Днес църквата почита паметта на свети Нектарий Егински. Почитта към него в източните църкви- Константинопол, Гърция, Йерусалим е сравнимо с почитта към свети Серафим Саровски в Русия.
Той е роден на 1 октомври 1846 година в Селиври, недалеч от Константинопол, в семейството на благочестиви родители Демостен Кефалас, който бил моряк по професия, и Василики Балу,които освен него имали още шест деца. Дали му името Атанасий. Още от детските си години той обикнал храма, Свещеното Писание, научил се на молитва. Поради бедността на родителите си, той не могъл да се учи и на 14 години той отишъл в Константинопол, за да постъпи на работа да може да плати обучението си.
Животът в Константинопол не бил лек. Момчето първоначално започнало работа в тютюневата фабрика, но средствата не стигали, и един път отчаян, разбиращ , че помощ не може да се очаква от никъде, Атанасий решил да се обърне с молба към Този, когото обичал и се надявал на Неговата помощ през целия си живот. Той написал писмо до Господ:,, Христе мой, аз нямам престилка, и нямам обувки. Моля Те да ми ги изпратиш. Ти знаеш, колко много Те обичам." На плика написал адреса:,, Господ Иисус Христос на небесата" и помолил съседа си търговец да го отнесе в пощата. Той виждайки необичайният адрес на плика, отворил писмото и, видял молбата и силната вяра, изпратил на момчето пари от името на Бог.
След това на Атанасий му се отдало да се устрои на работа в училището на църквата Гроб Господен, където имал възможност да продължи своето образование и да се потопи в църковния живот.
Когато бил на 22 години Атанасий се преселил на остров Хиос и започнал да работи като учител в село Лифи. Тук бил повече да проповядва отколкото да преподава. Под негово влияние спечелил обичта и уважението на всички хора. Той създал хор от учениците си и сам той пеел с тях в селската църква, но душата му била привлечена от монашеството.
През 1873 година той става послушник в известния манастир Неа Мони. На 7 ноември той приема монашеските обети с името Лазар и получава послушание като секретар.
На 15 януари 1877 година той е ръкоположен като дякон с името Нектарий, което означава ,, безсмъртен". Ръкоположението му било с катедралата на свети Мина, Виктор и Викентий от митрополит Григорий Хиоски.
На Хиос той учил в известната гимназия на острова. Поради земетресението което станало на острова на 22 март 1881 година, той получил диплома не от нея, а в Атинския лицей на 4 ноември 1881 година.
На 13 ноември 1885 година той завършил богословския факултет в Атина и тогава започнал служба при Александрийският патриарх Софроний.
На 23 март 1886 година бил ръкоположен за йеромонах от патриарх Софроний в Александрия.
На 6 август същата година той бил възведен в сан архимандрит в каирският храм на Свети Николай. Бил назначен за проповедник и секретар на патриарха, а след това като патриаршески наместник в град Каир. С ревност и самоотверженост той приел новото си послушание и за своето усърдие приел титлата върховен архимандрит на Александрийската църква.
На 2 януари 1889 година бил избран, а на 15 януари същата година била хиротонията му като митрополит на Пентапол. Хиротонията възглавил патриархът на Александрия Софроний в съслужение с бившия епископ на Керкира Антоний и епископа на Синай и Раифски Порфирий.
Епископското достойнство никак не го променило нито в живота, нито в поведението му.
През 1890 година той бил отстранен от поста си като патриаршески местоблюстител и два месеца по-късно бил изгонен от патриаршията.
През месец август 1890 година пристига в Гърция, която го посреща враждебно.
Следват години на служение и изпитания.
На 8 ноември 1920 година в неделя 10, 30 часа той почива от рак.
На Хиос той учил в известната гимназия на острова. Поради земетресението което станало на острова на 22 март 1881 година, той получил диплома не от нея, а в Атинския лицей на 4 ноември 1881 година.
На 13 ноември 1885 година той завършил богословския факултет в Атина и тогава започнал служба при Александрийският патриарх Софроний.
На 23 март 1886 година бил ръкоположен за йеромонах от патриарх Софроний в Александрия.
На 6 август същата година той бил възведен в сан архимандрит в каирският храм на Свети Николай. Бил назначен за проповедник и секретар на патриарха, а след това като патриаршески наместник в град Каир. С ревност и самоотверженост той приел новото си послушание и за своето усърдие приел титлата върховен архимандрит на Александрийската църква.
На 2 януари 1889 година бил избран, а на 15 януари същата година била хиротонията му като митрополит на Пентапол. Хиротонията възглавил патриархът на Александрия Софроний в съслужение с бившия епископ на Керкира Антоний и епископа на Синай и Раифски Порфирий.
Епископското достойнство никак не го променило нито в живота, нито в поведението му.
През 1890 година той бил отстранен от поста си като патриаршески местоблюстител и два месеца по-късно бил изгонен от патриаршията.
През месец август 1890 година пристига в Гърция, която го посреща враждебно.
Следват години на служение и изпитания.
На 8 ноември 1920 година в неделя 10, 30 часа той почива от рак.