава на Българската православна църква, приет през 1951 година , храм-паметникът става патриаршеска катедрала. В неговата крипта се помещава филиал на Националната художествена галерия , чиято експозиция се основава на запазени произведения на древната иконопис, представени от Църковно-археологически музей на Българската църква.

През 2014 година октомври месец сградата на катедралата, чииято собственост не беше ясна, беше прехвърлена на Българската църква.  

Празникът Въведение на Пресвета Богородица в храма

 Таня Биринджиева

Празникът Въведение в храма на Пресвета Богородица и Приснодева Мария , наричан на Запад Въведение Богородично, не е от древните празници на Църквата. Индикации, че празникът се празнувал през четвърти век, се намират в преданията на християните от Палестина, според които императрица Елена построила храм посветен в чест на Вход на Пресвета Богородица в храма, макар че няма доказателства за това. Свети Григорий Нисийски , през 4 век, също споменава Входа на Пресвета Богородица, заедно с Йероним, свети Григорий Богослов, Епифаний Саламински, Прокъл, Андрей Критски, Йоан Дамаскин и други отци на Църквата, въпреки че не се споменава така или иначе като празник на Църквата до осми или девети век, може би  поради нарастване на влиянието на монашеството в литургичния живот и в живота на християните по това време, като Входът представя Пресвета Богородица като монашеството, достигащо висините на духовния живот. Патриарх Герман Първи ( 715-730 година) пише две проповеди за празника. Патриарх Тарасий го въвежда в Константинопол един век по-късно като официален празник, въпреки че вече той бил вече празнуван. Георги от Никомедия е написал три проповеди по темата, които засягат всеки детайл от празника, включително една красива проповед, която се обръща към самия храм. Той също композира химни за празника заедно с Лъв Магистър. Празникът е празнуван също в манастирите на Южна Италия до 9 век. Първият календар в които се описва празника е Менология на Василий Втори.

Празникът процъфтява от Традицията на Църквата, която използва апокрифният източник от втори век ,, Протоевангелието на Яков,, както се използва като четиво от различни празници посветени на Пресветата Дева, за се подчертае изпълнението на волята на Създателя- посвещаването на избраната Дева за живот и служба на Бога. Църквата нарушава мълчанието на каноничните евангелия, за да можем да разберем неразбираемите пътища на Провидението, които подготвят Мария, вместилището на Словото и Майката, предопределена преди вековете. Тя, която беше обещавана от пророците, сега била въведена в Светая Светих, като скрито съкровище на Божията слава, в очакване на факта, че подобно на Светая Светих, нейната утроба ще съдържа самия Бог.

Исторически се смята, че празникът е възникнал в резултат на освещаването на базиликата Света Мария Нова,  осветена на 20 ноември 543 година и построена от император Юстиниан Първи близо до разрушения Соломонов храм в Йерусалим . Близостта до храма може би е напомнила за събитието на Въведение Богородично. Тази базилика е била разрушена от сасанидските перси при Хосру Втори при обсадата на Йерусалим през 614 година.  Въпреки това връзката между освещаването на базиликата и празнуване на празник Въведение изглежда доказано невярна, тъй като няма документирано доказателство, че това е така в нито един от календарите от онова време, въпреки че може да има по-късно влияние при определяне на датата на празника 21 ноември. Дори когато Софроний Йерусалимски споменава за Въведение на Пресвета Богородица в своя проповед, датирана между 634 г и 638 година , той не го прави като за отделен празник , а в проповед , изнесена за празника Благовещение. Това предполага, че празникът все още не е установен в Йерусалим като самостоятелен празник.

Проповед , специално посветена на Въведение Богородично, не е правена до патриарх Герман Първи някъде между 715 година и 730 г , което предполага , че празникът е установен за първи път в Константинопол около този период. Според Теодор Балсамон през 1100 година Въведение Богородично за първи път в Константинопол през 730 година.  Фактът , че следващата проповед, която е известна е на патриарх Тарасий в края на 8 век и началото на 9 век, категорично показва , че той произхожда от 8 век в Константинопол. Асоциацията на празника с освещаването на базиликата Света Мария Нова в Йерусалим вероятно е връзка, направена по-късно, поглеждайки назад в историята, тъй като няма документация, която да подкрепя асоциацията. За първи път датата 21 ноември , се среща през 9 век в скита Свети Андрей на Света Гора.

