Има ли други деца на Атон, с които да си играя на футбол? Това е питал малкият Антони баща си и неговия духовен старец, когато му предложили да отиде на Света Гора със стареца.
Това началото на историята на старецът Тома, който е прекарал целия си живот на Атон, и за това как станал монах.
Струва си да се разкаже историята на стареца Тома и неговото видение на Пресвета Богородица, явила се на тогава малкият Андони:
Баща ми желаеше едно от трите му деца да стане свещеник. Аз бях на единадесет години, когато старецът ми посети нашето село. Баща ми го посрещна и говори за желанието си. Първият ми брат беше нужен за работата на село. Вторият ми брат имаше проблем с краката и старецът не искаше да го вземе със себе си. Така баща ми ме попита дали аз искам да отида на Атон, и аз отговорих с въпрос.
Има ли други деца на Света Гора, за да играя на футбол с тях? Детето ми, има манастир и място за молитва и скали, там не се играят игри, отговори стареца.
Тогава аз не искам, отговорих аз. Защото искам да играя с приятелите си. Старецът си тръгна за Атон. Но същата нощ докато спяхме тримата братя, аз сънувах един прекрасен и чуден сън.
Една красива величествена жена, ми показа прекрасен рай. Беше истински рай, плодни дръвчета, цъфнали цветя, великолепни, хладни потоци и най-вече деца, които играят в всичката тази зеленина.
Докато аз гледах всичко това, прекрасната жена ми каза: Виждаш ли всичко това детето ми ? Ако отидеш със стареца, ще се наслаждаваш на всичко това, ако не отидеш, ще ти липсва. В този момент аз се събудих и веднага събудих майка ми. Къде е старецът? Искам да отида с него в манастира.
След няколко дни, старецът дойде и аз заминах с него на Света Гора.
Когато пристигнахме в скита Света Анна се изкачих на високо и видях всичко, което ми показа Пресвета Богородица.
Трябва да кажа, че в момента на моето пристигане аз се запознах с един млад монах, на около 18 години, името му беше Киприан. И двамата имахме мъдри и сериозни старци. Старецът Тома и старецът Павел. От тях научихме всичко, особено изкуството на работата със сребро и музиката. Тяхната духовна защита и любов бяха пословични. Не преставам да споменавам имената им, редом с тези на моите родители.
В манастира намерих онова, което винаги ме е впечатлявало, намерих доброта и добродетел в монасите отшелници от Атон.
Поради младата ми възраст бях впечатлен от всичко. Последованията, нощните бдения, на които се събират всички отци. Особено ме привличаше църковната византийска музика, златарството и риболова в спокойния Егейски залив на Атон.
Ако животът ми трябва да започне отново с тези преживявания, които имах, бих избрал същия живот, защото не виждам по -важно от толкова години живот.