Това се е случило преди много време. Нов епископ пристигнал в манастира Саров. Той бил чул за свети Серафим, но не вярвал на историите за чудесата на му. Или може би хората, са говорили напразно с него?
Монасите посрещнали епископа с почести, отвели го в църквата, после в архиерейските покои. Гостили го както се полага. На другия имало служба. Той погледнал всички архиереи и ги попитал:,, А къде живее отец Серафим?"
А той тогава не живеел в манастира, в пустинята си. Било зима, а снегът в саровските гори бил голям.
С много труд отишъл епископа. Трябвало да ходи пеша по пътеката.
Свети Серафим бил предупреден, че самият епископ ще го посети. Угодникът Божий излязъл гологлав и смирено направил поклон в нозете на архиерея.
,, Благослови -му казал- мене убогия и грешния, свети владико! Благослови отче!"
Архиереят го благословил и тръгнал с него в пустинята. Отецът под ръка го държал. Свитата на епископа останала да чака. Влезли, помолили се, седнали. Отецът започнал да говори:
- Гостът ми е висок, но няма нищо да го угости убогия Серафим.
Владиката си мислил, че отецът иска с чай да го почерпи и казал:
- Да не се безпокой, аз съм сит. И това не е причината да дойда при тебе в снега. За тебе се говорят различни неща.
- Какви, неща отче? -попитал угодника, сякаш не знаел.
- Ами говорят, че правиш чудеса.
- Не , отче, убогият Серафим чудеса не прави. Чудеса единствено Господ твори, е всички неща са възможни за Него, за Милостивия. Той е създал целия свят от нищо, отче. Той хранеше Илия с една врана. Той с нас двамата, отче, виж каква благодат ни е дал.
Епископът хвърлил поглед към ъгъла, накъдето угодникът също погледнал, а там израснал голям храст малина, и бил пълен с плодове.
Епископът бил зашеметен и нищо не можел да каже. През зимата такова нещо- малини да пораснат! Това било като в приказка.
А отец Серафим взел чаша чай и откъснал от малината и я поднесъл на госта си.
- Яж, отче, яж! Не се смущавай. От Бог има много. И чрез убогия Серафим по неговите молитви и по Неговата милост неизречена Той всичко може. Ако имаш вяра колкото синапено зърно, и в планината да кажеш:,, Премести се в морето!"Тя ще се премести. Просто не е нужно да се съмнявате, отче. Яж, яж!
Епископът изял всичко и след това внезапно се опитал да падне в краката на монаха. Но той успял да го изпревари и казал:
- Не можете да се поклоните на убогия Серафим, вие епископа на Бога. Благодатта е голяма за вас! Благословете мен грешния, и се молете за мен!
Епископът се подчинил и станал. Той благословил монаха и изрекъл:
-Прости ми старче Божий: аз съгреших пред тебе! И се моли за мене, недостойния, в този живот и в бъдещият!
- Слушам, отче, слушам! Само до смъртта ми запази това в тайна и никому не говори за това, защото ще се разболееш.
Епископът започнал да се оглежда, но храстът вече бил изчезнал, а сокът останал там, където имало малини, значи това не било привидение. Да и пръстите му били оцветени от малините.
Епископът излязъл. Хората му го чакали. И си мислели, какво толкова дълго си е говорил с монаха Серафим? И той, без шапка, отново го водели под ръка към една шейна се спрял и в снега се поклонил.
Епископът, веднага щом се отдалечили, казал на своите хора:,, Велик е този Божи светец. Истина казвахте за него, че може да твори чудеса. Той нищо не е казал за малинката. Той мълчал по целия път и се кръстел, и казвал:Велик, велик божи угодник!
Когато починал преподобният Серафим, тогава той разказал за малиновия храст.
Епископът хвърлил поглед към ъгъла, накъдето угодникът също погледнал, а там израснал голям храст малина, и бил пълен с плодове.
Епископът бил зашеметен и нищо не можел да каже. През зимата такова нещо- малини да пораснат! Това било като в приказка.
А отец Серафим взел чаша чай и откъснал от малината и я поднесъл на госта си.
- Яж, отче, яж! Не се смущавай. От Бог има много. И чрез убогия Серафим по неговите молитви и по Неговата милост неизречена Той всичко може. Ако имаш вяра колкото синапено зърно, и в планината да кажеш:,, Премести се в морето!"Тя ще се премести. Просто не е нужно да се съмнявате, отче. Яж, яж!
Епископът изял всичко и след това внезапно се опитал да падне в краката на монаха. Но той успял да го изпревари и казал:
- Не можете да се поклоните на убогия Серафим, вие епископа на Бога. Благодатта е голяма за вас! Благословете мен грешния, и се молете за мен!
Епископът се подчинил и станал. Той благословил монаха и изрекъл:
-Прости ми старче Божий: аз съгреших пред тебе! И се моли за мене, недостойния, в този живот и в бъдещият!
- Слушам, отче, слушам! Само до смъртта ми запази това в тайна и никому не говори за това, защото ще се разболееш.
Епископът започнал да се оглежда, но храстът вече бил изчезнал, а сокът останал там, където имало малини, значи това не било привидение. Да и пръстите му били оцветени от малините.
Епископът излязъл. Хората му го чакали. И си мислели, какво толкова дълго си е говорил с монаха Серафим? И той, без шапка, отново го водели под ръка към една шейна се спрял и в снега се поклонил.
Епископът, веднага щом се отдалечили, казал на своите хора:,, Велик е този Божи светец. Истина казвахте за него, че може да твори чудеса. Той нищо не е казал за малинката. Той мълчал по целия път и се кръстел, и казвал:Велик, велик божи угодник!
Когато починал преподобният Серафим, тогава той разказал за малиновия храст.