Въпреки това, не означава, че събитието на Въведение на Пресвета Богородица не било отбелязано като част от други Богородични празници на по-ранна дата. Най-ранният празник посветен на Пресвета Богородица е Събор на Пресвета Богородица на 26 декември, датиращ от началото на пети век по константинополския календар. В Йерусалим обаче най-важните ранни празници в чест на Дева Мария са концентрирани около 15 август, дата, която се свързва с Успение Богородично, най-значимият празник на Мария в съвременната православна църква . По-късно тези тържества били разширени до петдневни празници, които позволявали да се отбелязват няколко събития от живота на Богородица , включително и Въведение. Следователно би било логично да се предположи, че празнуването е започнало в Йерусалим , но , както беше отбелязано по-рано, тази хипотеза все още не е подкрепена с преки доказателства.

Химнографията, на празника Въведение Богородично, не предшества омилетичните текстове за празника, но събитията от Въъведение Богородично се споменават в кондака на Рождество Богородично от Роман Сладкопевец, което логично би поставило празника след 8 септември и преди 25 декември, когато се чества Рождество Христово.

Свети Никодим Светогорец: За поста в сряда и петък

Свети Никодим Светогорец

Правило 69 на светите Апостоли предписва епископ или свещеник, или иподякон, или четец, или певец, който не пости през Светата Петдесетница, и в сряда и петък, да бъде низвергнат, а мирянин, който не пости така че трябва да бъде отлъчен, освен ако не е възпрепятстван да пости поради телесна болест. Виждаме, че апостолите са включили поста в сряда и петък към поста на Светата Петдесетница. Затова , както по време на петдесетния пост трябва да се спазва сухо хранене, което се състои в ядене веднъж на ден в деветия час, без олио и вино, така и в постните дни- сряда и петък, постът трябва да се спазва неизменно. 

Затова свети Епифаний казва:,, Постът в сряда и в деня преди събота(сиреч петък) - трябва да се спазва до деветия час", а Филосторгий също казва, че постът в сряда и петък не се ограничава само от въздържание от месо, но е установено да не се яде храна в тези дни до тези часове следобед. Поради тази причина Свети Бенидикт установява пост в сряда и петък до деветия час, а Балсамон забранява да се ядат животни с кожа в сряда и петък, както повреме на Петдесетница. И така, нека не говорят глупости някои, които твърдят, че постът в сряда и петък не е по апостолските правила, тъй като апостолите в своите правила го причисляват към поста на Великата Петдесетница, а в правилата си го причисляват към поста на Св. Седмица, казвайки:,, Необходимо е да се пости през Великата седмица и в сряда и в петък". Но защо казвам, че това е законът само на апостолите? Това е законът на самия Христос, защото казват апостолите в книга 5 , глава 15 от ,, Правилата":,, Самият Той( тоест Христос) ни заповядва да постим в сряда и петък" . Постим тези дни според свещеномъченик Петър :,, в сряда , защото в сряда се състоя срещата на евреите за предателството на нашия Господ, в петък Той претърпя смърт за нашето спасение". Божественият Йероним казва същото.

Тъй като постът на Великата Петдесетница се приравнява на поста в сряда и петък, в резултат на това мярката за облекчение на тези два поста за болните трябва да бъде равна. Следователно, както 8-то и 10-то правило на Тимотей позволяват на жена, която е родила на Великата Петдесетница, да пие вино и да яде достатъчно храна, за да издържи поста, така и на човек, който е прекомерно изтощен от изключително тежка болест. Затова божественият Йероним казва: ,, В сряда и петък не бива да се разговява, освен ако няма голяма нужда". Блажени Августин казва същото.

Но тъй като месодайниците, искайки  да нарушат поста на Великия пост и сряда и петък, или излагат предлог, че са болни, без да са такива,или, дори когато са болни, казват, че маслото и виното не са достатъчни, за да укрепят тяхната слабост, тогава поради тези претексти изповедникът или епископът не трябва да вярват само на думите на болния, но е необходимо да помолят опитен и богобоязлив лекар и по негово указание да позволят на пациента да отслаби поста си.

