Това се случило на 1 януари 1829 година на остров Китира. Нощта настъпила и жителите на острова се прибрали и успокоили. Внезапно тишината била нарушена от стихията на природата. Били изсипани небесните водопади с гръм и трясък, като заплашвали да унищожат острова.
В крепостта, където живеели много семейства, е имало църква построена в чест на Пресвета Богородица. В нея се пазела чудотворната икона на света Богородица Миртиодиса.
Докато стихията продължавала, две мълнии ударили едновременно. Едната мълния счупила една от преградите, избухнала в храма, пробила пода направила дупка в стената и влязла във временното помещение, където се пазел барут. Светкавицата като огнена змия, обърнала всичко с главата надолу. След това излязла от другата страна и се срещнала с другата мълния, която от самото начало паднала на площада на крепостта. Двете светкавици заедно ударили къщата на управителя на крепостта, оставяйки по пътя си само следи от унищожение.
В крепостта имало още едно помещение, където се съхранявал барут. Една от мълниите се насочила към него, разкъсала го на части, минала през краката на пазача и го отхвърлила на страни . Пазачът започнал да призовава Бог на помощ, и в този момент, както разказвал по-късно, пред вратите на църквата се появила една жена облечена в бяло. Това не било никой друг освен Пресвета Богородица.
Пресвета Богородица Миртиодиса заповядала на мълнията да падне в морето. Така и станало.
След всичко това шумът прекратил и настанала пълна тишина. На зазоряване всички жители на острова се събрали, да благодарят на своята Застъпница.
Действително в тази мрачна нощ Богородица се намесила по много явен и осезаем начин. Мълниите ударили голям брой бурета с барут, без да се предизвика нито една експлозия. Нямало и човешки жертви, а само материални щети.
Последвало шествие на което носели светата икона през целия град. Хората възклицавали: ,,Пресветая Владичице, спаси ни и помилуй!"