Наставленията на свети Василий Велики
- Да се желае нещо повече , отколкото други неща- дори и нещо хубаво, е страст към състезаване, която произлиза от тщестлавието... Нека такъв се подчини на Апостола, Който увещава и казва:,, Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите всичко за слава Божия вършете( 1 Кор.10-31) Защото състезаване, тщестлавие и самоугаждане са напълно чужди за тези, които законно се подвизават с добрия подвиг.
- Първо трябва сам себе си да избавиш от недостатъците си и чак след това да откриваш недостатъците на другите
- Монахът е истински християнин, аскетизмът не е в отделни аскетични действия, в светостта, благочестивото настроение и направление от цялата личност. Заедно с любовта към Бога, монахът е длъжен да проявява и любов към ближните
- Не трябва да се грижим за онова, което не е толкова необходимо в живота, нито да се стремим към пресищане и разкош. Необходимо е да бъдем чисти от лакомия и гиздене.
- Попитали свети Василий Велики:,,Допустимо ли е да се лъже , когато се има впредвид нещо полезно? - Това не се допуска от Господа, който решително казва, че лъжата е от дявола(Йоан 8:44)
- Както ръждата изпояжда желязото , така завистта - душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали. Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се наскърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.
- Премъдър е бил оня, който е забравил да яде хляб,, у завистлив човек"(Прит. 23:6). Тук под хляб се разбира всяко общуване в живота. Както се грижим да поставяме лесно възпламенимо вещество далеч от огъня, така, по възможност, не трябва да влизаме в дружески разговор със завистливите, а да отстраняваме себе си от стрелите на завистта.
- Когато срещнеш човек, който обичайки да спори, встъпва в борба с тебе срещу истината и безспорното, то прекратявайки спора, отклони се от него.... Защото, както мръсната вода прави за нищо негодни и най-добрите вина, така и злите беседи развращават добродетелните по живот и нрав хора.
- Който непрестанно празнослови в Божия храм, този не само без полза ходи, но и за вреда.
- Когато преразказваме житията на светиите, прославили се с благочестие, преди всичко прославяме Владиката, прославян в Своите раби.
- Постът отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвеността, ражда целомъдрие в душите.
- Глад, суша, дъждове-това са някакви общи язви за цели градове и народи, чрез които се наказва злото, престъпило мярата.
- Има и още една печал непотребна, когато в съгрешилата душа се влага намерение на да поправи живота си и да се очисти от страстите, а пагубно отчаяние. Именно тя не е позволила на Каин да се покае след братоубийството, а при Юда след предателството, като му внушава отчаяние, го тласка към самоубийство.
- Нищо не е така свойствено за християнина, както това да бъде миротворец, за което Господ ни е обещал Своята величайша награда
- Непристойните сънища се случват като последствие на безпорядъчни душевни движения в продължение на деня. А ако душата пребъде чиста, като размисля за Божиите наредби, и непрекъснато се поучава от онова, което е хубаво и угодно на Бога, тогава и сънищата ще бъдат такива.
- По -лесно е да измериш цялото море с малка чашка , отколкото да схванеш с човешки ум неизреченото величие на Бога.