Трябва също така да отбележим , че трябва да се пости по отношение на храната в сряда и петък, трябва да се пости и по отношение на плътските удоволствия. Затова в тези дни не трябва да правят бракове, тъй като божественият Павел заповядва на съпрузите да не се съединяват по време на молитва и пост: ,, Не се лишавайте един от друг, но по съгласие за известно време, но продължавайте в пост и молитва". А божественият Златоуст, цитирайки като доказателство словото на Йоил, което гласи:,, Освети поста.... , за да може младоженецът да отдели своите и невестата от нейния дворец, казва, че ако младоженците, които имат силна похот и цъфтяща младост и необуздано желание не трябва да се съвкупляват във време на пост и молитва, особено не за други съпрузи и съпруги, тези , които изпитват насилие от плътта, не трябва ли да се съвкупляват? Следователно, точно както съпрузи и съпруги, които не се въздържат на Великия пост, не трябва , според Балсамон, да се причестяват на Великден, но също и трябва да бъдат коригирани чрез покаяние, по същия начин съпрузите и съпругите, които се обединяват на сряда и петък трябва да бъдат коригирани с покаяние.

Що се отнася до поста в понеделник, въпреки че разпоредбите изискват монасите да го спазват, много миряни и особено жени също го спазват. Заслужава да се спомене и приеме идеята, изразена от някои благоразумни духовни хора за поста в понеделник. Състои се в следното. Господ ни казва, че ако нашата праведност не е по-голяма от праведността на книжниците и фарисеите, ние няма да можем да влезем в Царството Небесно. Тъй като фарисеите са постили два дни в седмицата, както казва фарисеят:,, Аз постя два пъти в съботата, тогава означава, че ние , християните, трябва да постим три дни в седмицата, така че нашата праведност да надмине праведността на фарисеите. И божественият Златоуст ясно казва, че фарисеите са постили в сряда и петък, тълкувайки думите два пъти в събота, въпреки че Теофилакт, в своето тълкувание на евангелската притча за митаря и фарисея, и други твърдят, че фарисеите са постили в понеделник и четвъртък, не според заповедта, а според легендата, вярвайки, че Мойсей се е изкачил на планината в четвъртък и е слязъл от нея в понеделник. Мелетий Изповедник казва, че в понеделник е подходящо да се пости, за да започне седмицата с пост.

Атонските старци: Свети Генадий Ватопедски

Таня Биринджиева

Преподобният отец Генадий заемал длъжността дохиар в славния манастир Ватопед и по време на неговата служба се удостоил да види следното чудо: през една от годините по време на службата му имало недостиг на масло, така че останал само един съд с него в наличност. Монахът, искал да запази тези останки за църковните кандила, започнал да не дава масло на братята. Но игуменът на манастира, твърдо уповавайки се на помощта на Пресвета Богородица, на чието име е посветен манастирът, му заповядал да раздава маслото на братята. Преподобни Генадий му се подчинил на волята. Веднъж, когато свети Генадий влязъл в помещението , където се съхранявало маслото, надявайки се да намери съда с масло празен, той го видял , че е пълен до горе, дори маслото било преляло през ръба на съда и изтекло през вратата на дохиария.

Тогава всички в един глас прославили Пресвета Богородица и Бог, която така майчински се погрижила за Своите раби, и от сърце И благодарили пред Нейната икона, която се намирала в дохиария( Тя и в този момент стои там)

