Един монах отишъл да живее в килията на един стар човек. Той се опитвал да научи полезни неща от стареца, който бил твърде мъдър и много смирен, така прекарал известно време с него. Един ден стареца изчезнал. Ученикът го търсел неспирно и го чакал да се появи. Старецът необяснимо се изгубил, без да вземе нищо с него, и без да остави следи.
Ученикът се притеснявал, че нещо се е случило, например е паднал от скалите или се е удавил в морето. Също и много други монаси го търсели, но не го намерили нито жив, нито мъртъв. Така ученикът живял сам в килията дълго време.
Минали две години и един ден старецът се появил в двора на килията.
,, Ти си остарял?....- изненада се ученикът.
Старецът отговорил: ,, Две години вече живеем заедно в една килия и си мислиш, че си сам".