Таня Биринджиева
Катедралният храм посветен на свети благоверен княз Александър Невски е патриаршеската катедрала на Българска православна църква . Престолите на катедралата са посветени на свети благоверен княз Александър, светите равноапостоли Кирил и Методий и свети княз Борис.
Катедралата Александър Невски се намира в центъра на голям площад , носещ същото име. Катедралата е построена под формата на кръстокуполна базилика, тя може да побере повече от 5 хиляди души. От 2008 година катедралата е втора по големина на Балканите след катедралата Свети Сава в Белград. От северната , източната и южната страна катедралата е заобиколена от покрити галерии, в източната част има сакристия и библиотека. Основата на катедралата е облицована със сив гранит. Дъбовите врати, водещи към храма , са украсени с резба. Камбаните на катедралата са излети от П.Н Финландски в Москва. Двете най-големи камбани са украсени с барелефни медальони- изображения на светци, петте големи камбани са с релефни орнаменти и надписи, останалите седем са с гравирани надписи. Най-голямата камбана тежи 11, 758 кг, най-малката около 16 кг, а звънът на камбаните се чува 30 км.
В украсата на катедралата са участвали изтъкнати руски и български художници: професор Месоедов(Господ на Силите-главен купол), професор М.Судковски( Тайнството на светата Евхаристия) , професор И. Мърквичка ( Детето Иисус сред книжниците в храма- северната ниша) , В.Болотнов(Сватбата в Кана Галилейска -южната ниша) , академик А.А Кисельов( Страшният съд- над мястото на хора, напомнящ фреската на В.М. Васнецов във Владимирската катедрала в Киев), Н. Маринов(Укротяване на бурята), А.М . Корин( Възкресението на Лазар и Проповедта на планината), А.Белковски(Мария Магдалена), академик Г. Желязков( Свети Йоан Рилски отхвърлящ царските дарове), академик А.Н. Новосколцев, професор А. Митов, професор Б. Михайлов, Н.Д. Кузнецов, Д. Тачев, Х. Берберов, Х. Димов, Н. Петров, Вахрамеев, Ланской, Шелковой, Родзянко и други.
Декоративно.орнаменталната украса на катедралата е изцяло извършена от български майстори- П.Клисуров, А.Белковски, Х.Берберов, А. Митов, С. Иванов, Н. Петров- под прякото ръководство на професор В.Т. Перминов. Мозаечните пана на катедралата са изработени в Германия и Италия. На прозорците са използвани витражи. В украсата на катедралата са използвани скъпи видове мрамор и оникс в различни цветове, алжирски ахат и уралски скъпоценни камъни.
В създаването на иконостаса и иконите за катедралния храм участват известни руски и български художници като В.М. Васнецов- иконите на Пресвета Богородица и Христос Спасител в централния олтар, В . Е Савински- иконите на свети Александър Невски и свети Николай в главния олтар, Н.А.Бруни-иконите на свети Йоан Кръстител , свети архидякон Стефан от централния олтар, иконата на свети княз Владимир, И. Мърквичка- иконите на северния иконостас, А.Митов -изображенията на свети Александър Невски на камбанарията, икони от южния престол, С. Иванов-изображенията на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и майка им София, свети Седмочисленици, А.М.Корин, Месоедов, Киселев, Петров,Ц.Тодоров. Основната част от стенописите са работа на четката на българския художник Х.Тачев. На престола на главния олтар се съхранява Иверската икона на Божията Майка в богат обков от перли, тя е дар от патриарха на Москва и цяла Русия Алексий Първи. Освен иконата, патриархът е подарил на храма престола на главния олтар, украсен със злато и сребро, Евангелие, престолен кръст и позлатени съдове.
Храмът ,, Александър Невски,, е издигнат по волята и със средства на българския народ в знак на признателност към руския народ за освобождението си. На 13 април 1879 година на заседание на Първото учредително народно събрание във Велико Търнова, което изработва и приема Търновската конституция, Петко Каравелов предлага да се издигне храм - паметник в чест на Освобождението на България и да бъде посветен на Свети Александър Невски, небесният покровител на руския император Александър Втори, което решение е прието единодушно и за изпълнението това решение е избрана комисия оглавявана от председателя на събранието митрополит Климент Друмев . На 26 февруари 1881 година е образувана Централна строителна комисия с комитет към нея, която на 1 юни 1882 година отправя Възвание към българския народ. На 19 февруари 1882 година е положен основният камък на храма.
През 1883 година руският академик по архетектура И.С Богомолов е поканен да изготви проекта и да ръководи строителните работи. По време на управлението на княз Александър Батенберг и Фердинанд Първи се забавя проекта. Едва през 1895 година правителството на Константин Стоилов отново повдига въпроса за строителството на храма. През това Богомолов умира и вместо него е поканен друг руски архитект А.Н . Померанцев, който е помолен да преработи проекта на Богомолов и да се издигне по-обширен и величествен храм, който по външен вид да отговаря на предназначението си, а в архитектурен вид да отговаря на характерните черти на българската архитектура. Поради несагласие между страните по административни и технически въпроси, преговорите се проточват и проектът е подписан едва на 31 март 1904 година. Изкопните работи започват на 5 август 1904 година, а цялостното строителство на катедралата е завършено през 1912 година , по време на Първата балканска война. Работата се ръководи от помощниците на Померанцев.
През 1915 година храмът е преименуван на св.св. Кирил и Методий през 1916 година са подменени паметните плочи, сменено и разположението на иконите. По това време България участва в Първата световна война на страната на централните сили срещу Русия. Едва след абдикацията на цар Фердинанд и принуден да напусне България, Светият Синод на БПЦ иска от правителството да отмени решението за преименуването на катедралата. Въпросът е бил внесен в Народното събрание, което връща първоначалното име на катедралата. На 12 септември 1924 година в деня на честването на паметта на светия княз Александър Невски, Пловдивският митрополит Максим освещава главния олтар на храма в чест на княз Александър, северния в чест на св.св Кирил и Методий, а южния на свети цар Борис.
Силно пострадал от бомбардировките през 1944 година, храма-паметникът е основно реновиран след Втората световна войска. Според Устава на Българската православна църква, приет през 1951 година , храм-паметникът става патриаршеска катедрала. В неговата крипта се помещава филиал на Националната художествена галерия , чиято експозиция се основава на запазени произведения на древната иконопис, представени от Църковно-археологически музей на Българската църква.
През 2014 година октомври месец сградата на катедралата, чииято собственост не беше ясна, беше прехвърлена на Българската църква.