Три важни факта, свързани с Рождественския пост

Таня Биринджиева

1. Филип, както повечето апостоли,бил от Галилея, северната провинция на Палестина. Именно той, според Евангелието на Йоан, води апостол Натанаил при Христос( Йоан 6:5-13) той довел при Него гърците, които искат да видят Христос( Йоан 12:21-22) , той взел участие в раздаването на хлябовете на петте хиляди души, които били умножени според словото на Господ(Йоан 6:5-13). По време на Тайната вечеря той иска да види Отца и тогава получава многозначителен отговор от Иисус Христос:,, Откога съм с вас и не Ме познаваш, Филипе? Който е видял Мен, видял е Отца(Йоан 14:8-9)                 След Възнесението Господне апостол Филип проповядва в Галилея, а след това в Гърция сред местните евреи. Еврейският първосвещеник чул за това и пристигнал в Гърция, за да спре дейността на Филип, но той публично изобличил първосвещеника, че е подкупил пазачите , които пазели Гроба Господен, и им заповядал да лъжат , че тялото на Иисус Христос е било откраднато и скрито от неговите ученици. Апостолът ходил и в други страни заедно със сестра си Мариамна проповядвайки Евангелието. Те били замеряни с камъни , затворени и изгонени.                                                                 Апостол Филип умира в град  Хиеропол  във Фригия, където преди това убил огромна змия, за която местните жители били построили храм като на божество. Той  е бил разпнат на кръст .
2. На 21 ноември празника на Въведението на Пресвета Богородица в храма, в една от частите на вечерната служба, утренята, хорът започна да пее рождественската катавасия - това са кратки стихове, които се пеят в края на всяка от осемте песни на богослужебният канон . ,, Христос се ражда -славете Го! Христос от небето идва- посрещне Го! Възпявайте Го, люде , защото се прослави!", така звучи и ние го усещаме: Рождество вече е на прага.                                                            Освен това на празничните богослужения в периода на подготовката за Рождество - например на 6 декември, в деня на празника на свети Николай Мирликийски Чудотворец- на утренята се пеят рождественските стихири.
3. Последните два неделни дни преди Рождество се наричат Седмици на Светите Праотци и Отци. Светите праотци са старозаветните праведници : Ной , Авраам, Исаак, Яков, прекарали живота си в послушание и упование в Бога и с това са дали своя човешки принос в подготовката на пришествието на Христос. А под свети отци  Църквата в този случай се разбира преките роднини на Христос по плът, като се започне от свети цар и пророк Давид и се стигне до праведния Йосиф. Тази неделя на литургията се чете родословието на Иисус Христос от Евангелието на Матей: Авраам роди Исаак, Исаак роди Яков, Яков роди Юда и братята му......- така нататък.                              

130 години от създаването на Неврокопска епархия към Българската екзархия (1894-2024)

 Таня Биринджиева

Неврокопска  Света Митрополия и ЮЗУ ,, Неофит Рилски " - Благоевград организират на 7 и 8 ноември 2024 година честване на 130 години от създаването на Неврокопска Епархия към Българската екзархия (1894 година-2024 година). В програмата на честването са включени учени , общественици и духовници.

Историята на християнството в региона започва с проповедта на апостол Павел в Амфиополис, по време на второто му апостолско пътуване- 49-52 година сл. Хр.

В рамките на Византийската империя е имало Никополска( Неврокопска) епископия. Понякога тя е била независима , понякога по национални и географски причини е била подчинена или обединена с някоя от съседните митрополии на Меленикос, Жична, Серес, Филипи или Драма. В средата на 15 век е издигната в митрополия.

Според едно решение от месец юли 1655 година на патриарх Йоаникий Втори, Зичнинската епархия е обединена с Неврокопската епархия, а през декември 1663 година при патриарх Дионисий Трети Жичнинската епархия е присъединена към Драмско- филипската епархия под управлението и името Митрополия на Драма- Филипи- Зично.

На 27 октомври 1882 година по време на управлението на патриарх Йоаким Трети е основана Неврокопската света архиерейска митрополия. Под нейна юрисдикция от Драмската митрополия са районите на Неврокоп (днес Гоце Делчев) и Зърново(днес Като Неврокопи) , също Разлог. Архиепископията е издигната до митрополия през 1888 година.

През 1894 година с разрешение на османското правителство е основана Неврокопска епархия към Българска екзархия. На 24 април същата година е ръкоположен първият Неврокопски митрополит Иларион, който е приет радушно от българското население.

По време на Първата световна война на 17 август 1916 година българските войски навлизат в гръцка територия и на 6 септември са окупирани три села и са духовно причислени към Неврокопска епархия.

