Това чудо се е случило през 1960 година, когато по силата на закон издаден от Никита Хрушчов, и органите на КГБ, с помощта на армията систематично са прочиствали планината Кавказ. И е трябвало да арестуват всички онези, които се крият там, най-вече монаси и отшелници, които са били изпращани от правителството в лагерите.
Един от офицерите участвували в тази операция разказва следното:
През шейсетте години, аз бях офицер, имах партиен билет и бях ръководител на екип на хеликоптер, имах голям опит, за да летя в планините, където имаше специални изисквания за пилотите. Беше ми дадена задача да следя с хеликоптера група монаси.
В пилотската кабина на хеликоптера бяхме готови на всичко. Виждахме единадесет монаси в черно облекло да изкачват планината. Малко по-назад, едно зелено превозно средство уверено ги следеше. В него имаше войници.
Давайки оценка на ситуацията, казах по радиостанцията:
- Земя! Аз съм във въздуха. Монасите се придвижват към върха на планината.
След което бавно докоснах с ръката си лоста и го избутах. Върхът на планината е стръмен. След като пристигнеха,те нямаше къде да отидат. Там щяха да паднат в капан. За два дни се опитахме да индентифицираме тези монаси. И усилията ни бяха напразни. Не знаехме какво ще се случи с монасите, когато ги заловим. Да, тогава не ме интересуваше. Следвах заповедта.
Междувременно монасите изкачиха върха на планината. Зад тях войниците и техните кучета ги преследваха, а пред тях имаше една бездънна, и огромна пропаст. Ситуацията беше безнадеждно критична. Отидох от другата страна и застанах точно над монасите. Вятърът беше остър и поривист. Видях тяхното отчаяние на лицата им. Те изглеждаха като ангели преследвани от вълци. Предупредих ги, че са обградени от всички страни.Междувременно войниците ги приближаваха....
Изведнъж стана нещо необичайно отдолу. Монасите бяха застанали в кръг, те се държаха за ръце и коленичиха след това започнаха да се молят. Тогава те се изправиха и тръгнаха към бездната. „Наистина ли ще скочат? Това беше сигурна смърт! Какво, решили са да се самоубият? " - Мислех с раздразнение и грабнах радиостанцията: Земя! Земя!Не се доближавайте, те искат да скочат. Намират се на ръба на бездната!
Без да погледна, погледнах монасите, които стояха на ръба на бездната. И един от тях,застанал в средата, прегърнал кръста, три пъти направи кръста и бавно ги благослови и тръгна към бездната! Но по някаква причина той не падна, но с някакво чудо остана да виси във въздуха. Косата ми настръхна. От височината ясно видях, че монахът не стои на земята, а виси във въздуха! После бавно започна да прави стъпки и вървеше по скалата. Но не падна в бездната! Как? Останалите го последваха и монасите останаха във въздуха. На свой ред, във верига. Те ходеха бавно един след друг, катерейки се, докато изчезнаха всички в облака.
От това, което видях, се обърках и изгубих контрол над управлението на хеликоптера.Тогава приземих хеликоптера и започнах да плача. Двайсет минути по-късно войниците от пехотата тичаха към мен. Аз продължавах да седя в пилотската кабина на хеликоптера, опитвайки се да си дам разумно обяснение за това, което видях. Войниците заобиколиха хеликоптера, а по-старшият ме попита:- Другарю капитан, къде са те?Къде са монасите? Изкачихме върха, но не бяха там.- Те отидоха на небето. В планината се чуваше смехът на войниците с продължително ехо.
Полковникът непрекъснато около мен питаше:
-Обясни ми къде изчезнаха монасите, които открихме преди два дни? И защо води войниците по грешен маршрут?
- Все още не вярвате на моите обяснения, другарю полковник.
Изгониха ме от партията, след като напуснах армията аз бях кръстен и станах вярващ. Твоите дела са прекрасни, Господи!
Мирослав Менюк 17.12. 2015 година
Един от офицерите участвували в тази операция разказва следното:
През шейсетте години, аз бях офицер, имах партиен билет и бях ръководител на екип на хеликоптер, имах голям опит, за да летя в планините, където имаше специални изисквания за пилотите. Беше ми дадена задача да следя с хеликоптера група монаси.
В пилотската кабина на хеликоптера бяхме готови на всичко. Виждахме единадесет монаси в черно облекло да изкачват планината. Малко по-назад, едно зелено превозно средство уверено ги следеше. В него имаше войници.
Давайки оценка на ситуацията, казах по радиостанцията:
- Земя! Аз съм във въздуха. Монасите се придвижват към върха на планината.
След което бавно докоснах с ръката си лоста и го избутах. Върхът на планината е стръмен. След като пристигнеха,те нямаше къде да отидат. Там щяха да паднат в капан. За два дни се опитахме да индентифицираме тези монаси. И усилията ни бяха напразни. Не знаехме какво ще се случи с монасите, когато ги заловим. Да, тогава не ме интересуваше. Следвах заповедта.
Междувременно монасите изкачиха върха на планината. Зад тях войниците и техните кучета ги преследваха, а пред тях имаше една бездънна, и огромна пропаст. Ситуацията беше безнадеждно критична. Отидох от другата страна и застанах точно над монасите. Вятърът беше остър и поривист. Видях тяхното отчаяние на лицата им. Те изглеждаха като ангели преследвани от вълци. Предупредих ги, че са обградени от всички страни.Междувременно войниците ги приближаваха....
Изведнъж стана нещо необичайно отдолу. Монасите бяха застанали в кръг, те се държаха за ръце и коленичиха след това започнаха да се молят. Тогава те се изправиха и тръгнаха към бездната. „Наистина ли ще скочат? Това беше сигурна смърт! Какво, решили са да се самоубият? " - Мислех с раздразнение и грабнах радиостанцията: Земя! Земя!Не се доближавайте, те искат да скочат. Намират се на ръба на бездната!
Без да погледна, погледнах монасите, които стояха на ръба на бездната. И един от тях,застанал в средата, прегърнал кръста, три пъти направи кръста и бавно ги благослови и тръгна към бездната! Но по някаква причина той не падна, но с някакво чудо остана да виси във въздуха. Косата ми настръхна. От височината ясно видях, че монахът не стои на земята, а виси във въздуха! После бавно започна да прави стъпки и вървеше по скалата. Но не падна в бездната! Как? Останалите го последваха и монасите останаха във въздуха. На свой ред, във верига. Те ходеха бавно един след друг, катерейки се, докато изчезнаха всички в облака.
От това, което видях, се обърках и изгубих контрол над управлението на хеликоптера.Тогава приземих хеликоптера и започнах да плача. Двайсет минути по-късно войниците от пехотата тичаха към мен. Аз продължавах да седя в пилотската кабина на хеликоптера, опитвайки се да си дам разумно обяснение за това, което видях. Войниците заобиколиха хеликоптера, а по-старшият ме попита:- Другарю капитан, къде са те?Къде са монасите? Изкачихме върха, но не бяха там.- Те отидоха на небето. В планината се чуваше смехът на войниците с продължително ехо.
Полковникът непрекъснато около мен питаше:
-Обясни ми къде изчезнаха монасите, които открихме преди два дни? И защо води войниците по грешен маршрут?
- Все още не вярвате на моите обяснения, другарю полковник.
Изгониха ме от партията, след като напуснах армията аз бях кръстен и станах вярващ. Твоите дела са прекрасни, Господи!
Мирослав Менюк 17.12. 2015 година