Беше лятото на 1966-67 година. След вечернята, когато бяха останали двама монаси, които се молеха потопени в молитва.
В църквата имаше два свещника, единият от който беше пред образа на Богородица. Двамата монаси бяха коленичили с наведени надолу глави към пода, молейки се безмълвно.
Бях в дъното на църквата, молейки се.
Между пръстите си видях светлина, идваща от главите на двамата монаси. На около 10 сантиметра над главите им, трепереща , мигаща светлина.
Гледах ги в пълна тишина и не можех да повярвам. Покланях се бавно, сякаш пред чудо.
Двамата монаси се изправиха едновременно, поклониха се, минаха покрай мен и отидаха в килиите си.
Из книгата на свещеника Димитрий Безан: ,, Радостта на мъките"