Според хрониките, свидетелстващи за истинността на събитията, които ще опиша, свързани с изгонването на римокатолиците от остров Корфу, съществуват документи, които са дело на свети Атанасий Пароски.
През 1716 година османците обградили остров Корфу с много кораби. Тяхната войска се състояла от 50 000 войници, които прекъснали връзката с останалия свят.
Османците се приближили до градските стени. Генерал Андреа Писани, който командвал силите на Венеция, очаквал нападението на неприятелската войска.
Призори на 11 август 1716 година свети Спиридон, покровителя на острова, се явил пред османската войска, държащ в ръката си ослепителен меч. Осанката му била величествена и цялата сияеща, тя ужасила нападателите и те побегнали. Османците били обзети от паника предвид това явяване и безстрашно нападение на свети Спиридон, те изоставили оръжията си, военните машини, побегнали , в опит да се спасят.
След това чудо генерал Андреа Писани, пожелал да издигне олтар в православната катедрала на свети Спиридон. Но свети Спиридон му се явил на сън и му казал:,,Защо ме безпокоиш? Олтарът на твоята вяра не е подходящ в моята църква!" Писани докладвал за съня си на римския кардинал, който отговорил, че е дяволско внушение, което искало да разруши това благородно дело. След това мнение, Писани поръчал да се докарат необходимите материали за изграждането на олтара. Материалите били донесени в двора на храма.Когато православните свещеници и първенците на острова разбрали за случващото се, те се опечалили. Те поискали среща с Писани, за да го разубедят и да спре с изграждането на олтара. Отговорът на Писани бил груб:,,Като владетел на този остров, аз ще върша каквото си искам!"Православната общност на острова започнала да се уповава на техния покровител, молейки се да спре това светотатство.
На същата нощ , свети Спиридон се явил на Писани като монах и му казал: ,, Аз ти казах да не ме безпокоиш. Ако имаш дързостта да продължиш с това, което си решил със сигурност ще съжаляваш, но ще бъде прекалено късно."
Писани на следващата сутрин пак отишъл при кардинала, който пък започнал да го обвинява не сама в безверие, но и в липса на характер. Така владетелят издал заповед да се започне с изграждането на олтара.
Римокатолиците на острова започнали тържествата по случай победата си, православното население скърбяло. Имало много мъка и пролети сълзи, те се молили на светеца да се намеси и да ги защити от латините.
Молитвите им били чути и свети Спиридон се намесил.
Още същата вечер се разразила невиждана буря, светкавици раздирали небето, мълнии падали върху Старата крепост, където били складовете с боеприпаси и войниците на Писани. Всичко изгоряло, 900 венециански войници и цивилни били убити от експлозия, но сред православните нямало нито един пострадал. Това станало поради причина, че след заник слънце било забранено да влизат православни. Генерал Писани бил мъртъв, като главата му била забита между две греди,а тялото на кардинала намерили изхвърляно далече от крепостта.
Най-интересното било, че същата нощ имало същата буря във Венеция. Мълния се насочила към покоите в дома на Писани и изгорила портрета му на стената. Пазачът на боеприпасите в крепостта на остров Корфу видял свети Спиридон със запален факел в ръка да приближава до складовете. Пазачът, без да получи една драскотина бил пренесен пред една църква и така останал невредим.