През 1921 година седалището на митрополията е преместено от Неврокоп в Горна Джумая, а през 1928 година се връща в Неврокопи. През следващите години седалището на митрополията е местено няколко пъти от Неврокоп и Горна Джумая.

През 1951година , с новия устав на Българската православна църква, седалището е в Горна Джумая, която е преименувана на Благоевград, а през 1994 година след падането на комунистическия режим седалището се връща в Гоце Делчев.

Българските митрополити , ръкоположени от Българската екзархия, продължават да се считат за разколнически от Вселенската патриаршия  до 1945 година. След вдигането на схизмата през 1945 година Неврокопската света митрополия е част от Българската православна църква(от 1953 година Българска патриаршия)

Как Пресвета Богородица излекува момиче и след това дошла в дома и

 Таня Биринджиева

Тази история чух от отец Нектарий Янгстън, пазител на мироточещата чудотворна  Хавайска Иверска икона на Божията майка.

Хавайската икона е по-малко копие на Монреалската Иверска икона , която мироточи в продължение на 15 години, но беше загубена през октомври 1997 година, когато нейният пазител , брат Йосиф Муньос- Кортес , беше убит по жесток начин в Атина. Хавайската Иверска икона също е започнала да мироточи през октомври , а именно на 6 октомври 2006 година. Оттогава тя пътува и почти непрекъснато излъчва миро. По молитви пред нея са ставали и стават много чудеса и хората вярват, че Пресвета Богородица ни я е изпратила за утеха .

Може би чудесата не се случват веднага или не както искаме. Често се случват не на нас, а на някой друг. Но вярвам , че чрез тях Господ и Пресвета Богородица показват на всички нас, че са на близко, те ни помагат така, че да е за наша полза, и ако по някаква причина се колебаят с моменталната подкрепа. 

Ето и разказа на отец Нектарий: Със съпругата ми придружавахме иконата до Англия и отидохме в малка красива църква в Окланд. Там се събраха няколкостотин души.

Забелязах една семейна двойка , която беше довела малката си дъщеря. Тя беше може би 3 или 4 годишна, толкова малка.

 Те седнаха тихо недалеч от мястото, където беше иконата. Видях , че детето беше в състояние на невероятна агония. Беше очевидно, че страда и е страдала много, скръбта беше изразена на лицето и. Видях , че има рани по ръцете, краката, лицето, врата. Беше много болна. 

Погледнах я , тя също ме погледна, усмихна се леко и наведе главата си. 

Те бяха румънско семейство. Те търсеха изцеление за дъщеря си, чудо, което да и помогне. Тя имаше екзема, която причиняваше мехури. И когато се пукаха , тя имаше чувството, че киселина се излива върху кожата.

И това семейство разбрало, че иконата на Дева Мария идва в този район на Великобритания, и решили,, Може би Тя може да помогне."Те и се довериха , обърнаха се към Нея и Бог.

Епископ Ириней прочете проповедта, се което енорийският свещеник ги повика със знаци. Те се приближиха . 

Владиката я погледна и след това ме погледна мен. Имаше малко шишенце с миро от иконата, поля ръцете си и буквално избърса лицето , ръцете и краката на детето с него.

Съжалявам, все още ми е трудно да говоря за това, въпреки че измина дълго време от тогава, защото за мен е един вид изповед. В този момент аз, пазителят на иконата на Богородица, видял толкова чудеса, не можех да разбера какво се случва. Докато епископа я помазваше, тя нададе невероятно ужасяващ , смразяващ душата писък. Беше ми невероятно трудно. 

Седях наблизо и видях всичко . Тогава зададох на Бог въпроса, който никога не трябва да задаваме:,, Защо ? Защо това свято миро, което идва при нас от рая, и причинява болка? Защо?"

За духовенството и за всички , които бяха там, и за семейството беше много труден момент. Родителите взеха момичето и бързо си тръгнаха.

На следващия ден напуснахме Оксфорд. В колата бяхме епископ Ириней, дякона, един монах и аз. Телефонът на владиката извъня. Всичко, което каза по време на този разговор, беше,, Слава Богу! Да благослови Бог!"

Когато затвори, в колата настъпи тишина и аз, като бивш полицейски инспектор, попитах:,, Владико, какво се е случило?" Той отговори:,, Помните ли онова момиченце, което викаше от болка, когато я помазах? Богородица я изцели"

Вкъщи родителите чули детето да се смее и да говори в стаята си. Те влезли и попитали: ,, С кого говориш?" Момичето отговорило,, С една красива жена." Светнали лампата и видяли, че детето е напълно здраво. Всички рани били изчезнали. 

Оказало се, че същата сутрин семейството отново отишло в църквата и показало на свещеника какво се случило. 

Това дете е живяло с невероятна болка от раждането си. През целия си живот не познавало нищо друго освен болката. Целият и живот бил болка, страдание и Пресвета Богородица я изцели.

И попитах : Защо?

Тази история показва, че светците не са снимки от стената. Те живеят сред нас и искат да се приближим до Христос. Те искат да можем, да Го  разберем, така че Отец да ни прегърне чрез Него. Те искат да бъдем отново с Бог.

Как да го направим това? Самият Христос ни казва за това:,, Да възлюбиш Господа, Твоя Бог, с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила- това е първата заповед! Втората е подобна на нея: възлюби ближния си като себе си"(Марк 12:30).

Преподобни Пимен Зографски ( Софийски)

Таня Биринджиева

Преподобни Пимен е роден през 1540 година в София в благочестиво семейство. Родителите му дали името Павел, тъй като е бил роден на празника на първовърховните апостоли Петър и Павел. Учил писане, иконопис, църковно пеене и свещено писание при зогрофския йеромонах Тома в старинния храм,, Свети велокомъченик Георги,, в София. Когато родителите му и духовният му наставник умират, младият 26- годишен Павел решава, че за духовното си спасение трябва да се откаже от имуществото си и да отиде в българския манастир,, Свети Георги" в Света Гора Атон. По Божието провидение се случило именно това- и Павел приел монашество под името Пимен. В манастира той водел смирен живот, изпълнен с послушание пред Бог и братята , и непрестанно се молил! Още като млад монах преподобни Пимен извършвал чудеса на духовно и телесно изцеление на своите събратя; 15 години той живял в пещерата на свети Козма и в една ,, хижа,, , рядко оставал в манастира и то само да се причасти!

На 30 годишна възраст той бил ръкоположен за презвитер. В продължение на 15 години той живял в пещерата на свети Козма Зографски, подвизавайки се в пост и молитва.

Когато светецът навършил 55 години в навечерието на патронния празник на манастира, му се явил свети великомъченик Георги Победоносец и му открил волята на Бог да се завърне в българските земи и да стане духовен наставник на народа.

Преподобни Пимен дълго размишлявал върху видението , свети великомъченик Георги му се явил отново и му повторил, че българските земи се нуждаят от духовен пастир, който да изгради и възстанови разрушените православни храмове.

Преподобни Пимен се посъветвал с наставника си и след като получил неговото благословение, се сбогувал с братята и заедно с ученика си потеглили за България.

През тези години България била под османско иго.

Народът посрещнал преподобни Пимен със сълзи на радост и умиление, а той проповядвал, лекувал болните, строял църкви, рисувал икони. Светецът възстановил около 300 църкви , 15 манастира в българските градове и села. Много църкви и манастири са изписани собственоръчно от ръката на преподобни Пимен.

Свети Пимен възстановил Черепишкия и Сухиндолския манастир, събрал монашеско братство , поставил игумени, и им заповядал да укрепяват българския народ във вярата.

Преподобни Пимен извършил много чудеса и изцеления. Така например в село Червена вода в Доростолска епархия светецът излекувал човек който бил сляп по рождение.

На гробът на светеца по Божия милост стават много чудеса и изцеления.

Житието на преподобни Пимен е написано от неговия ученик Памфилий и се съхранява в библиотеката на Зографския манастир на Атон.

В България денят на паметта на преподобни Пимен Зографски се отбелязва като ден на художника и реставратора.

Преподобни отче наш Пимене, моли Бога за нас!